Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора

на тавана

Мнения: 63
Здравейте, аз съм нов потребител на 30 години съм и имам голям проблем,имам дете на 5 год. момиченче и преди време срещнах човек който доста ме обикна и аз него, детето ми обаче не го познаваше доста добре когато решихме да се съберем да живеем заедно, същевременно то е отгледано главно от моята майка и баща, (тя дори им казва маминка и тате, и сестра която ми е помагала изключитерно много ) защото аз работех главно по заведенията и по морето, също съм и излизала доста. Човека с когото живея вече се грижи доста за мен и детето ми ( той е също отгледан от втори баща и съзнава отговорността) и живеем добре, но проблема е там че родителите ми сметнаха че е доста прибързано решение от моя страна, а пък и детето е доста привързано към тях, и доста попречиха това съжителство да не се състои, в крайна сметка аз грабнах детето и избягах при него, те обаче от своя страна вече при факт продължават да не уважават човека с когото живея и тя разбира това нещо, при което аз спрях всякъкъв контакт с тях, само и само по някакъв начин да ги накарам да го приемат това нещо и детето ми да не се чувства раздвоено, дори и със сестра си спрях контакт, тъй като тя не ме подкрепи изцяло, пък и доста го намразиха, ние бяхме много сплотено семейство, и болката ми в сърцето е голяма, а той е наистина много добър, дава всичко от себе си и аз за да го защитя, защото смятам че е редно (аз ако бях на негово място щях да изискам защита от него ) и така се обърнах срещу цялото си семейство, това е в общи линий, подробностите са че имаше доста скандали в къщи,майка ми е малко странна (а на нея както и на другите в семейството им се къса сърцето от това че им давам за момента да видят детето) на мен също и само за това мисля,всеки път с мъка и лъжи я взимам когато остава при тях, защото много ги обича, пък и тя колкото и да е привързана към човека с когото живея, тя знае че те не го одобряват, майка ми му забрани да влиза в къщи, и аз също не ходя, и така.... може би и аз отчасти не съм права за някои неща, страх ги е от прибързаните ми решения, но май попрекариха със страха си, дори не са и влизали в къщата където живеем, въобще големи циганий станаха, на няколко пъти искахме да поговорим да разберем къде е проблема и ако може по мирен път да решим нещата, но на края решихме да ги накараме да дойдат да поговорим като не им даваме детето,което е крайна гадна мярка от наша страна, а той е наистина страхотен човек и за миг не съжалявам че го срещнах, семейсвото му също, и аз съм убедена че ако не бяха го пренебрегнали така той щеше да даде всичко от себе си и за тях, така както беше в началото....моля помогнете ми с някакъв съвет
Цитирай


Мнения: 1 552
Тази история не я ли разнищвахме преди време? newsm78
Цитирай

на тавана

Мнения: 63
да може би ако сестра ми не е писала, тя е редовен потребител, дори пристрастен, казва се Иренка, иначе аз я споделям за първи път, то аз дори пиша в самия форум за първи път
Цитирай

София

Мнения: 2 176
Цитат
тя е редовен потребител, дори пристрастен
Е и?
Защо не се разбрахте,коя да разкаже историята
Цитирай


Мнения: 1 552
По темата - аз лично не одобрявам едно такова прибързано съжителство с човек, който нито аз познавам толкова добре, нито детето ми. Дори и да е влюбена, една жена не бива да прибързва така събитията особено пък и като е намесено и дете. А и все пак семейството ти заслужава много повече уважение от това, което си им показала, т.к. все пак са изгледали детето ти. А и сигурно има причина те да ти нямат доверие. Можело е с малко повече търпение от твоя страна събитията да протекат по-плавно.
Цитирай

на тавана

Мнения: 63
да до известна степен си права, но вече всичко това е факт и връщане назад няма, страшно болно ми е, ми да може би ми нямат доверие, аз съм импулсивна, винаги бързам, но що се отнася до детето никога не бих постъпила глупаво и безотговорно, но не е влюбването, сега имам възможност да си гледам детето, не работя, тя е добре, свикна с него и го търси, сигурна съм че усеща че той я обича... За първи път поемам такава крачка, и не мисля че сгреших. А  от вътре в мен зее рана за семейството ми
Цитирай

София

Мнения: 743
Опитай се да проведеш един сериозен разговор с тях. Обясни им как се чуствате с дъщеря ти /Беатрис, предполагам, видях от подписа на Иренка/ с човека до теб. Как се грижи той за вас и как смяташ, че той е твоят човек. Говори с родителите и сестра си и се опитай да им покажеш наистина какво чустваш. И не забравяй, че те просто искат да бъдеш добре.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 3 841
Аз само не мога да разбера нещо... тази история е разисквана, сестра ти е редовен потребител... Каква е целта на този пост- сестра ти да го прочете и да ти помогне, да ти прости..  newsm78
Иначе за съвет.. мъже много на света, идват и си отиват, но семейството остава за цял живот! Вече си направила грешката.. отблъснала си хората, които толкова много са ти помогнали (отгледали са ти детето.. ). Аз бих им се извинила и помолила за прошка.. те те обичат и ще те разберат! Ако трябва отиди малко при тях и лека по лека ги накарай да опознаят и мъжа, който обичаш. Той също би трябвало да приеме такова решение.  Peace
Цитирай

на тавана

Мнения: 63
не опледено целта не беше да го прочете сестра ми и да ми прости, просто ако има жени с подобен проблем да кажат как са преживели такова нещо,защото за мен е трудно, и дали трябва да избереш майка си или него, защото ако аз съм на негово място ще ми искам и той да избере ако се налага а не да стой по средата между нас
Цитирай


Мнения: 2 625
Твърде дълги изречения, от които малко се пообърках, но аз лично бих избрала настоящото си семейство - мъжа и детето, с които живея. Никой няма право да ти се бърка, ако не си поискала съвет. Отделете се за известно време, на баба и дядо като им залипсва внучето, сами ще се обадят.  Peace
Цитирай
Попитай роднините си защо са против приятеля ти. Те са ти помагали 5 години това означава, че са сериозни хора. Сигурно имат основателна причина, а и ти нали не си се забързала да подписваш. Ако е толкова свестен не се разделяй с него, но се сдобри и със семейството си.
Цитирай


Мнения: 167
Чудих се дали да пиша... но ще ти кажа, моето мнение. Според мен си постъпила много правилно и не трябва да оставяш никой да ти се меси в живота. Достатъчно голяма си да можеш да преценяваш кой какъв е, а като се объркаш ще строишиш твоята си глава... Така, че смело напред. Истинаската любов не се среща толкова често, че да си позволяваш да слушаш мама и тати за това кой какъв бил. Аз заживях с мъжа ми почти веднага щом го срещнах - не го бях "разучила" както съветват някои тука, но се обичахме и това беше достъчно, за да сме щастиливи. Познавам не едно и две семейства, при които също е било така. А на тези, който ти помогат и после се бият в гърдите - виж аз ти помагам, а ти как ми се отблагодаряваш - можеш спокойно да теглиш една майна без да се чувстваш виновна. Не е било помощ след като после те карат да се чувстваш задължена или още по - лошо виновна. Моя съвет е всеки да си живее собствения живот и ти не оставяй другите да ти казват как да си живееш твоя. И последно, но много важно нещо внимавай, когато следващия път оставяш някой да прави нещо за тебе. И за мен беше шок да се сблъскам с истината, че родителите понякога не помагат, защото детето има нужда - аз защото те да се чувстват смислени, да имат възможност да се месят в живота му и да му навират в лицето постъпките си....
Цитирай

на тавана

Мнения: 63
Знаеш ли много хора ми казаха точно това и аз мисля че е точно така, наистина една помощ е помощ тогава когато е дадена без да изискваш благодарност, това е все едно да изискам благодарност от детето си че съм го родила и гледала.И пак казвам, той е страхотен човек и съм в пълно съзнание да преценя този път с какво се захващам, и повярайте ми много ни обича, но те някакси не вярват в самото чувство обич, да също така трябва да си гледаш мажа при тези обстоятелства щом с детето сме добре, само дето те си мислят че той не ми е мъж след като нямаме брак а ни гледа като писани яйца, и много наистина много ни обича, но мисля че и той много си скъса нервите и му писна да прави компромиси и изпълнява прищявки.Благодаря че ми писа
Цитирай
Горе доло сходна история!
Аз се разведох когато голямата беше почти на 3 годинки , след време срещнах първата си любов и се оказа , че все още има нещо недоизживяно между нас! Събрахме се да живеем заедно след време и моите родител бяха против , а неговите само казаха "Щом ти се чувстваш добре и си щастлив ние сме длъжни да я приемем!"
С моите нещата бяха сложни , и караници и глупости и не бяхме стъпвали при тях почти 1 година и на една коледа просто им звъннах да честитя празника , беше ми кофти че се бяяха развили така нещата !
От тогава сме в прекрасни отношения !
Не съжелявам нито за миг че избрах този мъж и за взетите решения !
 Сега 9 години по - късно имаме второ дете и всичко си е наред и бабите гледат двете деца , без да ги делят или децата да усещат негативизми!

Успех ти желая от цялото си сърце!  bouquet
Цитирай

на тавана

Мнения: 63
нядявам се, и аз познавам и други семейства така и си живеят много добре, и са наистина щастливи, и са изградили доста, благодаря ви момичета за куража, всичко е в това че майка ми е доста странна и властна, а аз и имам страх и двамата с татко не могат да ме познаят, откакто им се опънах
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 97 отговора