Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 септ. 2008, 16:36 ч.

На 24 и ми се струва че живота ми е минал....

  • 7 194
  • 102
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 789
Защо така? Защо съм станала такава.......мисля си такива неща откакто родих, вече 3 години и пловина.....До този момент не бях мислила не само за собствената си възраст а и за на никой друг......Чак януари месец ще стана на 25 и това ме ужаси днес като се сетих Cry Толкова много млади хора си отиват преди 50 години....ами ако и аз съм от тях? Това значи че половината ми живот е минал........а какво съм видяла? Чувствам се странно. Писна ми от " живей за мига", "живота е миг", "животът е кратък", "животът е като ......" , навсякъде около мен! Чето го, чувам го....хората сякаш така го използват без да влагат нищо в думите си, но изведнъж тези думи страшно силно се настаниха в живота и ежедневието ми и го преобразиха....Мисли си САМО за болести, за смърт.....за.....такива неща. Не се наслаждавам на нишо около мен! Немога да мисля позитивно, а искам!
Писала съм подобни теми много пъти тук, и винаги отговорите ви са ми помагали. Затова не съм анонимна. Затова пиша пак! Съпруга ми е 10 години по-голям от мен, това ми харесваше...сега ме е страх....да не остана сама.....само това мисля. Страх ме е дори да вземем заем! Страх ме е да забременея втори път......
И неискам да ида на психолог, искам да се справя сама! Искам да разбера защо стана така, и да се преборя, за да бъда по-силна когато мине! Искам това да е просто по-ълъг кофти период, а не половината ми живот. Та това са само 24 години!

# 1
  • Мнения: 2 556
Ако това ще те успокои, аз съм на 34 и не мисля изобщо за тези неща...

Имаш някаква тревога, която е в дъното на нещата, аз бих се консултирала със специалист да разбера какво е, ти си супер млада, откъде подобни мисли - не знам?

# 2
  • София
  • Мнения: 5 001
Изпаднала си в депресия....Всеки има такива моменти в живота си....
Ние обаче сме тук и ще ти помогнем да се измъкнеш от дупката....
Първото нещо за което е хубаво да се сетиш е,че сте здрави всички.Всичко друго се нарежда по един или друг начин.В това е красотата на живота
 Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug
 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes


Ако това ще те успокои, аз съм на 34 и не мисля изобщо за тези неща...


Здравей наборе Laughing   bouquet

Последна редакция: пн, 08 сеп 2008, 16:50 от TheNMaster

# 3
Мило момиче,не се страхувай!Каквото Бог е писал това ще стане.Няма смисъл да тровиш живота си с такива черни мисли.Занимавай съзнанието си с по-весели и приятни неща,срещай се с приятелки,работи нещо което ти харесва и може да се измъкнеш безболезнено от ада в който сама си влязла.Толкова си млада,а и мъжът ти е млад!!!Живота е пред вас.Не се страхувай да се носиш по вълните му!Не се поддавай на песимизма и депресивните настроения...А ако те е затиснала рутината на ежедневието,вземай мерки....Сподели с мъжа си,излизайте повече,забавлявайте се!

# 4
Опитай се да "изгониш" тези натрапчиви лоши мисли.
Мисли си за преживяни хубави моменти,  прави си планове за бъдещето, въобще...гледай позитивно! Peace

# 5
  • Мнения: 423
И аз съм на 24г.  и имам детенце на 2г. и 6м., но подобни мисли не са ме завладявали засега. Радвам се на всичко, което имам, радвам се, че имам семейство, дете и всички сме здрави нищо друго не ме вълнува. Погледни живота от друг ъгъл и ще видиш, че нещата ще се оправят, наслаждавай се на малките неща!

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 853
Кати, лоша работа!  Sad
Прави са съфорумниците, че трябва да се мисли позитивно, но ... според мен те е нагазило съвсем сериозно депресивно състояние. А тогава мислите, които те тормозят, изобщо не се поддават на съзнателен контрол.

Тес ми се струва много права, когато казва, че този дим не е без огън и че в дъното на натрапчивите мисли седи някакво събитие, тревога, стресово преживяване или пък нещо, което е трупано дълго... Просто в момента не можеш да то идентифицираш. И... депресията те е надвила. В такива състояния човек не може да мисли трезво, всичко му се струва ужасно, безнадеждно, невъзможно.

Защо не поговориш със специалист?

# 7
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 457
24 казваш ... за някои половина, за други четвъртина, други и толкова не докараха.
Защо се тревожиш за неща които са божия работа? Ти и преди си май си имаше такава тема

# 8
  • Мнения: 1 789
Млада, млада ама не се чувствам млада ! Постоянно мисля, че.....е дощло времето когато живота ще спре да дава и започва да взема.....Ето аз имам сега един проблем примерно....една болка в гърдите и отстрани удебелени някакви канали са, което е вече 4 месеца така....Ходих на мамолог, гинеколог, изследвах си пролактина, правих какво ли не! Е, не минава! Казаха ми че не е страшно изобщо, обясниха ми там какво било и че ако не е много силна болката може да си ходя с нея, докато мине а може и да не мине скоро! Другия вариант са хапчета, от които обаче са ми изписани от 2 месеца и аз не ги пия понеже страничните ефекти са гадене и падане на кръвното а аз съм постоянно с ниско кръвно, не ми добре и ме е страх да ги пия. Сега непрекъснато мисля, че тази болка ще доведе до рак! Как го реших незнам ! Погнусявам се от себе си вече! Страх ме е мъжа ми като пътува някъде.....звъня по .....15пъти.....понякога той се изнервя и ми се кара.....ама аз не го ли чуя и си мисля.......
Незнам какво стана....

# 9
  • Мнения: 806
А защо да не мислим за смъртта?  Та нали тя е неизбежна част от живота.  Разбирам те напълно.  Нормално е да мислиш така.
Аз съм на 27 г. До преди година бях в разгара на лудостта си.  Не съм се спирала.  В момента в който станах семейна и забременях ме налегнаха такива мисли.
По някога се задълбочавам в тях, гледам се в огледалото и май виждам бръчка тук там.  Гледам как дебелея и се депресирам и си мисля, как живота ми е минал толкова бързо а аз какво направих до сега.
Всеки има мигове в които изпада в тези равносметки.  Мисля,че са нужни за да осъзнаем ценностите или грешките...

Тъгата е много примамлива и лесно можеш да се впуснеш в безкрайни мисли и сълзи.

Аз, за да избягам от тези неща, намерих хоби.  Един ден плета (макар и смешно) друг ден ходя на фитнес, и преобръщам гадните мисли в мечти.

Примерно ако мисля, че не съм пътувала достатъчно до сега, започвам да си изброявам местата в които ще отидем тримца догодина.
Ако мисля, че вече нищо не ме радва, намирам неща които имам и за които съм благодарна.  Като бебчето което още не познавам, мъжът ми, майка ми.  Благодарна съм, че ги имам.

Харесва ми едно изказване което прочетох някъде:
Не ме е страх да умра, страхувам се да не забравя да живея!

 Hug

# 10
  • Мнения: 1 789
Ти и преди си май си имаше такава тема

Имах, имах, редовна съм Rolling Eyes
Ама сте моята безплатна и приятна психотерапия, и може би злоупотребявам ама се възползвам.

# 11
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 853
Кати, пусни в гугъл "обсесивно компулсивно разстройство" или ако английският ти позволява - Obsessive-Compulsive Disorder. И ще видиш какво ти става.

Помогни си, не се измъчвай така. Това, които описваш във втория си пост, е ужасно страдание!

# 12
  • Мнения: 2 556
Кати, страховете ти са донякъде основателни. Но в днешно време мисля, че не съществува напълно здрав човек. Всеки от нас има по нещо, което знае, че не му е идеално. Но при теб, щом е доказано, че не е страшно - наистина живей си живота!!!

# 13
  • Мнения: 233
Моят съвет е да си поговориш с психолог, някакви антидепресанти да ти предпише или редовни разговори с него/нея.
Успех!  bouquet

# 14
  • Горно нанадолнище
  • Мнения: 2 005
Винаги намирай повод да се усмихваш всеки ден  Grinning...и така ще се чувстваш по - добре   bouquet

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт