И моето мнение е, че мъничко преиграваш.
Нормално е да си по-чувствителна в твоето състояние, а и хормоните си казват думата, но...Реално погледнато съпругът ти не може кой знае колко да ти помогне, освен да те гушне и да ти каже няколко мили думи (което доколкото разбирам той прави).За него обаче денят си тече и колкото и да ти съчувства предполагам, че има ангажименти, които трябва да свърши на време, а и нужда от почивка и 'глътка свеж въздух' в края на деня.
Мен ако питаш не търси проблеми там, където ги няма и си пази нервите и здравето. Съвсем скоро първоначалното неразположение от бременността ще отмине и ще можете отново да излизате заедно на разходка.
Нормално е да си по-чувствителна в твоето състояние, а и хормоните си казват думата, но...Реално погледнато съпругът ти не може кой знае колко да ти помогне, освен да те гушне и да ти каже няколко мили думи (което доколкото разбирам той прави).За него обаче денят си тече и колкото и да ти съчувства предполагам, че има ангажименти, които трябва да свърши на време, а и нужда от почивка и 'глътка свеж въздух' в края на деня.
Мен ако питаш не търси проблеми там, където ги няма и си пази нервите и здравето. Съвсем скоро първоначалното неразположение от бременността ще отмине и ще можете отново да излизате заедно на разходка.
Вие имали ли сте го този проблем???? Даже в момента, аз стоя в леглото с лаптопа, а той в хола с неговия. Какво да направя??? Моля Ви дайте ми съвет.
Има дни ми е супер - излизами се, забавлявами се, но в повечето случаи гледам да е наблизо леглото и аз да съм в него. Знам, че ще е трудно... а съм сигурна, че на мен ще ми е наистина много трудно, защото както вече казах се преместихме да живеем на друго място и.... съм изцяло сама. Нямам приятелки, нямам близки и роднини и единствения ми близък е моя мъж, а от него не получавам нужната нежност и внимание. Аз не съм му мрънкала, както някои мамчета казаха. Нищо не съм му казвала чакам го той сам да дойде при мен и да ми се порадва...Може би той още не е осъзнал, че ще става тати. Когато се усети предполагам, всичко ще е по-различно. Благодаря Ви на всички за милите думи. 
Понеже по принцип не търпя никого наоколо като ми е зле, та не съм страдала от липса на внимание и ласки, напротив, гонех таткото на разстояние от мен. Но гаденето и лошото настроение си бяха мои неотлъчни спътници. Незнам дали има някаква връзка, но в момента в който кацнахме в София, всичко ми мина като с магическа пръчка 
Сега се чувствам прекрасно. 
Следващата тема ще е "Моля помогнете, страх ме е да раждам" 
. И аз бях доста на легло - кога ми беше лошо, кога контракции, а и доста спях, но не можеш да очакваш мъжа да те разбере и да ти влезе в положението на 100%,все пак и той има нужда да излезе с приятели, а не само на работа и вкъщи до бременната си и мрънкаща жена. Не се обиждай и аз бях такава. Малко се променят нещата като ти порасне коремчето и като таткото усети бебето. Мисля, че тогава някак си осъзнават наистина, че жената е бременна и там вътре е тяхното дете. До тогава недей да очакваш много и не се разстройвай, те все пак са МЪЖЕ 
Поговорете ако смяташ, че си права, но от прочетеното мисля че мъжа ти е мил и внимателен с теб.
направо избеснях/ Имаше и други разни на ред с това, че не ме гушкаше, защото го било страх да не смачка бебето 
/ Само аз си знам колко съм плакала/ Но сега иска второ и ми се кълне, че ще ме гушка и ще идва с мен и ще ме слуша и т.н/ Така че споко...гледай си кефа и си почивай!