Re: Плаче насън откакто ходи на ясла...

  • 2 031
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 149
Синът ми ходи 3 седмици на ясла, беше на 1,5 год., контактен, емоционален.
Започна се с "нови умения" - удряне по памперса, когато се изпишка или наака, стигна се дотам, че към края на 3-тата седмица пищеше истерично, когато трябваше да му сменя памперса и се биеше настървено по памперса. В началото само плачеше насън и след гушкане се успокояваше, после се събуждаше със зверски писъци и дори, когато е напълно буден само пищеше, пищеше.... С часове стоеше вкопчен с ръце и крака в нас, пищейки при всеки опит да го върнем в леглото.
Направи афективна реакция, след като го прибирах от ясла, защото не е успял да заспи. Около 50 мин. пищя, крещя и повръща стомашни сокове.
Лично мое мнение е, че не беше от трудната адаптация, подозирах, че там нещо се случва. Промени коренно поведението си, когато не пищеше изглеждаше като зомбиран.
Спряхме го от ясла, след 2-рата седмица постепенно започнаха да се нормализират нещата, след 4-тата седмица нямаше и следа от стреса, нормализира съня си.
Започна отново да ходи на ясла. Говорихме с персонала, сега са уж по-внимателни, но вероятно това са само "пози", за пред родителите . И нещата отново се повтарят, към края на първата седмица се появиха кошмарите и отново писъци, писъци .... Отказва да легне в креватчето в яслата и само пищи. Изтощи се от безсъние, на обяд не спи, вечер се буди поне 2 пъти и се успокояваме 1-2 часа, докато заспи отново.
Незнам какво да правя, отчаяна съм и се измъчвам жестоко, защото подлагам на "това" детето си.............. но така са ни притиснали финансови обстоятелства, че нямаме никаква друга алтернатива.
Благодаря ви, че ме изчетохте!

# 1
  • Мнения: 2 960
vishna,представям си как се чувстваш Аз преди време имах такъв проблем ,но по малко изявена паника ,страх и плач с голямата си дъщеря.И то беше ,като тръгна на градина.И при нас се бяха заредили едни вечери на ревове ,на тревоги ...в един момент я водих дори на детски невролог ,защото правеше едни гримаси с цялото личице-един вид тикове.Лекарката тогава ми препоръча по плавна адаптация .... ooooh!Аз направих така-малко на градина ,малко с бабите си в нас/но аз имах тази възможност/.Постепенно за около 4-5 месеца детето ми свикна.По нататък беше лесно ,да не ти казвам ,че в трета и четвърта група не и се тръгваше от градината.
Незнам обаче какво да те посъветвам за твоето детенце/то още по малко -адаптацията е сложно нещо/.Може би трябва да се консултираш със специалист...незнам.Нека мами с повече опит да се включат.Иначе е ясно ,че детето страда и има проблем ,който обаче трябва да се реши. Praynig Hug

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Моят син също беше така стресиран от яслата,че не искаше да ляга да спи нито на обяд,нито вечер в нас,а като заспи бълнуваше,плачеше на сън.Започна да плаче за всяко нещо.Спрях го от ясла и нещата се оправиха Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 6 356
каквито и финансови обстоятелства да са ме притиснали, не бих подлагала детето си на този ужас и тормоз. очевидно там става нещо лошо и при вас не се касае просто за период на привикване.
потърсете алтернатива, не го измъчвайте.

# 4
  • Мнения: 3 268
Как може да продължиш да даваш деттето на ясла при тези обстоятелства!!!Това е лудост,осъзнай се,представа нямаш какво му правят там!Той не може да ти каже,това е ужасно!Яслата е най-голямото недоразумение.

# 5
  • Мнения: 299
Момичета,майката е написала,че има затруднения.Ако ги нямаше,мислите ли,че щеше доброволно да подложи детето си на това?В такава ситуация е най-лесно да обвиняваш.В крайна сметка никой не бива да се чувства виновен,че е дал детето си на ясла,както днес се "пошегува" моя позната-да съм спряла да си тормозя детето... Shocked Лично аз веднага щом усетя нещо по-обезпокоително в поведението на детето ми,моментално го спирам.Ще изчакам да свикне и тогава ще търся работа.Днес разбрах,че се напишква,вероятно от притеснение,но все още е рано за изводи.
А тази майка просто търси съвет....очевидно е,че иска да разреши проблема на детенцето си,но не тук е мястото...според мен.

# 6
  • Мнения: 3 268
Никакви затруднения не могат да ме накарат да причиня това на детето си  Naughty

# 7
  • Мнения: 118
Не смятам, че на жената са й нужни критики. Тя търси съвет. И как така никакви затруднения не могат да ни накарат да направим това. Значи по добре е да си остане у дома майката да гледа детето, пък няма значение, че ще се чуди как да му набави средства за елементарни неща. Извинявам се че малко по остро реагирах, ама и аз се дразня като ми казват - къде пък сега си се забързала да работиш, стой си и си гледай детето ... А по темата - и при нас го има този период на тръшкане. По цяла вечер си намира за какво да се сърди и се сърди ако не й позволя да направи нещо. Започна да крещи и да посяга. Това ме навежда на мисълта, че вече е сблъскала интересите си някое от децата. Преди да тръгне на градина въобще не се и сещаше, че може да блъсне и тя, ако някой я блъсне примерно. Не знам какъв съвет мога да дам. Ние сме едва в началото. По цяла вечер и събота и неделя сме плътно заедно, говоря, говоря, говоря ... Едва днес не плака като я оставях, а хвана лелята за ръката и отиде без дори да се обърне. Дано детенцето се оправи бързо и да свикне там, дано да не е някакъв проблем, а просто по трудно да се адаптира

# 8
  • Мнения: 24 467
Никога не съм имала положително мнение за яслите и въобще за колективното отглеждане на деца до три години. Жената, обаче, наистина търси съвет и помощ и последното, от което се нуждае, са критики. Може да е в голямо финансово затруднение.
Та да попитам, vishna , запозната ли си програмата "В подкрепа на майчинството"- важи за деца до 3 години. Ако не си- пиши, има и специална тема във форума, посветена на програмата. Можеш да си избереш детегледач, на когото държавата поема МРЗ и осигуровки, има право и на отпуск, може да бъде и роднина на детето, стига да не е пенсионер. Това- накратко. Ако се интересуваш- виж темата или питай.

# 9
  • Мнения: 636
Много ми е мъчно  за това, което преживявате ти е детето. И аз бих потърсила всякакви начини да го спра от ясла. Сигурно наистина имаш сериозни финансови проблеми, но мисля, че е задължително да потърсиш друг вариант - друга ясла. Аз дори бих изтеглила кредит, за да му наема гледачка. Не искам да те напрягам,сигурно ти е трудно, но явно детето ти преживява истински ад и това може да дадеотражение върху психиката му по-късно. От все сърце желая всичко да се оправи. Пиши как се развиват нещата!

# 10
  • Мнения: 2 757
Божичко, това е ужасно. Мен пък ме беше яд, че не си дадох децата на ясла, щото са много несгодни за гледане. Ама сега се зарадвах, щото сигурно съм си спестила и на себе си и на тях подобни на вашите емоции като знам колко са чувствителни. И за детегледачката да изкажа. Понеже сутрин за малко ги давам на бавачка да седи с тях докато посвърша нещо, но те вече разбраха, че няма да съм с тях и почват да се бунтуват. Искат си мен, нищо че бавачката е младо и симпатично момиче и им угажда за всичко. Не че не я харесват, който и да е просто си искат мен. Милите дечица. И не знам дали не си внушавам, но ми се струва, че като и ги оставя и се побунтуват и после спират и все едно се зомбират, като че ли виждат че трябва да си приемат съдбата и само седят и чакат да дойда. Като че ли не са моите деца, с мен реват и всякакви емоции демонстрират, а като са с друг стават някак си безчувствени

# 11
  • Мнения: 433
Предлагам авторката на темата да се опита да поговори с други майки на деца от групата - те забелязват ли такова афектирано поведение и изобщо някакви по-сериозни психологически проблеми и отклонения при децата им след тръгването на ясла. Детето е прекалено малко, за да може да вербализира някакъв проблем, но такъв определено има - биенето по памперса не е от мъка по мама.  Може да се поговори и с майки на деца от горната група - може и те да имат впечатления от персонала, грижещ се за по-малките.
Да се мисли усилено за вариант преместване в друга ясла или включване в програмата на министерството - с баба, позната безработна или какъвто там вариант се измисли.

Психологическото и общото физическо здраве на детето са в дългосрочен план много по-скъпоструващи (за важност изобщо не говорим!)  отколкото 1-2 години проблеми с работа, тежко нямане на пари за този период и т.н.  ( Знам какво говоря, гледала съм сама дете на свободен наем и работа на смени)  Дори вариант за взимане на кредит в тази светлина ми се струва поносим и реален.

# 12
  • Мнения: 37
Децата са ми са големи,първият ми син се адаптира трудно,вторият- благодарение на вниманието на персонала/което е от голямо значение/-сравнително лесно за около 2 седмици,но при тези бройки от 20-25деца за каква адаптация може да се говори,опитайте за известно време пак между деца но в частно заведение-център,ясла,дори почасово.

# 13
  • Мнения: 149
Благодаря на всички за разбирането и съветите!

Преживяхме няколко поредни безсънни и кошмарни дни и нощи, посещение от  Бърза помощ, защото имахме чувството че детето ни ще полудее - не спираше и не спираше да пищи ........ с часове, а ние по никакъв начин не успяхме да го успокоим ..........
Взехме категорично решение да не пускаме детето си на ясла.

Междувременно успях да разговарям само с една майка, която е доволна и детето й се е адаптирало сравнително бързо.
Разговорите с персонала се изчерпват с това: детето е спокойно, всичко е наред.
Преглежда го педиатърката ни – детето е здраво.
Консултирахме се с детски психолог, който потвърди страховете ни и е категориен, че това не е трудна адаптация. Страховата невроза /диагнозата на лекаря от Бърза помощ/, афективните реакции и писъците не са безобидни и не са резултат от мъката по родителите. Категоричен е и за това, че трябва да се смени яслата.
За други ясли обаче вече е късно, защото никога не съм допускала, че може да се случи нещо подобно и не се подсигурих с резервен вариант.
           Запозната съм с програмата "В подкрепа на майчинството". Намирам чудесна идеята бабата да бъде детегледачка, за съжаление обаче, майка ми живее на 500 км. от София и не бих могла да се възползвам от тази възможност, както и нямам позната безработна.
Ако трябва да съм искрена, страхувам се да оставя детето си само, по 8 часа, с напълно непознат човек, в дома си. Нямам близки, които биха могли да наглеждат детето отвреме-навреме, поне в началото. Незнам...... може и да не съм права .............. 
Затова си мислих, че яслата е по-добрия вариант, от гледна точка на това, че би трябвало да има контрол, както и че все на някоя лелка може да й трепне в някой момент сърцето /дори да са 20 деца/, ако детето се дере до посиняване и да направи опит да го успокои.
    stefani6,
дано никога не разбереш какво е да си притиснат финансово и дано никога не ти се налага да мислиш как с една заплата около 600 лв. да си платиш наема в София, да се отопляваш през зимата, да изхранваш семейство, да купуваш дрехи на детето .... все неща крайно необходими.
Но не се оплаквам, така живеят една голяма част от семействата в милата ни Родина.

Благодаря на всички, които ми писаха!
Да са ни живи и здрави децата и нека бог да ги пази
, защото ние не винаги можем да сторим това!

# 14
  • Мнения: 1 294
vishna  Hugще се справите!
Никога не съжалявай за това че сте опитали с яслата.В крайна сметка ако не бяхте пробвали нямаше да узнаете, как би му понесло на детето.
Аз поради същите причини спрях дъщеря си от ясла.Прибрах си я в къщи и след 2 седмици детето ми отново стана това весело и спокойно дете, което ми липсваше.
Няма ли възможност да "командироваш" майка си в София и от време на време да я пускате в "отпуск".Ние така решихме проблема си.

Общи условия

Активация на акаунт