Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора
Здравейте, дами!
От доста време чета из форума, помогнали сте ми с доста женски хитринки за къщата, развеселявали сте ме, да не говорим, че донякъде сте ме подготвили и за нещата, които ме очакват, имайки предвид, че съм на 25 и нямам деца, но вече много искам да имам. Сега имам нужда от съветите ви, понеже близките ми хора ме ядосват с техните относно проблем, който имам с мъжа избран за бъдещ татко на така желаните бебета.
Историята накратко:
Познаваме се от близо 9 години (бяхме деца като бяхме гаджета за първи път), но тогава луди глави, правехме каквото си поискаме и често се наранявахме един друг. Не се получиха нещата, все се карахме и накрая се разделихме. Малко след това аз започнах да излизам с друго момче от същата компания (ключов момент) и така 2 години. Предишният ми приятел (този, с който съм сега) тежко го преживя и доста дълго време не се виждахме, аз заминах в чужбина за около 3 години, от време на време се чувахме или виждахме инцидентно, тръпка винаги е имало, но съм мислела, че никога не е момента, за да се получат нещата. Когато се върнах в България преди 2 години, след изключително неуспешна връзка продължила 2 години и половина бях много отчаяна, трябваше всичко наново да започна, да не говорим колко ми беше гадно за провалената връзка. Видяхме се със "старата" любов, започнахме често да се виждаме и така малко по малко се опознахме наново. Вече година и нещо сме заедно. Много го обичам, винаги съм го обичала много. Убедена съм, че той е мъжът, никога и за нищо друго не съм била толкова убедена. От скоро живеем заедно. И ето ги проблемите, които се оказва, че са само мои. Той излиза сам навсякъде, все още се събира със същите хора от преди 9 години, прибира се късно, когато е вкъщи виси на компютъра. Общо взето никакво внимание. Ако кажа нещо- "Само мрънкаш, нали съм си вкъщи, какво повече искаш" Когато "си направя устата" да ме вземе с него винаги измисля някакво оправдание. Накрая му зададох въпроса директно, защото все пак аз се побърквам да мисля "Срам ли го е от мен? Притеснява се от мнението на приятелите си ли?" и накрая стигнах до "С други жени ли ходи?" Оказа се, че пубертетската история все още не е забравена, имало коментари по мой адрес, чути от тук от там и т.н. все около тази история. А иначе си говорим за семейство, за деца, за дом...
Общо взето от всички разговори, които сме водили до сега, стигнах до извода, че той не знае какво иска. Хем му се иска семейство вече, хем хич не му се оставя ергенския начин на живот. Да не говорим колко ми е трудно да разговарям с него за тези неща, които колкото и тъпи да му се струват ме тормозят много. Защото и аз съм човек, и аз съм имала провалени връзки и моето доверие е било предавано и на мен ми е трудно да предприема сериозни стъпки с него, но го правя, колкото и да ме е страх. Човекът откровено ми се присмива и ми се сърди, когато се ядосам и не му говоря, защото вместо в 12 часа (както е казал) се е прибрал в 3, без да пусне един смс даже и аз като по часовник се будя на всеки кръгъл час и се чудя дали е добре, да не му се е случило нещо. Как да го накарам да проумее, че вече не е сам, не живее сам и трябва до някаква степен да се съобразява с мен, човекът, който го обича? Мъчат ме и други въпроси: дали ще се промени? Ами ако не се промени, а вече имаме дете, как ще я караме?
Вие как бихте постъпили в моята ситуация? Моля, само не ме съветвайте да го оставя, това няма да се случи!
Цитирай


Мнения: 1 618
След като "няма да го оставиш", какъв съвет искаш? В смисъл..ти не търсиш съвет а просто ни съобщаваш какво си решила ама колко ти е зле, така ли?
Ми поздравления за мазохизма ти, какво друго да кажа. След като си категорична че "раздяла няма да се случи" трябва да знаеш че по всяка вероятност безумно много ще съжаляваш създадеш ли семейство с този безотговорен пубертет. И да-ти може и да не поискаш да се разделиш с него, но според мен той ще поиска, и се моли да нямате деца до тогава.
Съжалявам ако мнението ми не ти харесва, ще го изтрия поне да не те сдухва, но истината не винаги е такава каквато искаме да чуем.
Успех. Знам какво е да си влюбена........знам и какво е да не те обичат както ти се иска.............
за съжаление.................
така че, събери смелост и успех.!
« Последна редакция: пт, 29 авг 2008, 12:03 от KATI_Z »
Цитирай

Някъде там на юг...

Мнения: 1 125
До правилен извод си стигнала. Продължавай да размишляваш, ще стигнеш до още такива.

Личното ми мнение няма значение, щом ти си решила да не го оставяш. Само искам да кажа, че подкрепям KATI_Z.
Цитирай


Мнения: 1 876
KATI Z ти е отговорила много добре
Цитирай


Мнения: 434
И друг път съм казвала/писала, че не вярвам човек на 20+ години с изграден вече характер да се промени кардинално. Може да промени някои неща в поведението си, но себе си като същност - едва ли.
Карайки го насила да скъса с ергенските си навици и начин на живот по-скоро ще го отдалечиш от себе си. Ако имаш търпение - чакай го. На този етап не му раждай деца, за да не се уплаши съвсем момчето и да не те зареже с бебе на ръце.
Друго - хич не ме кефи тази история с компанията, където се правят коментари за теб. Не е добре чак пък толкова да се влияе от мнението на дружките си, че да не иска да те взима. За мен мъж, който не желае да те събира с приятелите си (изключвам вечерите на коч къмпани и биропиене) не е готов да се обвърже сериозно с теб. Също така не знам случай в който уважаващ себе си мъж и обичащ жената до себе си да позволява дружките му да я обсъждат по очевидно недобър начин.
В обобщение - момчето си е ментално още пубер. Много нерви предстои да изхабиш с него.
Цитирай


Мнения: 9 963

Вие как бихте постъпили в моята ситуация? Моля, само не ме съветвайте да го оставя, това няма да се случи!

