Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора
обръщам се към всички маики.никои не иска детето му да се разболее.дори дребните болежки на децата ни ни карат да не спим и да направим всичко за здравето на рожбите си.как бихте реагирали ако не даи си боже открият такава тежка диагноза на детето ви.бях в шок когато моята лична лекарка в опита си да ме успокои след смъртта на сина ми каза..ами сега много млади хора и деца като им направим изследвания като са дошли с някакъв проблем се оказва че са болни от рак или нещо също толкова страшно и нелечимо.за момента дори не можах да реагирам адекватно.за лекарите това е само работа и статистика.а за нас маиките и семеиствата е присъда и трагедия.имат ли право лекарите да казват такива страшни диагнози на самите болни.това е все едно някои ти казва ти ще умреш след една година примерно.аз мисля че не трябва да се казва.това е все едно ти казват виж какво вместо да се мъчиш и ти и семеиството ти вземи се самоубии.точно това стана и моя син.може да звучи грубо така като го написах но лекарите с други думи но със същия смисъл накараха сина ми да сложи краи на мъките си според него.а можеше още да е жив.ако детето ви е болно по никакъв начин не му показваите и не му казваите че е неспасяем.така го програмирате наистина да е така.пазете го от такива ,,лекари,,борете се.не оставяите лекарите предварително да го отпишат.внушаваите му че всичко ще бъде добре че ще се излекува.вярата върши чудеса.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
 fanimaya, съжалявам за сина ти  Hug Нека почива в мир  Rose Rose
За моето дете не искам и да ми минава подобна мисъл през главата, а още по малко да размишлявам какво бих направила ако се случи  Confused
Истината е, че е много относително и сложно. Не може да се каже, трябва или не трябва да се казва. И дори и да не кажеш, смяташ ли че болните от рак /или друго/ няма да го разберат. Това и е най коварното на тази болест - тялото ти се стопява ден след ден, болестта те изсмуква, но разумът ти остава непокътнат...
Братовчедка ми почина от рак преди 9 месеца, само на 37 години. Когато влезе в болницата за 2ри път след уж успешната първа операция, никой не и каза че има разсейки. Но аз съм сигурна - тя го знаеше. Тя беше боец. Видимо бледа, слаба и крехка, но много силна и борбена. Не познавам друг човек с толкова силен дух! Тя умираше от болка, но стискаше зъби, за да не притеснява близките си. Истината е, че никога не съм смятала че човек може да умре в такива мъки. Че може тялото му да се разпада, а душата да не си отива... Мъчение... да си безсилен, безпомощен. Да не можеш да станеш, да те къпят, превързват раните от лежането... и още, още по неприятни неща... които просто като си спомня  Crying or Very sad Никой, никой човек не заслужава такава смърт... Може да е грях, но предпочитам да я беше блъснала кола, да беше скочила или каквото и да е, но това че умря по този начин не ми дава мира... Останал ми е спомена за очите й, единствените непокътнати от цялото тяло и гласа й... Мога още много да пиша, но ми заседна буцата на гърлото и сълзите ми се стичат...  Crying or Very sad Не е честно просто...
Цитирай

гр.София

Мнения: 485
Fanimaya, съжалявам за сина ти и това, което  е трябвало да преживеете.Нека да почива в мир.

Cher, съжалявам за братовчедка ти, Бог да я прости.Била е много силна и борбена.
Аз подкрепям твоето мнение - никой не заслужава такава мъчителна смърт.

По темата - аз мисля, че трябва да се казва истината на болните хора.Човек наистина така или иначе усеща.
Цитирай
мила шер,разплаках се когато четях за братовчедката ти отново пред очите ми застана синът ми.тои също беше много борбен опитваше се винаги дазабрави че е болен.винаги беше усмихнат.бече много добро и лъчезарно момче с много приятели.бори се с болестта две години.но аз говоря за времето когато се поставя диагнозата.тогава болните още нямат представа че им остава малко.но постоянно като им се повтаря че са обречени,че няма лек за тяхната болест,че лечението само отлага неизбежното,те като повярват на това и вече психически са готови за оня свят.нека лекарите ако трябва да използват благородна лъжа и така и болните няма да се отчаят.
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
fanimaya,ами какво да ти кажа всичко е въпрос на психика. Моята свекърва два пъти и казаха че има рак. Първият път беше преди 14 год. Искаха да и махнат едната гърда .Мина през химиотерапии .Следващият път беше преди 2 год .Претърпя 2 операции отново химиотерапии и жената си е добре. Работи и върши всичко останалокато всяка жена , но тя е с много силна психика .Не се предаде ,въпреки че единия доктор и каза в очите ти имаш рак, тя се бореше със зъби и нокти както се казва.
Шер, мъчно ми стана за братовчедка ти. Толкова млада, в разцвета на силите си ...........
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Ох,  fanimaya  Hug
Не знам...
Моята братовчедка си отиде 10 месеца след първата операция. Но истината е, че тя много беше отложила ходенето на лекар и нещата бяха много напреднали.
Първоначално казаха само на майка й и мъжа й. Но тя се усети, защото те не успяха да бъдат толкова силни и да се преструват  Sad
Неизбежно е и ще научат рано или късно. А сме по силни когато знаем срещу какво се борим...
За лекарите не мога да коментирам, защото реално не съм се сблъсквала. Не знам как са и поднасяли нещата. Но за мен добрият лекар, освен че трябва да си разбира от работата, трябва да е и добър психолог. И дори и казана истината да е поднесена правилно.
Още веднъж - искрено съжалявам за момчето ти. Няма утеха за такава голяма загуба... Дано е на по добро място, там където болката я няма ...
Цитирай
мила шер, Hug ти ме разбираш много добре.сега си давам сметка,че не трябваше и аз да знам.от баща му крихме почти до последно,тои е на работа в чужбина,но изглежда че и аз на моменти по някакъв начин съм не съм успяла да се преструвам успешно.тои ме щадеше, не оплакваше,но нали ми е моето единствено момче аз се побърквах от тревога.от безсилие че не мога да му помогна и макар че външно пред него да не го показвах,изглежда го е усещал.
Цитирай
          изминаха 40 дена откакто синът ми сложи краи на мъките си.
 няма го вече моето момче,моята опора,моята гордост.

              всеки ден от 18.07.06г. насам когато лекарят които го оперира каза-злокачесствен рак с много разсеики и му произнесе смъртната присъда без право на обжалване беше ден на страх и щастие.
             страх дали ще е жив на следващия ден и щастие че е оцелял още един ден.
    живя напук на присъдата две години отгоре.
          но накрая се предаде.
                                  всеки ден си казвам,че не трябваше да го знае,че не трябваше и аз да зная.
  никои друг освен престъпниците не заслужава да чуе такава присъда.
     и за да изпълнят присъдата лекарите направиха всичко възможно по силите си.нали иначе ще излезе че са сбъркали.


      много ми е мъчно.че не можах да се сбогуваме накрая,сине.че не можах да ти кажа отново и отново колко много те обичам.
     
           всеки ден беше сбогуване,наи-дългото сбогуване.сине.
                    всеки ден беше борба за оцеляване.

           прости ми че не можах да те опазя.прощавам ти,че се предаде.

                      Praynig Praynig Praynigнека душата ти намери покои......мама
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
покой за син ти
сили на теб
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Мила fanimaya, Hug и ти съчувствам.

-.почивай в мир момче.
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 362
Толкова съжалявам... Мир на душата не детенцето ти  Praynig Praynig Praynig

Когато поставиха диагнозата на сина ми, светът ни рухна. Всичко се промени. Нищо нямаше смисъл, освен да се борим.

В болницата, през месеците, които прекарахме там, се нагледах на човешки съдби. За едно бях благодарна- че детето ми е малко и не разбира.
 Виждах как големи момчета и момичета постепенно гаснат. Но по- лошото е, че първо в тях угасваше искрата на живота в очите им... Предаваха се, понеже виждаха, че лечението не дава резултат. Майките им понасяха двойно по- голяма тежест- да обясняваш на 14-16 годишни млади хора ЗАЩО... Поне това ми беше спестено- мъничкото ми момченце питаше само с поглед, милия ми...
Цитирай
благодаря ти тарталета за разбирането Hug
 знам,цялата истина не може да се скрие дори и от деца,само болният си знае какво му е.
но все пак нали ние не сме лекари и им вярваме като кажат диагнозата.
 все си мисля,че могат да кажат например на сина ми ,че е доброкачествен рак,нали не можем да проверим.
лечението така и така ще се направи,поне да имаме надеждата за оздравяване,а те ни я отнемат Sad
 имаш моето съчувствие за сина ти,мир на душицата му. Praynig Praynig
Цитирай

Люлин

Мнения: 191
 Crying or Very sad  Crying or Very sad  Crying or Very sad Няма по-голяма болка от тази на майката, загубила своята рожба! Искрено съжалявам! Наистина не е честно...
Цитирай
Коварна и ужасна болест. Подобно страдание не заслужава никой. Години и години след смъртта на най-близкия ми човек, продължава да боли, да сънувам, да преживявам кошмара.
Мисля че тук в БГ не трябва да се казва на болните, защото при нивото на което се намира здравеопазването ни това е равносилно на смърт. А болните трябва да имат надежда и вяра.
Наскоро прочетох за АНТИМАЛИГНОЦИТ - http://www.malkiobyavi.com/cell/ .
Нека се обединим и искаме да се регистрира и произвежда това лекарство за рак в БГ.
Майчице, от сърце ти желая да намериш сили да продължиш напред въпреки непрежалимата загуба. Нека синът ти почива в мир.
Цитирай


Мнения: 599
Една ужасна болест.Мой близък почина от рак на костите.Той беше човек на 60 години и аз изживях истинско мъчение да го гледам как не може да пие вода,да яде,как стана 30 килограма!На леглото два дни преди да почине държах ръката му и никога не го бях виждала така.Много е тежко.А да загубиш дете сигурно е нещо неописуемо.Тази тежка коварна болест:(Как може още да няма лечение в 21 век.Хората си мислят,че тези неща са само по филмите,но НЕ СА.Няма думи,които да ти помогнат мило майче.Няма време,което да лекува болката.Но,да,вярата лекува и помага.Обичта към близките е вечна.А човек е жив докато е в сърцата ни.Твоят син ще бъде винаги в твоето сърце.И времето ще мине бързо и пак ще си с него.Бъди сигурна,че има защо да изживееш много щастливи моменти.Желая ти успех и заслужено щастие.А оносно лекарите нямам думи.Ако това се случи не дай боже с тяхното дете,не знам дали така ще мислят.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора