Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
Моля, споделете. Имаше ли промяна и каква в поведението на децата ви след раздялата с "любимия"? Бихте ми помогнали много да се предпазя от евентуални неприятни изненади. Моето положение е такова - разведена съм, сина ми е на 6 и малко годинки. Семейният ни живот въобще не беше картинка за описване и мисля, че детето осъзнаваше това. Откакто сме сами, то се променя към все по-добро. Имам предвид - отвори се към света и хората, а преди не беше така. Беше започнал да страни от другите деца и да проявява агресия спрямо тях. Сега това нещо го няма, тъкмо напротив - приятел е става с всички. И т.н.
Интересува ме да не би това да е временно и се притеснявам стреса от раздялата да не се покаже, по начин, за който не съм готова да реагирам?
Благодарности предварително за споделения опит!
Цитирай

Географския център

Мнения: 646
С тази разлика, че имам дъщеря. Тя е доволна, че съм се разделила с баща й. На нея това й се искаше отдавна, защото виждаше по-ясно и от мен. Засега нямам проблеми, напълно ме подкрепя , а и аз се радвам да я виждам, че е добре и не се притеснява.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Децата ми са малки.
Баща им не ги е търсил от 3 месеца.
То и преди идваше веднъж месечно де.
Баткото не страда, даже и не пита, не го помни вече.
Усмихнати и щастливи са.
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Незнам..и аз съм объркана..От една страна синът ми ( 7 г) дава вид, че приема всичко нормално..дори ентусиазирано..Но..от друга страна - изведнъж стана адски изнервен, почти истеричен, особено ако му се направи забележка - за каквото и да е..
Опитвам се да бъда максимално спокойна и да не му повишавам тон по никакъв повод, говоря с тих тон и му е усмихвам постоянно..Знам, че въпреки че не дава вид е много разстроен (а дори не знае истината) - 3 месеца беше далеч и сега поредната голяма промяна-местене в нов град, нов живот и тн..Дали да не поговоря с детски психолог? Вие как мислите?
Цитирай

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
Оказва се, изглежда, че трябва по-често да наблюдаваме настроенията и поведението на децата си и да не пренебрегваме способностите им за оценка на ситуацията. За малките деца ми е ясно (поне така си мисля). Но какво става след време обаче? На мен ми се искаше да се включи някой с по-големички деца, да сподели какво се случва в училище например. Направо ме е страх като си помисля - другите деца може да потискат моето, заради това, че майка му и баща му са разведени и то (дали не е пресилано да го кажа!?) да се обърне с обвинения срещу мен...  Confused   
Цитирай

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
Незнам..и аз съм объркана..От една страна синът ми ( 7 г) дава вид, че приема всичко нормално..дори ентусиазирано..Но..от друга страна - изведнъж стана адски изнервен, почти истеричен, особено ако му се направи забележка - за каквото и да е..
Опитвам се да бъда максимално спокойна и да не му повишавам тон по никакъв повод, говоря с тих тон и му е усмихвам постоянно..Знам, че въпреки че не дава вид е много разстроен (а дори не знае истината) - 3 месеца беше далеч и сега поредната голяма промяна-местене в нов град, нов живот и тн..Дали да не поговоря с детски психолог? Вие как мислите?
Както вече казах и аз имах проблем с агресията на детето, а включва и това, което ти разказваш за забележките и истериите. Бях се отчаяла. Но опитах нещо и то взе, че подейства. Пробвай да играеш със сина си навън - колела, футбол, дори да се борите на някоя поляна (чисто момчешки игри - каквито ти дойдат наум).. Покажи му, че може да се забавлява с най-дребните неща дори и вкъщи. През цялото време му показвай, че ти е приятно да играеш с него, че не ти е товар. Смей се колкото можеш по-често пред него - смехът е заразен. Ако трябва да му правиш забележки, нека да не са назидателни. Ще дойде момент, когато ще му "влезеш под кожата". Тогава вече бъди по-строга с него и си му кажи направо какво не ти харесва в държанието му. Постепенно налагай правила, които и двамата да спазвате. Измисли дори и наказания, които той да знае какви са и за какво би ги получил. Наказанията не са за това да предизвикват страх в детето, а да е наясно самото то, че не всичко му е позволено. Това е най-общо как станаха нещата при мен и наистина имаше ефект. Но ми трябваше мнооого търпение. Ако не се беше получило, бях готова да търся психолог. В крайна сметка, ако не можеш да се справиш сама не виждам нищо лошо в това да потърсиш и малко професионална помощ. Успех!
Цитирай
Незнам..и аз съм объркана..От една страна синът ми ( 7 г) дава вид, че приема всичко нормално..дори ентусиазирано..Но..от друга страна - изведнъж стана адски изнервен, почти истеричен, особено ако му се направи забележка - за каквото и да е..
Опитвам се да бъда максимално спокойна и да не му повишавам тон по никакъв повод, говоря с тих тон и му е усмихвам постоянно..Знам, че въпреки че не дава вид е много разстроен (а дори не знае истината) - 3 месеца беше далеч и сега поредната голяма промяна-местене в нов град, нов живот и тн..Дали да не поговоря с детски психолог? Вие как мислите?
Zdraveite Magarence,
Pisha vi ot posiciata ne deteto na razvedeni roditeli...makar 4e ve4e ne sam dete...
Predi da pogovorite s detski psixolog opitaxte li da pogovorite sas sina si?
Sama razbirate, 4e ot edna strana deteto Vi iska da vi shtadi i da ne vi pritesniava kato se darji kato goliam maj, no ot druga to e samo dete i vav v nego sigurno bushuvat razli4ni emocii kato strax, gniav, nesigurnost, lubov....Ne e dobre da se darjite taka vse edno nishto ne se e slu4ilo"...и му е усмихвам постоянно", zashtoto se e slu4ilo...Mai v tazi situacia toi e pove4e roditelia, a vie deteto...Ne me razbitaite greshno..ne Vi obviniavam, zashtoto sam sigurna 4e na vas sahto vie mnogo trudno..Ostavate sama s cialata tazi otgovornost..za vsi4ko..No v kraina smetka vie ste roditelia i ste dlajna da se spravite..., a deteto Vi ima samo vas...i mnogo go e strax..

Цитирай

у дома

Мнения: 2 248
моето дете е малко-на 1г и 10 месеца,но реално от 8 месеца не контактува с баща си-той идва да го вижда за по 2 -3 4аса на 2 месеца веднъж,което за дете на нейната въздраст е крайно недостатъчно-така,че не усеща липсата му-не 4е преди много е присъствал вкъщи   Whistling
тъпото е ,че очаквам да по4не да идва все по-рядко-като гледам не изгаря от желание(изтъква все глупави причини,като това,че не съм я водила аз в софия-тя да не е куфар  Crazyили пък не съм я пускала в мое отсъствие-(ми как да я пускам като тя ме търси постоянно пък и не е свикнала с него Naughty) и честно казано предпочитам изобщо да не свиква с него ,отколкото после да усеща липсата му-а мъжко присъствие не й липсва-постоянно е с братовчед ми,с чичо си и с  моите приятели...затова се радвам,че се разделихме докъто е още малка-
знам,че най-хубаво е децата да растат с 2 мата си родители,но понякога май е по-добре да не си правим експерименти( аз лично на моя бивш хи4 не му вярвам на постоянството-доказал се е  ooooh!
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Незнам..и аз съм объркана..От една страна синът ми ( 7 г) дава вид, че приема всичко нормално..дори ентусиазирано..Но..от друга страна - изведнъж стана адски изнервен, почти истеричен, особено ако му се направи забележка - за каквото и да е..
Опитвам се да бъда максимално спокойна и да не му повишавам тон по никакъв повод, говоря с тих тон и му е усмихвам постоянно..Знам, че въпреки че не дава вид е много разстроен (а дори не знае истината) - 3 месеца беше далеч и сега поредната голяма промяна-местене в нов град, нов живот и тн..Дали да не поговоря с детски психолог? Вие как мислите?
Zdraveite Magarence,
Pisha vi ot posiciata ne deteto na razvedeni roditeli...makar 4e ve4e ne sam dete...
Predi da pogovorite s detski psixolog opitaxte li da pogovorite sas sina si?
Sama razbirate, 4e ot edna strana deteto Vi iska da vi shtadi i da ne vi pritesniava kato se darji kato goliam maj, no ot druga to e samo dete i vav v nego sigurno bushuvat razli4ni emocii kato strax, gniav, nesigurnost, lubov....Ne e dobre da se darjite taka vse edno nishto ne se e slu4ilo"...и му е усмихвам постоянно", zashtoto se e slu4ilo...Mai v tazi situacia toi e pove4e roditelia, a vie deteto...Ne me razbitaite greshno..ne Vi obviniavam, zashtoto sam sigurna 4e na vas sahto vie mnogo trudno..Ostavate sama s cialata tazi otgovornost..za vsi4ko..No v kraina smetka vie ste roditelia i ste dlajna da se spravite..., a deteto Vi ima samo vas...i mnogo go e strax..



Благодаря за съвета!
Говоря с него постоянно, дори му искам мнение за всичко - съгласен ли е дали ще одобри и тн..Играем и се забавляваме двамата също..Заспиваме и се гушкаме заедно всяка вечер (а винаги е бил сам в стая от бебе) Знам, че  е уплашен..
Вчера го намерих в стаята му - изровил от шкафа една снимка на нас двамата с баща му, а друга приготвил за да си я закачим в новата квартира..
Започвам да се ужасявам и аз дали ще се справя - та той дори не знае цялата истина. Идва с мен, защото му казах, че се налага (поради здравословни причини на баща му)..Не знае, че го напускам и ще се развеждаме..а, че вече  нещата са различни и ще трябва да се справяме двамата оттук нататък.. Като вижда как страда как да му кажа и това?
Цитирай
Zdraveite,

Vsi4ko tova koeto spodeliate, 4e pravite sas sina si (igraete, iskate mu mnenieto..) e mnogo xubavo.., no nali znaete, 4e imenno 4uvstvoto za neizvestnost  sazdava mnogo trevojnost..Imaite predvid, 4e sinat Vi useshta i kolkoto po -rano uznae kakvo vsashnost se slu4va po- dobre, taka niama da ima useshtaneto 4e e izlagan..Decata triabva da znaiat istinata dori i boleznena. A istinata e 4e 2-ta mu roditeli, koito go obi4at vsashnost ve4e ne se obi4at pomejdu si. Shte mu e tajno, gnevno, no davaiki mu vazmojnost da gi izrazi pred vas..tova shte sazdade useshtaneto, 4e pone vie ste tam i mojete da ponesete negovoto stradanie. Vinagi e tajno kogato 4ovek se razdelia s iluziite si, s etap ot jivota si, s lubim 4ovek..I na Vas, i na deteto Vi , i na vseki mu e nujno vreme da se sboguva, ina4e nikoga niama da moje da  preodolee bolkata, tagata.  Drug e vaprosa dali na vas ne vie trudno da ia izre4ete pred nego istinata.., da ne polu4ite obvinenia, ili vaprosi koito sa bolezneni..i  kogo vsasnost pasite..
 Pozdravi

Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Мислех да пиша, че не е имало промяна - беше на годинка и половина. Но после се замислих - всъщност имаше промяна - детето стана по-спокойно, защото вече нямаше скандали удома. Иначе самато раздяла непомни и незнае подробности.
Цитирай

Столичанин

Мнения: 11
моето дете е малко-на 1г и 10 месеца,но реално от 8 месеца не контактува с баща си-той идва да го вижда за по 2 -3 4аса на 2 месеца веднъж,което за дете на нейната въздраст е крайно недостатъчно-така,че не усеща липсата му-не 4е преди много е присъствал вкъщи   Whistling
тъпото е ,че очаквам да по4не да идва все по-рядко-като гледам не изгаря от желание(изтъква все глупави причини,като това,че не съм я водила аз в софия-тя да не е куфар  Crazyили пък не съм я пускала в мое отсъствие-(ми как да я пускам като тя ме търси постоянно пък и не е свикнала с него Naughty) и честно казано предпочитам изобщо да не свиква с него ,отколкото после да усеща липсата му-а мъжко присъствие не й липсва-постоянно е с братовчед ми,с чичо си и с  моите приятели...затова се радвам,че се разделихме докъто е още малка-
знам,че най-хубаво е децата да растат с 2 мата си родители,но понякога май е по-добре да не си правим експерименти( аз лично на моя бивш хи4 не му вярвам на постоянството-доказал се е  ooooh!

Бивша ми във всяко отношение МЕРЕЛИН,
От няколко месеца чета словоизлиянията ти тук, само и само да мога да закача някоя и друга информация за малкото ми момиченце, което ти така старателно описваш тук. И нямаше да си правя труда да пиша това, ако с този си пост вече тотално се самозабрави. Мисля че е крайно време широката форумна общественост да научи за истинската ти същност или поне да чуе другата страна. Осланям се на интелигентността и трезвата преценка на пишещите тук дами, които да развенчаят пластмасовият ти ореол, който така умело се опитваш да си закичиш.
Имам достатъчната толерантност да търпя и да слушам цитираните глупости в личните ни разговори.Но явно от повтаряне ти самата си повярвала, че те са истина, щом имаш наглостта да ги тиражираш тук.Е, имам новина за теб. И хиляда пъти да ги повториш, те няма да станат истина.
А истината, както и двамата знаем, е че след като тотално се провали като жена и съпруга, си на път да се сринеш доземи и като майка.Честно казано не ми дреме за обидите, които сипеш по мой адрес, не ми пука че безочливо ме окраде, че присвои личните ми вещи и че избяга на другия край на България. Предполагам че крадлите и патологичните лъжкини правят точно така.Преживях и изнудването за пари (само за инфо на мамите-за снимка на дъщеря ми ми искаха 20лв., а за среща с нея между 100 и 200 лв.), както и това че тръбеше пред всичките ти роднини, че детето не е от мен, за да оправдаеш това че криеш собствената си дъщеря от баща й. Но това че вредиш, узурпираш и отчуждаваш детето ми от мен НЯМА ДА ТИ ПРОСТЯ.
Но ако ти е по-лесно да живееш със себе си като сееш лъжи - давай. Аз знам за стотиците километри и десетките часове в път до Бургас, за да пробвам да видя малката при нечовешки унизителни обстоятелства. Знам за лъжите, за криенето, за гоненето, за лицемерието, за часовете прекарани в набиране на номера ти само и само да чуя гласчето й. Знам и затова как криеш подаръците ми от нея, знам как ме наричаш пред нея "онзи чичко, с който не бива да говориш",знам че я учиш, че съм чужд човек, знам и как се опитваш да ме лишиш от правата ми на баща и родител. Аз знам.Знаеш го и ти.И тя ще го узнае един ден. Сега е време да го узнаят всички.
Това което НЕ знам обаче е къде живее дъщеря ми в момента,дали боледува, кой се грижи за нея,номерът на личният й лекар или в коя ясла е записана. И то не защото не се интересувам, а защото ти МЕРЕЛИН, криеш това от мен в страха си да не се доближа поне малко до детето си.Е, имам още една новина за теб - НЯМА ДА ОСТАВЯ ТОВА ТАКА.Уведомил съм всички компетентни органи за престъпното ти поведение и няма да се откажа докато не постигна целта си. А тя е само една - да имам нормални контакти на баща и дъщеря с малкото си момиченце. Защото колкото и да се опитваш да ме заместиш с всякакви чичовци, братовчеди, приятели и не знам си още какви трябва да свикнеш с болезнената за теб мисъл, че моята и твоя дъщеря има само един баща - и това съм аз.
А що се отнася до моето постоянство не се тревожи. Ти най-добре знаеш, че през последните 15 години неизменно следвам една кауза, която адски ти бъркаше в очите,но е красноречиво доказателство как се боря аз. Представи си как ще е щом се посяга на детето ми...

П.С. Ако някоя от тук пишещите дами се съмнява в казаното от мен,да ми напише едно лично съобщение. Готов съм да говоря и да се срещна с всеки, който иска да разбере каква прозаична особа се крие зад приказния прякор МЕРЕЛИН
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
  Drug e vaprosa dali na vas ne vie trudno da ia izre4ete pred nego istinata.., da ne polu4ite obvinenia, ili vaprosi koito sa bolezneni..i  kogo vsasnost pasite..
 Pozdravi

Милена, благодаря Ви отново..
Поне малко се успокоих, че се движа в правилната посока..Знам, че трябва да му кажа истината - но при нас всичко се случи толкова бързо и екстремно, че още аз самата трудно осъзнавам нещата..За няколко дни седмици минах през ада и още толкова докато взема решение..Обаче..как да му кажа, че си тръгвам не заради това, че баща му ще прекарва повече време  в Сф поради здравословни причини, а че въпреки тях - ще прекарва времето си там, не с нас, а с любовницата си.. Много му се събра на малкия в последните месеци - катастрофа с баща му, 3 месеца далече от нас, самият той си счупи ръчичката, сега ще се местим и ние в Сф, първолак ще е и тн..
Ще го изчакам поне мъничко да свикне с "новия" си живот и тогава ще му кажа истината..
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Девиатор,
дано всичко това не е истина...
Цитирай

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
Zdraveite,

Vsi4ko tova koeto spodeliate, 4e pravite sas sina si (igraete, iskate mu mnenieto..) e mnogo xubavo.., no nali znaete, 4e imenno 4uvstvoto za neizvestnost  sazdava mnogo trevojnost..Imaite predvid, 4e sinat Vi useshta i kolkoto po -rano uznae kakvo vsashnost se slu4va po- dobre, taka niama da ima useshtaneto 4e e izlagan..Decata triabva da znaiat istinata dori i boleznena. A istinata e 4e 2-ta mu roditeli, koito go obi4at vsashnost ve4e ne se obi4at pomejdu si. Shte mu e tajno, gnevno, no davaiki mu vazmojnost da gi izrazi pred vas..tova shte sazdade useshtaneto, 4e pone vie ste tam i mojete da ponesete negovoto stradanie. Vinagi e tajno kogato 4ovek se razdelia s iluziite si, s etap ot jivota si, s lubim 4ovek..I na Vas, i na deteto Vi , i na vseki mu e nujno vreme da se sboguva, ina4e nikoga niama da moje da  preodolee bolkata, tagata.  Drug e vaprosa dali na vas ne vie trudno da ia izre4ete pred nego istinata.., da ne polu4ite obvinenia, ili vaprosi koito sa bolezneni..i  kogo vsasnost pasite..
 Pozdravi


Ти наистина ми напомни, че забравих да споделя може би най-важното нещо - никога не съм лъгала сина си. Дори и за най-малкото нещо. Стараела съм се винаги да му обяснявам нещата така, както са в действителност. Знае, че с баща му няма да живеем вече заедно... и т.н.
Новината е, че баща му се е сетил, че "не може да живее без него" и той и неговите родители започнаха да разиграват невероятни сърцераздирателни сцени пред детето, което после плаче пред мен... Не знам как да реагирам... Ужасена съм! Сега аз излизам лоша ?!?! 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора