Как да живея с мисълта,че ще загубя детето си....

  • 6 058
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 918
Благодяря ви момичета, ще опитам да изгоня тая гадна мисъл..трудно е. Щом ми позволявате ,ще пиша ,:Снощи тъй като другия компютър беше зает ,седнах на компа на Или ,знаете ли какво видях,божичко,беше си направила снимка на гробището,тя красавицата беше между гробоете,Защо!!!

# 16
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Боже, Анет, нямам думи. Макар и само за два месеца и за моето дете бяха казали, че няма да ни бъде и какви ли ситуации не ми се явяваха, купих комплект за изписване като не знаех за какво ще го използувам,  но все пак модераторите мисля, че трябва да преместят темата при нас в уврежданията, пък и там могат още майчета, които те познават да се включат.



Или ,знаете ли какво видях,божичко,беше си направила снимка на гробището,тя красавицата беше между гробоете,Защо!!!


Ми не и казвай, че си го видяла, най-много да и обясниш, че  снимките са за спомен, а това ще е неприятен спомен за нея.

# 17
  • Мнения: 918
Разбирам ,твърде тежка е мойта тема за тук.Ще благодаря на всички ,за това ,че се опитахте да ме утешите и повече няма да пиша.Имате мойта душа,искам да ви утеша, знам ,че няма утеха от тази болка и все пак..Прегръщам ви всички и преглъщайки топката в гърлото, ще се опитам да не мисля за оная страшна мисъл. Между другото ,ходили сме на психолог и аз, и Или и заедно,каза ни ,че нямаме никакъв проблем с неизбежното,явно добре си играем ролите.Тя се опитва да ми спести на мен страха , а аз на нея спестявам моя страх ,и така си живеем ,сякаш нищо няма,а то ни изяжда от вътре и само понякога срещайки погледа и усещам страха, в такива моменти зарейвам поглед и започва да се смея на глас,откланяйки темата разпъсквайки съмненията...

# 18
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Разбирам ,твърде тежка е мойта тема за тук.Ще благодаря на всички ,за това ,че се опитахте да ме утешите и повече няма да пиша.Имате мойта душа,искам да ви утеша, знам ,че няма утеха от тази болка и все пак..Прегръщам ви всички и преглъщайки топката в гърлото, ще се опитам да не мисля за оная страшна мисъл. Между другото ,ходили сме на психолог и аз, и Или и заедно,каза ни ,че нямаме никакъв проблем с неизбежното,явно добре си играем ролите.Тя се опитва да ми спести на мен страха , а аз на нея спестявам моя страх ,и така си живеем ,сякаш нищо няма,а то ни изяжда от вътре и само понякога срещайки погледа и усещам страха, в такива моменти зарейвам поглед и започва да се смея на глас,откланяйки темата разпъсквайки съмненията...
ан запад мисля биха ви посъветвали да споделяте
това което ми описваш като твои емоции си е жив "проблем" с неизбежното...ат не знам какво е гледал психолога....
да нямаш проблеми за мен е катомъдрите тибетци - да приемаш факта че някои пътувания са неизбежни....и да гледаш да се насладиш на времето преди тях....

аз си мисля че темата би била полезна тук....но може и да бъркам...

# 19
  • Мнения: 502
Остано при нас, споделяй болката и притесненията си - ние сме за това, да си помагаме Hug!
Пожелавам ти от сърце да сте много, много дълго време заедно, и не позволявай на лошите мисли да те завладеят - радвай се на детенцето си и го гушни от мен.

# 20
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Темата определено трябва да съществува и да пишеш в нея, но къде да бъде нека преценят модераторите.

# 21
  • Мнения: 1 008
annette, щом си писала тук, значи си почувствала вътрешна потребност да е точно тук. И какво като името на форума е такова, а детето ти е все още с теб.... А който се натоварва спокойно може да не отваря темата ти  Peace Важното е да се почувстваш по добре  Hug Пиши каквото ти е на душа, затова сме тук.  Разказвай ни за твоята красавица.
Разгледах снимките ти, прекрасна е. Не мога да повярвам, че наистина е обречена  Cry

# 22
  • Мнения: 3 621
Тя има такова заболяване,че не знам това дали ще е другия месец,другата година или след 5 години.Незнам,кога...нелечимо е ,и не знам как ,само вяра не ми стига...
Колкото и да ти е трудно, се опитай да изгониш от себе си мисълта, че детето ти е обречено, особено когато сте двете заедно... Ти казваш, че болеста и е нелечима, обаче в днешно време медицината напредна, знеш ли след година или пет може "това" вече да е лечимо. Дано да стане лечимо... Дано сте заедно много ,много, много дълго време. Радвай се на всяка минута когато сте заедно с нея...

# 23
  • Мнения: 604
Мила Ани трудно бих ти дала съвет в тази ситуация.......
ще ти кажа само-бъди силна и живей всеки миг с дъщеричката
си пълноценно·Дано Бог е милостив и ти позволи да се радваш на рожбата си
още дълги години-това е и моето пожелание за теб......

И аз мисля че няма какво да ти прощаваме, винаги си добре дошла
и винаги ще има приятелско рамо на което да се облегнеш и да споделиш Hug·

П.С. Имаш много красива дъщеря!Радвай и се днес и сега и не мисли за утре....

# 24
  • Мнения: 387
Много тежка ситуация, но на някои хора им е отредено да прекарат живота си в постоянна борба. Може би трябва да приемем, че каквото ни е писано, ще се случи, а и да вярваме, че медицината скоро ще създаде надеждно средство за пълно лечение. Съчувствам ти искрено. Много е трудно.

# 25
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Темата определено трябва да съществува и да пишеш в нея, но къде да бъде нека преценят модераторите.
частично съм съгласна
но....мосдераторите са обикновени хора като теб и мен
могат да допуснат грешка в личната си преценка ако е само тяхна лична
това от една страна
от друга ще кажа - Ани не е нов член, и знае защо и по какви причини пуска темата тук, а не в нашия подфорум за деца с проблеми
аз си мисля, че подбудите й - било осъзнато или на подсъзнателон ниво я тласкат в правилната за нея посока
защото според мен най-важната част за приемането на даден проблем е осъзнаването му в....след това идва и приемането му и борбата с него....

вярвам, че тук присъстващите жени тази тема ще ги накара да са съпричастни...но надали би ги разстроила повече от появата на нов член...тук всяка история е толкова тежка, че темата на Ани не би могла да натежи със своята трагедия така че да бъде непоносима....още повече това е история с развитие и дай боже - щасливо в края си
а тази тема би донесла много болак и даже шок на неподготвени психически родители в подфорума за деца с проблеми...защото уви често някои заболявания са с летален край, но не всеки родител е готов да застане с най-черните си страхове очи в очи

дано това ми обосноваване на причината да мисля, че темата е на удачно място не нарани някого

# 26
  • Мнения: 210
Мила Ани трудно бих ти дала съвет в тази ситуация.......
ще ти кажа само-бъди силна и живей всеки миг с дъщеричката
си пълноценно·Дано Бог е милостив и ти позволи да се радваш на рожбата си
още дълги години-това е и моето пожелание за теб......
Радвай и се днес и сега и не мисли за утре....
Присъединявам се към мнението на Ичони.
Annette трудно ми е да си представя какво ти е. Днес разбрах, че и моето бебче е имало същото заболяване и доста изчетох по въпроса  Hug . Дъщеря ти е мнохо хубава, радвай и се и до колкото е възможно гони черните мисли.

# 27
  • Мнения: 918
Днес Или има рожден ден,цял ден гоня лошите мисли и сякаш днес на рождения и ден най-много ми нахлуват ...Преглъщам,преглъщам...

# 28
  • Мнения: 226
Честит празник! Поднасям букет от нежни цветя - цветя от лунна светлина.

 Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

 http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/flores/0609.jpg" border="0" alt="Recados e Imagens - Flores - Orkut"></a><br><br><b><a href="

# 29
  • Мнения: 3 016
-специално за рожденничката!
Искам да и пожелая най- хубавите неща на Земята. Бъди силна и борбена Или!

Общи условия

Активация на акаунт