Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 477 отговора


Мнения: 4 320
Това е най-специалната тема в този форум  Wink

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са  Smile да споделят, колко врме са бебправили  Wink  преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали  Question
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене  Wink и едно (може и две  Wink ) здраво и сладко бебче  Exclamation  Exclamation  Exclamation

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в отделна тема!
« Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 14:53 от Taни »
Цитирай

Turku, Finland

Мнения: 3 634
Хихи...

Имам честта да бъда първата "клиентка" на тази тема и се надявам останалите момичета, които обичам като сестри, да ме последват в най- най- скоро време...

Та значи, след 3 теста за бременност мога почти официално да декларирам, че в нашето семейство ще има попълнение... Термина ми е на 17 февруари 2005 година... сама съм си го изчислила, и след ходене на консултация и ултразвук може и да се промени датата. Но за сега е това...

Започнахме с бебеправенето на #2 ноември 2002... Аз разбира се, си мислех, че ще стане от РАЗ както стана с #1, но явно нещо не бях доизмислила защото опитите ни оставаха без резултат, а аз без мензис. През 2003 година М-то ми дойде от самосебе си само 5 пъти, хойках по GP-та и никой нищо не можеше да каже по въпроса. Дори и лекарства за започване на М-то не ми изписаха... само кръв смучеха за изследвания и резултатите не показваха нищо обезпокоително... Така измина 2003 година и януари месец тази година най- сетне получих направление към клиниката за бездетни както и рецепта за Теролут... Дуфастон в България. Пукнах се от щастие когато започнах да кървя след 150 дневен цикъл и зачаках кога ще дойде писмо от клиниката за бездетни... След около месец чакане, дойде и писмото с дата 31.03... Следва още един месец чакане и първата визита в клиниката барабар с Финчо.

Приеха ни много любезно, посмяхме се с тях и ми направиха вагинално изследване с ултра звук. Диагнозата беше ПКЯ с въпросителна на края... Започнах наново с Дуфастона и след като М-то започна отидох за изследване на хормоните LH, FSH, пролактин и TSH ден 3-5 от цикъла. След това бях да ми търсят фоликули из яйчниците (дни 12- 13), но намериха само паяжини. Изписаха ми Кломид за стимулиране на овулацията (Кломифен... не го знам какво е в България) и ми казаха да го пия 3-7 ден от цикъла. Е пих го, бях пълна отврат за хората около мене заради държанието си по време на пиенето на тези хапчета, и на 13 ден от цикъла отидох да ме видят на ултра пак за фоликули... И този път намериха една голяма и готова да се спука. Явно се е спукала точно когато е трябвало, и явно аз съм имала свободен ден от работата защото тази пукната фоликула е главната героиня в моя разказ който се надявам да продължа да разказвам в най- близко време...

Другата седмица смятам да се обадя за час в консултацията за бременни, но ще ми дадът такъв едва когато съм в ГС 10. Има доста време до тогава... и се надявам нещата да са добре...

Повличам крак сега и хайде всички след мене... да не ме оставите сама в това натежаващо положение  Very Happy

Име: Гергана
Години: 25
Първи опити в бебеправенето: Ноември 2002 г.
Евентуална дата на зачеване: 25- 27 Май 2004 г.
Първи положителен тест: 10 Юни 2004 г.
Втори положителен тест:  13 Юни 2004 г.
Термин: 17 Февруари 2005 г.
Цитирай

München

Мнения: 2 567
Здравейте, скъпи момичета,  Love

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал  Embarassed И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става  Crying or Very sad
Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината  Laughing Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше  Laughing Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето  Love
Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат!  Hug


