Малка къща в прерията

  • 6 446
  • 89
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Наскоро получих писмо от много добра приятелка, която търси себе си нейде из пътищата на света. През ноември си идва. Малка част от това, което е написала, ме наведе на идеята за темата.

I sled towa iskam da si namerq malka kyshtichka pod naem ili etaj ot kyshtichka i da jiweq w malyk grad ili selo blizo do grad nqkoi i drug mesec, moje bi dori do april.
 
Imam nujda ot pochiwka!

Интересно ми е как ви звучи това?
Опасно?
Скучно?
Самотно? - няма мъж, няма деца, работа..
Завиждате и - няма мъж, няма деца, цялото време си е нейно...
Приключенско?
Друго какво?

Къде и как се чувствате най-близо до себе си? Къде бихте се усамотили да почивате от всичко и от всички? Луксозен апартамент в огромен град, където ще шопингувате на воля? Малка къща в прерията, балкана, до морето? На къмпинг? В манастир, далеч от хората?В Студентски град? Какво ще вземете със себе си, на какво ще отдадете времето си? И колко време ще ви е достатъчно?Колко често ще каните гости?
Моля сложете снимки или опишете мечтаното за такова преживяване място!

Аз се чувствам най-добре сред хора, в някакви комунални условия, няма да е лошо да са прилични все пак и да е сред природата. Някъде, където заедно ще си готвим и другоправим, с местенце за уединение на някоя тераса или кътче в двор, където да седна да си попиша или просто да гледам в точка.
Също и в голям град, разхождайки се из претъпканите улици, където да съм анонимна сред многото. И също бих канила приятели отвреме на време. Може би бих взимала уроци по разни неща, тъкане да речем, това съм го писала и преди.

В моя провинциален град ми е много трудно да се усамотя, не бих отишла сама и някъде на село, съвсем сама в къща.
В шумотевицата и тълпата успявам някакси да се изолирам и самовглъбя.

# 1
  • Мнения: 2 448
Усещам, че тълпите и шумотевицата вече ме изморяват.  Tired Преди 10 години твърдо бих заложила на Луксозен апартамент в огромен град, където ще шопингувате на воля, но сега от това изречение ме влече само думата луксозен.  Mr. Green Селски къщички и палатки не ми звучат като почивка. Приятно, тихо, но с удобства място , където мога да се усамотя с любим човек - това е моя начин за почивка и презареждане на батериите.
За съжаление ми се случва само на сън.  Confused

# 2
  • Мнения: 2 401
Звучи ми прекрасно.  Може би тя е като мен, семейна от сто години, с деца... Същото съм си мислела и аз, осъществих го само за 5 дни, и то защото бях без децата и не можех да ги оставя за повече време.

# 3
  • Мнения: 6 990
Къща до голям град добре ми звучи. С дворче, цветенца, доматки, краставици, животинки, ама не такива, дето ще ги ям Rolling Eyes Коте, куче...

Селското ми начало ме зове  Sunglasses

# 4
  • София
  • Мнения: 3 741
Достатъчен ми е и само един пикник сред природата.

# 5
  • София
  • Мнения: 23 028
Тя си го е казала - иска почивка!
Ако имам възможност да почивам няколко месеца бих го направила в някое спокойно китно селце в най-южната точка на Испания или Португалия  Peace Искам лято, искам нежен полъх на бриз и мирис на море, и любимите хора до мен   grinning039 По възможност и бавачка поне на половин работен ден  Blush

# 6
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Ако има начин да се издържам някак бих прекарала целия си живот на такова място.
Сама.
Гости-ми кой когато полежае,добре дошъл е  Peace

# 7
  • Мнения: 592
Всичко си има начало и край - човек е социално животно и без хора ще е трудно. Трябва баланс. Аз почивам на място с твърд покрив и топла вода! Но не бих отказал една оферта от мой приятел моряк - по пътя от Австралия на север има множество острови с по 1-2 големи къщи - зареждат те един път в седмицата и си сам на острова - постоянно били заети. Кой знае - един ден....

# 8
  • Мнения: 2 070
Всъщност темата не е за почивката, психическа и физическа такава. Нито пък с любим човек. По-скоро за усамотяването и разговарянето със себе си, ако ме разбирате. Нещо като изолация и бягство, а не презареждане на батериите.

Звучи ми прекрасно.  Може би тя е като мен, семейна от сто години, с деца... Същото съм си мислела и аз, осъществих го само за 5 дни, и то защото бях без децата и не можех да ги оставя за повече време.

Не позна. Няма деца, омъжи се много набързо, но след няколко месеца разбра, че това не е човекът за нея, замина за Гърция, там срещно друг, отиде с него в Англия, винаги е била сред хора, но не може да се каже, че се е прекършила от работа или рутина. Занимава се точно с нещата, които обича дори, на всичкото отгоре  и разнообразява постоянно. 90 процента от форумките сигурно биха и се чудили от какво всъщност ще си почива като всъщност животът и е като една голяма почивка, според общоприетото. А в мейла тя има предвид изолация, не почивка, нищо, че така го е написала.

# 9
  • Мнения: 592
ДеЩоВиди, ако това е темата на темата, то твоята приятелка вероятно е от групата на незнаещите какво искат и то за цял живот или с "високите претенции", дето водят от грешка в грешка. Не я познавам. Но където и да иде, ще има проблем според мен. Желая и искрено щастие!  Peace

# 10
  • Мнения: 2 792
 Дещо, извинявай, но наистина не ми се коментира личната ти поща и споделянето на приятелката ти, дори кофти ми звучи да се разцъква така поставена темата.

# 11
  • Мнения: 3 423
ДеЩо, думите на приятелката ти сигнализират
за умора, да не казвам и депресия, може би се
е сдухала тотално и крещи за бягство от света.
На твое място не бих се отнасяла в облаците, а
бих я попитала дали няма нужда от моята помощ.

# 12
  • Мнения: 17 546
Вероятно съм повредена безвъзвратно от урбанизацията, но и на мен от време на време ми се иска да избягам от света. Обаче не чак на връх планината, далеч от всички. Май ще ми е трудно само с кладенец, така че искам да си имам прилични условия, но жадувам за тишина и спокойствие. Малък проблем са ми насекомите  Embarassed , но да ги пропуснем в този случай. Къща в село, но не голямо и шумно село, а планинско село. Ей такава къща. Но до нея на 300-400 метра да има други къщи. Не искам да съм сама в къща в гората. Да си взема компютър вероятно няма да има смисъл на такова място. Иска ми се да рисувам, да правя нещо с ръцете си. Ей това ще правя. Седмица, две... не знам дали ще мога повече. И не сама. С още някой но да не е нужно да говорим непрекъснато. Има хора с които ти е хубаво дори и когато просто седите и мълчите. Това е. Никога не съм имала село и не съм свикнала с къща. Ще ми е трудно, а и не обичам да ходя по твърде диви места. Не е нужно да е нещо префърцунено, но да има всички неща, които си имам и у дома. Blush И най-важното е - не искам да познавам никого, не искам да завързвам там познанства, приятелства, вечери с напитки и хапване... нищо такова. Искам да съм сама с тишината и още един човек до мен, с когото ще ми е спокойно и хубаво. А този човек е само един на този свят.

# 13
  • Мнения: 2 070
Хахах, много сте смешни. Аз познавам приятелката си и не бих си позволила да я коментирам тук, ако не беше добре и ако не беше това, което тя иска. Всъщност тя не е в депресия и много харесва живота си. Не е човек, който не знае какво иска, просто в различни моменти от живота си иска различни неща. И е човек, който обича да е сам със себе си и това не го прави нещастен. Аз понякога също съм такава. Но така или иначе темата не е за нея, нито пък искам да коментирам с вас личната си поща или нейната. Задължително ли е човек да е нещастен, за да се усамоти? Едно изрчение ме наведе на това и би ми било интересно да чуя за вас. Къде на спокойствие бихте се усамотили. То стана от мухата слон.

Иначе момичето само си каза от какво има нужда - ако чуя за подходяща къщичка да и сигнализирам.

# 14
  • Мнения: 1 957
ми не е задължително... усамотението е нужно на всеки човек в някой етап от живота му
думите на приятелката ти ми звучат като блян, имам чувството че няма човек, който да не е мечтал за това  Flutter

Общи условия

Активация на акаунт