Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

гърч или припадък

  • 5 септ. 2008, 23:08 ч.
  • Преглеждания  8 280  Мнения  23  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 34
Здравейте мами! Моля Ви помагайте!
Започвам отдалеч, понеже според лекарите има проблем и с времето ще отшуми.
Детенцето ни е на 1 годинка. Когато беше на 6 месец от стрес, извика, изведнъж пребледня, обърна очите и спря да диша, така незнам колко секунди или минути. Пое въздух, спря и след второто поемане се разрева.
Започна се ходене по лекари. Обяснението: епилептичен припадък, други казаха, че е от храната, която връща (изпихме хиляди прахчета за спиране на повръщането), а според трети - захласване. На въпроса какво да направим в тази ситуация, отговаряха или нищо, ей така да си чакаме, или да силно щипане или да го обърнем с главата надолу.
Детенцето вече проходи и колкото и да го пазим все се удря. Сега вече трети ден, без захласване, просто като си удари главата и получава пак този припадък или гърч. Спира да реве, обръща главичката назад, а после напред докато поеме въздух. Ако е незряла нервна система, кога ще отшуми това, според една лекарка трябваше до годинката да сме добре.
Ще съм Ви благодарна, ако ме насочите къде да потърся повече информация за проблема или ми дадете съвет. Какво е това и докога ще продължи? Когато съм сама изпадам в ужас, ако поемането на въздуха се забави, как да му помогна.
Благодаря Ви!

Реклама
# 1
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
На пръв поглед това можах да намеря.
Чети, дано намериш отговори на въпросите си... Rolling Eyes

http://medicine-bg.net/index.php?option=com_content&task=vie … 694&Itemid=34
http://www.health.bg/lang_bg/listtopics.php?id=17&type=6& … type=6&aid=74
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/243/53/

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Според мен причина за припадъците и гърчовете е захласването. Мисля че тази информация ще ти е от полза и донякъде ще те успокои. Сина ми два пъти се е захласвал и се е отпускал безжизнен в ръцете ми и знам какъв ужас изживяваш. Дано отшуми по-бързо  Hug
Относно опасенията, че е възможно и да е епилептичен припадък най-добре се консултирай с невролог. От Уикипедия: "За диагностика на болестта се използват различни методи, като се започне от обикновен преглед при невролог и се стигне до специализираните прегледи като ЕЕГ - електро-енцефало-графия, ЯМР - ядрено-магнитен резонанс, ехография и др. Диагностиката на епилепсията е най-добре да се направи от невролог-епилептолог който де занимава специално с това заболяване, тъй като не всеки припадък непременно означава епилепсия."

Последна редакция: пт, 05 сеп 2008, 23:56 от riri_tol

# 3
  • у Филибето, иначе сме си от село хахаха
  • Мнения: 166
На дъщеря ми, която е на 2 години и 2 месеца, също много често и се случва да припада за няколко секунди, но при нас причината със сигурност е захласването ( при плач след силен удар или ако не стане на нейната, примерно да и взема играчка, когато е супер изморена и вече мнооого и се спинка) или така наречената незряла нервна система, за която знам, че се израства с времето, но моята информация е с много по-голям диапазон от време - от 3-4 до 8-9 годишна възраст и не ми се мисли просто... Но за "до една годинка" и дума не може да става, който ти го е казал, не е много в час май  newsm78  Аз поне от моите познати, на които дечицата им се засиняват, не съм чувала по-малко от 3-4 годинки... Казват, че това е характерно за по-емоционалните деца... И тъй като в нашата ясла госпожите в началото си мислеха, че може да е болна от епилепсия и за да си вържат кончето, както се казва, искаха черно на бяло мнение на невролог, че не е епилепсия, мога със сигурност да ти кажа, че епилептичният припадък протича по следния начин - както си стои, детето без видима причина пада и на устичката му излиза пяна... Не искам даже и да си го представям, да пази господ  Praynig Но мисля, че ако нямате такива признаци, няма от какво да се притесняваш за епилепсия... А колкото за засиняването, аз вече съм се отказала да спрем да го правим скоро, и въпреки че всеки път изтръпвам и се побърквам от страх, съм се убедила, че наистина каквото и да правя, почти никога не мога да повлияя на нещата и единствено гледам да съм наблизо до нея и да я държа да не падне, да я гушкам и да и говоря успокояващо ( и да ти кажа като че ли това има по-голям ефект от щипането и шамарите, които съм и била, пръскането с вода и какво ли не още, само обръщане надолу с главата не съм пробвала, всичко помага два-три пъти и след това ефектът е нулев или почти нулев) И аз в началото се чудех тея хора нормални ли са, как така да седя и да чакам, но явно наистина са прави докторите, защото казват, че неизплакало детенце няма и както ти казах, много често каквото и да съм правила, нищо не се е променяло, само аз съм се побърквала от ужас и докато не и дойде времето да си изплаче, нищо не е помагало... Та това е положението при засиняването, но се оказва, че доста дечица го правят точно по този начин... А иначе (не видях от къде си) потърси във вашия град добър детски невролог, който по възможност да има и апарат за ЕЕГ и ако прецени, да ви направи изследване, въпреки че в нашия случай, като я заведохме при една много добра детска невроложка, тя ни каза, че не е необходимо за нея такова изследване, само консултация ни направи, 45 минути разпитва за всичко - от навици, гледане на ТВ и детски филмчета на компютъра до това как и по колко спи, какво яде, какви са и реакциите в определени ситуации, абе за всичко... Каза, че има изпреварващ темп на развитие, че в комуникациите и приличала на 3-3 и половина годишно дете, че трябва да забавим малко темпото и да намалим силните емоции, да ограничим ТВ-то и детските филмчета и още куп други съвети... и да имаме търпение... А на теб ще кажа да не изпадаш в ужас, защото мъничето усеща, постарай се да запазиш самообладание, колкото и трудно да ти се струва в началото... Аз с течение на времето се научих да се контролирам малко, не може на 100 %, дете ми е все пак и въпреки всичко се притеснявам, но се старая да съм спокойна... Успех ти пожелавам, мила и кураж   bouquet

# 4
  • У дома
  • Мнения: 1 132
Според мен е добре да се посети добър невролог.Желая ви успех.

# 5
  • Мнения: 7 474
Според мен е добре да се посети добър невролог.Желая ви успех.

Абсолютно. Има детска неврологична клиника на 4ти километър-добри са докторите.

# 6
  • Мнения: 1 085
Според мен е добре да се посети добър невролог.Желая ви успех.



Добре казано.
За мен това е епилептичен гърч. Все пак аз не съм доктор. Добре е ако има заболяване на нервната система, то да се лекува навреме, а не "да се чака да падне тавана". Диагностика - ЕЕГ , скенер, ЯМР. Препоръчвам доц. Алексиев - МА.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Добре казано.
За мен това е епилептичен гърч. Все пак аз не съм доктор. Добре е ако има заболяване на нервната система, то да се лекува навреме, а не "да се чака да падне тавана". Диагностика - ЕЕГ , скенер, ЯМР. Препоръчвам доц. Алексиев - МА.
Жената е достатъчно притеснена и без нашите "диагнози"  Stop. От написаното от нея става ясно, че не чака "да падне тавана", а е посетила не един, или двама лекари, но всеки е поставял различна диагноза. Именно на това се дължи объркването й и търси допълнителна информация и помощ от нас.

# 8
  • в здрача
  • Мнения: 2 059
Само не се доверявай бързо на диагноза - епилепсия - тя е за цял живот и ако няма нищо такова само ще провалиш живата на детето си /с такава диагноза нито може да стане шофьор, нито да влезе в университета например, защото клеймото води се в психо-диспансера и прецаква всяко едно медицинско, което трябва да си извади/. Епилептичните припадъци са чести и както са ти казали - без видима причина и нещо друго - характеризират се и с гърч - цялото тяло започва да трепери. Отминават от самосебе си за няколко секунди, важното е да захапе нещо за да не си глътне езика. И има случаи в които докторите не могат да помогнат, за съжаление.
С дъщеря ми се случи веднъж такъв припадък след удар на главата, само че си глътна и езика, беше на годинка и нещо. После и двете имахме нужда от успокоение, аз дори повече. Не сме ходили по доктори, навремето заради подобни историй майка ми е минала през ада и бях на косъм от диагноза епилепсия, въпреки че припадъците ми значително се различаваха от характерните за епилепсията и винаги си имаше причина за тях, но ЕЕГ-то на всеки 3 месеца си ми беше задължително. Дето се вика - влязох в пубертета и забравих за припадъците, но не и за лечението им. Години по-късно отново се появиха и отново си имаше причина за тях- превъзбуда, физическо претоварване, недоспиване, съчетано с ниско кръвно, цигара и кафе на гладно + летни жеги и чакане под слънцето, и вече просто си знам и се пазя. Не че не тръгнах пак по доктори, не че не ми направиха пак ЕЕГ-то, но по него - нито следа за прекарана някога епилепсия или нещо подобно.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 371
Моят син , като беше бебе (на месеци), на два, три пъти се е случвало да се захласне, но при него се състоеше само в това, че когато тръгнеше да реве просто му трябваше по-дълго време да изреве. Духах му в лицето. Но беше много малък и само тогава се беше случило.