Име: Цветелина
Възраст: 27
Първи опити за бебеправене: Юли 2002
Положителен тест: 04.04.2004
Термин: 10.12.2004
« Последна редакция: ср, 08 фев 2006, 12:04 от 6o6i »
Цитирай

anywhere

Мнения: 3 302
Ами аз...  Very Happy
Както вече официално се похвалих - вече съм бременна!  Wink
Кратко резюме на историята:
Имам син на три години и половина, казва се Теди. С мъжа ми отдавна си говорим за второ детенце (никога не сме мислили да останем само с едно), по-конкретно - от края на миналата година. Опити правихме от януари 2004 досега, общо половин година, но два месеца от тези 6 не опитвахме заради лечение на разни гъби, яйчници, тръби, болки и т.н. За това време съм направила някои изследвания - преглед, ехограф, микробиология, цитонамазка и хламидия. Всичко беше в норма с изключение на микробиологичното изследване и удебелението на тръбите, следствие на хронично възпаление... Лекувах се със серия от лекарства по лекарско назначение, включително и билкови таблетки на Тошков и фолиева киселина по моя инициатива!
Не съм ходила на контролен преглед след приключване на лечението  Embarassed , но се чувствах по-добре и нямах вече болки, така че надявам се всичко да се е оправило!  Rolling Eyes
Може би това е и причината най-после да успеем!  Very Happy Този месец за първи път си бях следила овулацията с тестове (нещо, което преди отричах, защото според мен пречеше на емоционалното съпреживяване и спонтанността на целия акт), така че горещо го препоръчвам вече на всички вас.  Wink Тестовете помогнаха много точно да се ориентираме кога да наблегнем на бебеправенето!  Embarassed  Wink
Все още ми е много притеснено дали няма да се случи нещо лошо, защото съм едва в пета седмица, но не можех повече да се удържам да не споделя...  Very Happy
Направих си тест още два дни преди закъснението на мензиса и втората чертичка беше наистина едва забележима. По-осезателно беше напрежението и болките в гърдите, както и слабото гадене, но аз ги отдавах и на ПМС...
В деня, когато трябваше да ми дойде, пак направих тест и беше положителен, но аз все не можех да повярвам. Very Happy  Вече съм в три дни закъснение (иначе съм като часовник) и днес направих тест, който със сигурност вече смятам да приема за достоверен!   Laughing
Силно се надявам бебето да е момиче (може да е глупаво, но и аз правих справки с китайската таблица  Embarassed  Laughing ), но ще съм щастлива и с още едно момченце. Ох, само да е живо и здраво и всичко да мине добре...  Rolling Eyes  И така:

Име - Весела
Години - 28
Втора бременност
Евентуална дата на зачеване - около 20 юни
Евентуален термин на бъдещото бебе - 12 март (зодия "Риби" като първия ми син  Very Happy )
Цитирай

София

Мнения: 710
Здравейте и от мен Very Happy
При мен нещата не са били толкова сложно, но все пак си чакахме 8 месеца, докато стане чудото. Значи аз преди да започнем с опитите за бебче лекувах хронично възпалени яйчници и изместена матка в ляво. Така и не разбрах дали така си е останала или се е оправило положението. Месец и половина бях на инжекции, та ми надупчиха дупето и ръцете, но вярвам си е заслужавало Wink
След което с мъжа ми се оженихме и си мислехме след сватбата да започнем с опитите за бебо (исках първо да се оженим и тогава да започнем с опитите). Обаче имахме сватбено пътешествие до Италия и не исках бременна да обикалям по света (вярвах, че ще стане веднага). След това пък щяхме да ходим на море, а знам че първите 3 месеца не е хубаво да се ходи на море, та решихме на морето да започнем с опитите и така и стана. От края на юли '03 се започна и така до март '04. Някои ще си спомнят, че през февруари се оплахвах, че точно, когато ми се пада да ми е Ову-то щяхме да имаме гости в нас и се чудех какво да правим. Ми какво направихме ли  Razz  ми гости не гости казах на мъжа ми, че не искам да си пропусна момента и беше голям майтап. Дали са ни чули не знам, но факт е че стана. На 16 март трябваше да ми дойде, но не дойде и на 18 март направих първия и единствен тест, който се оказа положителен. Направо не можех да повярвам и цялата треперех от вълнение Very Happy След 2 седмици се установи и сърдечната дейност, което ме направи още повече щастлива  Laughing
Сега съм към края на 5-ти месец и както се установи след преглед при д-р Мазнейкова, живот и здраве през ноември ще си имаме момиченце  ylinfant   angel008
Пожелавам в най-скоро време всички момичета от този форум да се запишат в тази тема. Стискам ви палци и ви пращам целувки на всички Wink   7uu  
Цитирай
Здравейте! Най-после и аз се завърнах и веднага сядам да пиша... Уж бях по-напред, а гледай що народ писал преди мен... БРАВО... много се радвам за всички. Това да си пишем тук историите обаче е много готина идея. Жалко, че когато ние имахме нужда от такива истории почти не се срещаха...
Та сега по същество:
Моите опити започнаха преди близо 2 години. Имам дъщеря на 9 години. Сериозно към проблема за второто забременяване обаче подходихме едва през август 2003 год. След дълго разпитване и препоръки се обърнах към лекар от частна клиника в Пловдив. Първите изследвания, които той изиска бяха спермограма и хламидии. Първата беше перфектна, а с хламидии се оказах само аз. Започна лечение с невероятно скъпи и силни антибиотици. До март обаче така и не се получи ефект. В същото време ме стимулираха и с Клостилбегит Evil or Very Mad  - 6 месеца- в крайна сметка се оказа, че всичко е било напразно. И така се отказах от този лекар и съвсем случайно попаднах на 1 млад и амбициозен човек. Той започна буквално да работи с мен по книга. Едва тогава ми се случиха всички онези неща, за които бях чела из клубовете тук - лапароскопия, фоликулометрия и... бременност. По време на лапарото /06.04.2004/ докторът направил фенистрация/надупчване/ на яйчниците, които се оказали и поликистозни.
Бременността между другото настъпи точно 3 месеца след лапароскопията и то в месеца, когато се оказа, че уж имам задържани фоликули, заговори се за ЛУФ-синдром и др. подобни щуротии. Овулацията беше доказана чрез изследване на хормони, а 15-ина дни по-късно тестовете започнаха да отчитат и бременност. В началото, разбира се, не вярвах на бледите втори чертички, но след 16-дневно закъснение най-после се видя и малкото ембрионче, че даже и сърдечните му пулсации успяхме да хванем.
Това в общи линии е моята история. Желая на всички девойки от по-горните истории лека бременност, а на останалите стискам палци да се присъединят по-скоро към групата...




Име - Нина
Години - 28
Втора бременност- дъщеря на 9
ЕДЗ - около 17 юни
Първи положителен тест-30 юни
Термин за раждане - 9 март 2005 год. - Зодия Риби, а дъщеря ми е Рак
Цитирай
Здравейте на всички!
Реших и аз да ви разкажа моята дълга история накратко. След като се омъжих на 30 години, бързах много да забременея, да не би да стане късно. Уви, не се получаваше. Последва лапароскопия. След нея - извънматочна бременност. Вече всичко беше много изнервено - страх, надежда, една чертичка. На следващата година - втора чертичка, голяма радост - уви, най-лошото, което можех да си помисля, се сбъдна - втора извънматочна бременност. Останах без тръби, единствен вариант - инвитро. Първо инвитро - неуспех, второ - също.
Е, сега съм бременна, днес влизам в седмия месец след третото успешно инвитро благодарение на прекрасния екип от 1- АГ "Света София" и д-р Йорданов специално. Много съм щастлива.
Вече съм на 36 години.
Дата на зачеване - 22. 03.2004
Термин - 16.12.2004 г.
Казаха, че ще е момиченце, но за мен и таткото няма никакво значение, само да е живо и здраво, за което ми стискайте палци!
Пожелавам на всички, които имат затруднения, да успеят!
Цитирай

Добрич,сега Ямбол

Мнения: 1 071
Ами вече мога и аз да се запиша тук.
Моята история е следната.С мъжа ми решихме да имаме второ дете когато малката стана на 3годинки.След само три месеца опити се оказах бременна.И през ум не ми минаваше че нещо може да не е наред.Даже бях решила да ида на лекар чак в третия месец.Поради женско любопитсво обаче,не издържах и отидох след 10 дневно закъснение.Докторката не видя нищо и ме повика след седмица.Когато отидох тя се усъмни че бременността е извънматочна и каза да ида пак след 10 дни.Аз попрочетох разни неща из интернет по въпроса и се притесних толкова че още на другия ден бях при друг лекар.Той ме погледна и каза че не е извънматочна,а много ранна бременност.И така се почна един кошмар,продължил три месеца-веднъж ми казваха,че всичко е наред ,а следващия път-точно обратното.По това време живеехме в друг град,в който почти не познавах лекарите.Но тъй като наближаваше Коледа си дойдохме в Добрич и веднага на лекар-тя беше категорична-кухо яйце.След два дни отидох при друг лекар и той потвърди и точно преди Коледа миналата година ми направиха кюртаж точно за 15 минути с местна упойка.Чувствах се отвратително.
Последва пазене шест месеца и още почти толкова бебеправене.Но накрая се получи-вчера бях на лекар и видяхме сърцето на бебето.Най-накрая вече мога да се отпусна и да се зарадвам на бременността си.
Цитирай


Мнения: 4 212
Eто историйка и от мен.След дълги опити за бебе най после успяхме.Но искам да изкажа благодарността си на вси4ки моми4ета(и татковци),които много ми помогнаха и бяха с мен през трудните моменти.Благодаря и за съветите.
Имаме дъщеря на 11 години и желанието ни да си има брат4е или сестри4ка е огромно.Няма да разказвам за преживените лоши моменти¬ само с положителни мисли напред!!!! Very Happy
Ве4е съм бременна и все още асимилирам положението ми.Даже не съм се видяла о4и в о4и с съпруга ми Wink Да живеят мобилните връзки Cool
Теста който направих беше най радостната вест за тази година,сърцето ми биеше лудо....ЩАСТЛИВА СЪМ ,МОМИ4ЕТА.
Пожелавам на вси4ки които ме4таят да станат майки,да им се сбъдне желанието.Поздрави от мен


ЕДЗ  29.9,но по¬вероятно 2.10
Положителен тест 20.10
Термин 25.6.2005,зодия Рак(като мен Very Happy )
Шесто 4уство¬мом4е
Цитирай