В твоята ситуация категорично не бих мислила за семейство с този човек, не е зрял и отговорен.
По-безболезненият вариант е да го зарежеш, но щом не искаш- ще си сърбаш попарата. Хич не се надявай на промяна, не и положителна.
Цитирай
Така е, прави сте, за момента не искам да се разделяме, прекалено много го обичам и не бих могла да го направя. Но ми се иска да знам, че съм опитала всичко, преди тази стъпка, затова и пуснах темата, ако имате идеи. Насила знам, че няма да стане, той сам трябва да осъзнае кое е важно за него. А аз искам да подпомогна този процес на осъзнаване, но как?
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 484
О, това с връзката с другия приятел е голям автогол и сега мъжкото его на настоящия е доста пострадало-както пишеш, имало е подмятания и т.н. Струва ми се, че част от проблема ти е в това-дали той е склонен да пренебрегне мнението на компанията и дали ти си ценна за него така, че да вдигне глава и да каже-"това е жената която обичам, на който не му харесва-негов проблем" Thinking
Цитирай

Някъде там на юг...

Мнения: 1 125
Промяна на сила няма да стане. Ще трябва да чакаш, пък дано си струва Tired
Цитирай

София

Мнения: 415
Била съм в подобна ситуация,моето мнение е,че няма да успееш да го промениш.Остави го да си гледа кефа,ти се събирай с приятелки,изобщо,дръж се с него така,както той се държи с теб.В никакъв случай не му досаждай и не му виси на врата,дръж се с достойнство,може пък и да проумее,какво точно иска и да започне да прекарва повече време с теб.Успех
Цитирай
Мартини, това със сигурност е част от проблема и то голяма. Аз знам къде съм сгрешила, но все пак бяхме на по 16! Не, че се оправдавам, но си е лапешка история. И в никакъв случай и той не беше цвете за мирисане тогава. Моите приятели от тогава, които знаят цялата ни история също не го харесват, обаче никога не съм им давала и гък да кажат за него. И не бих го отрязала от половината си живот просто, защото еди-си-коя мисли еди-си-какво за него. Искам просто да намеря правилния подход, защото имам вяра в него, може би ако започна да му споделям мнението на моите приятели за него? Но пък не знам това дали няма да има обратен ефект.
И аз за сега съм на "изчакване", наистина се надявам да си струва. Иначе просто сгромолясването ще е невиждано до сега от мен. Понякога много ме хваща яд как се оставих така да хлътна.
Цитирай


Мнения: 2 800
Мила, остави какво чувстваш, а мисли с главата си. Този човек не е за теб, не е за дом и семейство. Помисли си какъв живот те чака с него, бурен. А като дойдат и децата?! Дали няма да ги осъкатите и ще живеят ли в спокойна среда, където мама и тати се разбират. Когато се отнася за щастието на цял един живот трябва доста да се помисли и дори компромиси с чувствата да се направят, защото те са преходни. Не бъди наивна, че ще се промени. Наивността е глупост. Много се надявам да немериш човек, подходящ за теб. Още си толкова млада. Успех. Hug
  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 942
Моята история прилича на тази на авторката, само че до момента на започване на връзката ни за втори път. И ние бяхме деца като се запознахме, и ние се разделяхме, бяхме с други и така. Обаче в момента и двамата сме готови за семейство, за дом.
Щом твоя приятел има противоречиво мнение, тогава не знам какво да те посъветвам. Може наистина да му е рано. И аз съм на 25 ( и приятеля ми), но не искаме още деца, просто не сме готови за това. Има хора и хора...Някой чакат да усетят момента.
Мога да ти кажа, че отсега няма как да разбереш как ще е след години. Аз също не мога да съм сигурна.
Обаче щом усещаш този човек като "ЕДИНСТВЕНИЯ", тогава не си го давай.
Цитирай
Не изключвам вероятността да си на "пробен период" заради стари прегрешения или чиста проба отмъщение.
Но всичко си има граници.
И не той, а ти трябва да проумееш това.
Може да си влюбена, но не допускай да се чувстваш и унизена.

Появата на едно дете може единствено да го хвърли в крайностите - безотговорност или ревност за внимание. Започва да гледа на детето като на съперник, а си остава егоист в отношението към теб.
Никога няма да се промени, ако в действителност е такъв.

Навремето баба ми беше лаконична:
"В момента може да си млада и ентусиазирана, но ... животът е прекалено кратък, за да
ПРЕвъзпитаваш другия, а понякога и прекалено тежък, за да имаш достатъчно сили да възпиташ дори собствените си деца."

Цитирай
Лично мое мнение е, че си направила доста основни грешки до момента, а с ината да го задържиш до себе си те ни спират.

Първа основна грешка е да се върнеш при човек, с който сте се разделили и си тръгнала с друг от същата компания. Коментарите няма да се свършат, само интригата ще става по-заплетена.

Втора грешка - да започнеш нова, макар и не такава за теб, връзка, след болезнена раздяла. В такива случаи е по-добре да се освободиш от старите чувства и след време да започнеш нещо ново и начисто.

Не се опитвай да го променяш и не очаквай той да се промени заради теб. Дайте си възможност да бъдете щастливи поотделно, а приятели /добри познати/ винаги може да останете.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора