Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 202 отговора
Винаги съм смятала, че това е от нещата, които никога няма да ме споходят - че те се случват на другите, по сапунките, етс. Не съм в състояние и да анализирам причините - предполагам, че вината е и на двама ни. Когато човек трябва да анализира е нужен трезв разум, а в момента съм само кълбо от объркани емоции и не знам накъде да хвана...
И самата история накратко:
Имах предчувствие, усещане, че нещо не е както трябва при нас....ужасно чувство, което ме хвана за гърлото и реших да проследя. И намерих доказателства, че има друга. Сигурна съм, че не съм в заблуда, за съжаление. Не мога да ви опиша в какво състояние изпаднах - имаме две деца, дом, семейство и тези неща винаги са ме крепили и съм вярвала, че са дар от бога. И в този често мръсен и несправедлив свят са ми били куража и силата да се справям с всичко. Обичам мъжа си, децата, дома ни, била съм му вярна и съм се грижила за него. Вярно, с две деца и напрегната работа може би не ми е оставало достатъчно време за него, но не мога да кажа, че съм го пренебрегвала и че той е на далечно трето място за мен след децата. Имаме (или може би имаХме) хубав брак, карали сме се умерено, бих казала рядко. И двамата сме разумни хора, които решават проблемите си като ги говорят. Той е добър баща, децата го обожават. Растат в хубава и здравословна семейна среда - с мама и тати близо до тях.
И ето, че това се случи и в моята приказка. Болката, горчилката, които изпитах, целия ми свят се срина на парчета, всичко, в което съм вярвала просто се разпадна за един миг. Пих много вода. Нямах въздух, светлината болеше. Имах чувството че пропадам и пак изплувам, в офиса пред компютъра, хората около мен. Имахме разговор, очаквах да е откровен, но нищо подобно. Той отричаше всичко, докато не му казах, че знам, че съм видяла. И после каза, че имало нещо, но нямало значение. Опита се да го обясни като някакво увлечение и спасение от липсата на внимание от моя страна. Не можех да го гледам, мразех го за това, което ми причини, заради децата ни. Не му вярвах най-вече, защото не си призна още в самото начало, а едва чак след като му казха, че знам.
Аз не знам какво знам. не зная дали това, което видях е всичко. от колко време е това, до къде е стигнало и как би могло да завърши. Помолих го да напусне дома ни и той си събра багажа.
Вярвам, че семейството се крепи на любов, доверие и споделена отговорност. И че когато има проблем не се бяга от него, а се обръщаш с лице и се справяш. Справяме се двамата, не бягаме. помоли да го разбера и да простя, но как?
Имаме деца - малки и прекрасни, общ дом, общ живот повече от десет години, общи приятели. И двамата обичаме децата ни и се грижим за тях. Но как да продължа да бъда с този човек, след като загубих вярата и уважението си към него, а любовта ми е изтръпнала, смачкана и предадена. Искам децата ни да имат мама и тати, но  с цената на това ли -  че аз няма да съм щастлива, че няма да съм повече себе си.
Ще се радвам да споделите, особено, ако сте минали през това. Имам нужда от помощ.
Цитирай

Burgas

Мнения: 7 186
След прочетеното останах с впечатление, че имаш хубав и стабилен брак. Не бързай с кардиналните решения, дай му още един шанс Peace
Цитирай

Бургас

Мнения: 187
Мила, знам колко ти е трудно. В момента това се случва и с мен. Много боли, особено ако той сам си признае и казва че не е нищо сериозно, а разговорите с нея продължават.  Нямаме брак и деца, скоро преживях аборт, а на човека му се приискало нещо чуждо.
Много е трудно, но опитай да му дадеш втори шанс. Може би е най-добре да не говорите повече за това и да не сипвате сол в раната. Ти сама ще разбереш дали връзката с другата продължава и тогава реши кое е най-добро за теб и децата.
Цитирай

София

Мнения: 743
Болката е ужасна сега. Дай си време - за себе си, за да асимилираш ситуацията трезво, и за  вас като семейство - да върнете предишните отношения.
И наистина - да му шанс да ти покаже, кои са приоритетите му, колко държи на вас и ви обича.
Сигурна съм, че всеки мъж рано или късно минава през този период. Въпрос на доказване на мъжествеността си на самите тях.
Говорете, но не рови за неща, които не си готова да приемеш. Просто търсете начин отново да върнете предишният си живот и чуства.
Пожелавам на теб и семейството ти сили, да преодолеете това препядствие!
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Говорете! Това най-вече би ти помогнало!
ПИтай с какво е намерил при другата.
Питай, дали въобще е намерил това, което е търсил
Питай, как се е чуствал!
Кажи и ти как се чустваш!

Аз съм била в подобна ситуация, но човека ми беше само гадже, нямахме деца...
До някъде може би знам как се чустваш!
Мен ме беше страх!
Страх от болката, от нещата, които ще чуя като оправдание!
Страх от самотата, от чуствата!
Чуствах се предадена, излъгана, обичана и обичаща, но не разбирах!
Страх ме беше да го призная дори, че ми се е случило.
Съмненията, предателството, горчивия залъг заседнал в гърлото ми... Всичко имах и в същия момент нямах нищо.
Беше ми неясно, чуствата ми чаках атрофираха, както мускул....
Страшно ме беше от бъдещето (хем бях малка и пред мен престоеше всичко)!
Простих, наистина обаче простих. Без намеци, без съмнения...
Просто забравих! Имаше нещо между нас и това беше начина да го съхраня.
След това беше хубаво, по хубаво от колкото е било.
Изкупване на грехове и грешки, може би, но беше хубаво!
Отдадохме се един на друг изцяло...
Отново имах мечти, бъдеще, любов!
Всеки греши, стига да може да осъзнае грешката си и да не я повтори повече, то значи тя може да бъде и простена!
Мечтай за вашето бъдеще, не позволявай това да е края!
Имаш деца, за които също си струва да помислите. Може да се случат много хубави неща между вас, отново, предизвикайте ги!
Пожелавам ви любов, заедно!
Човек е толкова голям, колкото са мечтите му! Мечтай те  и ако може съхранете брака си! Аз останах с впечетление, че имаш брак, за който си заслужава да се бориш!
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 13
Дядо Коледа и Снежанка са измислени герои. Принцовете също. Опитай да си подредиш приоритетите в живота. Без да драматизираш излишно. Май не си на 16.
Вероятно има мъж, който ще те обича цял живот. Само теб. Може да започваш търсенето отначало. А може да опиташ да живееш сама.
Искала си да знаеш - разбрала си. Каква е ползата?
Цитирай


Мнения: 2 479
Не знам дали съм права, но според мен има значение какво точно си разбрала и какво точно се е случило. Ако се е "разнообразил" с някоя девойка без и през ум да му мине да има връзка с нея - бих простила. След 10 години брак е твърде вероятно да му се е приискало да си докаже, че все още е "в играта". Предполагам, от това, което описваш, че държи много на теб и децата, но все пак ти си вече даденост в живота му, залитнал е по някаква нова тръпка. Едва ли, обаче, би искал да си изгуби семейството.
Това, че е отричал - ами и аз бих отричала на негово място, дори за да те предпазя, не само за собствена защита.
Говори с него - ще е болезнено, но още по - болезнено би било да тънеш в догадки и да си доизмислиш нещата. Опитайте честно да си изясните положението. Може и да не научиш цялата истина, но ако той съжалява и забежката е минало - ще го преодолееш.
Стискам палци скоро да се похвалиш, че всичко е наред.
Цитирай

На 20 км от София, с тенденция към повече!

Мнения: 192
И от мен - не бързай да драматизираш нещата! Това че си го изгонила е добра първоначална реакция, така човека ще има възможността да осмисли какво е загубил или е на път да загуби. На всеки се случват мимолетни увлечения, щом е добър съпруг и татко - опитай да му простиш. След подобни случки понякога настъпва ренесанс в брака, колкото и да е странно.  Това което ти казвам е плод на личен опит... при мен така се получиха нещата....
Цитирай

София

Мнения: 7 140
    Ами кой каквото си направи, никой не може да му го направи. И аз съм го преживяла това и честно казано, по-добре ми беше като не знаех, а имах само съмнения.От знаенето не ми стана по-добре , а много по -зле. Нищо не е същото след като разбрах. И досега съжалявам,че разпитвах и ръчках, исках признания. И какво - само ме боля повече, бях в депресия, едва се измъкнах. Много важно,че съжаляваше и се извиняваше, вече нищо не беше същото.После вече не ревнувах, нямаше вече кой и защо  да ревнувам, нямаше смисъл, защото любовта си беше отишла. И до сега сме заедно, като съквартиранти.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 446
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=254191.20
Цитирай

София

Мнения: 580
 За сега не ми се е случвало такова нещо, мога само да си представям колко си наранена и как боли.
 Доколкото познавам себе си мисля, че в такава ситуация това би бил края на брака ми.Не си представям как мога да живея с човек, който ме е наранил по този начин.Не искам да прощавам изневяра, не бих дала втори шанс, колкото и добър човек и баща да е съпругът ми.Просто защото съвместния живот вече няма да е същия.
Цитирай


Мнения: 2 800
Хваща ме яд на мъжете, като чета какво причиняват с постъпките си и как въобще не им дреме за последстивията. Какво ли ще ми сервира и моя и ние сме вече над 10 години заедно?! newsm78
Съвет е много трудно да дадеш в такъв момент. Мога само да ти пожелая да преживееш бързо болката и да решиш в трезво състояние какво да предприемеш. Наистина нещата няма да са същите, но може да станат по-хубави, зависи каква е била изневярата ако е мимолетна без емоционални забежки и чувства или  да сте просто съквъртиранти. Само не бързай с решението си. А относно разговорите, мисля че са излишни, защото твоя явно отрича и не би си разкрил мислите и чувствата. Повечето мъже са така, не говорят за проблемите, а камо ли за прегрешенията.  Hug  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 446
Хваща ме яд на мъжете, като чета какво причиняват с постъпките си и как въобще не им дреме за последстивията. Какво ли ще ми сервира и моя и ние сме вече над 10 години заедно?! newsm78
Съвет е много трудно да дадеш в такъв момент. Мога само да ти пожелая да преживееш бързо болката и да решиш в трезво състояние какво да предприемеш. Наистина нещата няма да са същите, но може да станат по-хубави, зависи каква е била изневярата ако е мимолетна без емоционални забежки и чувства или  да сте просто съквъртиранти. Само не бързай с решението си. А относно разговорите, мисля че са излишни, защото твоя явно отрича и не би си разкрил мислите и чувствата. Повечето мъже са така, не говорят за проблемите, а камо ли за прегрешенията.  Hug  bouquet  bouquet  bouquet

четейки форума остава с впечатлението че и на жените не им пука.
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 744
Дай си време. Помисли. Ако можеш да простиш и да се съберете го направи. Ако обаче мислиш, че това ще те преследва, ще се ревнувате и ще се карате, по - добре остави нещата така. Веднъж ми се случи и ми трябваше много време. Побърках се. Дни наред се питах "Защо?". Чудих се с какво е по - добра. Преследвах го къде ходи. Сега като е върна назад си мисля, че просто трябваше да си спестя преживяното. Много се тормозих. И него тормозих. Е мина ми, но нещата не са същите. Няма онази любов. Сега всичко е винаги с едно наум. И най - вече никога пълна вяра.
Цитирай
Все едно съм го писала аз това писмо , но с тази разлика , че на мен той ми каза за какво му беше и до ден днешен незнам - угризения имал ...........
Не плаках , боля ме ужасно...
Не правих скандали , боля ме ужасно ......
Стоях и го слушах .........проблемите се решавали с говорене..... е май сега кото се обърна назад не сме ги решили ......... а разговорите продължиха много ...... и той говореше , явно имаше нужда ..... ., дадох му право на избор ..... избра мен и децата ......
Не му вярвам , но не ми и пука вече .... чувствам се добре в брака но не го обичам вече просто пречупи нещо в мен и той го усеща и го знае........ безсилна съм и не мога да върна това което е било , може би е рано още незнам! Добър съпруг е в смисъл внимателен , грижовен помага ми във всичко , а с децата напрово е прекрасен!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 202 отговора