Sofia

Мнения: 948
Здравейте и от мен! Аз пристигам от клуб Проблемно забременяване в дир-а. Съвсем скоро разбрах, че и тук има същия форум! За да ви вдъхна малко сили ще разкажа накратко за проблемите ни, защото досега не съм споделяла тук.
Аз съм на 27г., а мъжа ми на 30г. В началото на 2000г. имах една неуспешна бременност, която завърши в 12г.с. с мъръв плод и абразио. Първият път забременях бързо...на втория или третия опит. За съжаление от тогава нямаше резултат. Обиколила съм много лекари, направих много изследвания. Да не споменавам, че всеки доктор не признаваше това, което предишния е правил и гледал, заради което всичко се започваше отново. Хвърлих много пари, нерви и издържах големи унижения. Преминах през всичките му там светила и прехвалени лекари, които и грам не ми помогнаха. Единствената полза беше, че имах голям набор от еднакви и категорични изследвания за мое спокойствие...Тичането и обиколките не ми отговориха на въпросите защо загубих плода и защо не мога да забременея отново. Завърнах се засрамена при лекарката, която е в районната поликлиника и ме лекува от дете. През това време се започнаха отново кисти- пия хормони и се оправям. За щастие не стигнах до операция. За емоционалното състояние предполагам на всички ви е ясно- намеци, въпроси, унизителни подмятания, депресии, нерви и т.н. и т.н. Малко бяха хората, които не ни гледаха “особено” и се държаха нормално. Това е историята преди да попадна в клуба. Аз ги деля на два периода- преди и след това. Една приятелка тактично ми намекна за клубовете в дир-а...та така открих и моето си клубче.  Плахо прописах там и за мое учудване ме приеха много топло и сърдечно. Научиха ме да не се притеснявам от проблема и да говоря спокойно за него. Скоро беше и първата среща, която е и първият ми личен контакт с тях- разкошни хора. Заплениха ме и станах приятелка с много от тях. Така останах там и започнах да се уча. Те знаеха много, четяха, поддържаха връзки една с друга, бяха преминали през много и обясняваха! Нещото, което ми липсваше бяха обясненията! От там чух за мъжкия стерилитет и фалшивите спермограми. Винаги бяхме търсили причината в мен- приятелите, роднините и познатите ни си мислеха, че нали имам аборт и там е гнилото. А изследванията и наблюденията показваха, че аз съм добре.. Нито един лекар не ни посъветва да направим спермограма! Само моята лекарка през 2003г, но  кой да предположи, че някой не си е свършил съвестно работата и резултатите са завишени?!? След “чудесната” спермограма ме стимулираха, пиех Дуфастон и си ходех месеци наред на фоликулометрия за да целим дните. Изкарах доста зимни болести и други, та и стимулацията не доведе до нищо. Така момичетата от клуба ме посъветваха да направим повторна спермограма на друго място. Оказа се, че мъжа има остра стрептококова инфекция ( много левкоцити) и в резултат лоши показатели. Диагноза- лека астенозооспермия.  Изписаха лечение с антибиотик, след което казаха, че нещата ще се оправят. Дойде лятото, море, купони...кеф....След два месеца направихме повторна спермограма, която беше доста по- лоша от първата. Очевидно, че проблемът не е инфекцията, а е другаде. Да, но вече решихме, че само губим време и парите за лекарства и прегледи можеха да отидат за една инсеминация. Докторите бяха категорични- спермограмата е чудесна за инсеминация. Само трябваше една хидротубация за мен и започвахме. Тъй като обаче се напатихме от експерименти и несполучливи опити, решихме да се подложа на лапароскопия за пълна диагностика и след това веднага инсеминация. Започнахме безкрайни разговори за избора на лекарите, клиниките, цените, тегленето на заем...също за неговото лечение, защото проблема му се задълбочаваше и ставаше по- лошо....
Лекарите бяха категорични, че естествена бременност с тази спермограма няма да се получи...
През въпросният месец август не спазвахме правилата и правехме кекс всеки ден през почти целия цикъл. Не сме се съобразявали с датата ми на овулация. Вече ни беше ясно, че няма смисъл да се стараем.  И всичкото това накуп направи забременяването наистина невъзможно! Не бях усетила, че ми закъснява, както и не съм дебнела датата....достатъчно се бях улисала в другите проблеми.
И така, след като забелязах закъснението, реших че е поредната киста. И през ум не ми е минало, че съм бременна! За да знам  какво да кажа на лекарката, когато отида направих един тест. Станах през нощта, направих го и не можах да повярвам на очите си!!! Чертичките веднага станаха две. Реших, че си внушавам ( предполагам и вие страдате от тези внушения, че има бременност преди всеки цикъл) и затова излязох от банята и изчаках минутите навън. Сърцето ми щеше да се пръсне! Влязох и наистина бяха две. Много се изплаших. Нахлуха други страхове- живо ли е, ще го задържа ли, ще успея ли този път. Веднага събудих мъжа с новината. Реши, че се майтапя, а после като се разсъни щеше да припадне от вълнение. Онемя, като му казах. И двамата не мигнахме цяла нощ. Момента дойде. Борбата през тези години ... свърши и дойде новото й начало...Направо не е за вярване....
Момичета, така стана чудото ! В момент, в който най- малко го очаквахме, струваше ни се че света около нас се срутва бавно...
Май стана дълго... дано не ви отегчих...
Пожелавам на всяка една от вас да не губи надежда, да вярва и в трудни моменти да се сеща за чудесата!
Вярвам, че рано или късно всяка една от вас ще победи в борбата!

ПП. Това за чудесата ми го бяха казвали момичета от клуба и преди, но аз не вярвах.
Сега на 19.05.05г. трябва да се появи живото доказателство, че чудесата стават!

Цитирай

София

Мнения: 887
Чета написаното и ви се радвам от сърце! Връам се години назад, когато трептях да видя същите червени чертички и при всеки час закъснение се молех да е истина.  Rolling Eyes

Така цели четири години!  Борба, тичане, мотаене, надежди и разочарования. Диагноза - ЗАБРАВИ! /запушени тръби, обърната и недоразвита матка, изместена в едната страна, с джоб на късата тръба и много удължена друга, по която нищо читаво не би успяло да стигне, ако не беше запушена / направо УЖАС И ПЪЛНО ОТЧАЯНИЕ! На всичкото отгоре се добави и напредналата възраст - никой що годе нормален доктор не се наемаше да прави с нас каквото и да е. Evil or Very Mad  Единствен вариант - ИНВИТРО !

 Razz  Все пак не се отказахме. След препоръчаното инвитро и редицата неуспехи минахме на алтернативни варианти. Просто нищо не ни беше останало като надежда. Това беше посления лъч. Лъч, който ни доведе до светлината! След една година лечебно хранене по метода на Л.Ковачева - УРА - ЧЕРВЕНА ЧЕРТИЧКА! В края на тази година минах и през лапароскопията и там разбрах - проходими тръби. Просто не можех да повярвам нито на ушите си, нито на очите си. Да, но ФАКТ! След три месеца червената чертичка се появи.  Razz Не мога да ви опиша радостта с която съобщих на бъдещия татко. Два месеца щастие - и до тук! Така три пъти!

Оказа се, ДРУГО! Не запушените тръби ни обрекоха на безплодие, а друго - много по-страшно от това. Споделяла съм и в клуб Проблемно забременяване. Но това не съм споменавала. Явно не бях готова за него.  Сега може би вече съм. Просто и ясно - плодът не е редовен. Бебето не е "нормално". А вероятността да бъде - минимална.

Знаете ли, ако въобще ми беше минало през ума нещо такова, въобще нямаше да си отпушвам тръбите. Сега ми се налага да ползувам предпазни средства. Иначе бих си минала и без тях.

 Idea Тогава, когато стана ясно всичко, отидохме и си взехме две момчета. Взехме ги в един ден, от различни места. Благодарна съм на хората, които ни ги дадоха. ХОРА, които не направиха един намек и не взеха и стотинка от нас, не ни мотаха години в чакане, обгърнаха ни с внимание и за два месеца ни дадоха и двете деца. Така за една Коледа и Нова година аз се оказах стабилна майка на два юнака - баткото на две години и половина, другия бебе.


Това е нашата история. Първата за тези другите - неуспялите да изживеят деветмесечното щастливо кръжене около тях.
Бих могла да кажа още много неща, но те вече са в други теми.
Обичам ви и се радвам искренно за всяка една от вас - все едно аз изживявам щастливите ви мигове. Разбира се в мечтите си!
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Dino,искам само да кажа, че искрено се възхищавам на вашата смелост и ви желая от сърце много щастие и здраве с вашите момчета! Мисля, че сте благородни и мъдри хора и децата ви са много щастливи!
Цитирай


Мнения: 2 490
.
« Последна редакция: нд, 18 сеп 2005, 18:05 от me4tatelka »
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 807
Dino, историята ти е много емоционална.
Пожелавам ти много щастие.
« Последна редакция: пн, 31 окт 2005, 16:17 от Мам-Ам »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 400
Искам да споделя с вас, че преди две години един доктор от Пловдив - с доста "титли" и "постижения" ми постави диагноза - двурога матка /с две допълнителни диагнози/ и ми каза, че ако забременея ще е цяло чудо, а да износя е абсолютно невъзможно. Стрес, ужас, рев..... и при това изобщо не бяхме пробвали да имаме бебе. Можете да си представите, когато започнахме все пак да пробваме, с какъв страх очаквах резултата и в какви нервни кризи и депресии изпадах, когато разбирах, че не съм бременна. Е това вече е един гаден спомен. Искам да ви кажа, че на пук на медицината и на пук на всички мрачни диагнози и прогнози на многото доктори /все светила/,които посещавах в продължение на 2-3 месеца, аз ЗАБРЕМЕНЯХ. И това не е най-важното, защото по важното е че, вече съм МАЙКА на най-хубавото бебе - моето малко, сладко момченце - Пепи. Забременях и родих и то без никакво специално лечение, а само след като се успокоих и повярвах, че това ще стане възможно /дано не ви прозвучи като приказка/. Така, че мили момичета не губете кураж и вярвайте, защото чудеса стават и в живота.

http://www.bgphoto.net/Start.aspx?UserId=698
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 477 отговора