Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора

Dania

Мнения: 2 757
Преди време писах как синът ми избяга в зоопарка и едва го открихме. Това се случи отново в Леголанд вчера и то цели 2 пъти. Тръгва си човекът на където е решил и не му пука, че там е като панаир и ако не знаеш къде точно е един човек много малка е вероятността да го срещнеш случайно. Той като че ли не съзнава колко е опасно. На 2 пъти едва не получих инфаркт. Намерихме го буквално на магия, знаейки към кои играчки има интерес и би могъл да тръгнал натам. Само дето не става дума за радиус 20 метра, а за над 200. Бяхме 5 семейства с деца, и само нашето съзадаваше проблеми и преинфарктни ситуации. Няма страх това дете. И като му обяснявам, че може да го откраднат и да не ни види повече и т.под. и той ми се хили от сърце. Дали не разбира какво му говоря, как мислите. Възможно ли е да разбира и въпреки всичко така да реагира. Пък и ако не разбира пак е странно на тази възраст да не разбира подобни неща. Отделно така и не се научи, че трябва да се реди на опашка. Прережда кожата, ако има преграда минава под нея и си ходи където му е кеф, въпреки че му обясняваме нон стоп и хората му правят забележки и той пак се не научи. Примерно кара кола и като свърши времето и спрат колите и всички деца стават, само той си седи. Казва му човека да става, той си седи и му казва Не. Трябва да иде да го хване за ръка и да го изкара. Никакви правила не спазва това дете. В ресторант се разхожда, крещи, говори с хората като се намесва в разговорите им и ги прекъсва с просташкото Ало, ако случайно не му обърнат внимание. Хили се, закача се. Много забавен ама... чак става досаден понякога. Филмче 15 минутно едва изгледа. Тъкмо почна и каза Айде да си ходим. А те затварят вратите и го казаха в самото начало, че не може да се напуска залата. Едва го убедих да седи.
Та... такова поведение нормално ли ви се струва? Не питам дали е възпитано, защото ми е ясно, че не е въпреки че е възпитаван сигурно повече от др деца.
Цитирай


Мнения: 3 036
виждам, че има по-малки братче и сестриче.
възможно е да е реакция от ревност. опитвайки се да привлече вниманието, не се сеща за нищо друго, освен да се държи като по-малък.
търпение му е майката. и непрекъснати поощрения в моментите, в който се държи добре. опитвайте се да забелязвате сами тези моменти и най-наочаквано за самия него да го хвалите. давайте го за пример и на малките.

ако това ще те успокои, можеш и да се консултираш с психолог как най-добре да постъпиш. Peace
Цитирай


Мнения: 1 316
Описваш буквално поведението на моето дете в периода 2 до 3 години.
Луда ставах да говоря,очи и на гърба ми излязоха.
Нито страх,нито респект-нищо нямаше.
Рецепта не намерих.
И по лекари го водих.
Мнението беше,че детето си е ОК,просто изпитва сигурност и увереност и разбира,че може да разчита на мен,та затова.
Отделно,че беше с пълна липса на концентрация.
Не може да го накара човек да ме погледне и да се заслуша в обясненията ми.
Никога,ама никога не се е обръщал да види дали вървя след него-хваща си пътя и това е.
Веднъж накарах една приятелка,която срещнах случайно и която той не познаваше да го открадне.
Писна и да върви след него след около 300 метра/време за което той не си е направил труда да погледне през рамо къде е майка му/.
Пристигнаха хванати за ръка-хлапето с предоволна и ухилена физиономия.
Поведението,което описваш не вярвам да можеш да промениш.
Просто ще го израсте както се казва.
При нас положението е кооооооренно различно сега.
Мога да кажа,че имам най-разбраното и спокойно дете сега.
Но не послушно и изпълнително.
Просто вече разходките с него са удоволствие и релакс за мен.
Имаше моменти,в които бяха истинско предизвикателство.
Сега е на 3 години и 7 месеца.
Успех и търпение.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 459
Нормално е, да. Да му мислят родителите, които трябва непрекъснато да са нащрек и да намерят начин да набият в коравата главица поне елементарните норми на поведение.
Брат ми беше до някаква степен такова дете. Не през цялото време, но доста често. Не даваше на майка ни да го държи за ръка, правеше каквото си иска, веднъж избяга от къщи (на 3-4 години беше), защото нещо не ставаше на неговата. Заяви спокойно, че си тръгва и излезе. Баба ми тръгна след него да го види къде ще отиде, вървял е няколко пресечки, без даже да се обърне, но накрая е попаднал в непозната обстановка и се е спрял, колебайки се накъде да поеме. Чак тогава тя е успяла да го настигне и да го върне вкъщи.
Знам, че отстрани лесно се дават съвети, но така или иначе и ти си знаеш - много търпение, постоянство и... кураж ти трябват.
Цитирай


