Имам нужда от подкрепа...

  • 3 122
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 903
Меги, виж сега, не искам пак да наливам вода във воденицата на недоволството ти, но тези детайли, които последно си осветлила изобщо не са маловажни. Това че до 40г. е живял с майка си и баща си, които са обгрижвали него - своя любим син, до голяма степен обяснява онова му изказване, с което ти започна темата и на което аз реагирах така остро, обявявайки го за незряло.
       Щом до такава възраст той е живял единствено с родителите си, т.е. няма свой личен пък макар и негативен опит с предишен брак.., този човек е свикнал да е едва ли не център на вселената, около който се върти всичко. Много ще му е трудно да префокусира начина си на мислене по посока на това, че сега той е този който трябва да дава - грижи, средства, внимание - на вас, след като до сега е свикнал само да ги получава - за себе си. Трудно, но не и невъзможно - зависи само от него. Но за да има шанса изобщо да се приучи в този нов начин на мислене, задължителната предпоставка според мен е да се отделите и заживеете напълно самостоятелно - вашето семейство - вие тримата.  Има разбира се вероятност и да не успее да се приучи, ако е развил твърде силен егоцентризъм... - не е изключено... -----------
       И понеже виждам, че това е може би основният проблем, който те гложди - че той е прекалено емоционално завързан към родителите си, а вас възприема едва ли не като някакви придатъци в живота си.., опитай се внимателно да изследваш тези си съмнения. Припомни си различните ситуации, в които той е реагирал по начин, навеждащ те на подобни мисли и анализирай ----> Дали поведението му наистина говори за прекомерна свързаност с родителите му, водеща до реално пренебрегване на вас - неговото семейство; или търсиш под вола теле, т.е. пре-много и неоснователно се дразниш /ревнуваш/ от проявите му на внимание към хората, които в край на краищата са му майка и баща и е нормално той да ги зачита - все пак са били неразделна част от целия му живот до вашата поява в него.  Знам че е трудно да се дистанцираш и погледнеш с обективни очи на неща, които са твои субективни преживявания, но опитай - да си дадеш тези отговори е много важно за самата теб, за да откриеш пък от там насетне способна ли си и на какви компромоси за да има шанс семейството ви да се стабилизира. Успех!

catnadeen, Hug

# 31
  • Мнения: 6 662
Преди малко ми спря нета и не успях да си довърша писанието. Както и да е, виждам че blondy-mamma и catnadeen са го написали вече. Благодаря, момичета.
От една страна е 40-годишен мъж, свикнал да живее с родителите си и да е център на света.
От другата млада жена съвсем в правото си да иска полагащото се внимание и грижи.
Няма да е лесно, но поне опитайте да живеете отделно. Ако и тогава не стане поне ще сте опитали.
А, за обръщенията имах предвид да си пазиш силите за по-важните въпроси.
И не го предизвиквай ако не си готова да живееш без него поне засега.

# 32
  • Пловдив
  • Мнения: 1 168
Dincho много точно ме разбра...
Благодаря на всички ви получих много ценни съвети.Наистина ще премисля пак тези дни и ако изобщо той дойде да ни вземе ако не...ще му мисля тогава.

# 33
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз обаче ще кажа следното - мъжа е бил такъв и в началото на връзката си
МЕГИ, любовта към родителите е нещо, което ако не пречи АМА НАИСТИНА да пречи на семейния живот...
теб ти пречи защото е под НОСА ти - виждаш как той е СВЕЧКНАЛ да се грижи за родителите си, и как е СВИКНАЛ ти да се грижиш за него.....
ако си далече и няма и да ти прави впечатление с времето...ако си умна
щото този човек не се е променил....а си е бил такъв, нали? значи вината не е негова а твоя - когато си гледала, какво си гледала...
това го пиша като човек в твоето положение...или поне така ми се струва
отказах се да искам невъзможното, приех си онези грешки и гледам да оправям нещата които подлежат на оправяне....ако ме разбираш
не че не се стремя е към повече - но с много търпение и такт....някои неща стават, други явно никога няма да се променят....
но аз имам добър съпруг и прекрасен баща за децата си
не всичко е идеално и все още има неща с които заспивам мечтаейки за тях....

апропо явно си му ядосана, че косвено е показвал нежелание да се мести /което той самия може и да не осъзнава и дао е убеден с цялото си сърце, че желае да живеете отделно...а пък да го е страх да остане сам глава на дома/
аз бях в положението на твоя мъж...не е лесно, но стане ли - човек може дори да се окаже по-оправен отколкото е очаквал
а той може да е ядосан, че толкова искаш да си идете в новото жилище - един вид не уважаваш родителите му
това е само в сферата на догадките ми....
опитай да покажеш уважение към тези хора и прощавай ама да се ядосваш за това дали на детето се вика Мими, Мимчо или още нещо - е бебешка история...в детската градина се сърдим как ни викат....много ме извини, но това явно показва, че вече нямаш никакъв контрол над събитията

дано тази раздяла ти даде повод и над СЕБЕ СИ да погледнеш с нови очи.....
и Динчо е прав - не се води война ако не си наясно с изхода й...когато си като трактор с ремарке.....
мисли, мисли и пак мисли, но не търси само неговата вина
не си слагай и ти нищо на сърцето, но си извади поуки
щото ако се съберете - нищо няма да се промени с махване на вълшебна пръчица...само ти можеш и то само себе си да промениш
успех, вярвам ще се приберете, но дано имаш търпението да му дадеш и ти шанс...и той на теб

# 34
blondy, в случая мисля че първоначалната ти реакция е правилна...
Megi, тези допълнения обръщат всичко...честно казано и при мен виси същият проблем, само с разменени роли...но за мен това не е нормално...не е нормално мама&тати да са във вашия отбор...вие сте вече в друг отбор и там има други правила.
Изходът: срещате се, независимо кой поеме инициативата и си давате лист с 5 или 10 неща, които искате един от друг.Ставате самостоятелни, опитвате, виждате как е, ако не се получи ...The Boot

# 35
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
blondy, в случая мисля че първоначалната ти реакция е правилна...
Megi, тези допълнения обръщат всичко...честно казано и при мен виси същият проблем, само с разменени роли...но за мен това не е нормално...не е нормално мама&тати да са във вашия отбор...вие сте вече в друг отбор и там има други правила.
Изходът: срещате се, независимо кой поеме инициативата и си давате лист с 5 или 10 неща, които искате един от друг.Ставате самостоятелни, опитвате, виждате как е, ако не се получи ...The Boot

мъжа ми и аз имаме добри и силни връзки с родителите си
когато спряхме да си ги "мерим" в тази насока - спряха проблемите
разбирам, че мъжа ми е живял с неговата майка цял живот и се е учил да се грижи за нея на свой ред след като тя го е отгледала...приемам, че мен обича различно и не ми пречи когато не проявява по същия начин любовта си - не се старая да стана "мама"
семейството му не се меси в нещата ни, когато живеем при техните и се случи той да не е на моя страна - гледам ФИЛОСОФСКИ на нещата - утре аз ще съм пир нашите и може на мен да ми се НАЛОЖИ да заема позиция да съм "с тях"
нужно е уважение и разбиране на любовта на партньора към близките му

стига това да не се НАБЪРКВА в семейството
но това, че в РОДНИЯ ДОМ на родителите на мъжа ти, МЕГИ, той ги ЗАЩИТАВА...дори да не е прав - го разбирам
те са възрастни и според понятията на по-възрастните хора - заслужават уважение, поне публично, дори да не са прави
разбираш ли? тези хора не са научени да говорят така прямо с родителите си, както ние на по 20 и 30г.......ние сме ДРУГО поколение и както сама си изтъкнала - ти мислиш РАЗЛИЧНО от съпруга си, но що пък мислиш, че така е правилно?
когато живея при родителите на мъжа ми очаквам уважение, но съм подготвена, че той би ги защитил повече....както обаче в МОЯ/НАШЯ/ дом АЗ съм домакинята, техните - на гости и очаквам да съм си у дома.....

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 1 168
Пиша ви вече от вкъщи.Сега съм щастлива но знам че борбата тепърва престои...Дано имам сили и дано наистина си заслужава.
Благодаря на всички ви за оказаната подкрепа Hug

# 37
  • Мнения: 903
Меги, радвам се че на този етап поне нещата са се случили както се надяваше! Hug
Пожелавам и на двама ви да съумеете да използвате шанса, който взаимно сте си дали, по възможно най-добрия начин!
Успех!

# 38
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
успех
радвам се
моля те за търпение...вярвам ще се оправят нещата само търпение

Общи условия

Активация на акаунт