Щом до такава възраст той е живял единствено с родителите си, т.е. няма свой личен пък макар и негативен опит с предишен брак.., този човек е свикнал да е едва ли не център на вселената, около който се върти всичко. Много ще му е трудно да префокусира начина си на мислене по посока на това, че сега той е този който трябва да дава - грижи, средства, внимание - на вас, след като до сега е свикнал само да ги получава - за себе си. Трудно, но не и невъзможно - зависи само от него. Но за да има шанса изобщо да се приучи в този нов начин на мислене, задължителната предпоставка според мен е да се отделите и заживеете напълно самостоятелно - вашето семейство - вие тримата. Има разбира се вероятност и да не успее да се приучи, ако е развил твърде силен егоцентризъм... - не е изключено... -----------
И понеже виждам, че това е може би основният проблем, който те гложди - че той е прекалено емоционално завързан към родителите си, а вас възприема едва ли не като някакви придатъци в живота си.., опитай се внимателно да изследваш тези си съмнения. Припомни си различните ситуации, в които той е реагирал по начин, навеждащ те на подобни мисли и анализирай ----> Дали поведението му наистина говори за прекомерна свързаност с родителите му, водеща до реално пренебрегване на вас - неговото семейство; или търсиш под вола теле, т.е. пре-много и неоснователно се дразниш /ревнуваш/ от проявите му на внимание към хората, които в край на краищата са му майка и баща и е нормално той да ги зачита - все пак са били неразделна част от целия му живот до вашата поява в него. Знам че е трудно да се дистанцираш и погледнеш с обективни очи на неща, които са твои субективни преживявания, но опитай - да си дадеш тези отговори е много важно за самата теб, за да откриеш пък от там насетне способна ли си и на какви компромоси за да има шанс семейството ви да се стабилизира. Успех!
catnadeen,