Мнения: 144
О,направо си познах детето! Вече свикнах,че е такъв. не мога да го изгубя само защото го чувам от разстояние 1 км да ме вика. Иначе ако го викам аз-забрави. Няма страх от нищо-коли на пътя,чужди хора,улични кучета... Просто свикнах да не сядам да пия кафе,а да си го нося в пластмасова чашка,на заведение с него-само ако има детска площадка-открита.Е,много е палав,но и много забавен,въпрос на темперамент.
Цитирай


Мнения: 9 816
Все описваш племенникът ми.Същият е.
Вече е на 5 години и продължава да прави подобни неща, но само, когато е с майка си и баща си.
Когато, е с мен и съпруга ми е най-милото, кротко и добро дете на света.
А пък на моята щерка колкото повече се опитвам да й набия нещо в главата, тя толкова по-упорито прави точно обратното.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Моето дете досега ми се изгуби веднъж докато бяхме на пазара на Красно село,но беше на 2г....сега не иска да ми дава ръка,но се оглежда за мен постоянно
Цитирай

София

Мнения: 553
Моят по-голям син е почти на 8г, но сякаш по рождение си има убеждението че е един малък голям човек, винаги е искал да си решава сам, сякаш чувства че цялата свобода която имаме ние възрастните му се полага и никак ама никак не можеш да го убедиш в обратното.
Стигна се дотам да обяснявам кой е шефа в къщи и че докато порасне ще слуша просто защото съм по-голямата, по-силната и аз се грижа за него, докато той не може /това че съм му майка не беше убедително/. Това е положението грижа срещу слушане.
Но пък откакто го изяснихме този въпрос: слуша- чакайки да стане голям, но пак с убеждението че това е едно временно състояние което е принуден да търпи.
но аз имам голям стаж с едно дете което изобщо не се поддава на стандартните възпитателни методи и отдавна се водя по него, и експериментирам. той и за госпожите в градината беше предизвикателство. Не е бил лош но ги предизвикваше да намерят подход към него, какато и мене впрочем.
Иска си и си отстоява свободата детето ти, това е според мен. Покрай бебоците  е видял че има "лабаво" и се възползва. Освен това като има по-малки деца вече може да е решил че е  голям вече и му се полага  Crazy Hug така де батко е вече.
Пробвай да се държиш с него като с голям, подавай му възможност да решава за някакви неща, за да му се засити необходимостта от самостоятелност и поне да я проявява в някакви поносими области. Опитай да го събираш с видимо по-големи деца от него, и не се намесвай като започнат да го пререждат или не го допускат в играта си: те без нищо да правят ще го научат някои неща за живота...
Опитай се да му обясниш че правилата защитават малките и слабите и ако и големите и силните решат да не ги спазват той ще е първия губещ.
Излезте някой път на разходка, покажи му колко пари си взела и ги похарчи всичките за себе си, като си купиш нещо което той обича, но си го изядеш сама. питай го дали му е харесало ти да нарушаваш правилата.  35 35 като повториш това няколко пъти, ще започне да схваща къде е мекото на хляба. Мисля че му липсва това да попадне в среда в която я няма вашата протекция и да изпита законите на джунглата които толкова му се услаждат на свой гръб.
Има деца които се учат основно от своя осмислен опит и обясненията на мама и тати са загубено време... пробвай да го учиш като го поставяш в ситуации от които да си прави изводите, вместо да му обясняваш.Можеш когато те е инфарктирал да му правиш напук и ти, като директно му казваш защо- ти ме разтревожи, развали ми настроението и затова аз нямама вече желание да те зарадвам и да изпълня твоето желание... просто за да осъзнае че е в негов интерес да се съобразявате взаимно един с друг.

