Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

  • 12 224
  • 145
  •   1
Отговори
Не мога да реша кое е по - добре за малките - да се разделим с баща им, да ги отведа от дома, в който са живяли откакто са родени, да търпим известни лишения, но да се чувствам спокойна или просто да остана омъжена за него, въпреки постоянните караници - основно за пари, от време на време и заплахи, никаква топлина и сигурност, почти никакви контакти с други хора през свободното време, освен с неговото семейство... Вече дори капка уважение не е останало помежду ни, но той си обича децата, не мога да го отрека. А и те са привързани към него. Това е единствената причина все още да сме заедно. Струва ли си според вас и кое е по - добрия вариант?

# 1
  • Мнения: 1 329
Не, не подкрепям. И не си струва.
Децата не са виновни с нищо, че да търпят студенината и караниците на родителите си.

# 2
  • Мнения: 2 471
Такова решение се взима много трудно. Не мисля, че децата ще са щастливи, като гледат липса на уважение и скандали между вас с бащата.

# 3
Казваш че проблемите ви са предимно заради пари,а знаеш ли какво е да имаш пари и да нямаш любов.Мисля че трябва да се опитате да се справите с проблемите колкото и трудни да са те,защото тръгването и раздялата са най-лесният път по който може всеки да тръгне.Така направи и моя мъж и сега съм сама.

# 4
anamaria-, любов, както вече писах, няма отдавна. Няма дори уважение - има само две малки деца. От глад не сме умрели, но за съпруга ми е много по - важно дали ще си оставя цялата заплата вкъщи от това дали ще се чувствам като нормален човек...Когато никой не се интересува от това как се чувства другия -  не знам какъв начин да се търси за решаване на проблемите. Говорим на различни езици, нямаме нищо общо, това е истината. Ако знам, че децата ми ще растат по - добре с двама ни, въпреки отношенията помежду ни - ще стоя. Но съм вече толкова объркана, че имам нужда и от други гледни точки освен собствената ми и тези на близките ми.

# 5
  • Мнения: 2 471
Децата растат и след години си поемат пътя. Няма смисъл да се заблуждаваш в "името на децата". Според мен те е страх да вземеш решение.

# 6
  • Мнения: 22 407
За мен никога не е било основателно подобно решение.
А и децата винаги усещат когато има напрежение между родителите. Рано или късно стават свидетели на всички скандали и спорове, къде неволно в началото, а после съвсем осъзнато.
Ако един мъж си обича децата, то трябва да има поне малко уважение към майка им, която ги е родила.
Най-доброто което можеш да направиш и за себе си и за децата е да напуснеш този мъж. Това че някой си оставя заплатата в къщи според мен не е достатъчно.

# 7
Mirama, имах предвид, че държи аз да си оставям заплатата... ooooh!.

# 8
  • Мнения: 2 471
Mirama, имах предвид, че държи аз да си оставям заплатата... ooooh!.

Това не го разбрах. Не си ли оставяте и двамата парите в къщи?

# 9
  • Мнения: 3 621
Децата растат и започват да разбират, и започват да се обвиняват, че мама и татко не се обичат, карат се обаче са заедно заради нас
Опитайте се заради децата си, да се разделите по човешки...

# 10
  • Мнения: 54
Нашите се търпяха заради мен и брат ми 16год. ,ние с брат ми го виждахме беше ни ясно и дори сме си говорели двамата,че ще ни е по добре ако те се разделят.Казвам ти го като дете живяло в такова семейство ние си хванахме пътя а те пропиляха 16 год.  

# 11
  • Мнения: 107
Когато бях малка моите родители страшно много се караха, но никога не се разделиха заради мен и сестра ми..не можете да си представите какво страдание беше за мен да бъда свидетел и неволен арбитър в скандалите им, и колко много страдах.Когато поотраснах осъзнах, че дълбоко в себе си през цялото време съм искала те да се разделят за да свърши този кошмар... дори им го казах...
После когато аз създадох семейство се оказа че съм в същото положение-да избирам детето ми да живее с двама родители или в непрекъснати скандали и неприязън в семейството..не  ми беше трудно да реша какво да правя и не съжалявам, никога не бих причинила това на детето си...
Сега имам ново семейство, но ако и тук така се получи пак не бих се поколебала...

# 12
Mirama, имах предвид, че държи аз да си оставям заплатата... ooooh!.

Това не го разбрах. Не си ли оставяте и двамата парите в къщи?
Да, на теория...на практика аз плащам сметките и оставям каквото остане (след като понапазарувам  неща от първа необходимост - храна, за децата нещо...за себе си - не си и помислям) - казва ми се , че лъжа #Crazy, че нарочно не тегля цялата си заплата на момента и не я тупвам на масата, сметките после да ги мислим.
Същевременно той има да връща заем - една част от неговите там отиват, безин зареждал (аз почти кола не използвам), за незнам още каква негова приумица за вкъщи дал пари...и той горкия ги изхарчил Rolling Eyes.
Но това е само повод...аз не бих предизвикала скандал за пари - за мен човекът отсреща е по - важен (не, че се живее с любов само).

# 13
  • Мнения: 2 471
Кауза пер дута е да живееш с такъв човек, заради децата.

# 14
  • Мнения: 1 849
Аз все си мисля, че няма отношения които не могат да бъдат оправени. Все си харесвала нещо в този мъж и надали винаги сте си говорили на различни езици, спомнете си за тези моменти, за това което сте харесвали... А ако вземете решение да живеете само заради децата сложете точни и ясни правила, нещо като договор кой с какви задължения и права е и най-важното никакви скандали пред децата!
Но ти ще си прецениш...

Общи условия

Активация на акаунт