На моя приятелка, на нейното детенце поставиха диагноза идиопатична епилепсия. При нея започна изведнъж - припадък, но в будно състояние (ако мога така да се изразя). Просто е гледала в една точка, после направила гърч.  Последваха изследвания, ЕЕГ и т.н. в неврологичната клиника. Оттогава е на някакви лекарства, вече две години. Всъщност тя втори такъв случай не е имала. Според лекарите тази епилепсия ще отзвучи, когато момиченцето влезе в пубертета. Водят в на всеки шест месеца за ЕЕГ и изследвания. Разказвам ти го това, но в никакъв случай това не значи , че и вашият случай е такъв.

Не давам съвет, но при следващият гърч на твоето детенце - можеш да го заведеш в Пирогов. Имат необходимата апаратура, ще му направят ЕЕГ, ако е необходимо - скенер. Специалисти са и , според мен, можеш да им имаш доверие.

Успех и дано при вас всичко отшуми час по-скоро.

# 10
  • Мнения: 1 904
Направи консултация с добър детски невролог.
При тези които си ходила до сега какви изследвания сте правили?

# 11
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 622
Аз пък не смятам за нормални припадъци от "засиняване" и захласване. На всяко бебе се случва да се захласне и да не може да изплаче, но чак пък припадъци. И израстване на 3-4, че и 7-8 години...

# 12
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Не искам да внасям допълнителен смут с предположения, но се присъединявам към мненията да посетите добър, детски невролог.
(което изключва Литвиненко, към когото най-често изпращат)

Не съм сигурна, че в Пирогов има детски невролози.

# 13
  • Мнения: 9 817
Каквото и да- гърч, припадък, най-добре отидете при невролог.

# 14
  • Мнения: 1 085
Жената е достатъчно притеснена и без нашите "диагнози"  Stop. От написаното от нея става ясно, че не чака "да падне тавана", а е посетила
не един, или двама лекари, но всеки е поставял различна диагноза. Именно на това се дължи объркването й и търси допълнителна информация и помощ от нас.

Хайде без нападки, моля! Поста ми беше продиктуван от това:

Започвам отдалеч, понеже според лекарите има проблем и с времето ще отшуми.
...
Започна се ходене по лекари. Обяснението: епилептичен припадък, други казаха, че е от храната, която връща (изпихме хиляди прахчета за спиране на повръщането), а според трети - захласване. На въпроса какво да направим в тази ситуация, отговаряха или нищо, ей така да си чакаме, или да силно щипане или да го обърнем с главата надолу.

Майката не казва, че са направили някаква диагностика на проблема - най-малкото ЕЕГ. Възмущавам се на "чакането да падне тавана" на лекарите, не на родителите.

Само не се доверявай бързо на диагноза - епилепсия - тя е за цял живот и ако няма нищо такова само ще провалиш живата на детето си /с такава диагноза нито може да стане шофьор, нито да влезе в университета например, защото клеймото води се в психо-диспансера и прецаква всяко едно медицинско, което трябва да си извади/. Епилептичните припадъци са чести и както са ти казали - без видима причина и нещо друго - характеризират се и с гърч - цялото тяло започва да трепери. Отминават от самосебе си за няколко секунди, важното е да захапе нещо за да не си глътне езика. И има случаи в които докторите не могат да помогнат, за съжаление.
Малко си в грешка:
1. Епилепсията не е клеймо за цял живот и не води задължително до психодиспансера;
2. Епилептичните припадъци не е задължително да са чести;
3. Епилептичните припадъци не винаги се характеризират с гърч. Това за което говориш е Grand mal припадък. Има и petit mal - без видима загуба на съзнание правиш нещо. Например - пишейки започваш да драскаш нещо по листа , което не можеш да контролираш.
4. При съвременното ниво на диагностика и при наличие на достатъчно  разработени медикаменти докторите /тези които разбират, а не чакат да падне тавана/ могат да помогнат.

П.П. На никого не пожелавам такава диагноза

Последна редакция: сб, 06 сеп 2008, 21:57 от storm76

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт