Искам да се променя!

А защо искаш да се променяш? Човек изгражда характера,мирогледа, възгледите си за добро и лошо, с течение на годините и натрупаният житейски опит, той е такъв какъвто е.Компромис  ДА,  но цялостна промяна на   характера и разбиранията на вече изградена личност е много трудно постижимо, поне за мен.На всеки му се случва понякога да си "блъска глават в стената" както пишеш, но това са нормални неща в живота, породени от отношенията ни с други хора.Ти не можеш  да искаш да угодиш на всеки и да си обичана от всеки, в противен случай, мисля че няма да си ти, ще се пречупваш/отстъпваш/ в повечето ситуации,  само и само да си "добре". Не  според мен бъди такав каквато си.Аз също съм остър камък, и често ми се случва да влизам в пререкания с заобикалящите ме, но когато съм права, твърдо   си отстоявам своето, и не мисля да отстъпвам.Мама -та  променяйки се заради някого или нещо да не си изгубиш самоличността някъде по пътя..... 

Искаш да приемаш хората,такива каквито са,а самата себе си не харесваш!!!

повярвай ... в бог например.

Първата стъпка да спреш да си удряш главата в стената е да се приемеш такава, каквато си.
Кои близки хора искат да се променяш?

 Просто не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб.

Това е умно. Струва си да помислиш върху него. Просто започни да харесваш онова което имаш, без ако-та Готова рецепта няма.

Записвам се да следя темата. И аз имам същите терзания като  теб - MAMA - TA .

Характерът на човек е изграден още в утробата на майката, в това вярвам абсолютно. Хората не могат да бъдат променяни, ти просто се нагласяш към тях. Щом не можеш да ги търпиш - прекратяваш контактите си. Общувай с хора, които те зареждат с позитивизъм, бъди по-уверена и се научи да отсяваш зърното от плявата. Важните неща в живота са любимите същества да са здрави, да има разбирателство, мир и любов.

 

Бих добавила - Научи се да обичаш себе си, и ще видиш, че не в теб е грешката винаги.  Приеми се, и обръщай внимание на добрите си качества.

А ти опитвала ли си се да направиш нещо? Има хубави книги за себепознанието. Попадна ми подобна книга , която чете моята колежка. Казва се Тибетското изкуство на позитивното мислене и на същия автор Тибетското изкуство на живота. Мисля че ако прочетеш съдържанието още там ще намериш много теми които вълнуват всеки човек. Аз не бях чела такива книги, но тази ми се понрави.
Автора е Кристофър Хансард. на Хермес.

Това е което мен ме промени. Научих се да обичам другите каквито са и най-вече да прощавам дори когато ме нараняват... Но се научих и да не плащам данък обществено мнение, да се обичам, което не означава да правя компромиси с лошите си качества, но тогава ще имаш сила да го направиш.

Аз също искам да се променя.
Искам да приемам всичко, което ми се случва по-спокойно и мъдро и без излишни емоции. Не успявам обаче. Не мога да се преборя с темперамента и чувствителността си.
Както е казал Хайтов:"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш!" А битката със себе си често дори е по-трудна и невъзможна от това непрестанно 'да си удряш главата в стената'.

Е хайде сега да не си ги мерим, коя е по-добра  Че модераторите ще дойдат с бана...
Има една тема в пет тома "Има ли Господ ..." може да си прочете момичето, там доста задълбочено е писано за това коя религия какво проповядва и може да си избере, кое мисли, че истината.

Ще ти кажа своя опит, без да те съветвам. Когато бях млада (не че сега съм стара, но преди 15 тина години) имах много мечти и виждания за себе си и живота си. За съжаление почти нищо не можах да сбъдна през тези години. И най-голямата ми грешка беше, че пренебрегнах себе си и желанията си, направих твърде много компромиси, които едва не ме обезличиха. Не, не ме разбирай погрешно - аз съм "за" компромисите, но когато те са само едностранни и то особено със най-съкровените за човека неща, не мисля, че е нормално. Както и да е. Беше ми даден втори шанс. Да се опитам да бъда самата себе си. За съжаление не по най-лесния начин. Както се казва - "живота учи" - случиха се поредица от злочести събития, които ме накараха да осъзная наколко неща.
1. Живота е твърде кратък, за да го пропиляваме в безсмислени действия. Престанах да се задълбочавам в повърхностните ежедневни карби. Прощавам с ръка на сърцето провиненията на хората, които обичам.
2. Научих се да харесвам себе си. Такава, каквато съм. Научих се да се вслушвам във вътрешния си глас и да се доверявам в интуицията си. Промених се към това вътрешно и външно, към което винаги съм искала да бъда.
3. Открито започнах да казвам мнението си. Аз съм толерантен човек и приемам другите такива, каквито са - без значение от пол. ориентация и положение в обществото. Само според личните впечатления от тях. Така спечелих невероятни приятели.
4. Не гледам в паничката на другите хора, а само в моята собствена. Много важно нещо. Това ме освободи от много ненужна завист и терзания. Защото е важно какво имам аз - това, което имат другите, никога няма да е мое.
5. Всеки ден се опитвам да бъда добър човек, добра майка. Едно добро дело за деня, пък било и банално, ме кара да се усмихвам. Всеки ден се зареждам положително от моето семейство - една усмивка, целувка от любимия, едно прегръщане и веселите очи на децата ми.
6. Започнах да се занимавам с нещата, които обичам - женски хобита, но все пак ме удовлтворяват и успокояват.


И нещо банално, което обича да казва майка ми - "яж, пий и си носи новите дрехи, защото не се знае докога". А за вярата... Просто трябва да повярваш в самата себе си. И крачка по крачка да вървиш към нещата.   

Бравос chervenokoska , много точно си го описала 
Това е, което ми се случи и на мен преди ...8-10 години. Невероятно много време ми трябваше да разбера какво съм аз и как се вписват другите в моя свят... Тогава се случиха някои преломни за мен моменти, които още повече задълбочиха положението, в което бях попаднала - да не намирам себе си, да не намирам място за себе си там, където бях ... Опитах много неща, счупих си главата доста пъти, но успях. Благодаря на родителите ми, че ме изтърпяха и на Господ, че ме е опазил от нещата, които тогава можеха да ми се случат, влседствие на действията ми
Много ми помогна тогава една книга на Йозеф Киршнер - "Изкуството да бъдеш егоист", където много от "правилата", до които е достигнала червенокоска, са описани там ...

същото се случи и с мен преди около 7-8г.
от 1 до 5 много точно написано, сега се опитвам да пречупя и мъжът ми да мисли така, защото той е същия като мен преди да се променя, прекалено много се интересува от хорското мнение, мисли близките си постоянно и забравя да обърне внимание на себе си.
мисля по т.6-интересно ми е какво си открила като хоби, ако искаш на лични