Това от пасивна страна, активно може да пробваш и да го "корумпираш", в смисъл да започне да разбира че хората са взаимосвързани и неговата свобода свършва там където започва свободата на другия. Да му предлагаш активно да си сътрудничите взаимно. Бебетата са страхотен обект - "помогни ми по-бързо да ги изкъпем /да доде сапуна, да донесе кърпите, какавото се сетиш и е подходящо за възрастта му/и в замяна времето което спестим, двамата с теб ще правим каквото ти искаш".

Ще се изненадаш колко е резултатно отношението като към възрастен дори към 3 годишно дете. това поколение ще кажеш че са чели хартата за равата на децата и прросто си изискват уважението към тяхната личност, имат чувство за право на равенство с нас просто защото са човеци, видиш ли. това родителската власт им е невнятна май... 
« Последна редакция: вт, 02 сеп 2008, 12:28 от oceanid »
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Той иначе е послушен в детската, не са оплаквали от него. Наистина като е с др хора слуша. И баба си слуша, ама тя има много строг и категоричен вид, нема лабаво при нея. И хем я слуша хем мнооого я обича. Ама при нас е диване от класа, подкупващо, упорито и т.н. Мисля, че съм доста строга с него, но наистина понякога става неговото само за да млъкне. И аз действам често с неговите методи, предизвиквам го и го дразня. И той се хили, щото усеща че нарочно го дразня, но пък не се дразни, а му е забавно. Е понякога като прекаля му писва, но никога няма да се вбеси когато види (а той винаги усеща) че го дразня нарочно, а просто си  намира др работа или почва да ме предизвиква в замяна с нещо друго или пък да ми се подмазва нещо. Както и да е, радвам се, че това поведение има шанс да е нормално, защото често се съмнявам наред ли е това дете с мозъка.
То и близнаците имат склонност към бягства, Ева също ни избяга оня ден ама нея бързо я намерихме. И също се държат като неконтролируеми диванета. Но те са малки и им е простено... да се надяваме, че е от възрастта при тях
Цитирай

София

Мнения: 553
Да ти е жив и здрав палавника, гледам че е рожденник днес    bouquet  bouquet  bouquet

послушанието само по себе си никаква добродетел не е, по мое скромно мнение, по-скоро някаква екстра за нас родителите
много по-важно е детето да има чувство за справедливост, да иска да мисли със собствената си глава, да има жал да има характер и въображение
обаче всяка от горните заложби просто си е генератор на бели  hahaha hahaha
не знам дали си обърнала внимание, но всички известни личности сякаш се хвалят какви палави и пакостливи деца са били и как родителите им са се виждали в чудо с тях.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Ами рожденик, бях забравила да сменя лентичката. Ами ако няма с какво да се хвалят един ден поне с това, че са били палави ще могат  Very Happy
Цитирай


Мнения: 1 316
не знам дали си обърнала внимание, но всички известни личности сякаш се хвалят какви палави и пакостливи деца са били и как родителите им са се виждали в чудо с тях.

Е,то това си е рекламен трик за да изглеждат по-интересни Wink

Честит ти рожденник и от мен  bouquet
Цитирай

sofia

Мнения: 534
Ооо не сме само ние така, и моя е същия, тръгва натам на където иска, и не го интересува нищо. Гледам постоянно да го държа за ръка, че бог знае накъде ще поеме
Цитирай


Мнения: 1 316
Ооо не сме само ние така, и моя е същия, тръгва натам на където иска, и не го интересува нищо. Гледам постоянно да го държа за ръка, че бог знае накъде ще поеме
Синът ми категорично отказваше да ме държи за ръка до 3 години.
Хващах го за качулката,но и така се усещаше диването и се дърпаше и ме буташе.
Цитирай

София

Мнения: 7 953
Е ти какво очакваш? Да седне в ресторант и да си пие бирата заедно с вас ли Crazy
Нормално е, разбира се, това са деца - изучават света, всичко им е интересно, не знаят още какво са правилата. Аз ако тръгна да описвам какво правим...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора