Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 80 отговора

в сърцето на моето дете

Мнения: 64
Нека си признаем. Всеки един от нас попаднал в тази тема на самотните родители си е задавал въпроса "Как стигнах до тук?", "Това ли заслужавам?", "Защо точно на мен се случи?" и още 100 подобни. Аз определено най-вече търсих причините в себе си. Често , а и до днес с задавам въпроси , свързани с това кое от характера или постъпките ми ме доведе до тук - на 30 години , смотна майка , и най-вече какво ме очаква , къде сгреших, какво да променя за да изляза от това , това ли искам за дъщеря си и прочие риторични и трудни въпроси .
Можем ли да се обърнем съвсем честно и дълбоко навътре в себе си и да открием НАШАТА ВИНА за да сме част от самотните родители.
А и дано признавайки си нашите си грешки , да предпазим много момичета / а защо не и мъжката част, която чете/ от повтаряне на нашите грешки.

И така........да дам първа "тон за песен":
Моите " грехове" :
1,Бясно преследване на кариера - И какво от това , че постигнах върха на моята кариера за няколко години , какво като си осигурих добри доходи , след като сега няма с кого да го споделя , няма с кого да си кажа една дума и лишавам детето си от бащина ласка , лишавам СЕБЕ си от .....толкова много нематериални неща , мигове, тръпки, преживявания
2,Да бъдеш силна жена - Наложи ми се , така ми се стече живота от 10 годишна , така протича и до днес. Но мъжете не се женят за силни жени. Не им трябват жени , които се оправят сами, които вземат решения и са по-силни от тях. Просто такава е природата на мъжа. Както ми каза един от Y племето - Аз искам жена боса , бременна и до котлона. Е , уви , не можах да бъда такава.
3,Прощавах - Да ме пита човек защо , тиквен медал нямам. А аз на всяко провинение казвах "Няма проблем" и преглъщах. Е, явно много / личи си по килограмите Laughing/
4,Не се научих да мисля за себе си - голяяяяма грешка. Егоизмът в рамките на разумното е много важно нещо.

Засега това. Но ще продължавам да се питам и да си отговарям. А вие?
Цитирай


Мнения: 251
Много интересна тема!   bouquet
Хиляди пъти съм си задавала тези въпроси!
ГРЕШКИ:
1. Бях го поставила на пиедестал, той беше най-добрия, най-грижовния, най-прекрасния, най, най....Изведнъж се оказа, че съм забравила за себе си!Той отдавна е спрял да е най и аз съм била започнала да мърморя за всичко!Да започнах да мърморя, защото стоеше повече на компютъра, защото спря да ми помага за малката, защото не излизаше с нас.
2. Родители те му винаги се месеха в нашите решения!Аз не позволявах на моите да го правят и се дразнех, че той позволява!Когато ми идваше нагорнище му казвах всичко, което ме дразни, като търсех подкрепа.После ми излезе през носа, дори помнеше по дати, кога съм била сърдита, защото майка му не искала да гледа малката!А можеше да не го правя!
3. Имах му 100 % доверие и му давах пълна свобода.

ХАРАКТЕР:
1. Инат съм, но в допустимите граници!
2. Когато нещо ме ядоса бързо паля, но и бързо ми минава!
3.Не обичам застоя, предпочитам да се развивам, да си поставям цели и да се старая да ги постигна!Докато той просто беше заспал и когато го "ръчках" за нещо бях лоша!А може би не трябваше!

Аз си имам трески за дялане, той също!
Много пъти съм мислила как стигнах до тук?
Но каквото и да съм правила, казала, мърморела, карала, съм си мислела, че го правя за доброто на семейството  Sad
Цитирай


Мнения: 251
 newsm78 толкова ли е трудно да си признаеш грешките?
Цитирай


Мнения: 36
Никой не е перфектен, но ето някои от основните ми грешки :
1/ Имах му прекалено голямо доверие
2/ Гледах предимно децата си, а той остана на заден план / не че трябва да го гледам като бебе/. Това е моя  грешка според него. newsm78
3/ Опитвах се да се справям сама с всичко / и защо ли да ме пита човек/ и успешно се справях, което го дразнеше много!
Цитирай

Географския център

Мнения: 646
Наистина много хубава тема! Одобрявам.

Първо да уточня, че за всеки проблем, първо търся вината в себе си, а ето и какви са ми грешките, които си отчитам и които съм можела да предотвратя в съвместния ми живот със съпруга ми, с когото все още нямаме развод по ред причини и това беше егати дългото изречение, та така:
1. Не бях достатъчно настоятелна и уверена в себе си, за да го накарам да си купим жилище. Осем години по квартири, а бяхме способни да си купим апартамент, може би ако аз бях по-настоятелна.
2. Правих се на силна и все "хайде, от мен да мине".
3. Трябваше повече да говорим, говорим и пак да говорим. Винаги оставаха недоизказани неща.
4. Не настоявах да изпълнява дадената дума и му позволявах да забравя обещанията си.

Ако се сетя още, пак ще пиша и ще следя с интерес темата.
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Чудесна тема..
С тази разлика, че аз не си задавм въпроса "Как стигнах до тук", а защо чаках до сега..
7 години закъснях.. Поради напразни надежди, мечти и очаквания..
Поради криворазбраната си лоялност и чувството, че съм му "длъжна"..Е, платих си "дълга"..7 години бях щастлива и от 7 години ставах все по-нещастна..Загубих усещането за дом, всеки път, когато се прибирах ставах непоносима..
Накрая се оплетох като пате в кълчища..загубих чувството за това, кое е редно и кое не..Започнах да се чувствам виновна, че обичам отново..
После..се осъзнах..но ме хвана страх..Че другия ми каза само "както решиш"..За кратко си мислех, че искам да си тръгна заради него..а не заради това, че се чувствах безкрайно нещастна..
Ужасно много време загубих..В опит да бъда "удобна" за всеки..да няма повече наранени в латиносериала.
Едно нещастно събитие просто отприщи "бента"..започнаха да преливат негативните емоции и най-накрая зациклих..или щях да се побъркам, или трябваше да се рестартирам..
И взех решение..Да става каквото е писано..Ще се справя/справим..Искам да науча сина си на всичко, което аз сама разбрах толкова късно..
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
браво какви хубави черти имате...
що ли никой наистина не каза нещо негативно за себе си? или сте наистина така прекрасни?

аз когато почти ми се съсипа семейството отчето
1. говоря и по-точно крещя преди да мисля
2. гневлива и свадлива съм
3. обиждам...пак без да се замислям, че рана може да зарасне но лоша дума не се забравя
има и други, но това са нещата които и днес подкопават семейното ми огнище, въпреки, че се старая....но лошите навици са като бълхите - досадни и лещо се прихващат отново....
Цитирай

Географския център

Мнения: 646
В отговор на Catnadeen:
1. Винаги мисля преди да кажа нещо.
2. Върл противник съм на скандалите и гнева. Предпочитам дипломацията.
3. Никога не си позволих да го обидя, дори и с най-незначителна реплика.

Твоите черти от характера, които си изброила, са ми чужди. Какво да направя?
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
не ми отговаряй на мен...а на себе си защо така е станало
ако човек иска да не види проблемите си - няма да ги види и с фенер посред бял ден
...но те пак ще изплуват при следващата му връзка...евентуално
няма да споря - радвам се че вашите негативи са такива позитиви, това е само....аз пък съм пълна и с негативи и си ги признава и се надявам с това и с работа над себе си да се справя с трудностите, които имам и ще имам в семейния живот
Цитирай

София

Мнения: 285
1. Горделива
2. Заядлива
3. Преднамерена
4. Винаги правех така, че да изтъкна себе си пред него - къде съзнателно, къде не...
5. Вменяваща вина - къде съзнателно, къде не...



Цитирай

Географския център

Мнения: 646
Catnadeen, не искам да изтъквам нищо. Наистина. Както казват - разни хора, разни идеали. Но това, което съм написала е самата истина. Може би и да си прекалено добър и свестен също е грешка?
Радвам се, че осмисляте тези свои лоши черти от характера и това е доста добре. Сигурна съм, че ще се справите и ще се преборите с недостатъците си.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Не винаги чертите, които пречат на една връзка за недостатъци по принцип!Ако хората са различни като характери с времето нещата се задълбочават! При мен недостатъци за връзката бяха:
1. Различност, неконформизъм...който дразнеше БНД, щото той си е праволинеен и нищо не може да го отклони...А аз винаги съм се бунтувала и съм била различна....не е недостатък, ама пречеше!
2. Амбиция да се постигне  нещо по-добро....само дет това го било дразнело...а водораслото искало да папка готови парички и много да не си дава зор!
Лични недостатъци:
1. Избухливост и гневливост.....ама само като бях с него...иначе винаги съм кротка...как стана? newsm78
2. Мнителност и недоверчивост....но само когато има основание...и тогава става страшно....
3. От там произтичаше и леко обсебващо поведение...нямаш доверие, не може да говорите...до обсебването крачката е малка!
Ако се вярва на астрологията земя и огън не правят стабилна връзка.....но знае ли човек...идеалния ТОЙ май е за мен Лъв..... 35 35 35 Да понася по-лесно гореописаните трески и чворове на характера ми  hahaha hahaha
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Това, че имам високо мнение за себе си, недостатък ли е?
Ужасно много време и усилия съм вложила в това да се опозная, харесам сама себе си и постигна хармония. Държа да си остана такава. Нищо човешко не ми е чуждо..Постоянно се движа в двете крайности - от свръх желание да бъде всичко перфектно..
Предполагам кое най-много е изнервяло половинката -вчера ми каза с въздишка "Ти винаги си един ход напред"..
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
Това, разбира се, не е недостатък.
Но човек да не търси причина и в себе си, не е правилно.
Възможно е и да е идеален, и наистина отсрещния да е довел нещата до това положение сам, но
са малко случаите на такава стопроцентова вина. Кетнадийн, много си права.
Най-трудно е не да си признаеш грешките, а да ги видиш.
А пък да промениш неща, с които си свикнал, си е живо каляване на стоманата.  Mr. Green
Цитирай

Swindon, UK

Мнения: 651
ПОставих себе си на заден план за да му вдъхвам липсващото му самочувствие.
Твърде дълго се заблуждавах че трябва да живея така, защото детето ми трябва да има 2-ма родители.
Забравих да се усмихвам, не исках дори. Загубих желание да се движа напред.... и много други самоубийствени грехове, които които ме превърнаха в жената, която няма за какво да уважаваш.

Иначе по същество- не прикривах неприязъна си, заяждах се, мърморех, бях прекалено вторачена в грешките му. Но в брака/ връзката/ съвместното съжителство...кой на кого, защо и поради какво е като за кокошката и яйцето- никога не си сигурен каква е причиноследствената връзка.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 80 отговора