Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 септ. 2008, 00:16 ч.

Искам да помогна на съседа, но не знам как ...

  • 465
  • 2
  •   1
Отговори
  • с трима мъже :)
  • Мнения: 1 967
Навярно това заглавие ви озадачава, но истината е, че съм много объркана, в действителност...

Става въпрос за съседа, който живее под нас. Той е към 60-годишен, болен е от Паркинсон и живее сам.
Когато се настанихме тук, в този апартамент, те си живееха двамата с жена му добре. Тя ходеше на работа, готвеше му, переше го, разхождаше и кучето. Но миналата година, по Коледа, разбрала, че има рак и за една седмица почина...  Cry

Сега той е сам, не може ИЗОБЩО да се грижи за себе си. Съжалявам за думите, които ще трябва да кажа сега, но са истина - не се къпе, всичко върши в гащите, не се преоблича и не се пере. Не вярвам да си готви  Naughty - ходи с триста зора до Фантастико (до блока ни е) и си пазарува сам. Където мине, след него мирише с часове, дори и да се проветрява, пак мирише. И входа ни мирише така.
Всеки път, като надуши тази миризма, Александър пищи, че смърди ужасно и все му се карам да млъкне. Но това е истината. Много ми е жал за този човек, той е сам, не може да се грижи ИЗОБЩО за себе си, има и куче.
Аз самата съм навероятно гнуслива - на Алекс съм забранила още преди две години да пипа дръжката на входната врата, долу, именно защото това куче я лиже постоянно. На пейката пред блока не сядам, щото там, под нея, лежат и други две улични кучета и така ... други тема са. Мойта мисъл беше, че много искам да помогна на този човек, но не знам как.

Днес си говорих с него и той ми каза, че е паднал до Фантастико и се е изпожулил целия.  Sad
Питах го няма ли кой да му помага, няма ли близки, но той каза, че е сам - а това аз добре го знам. Разбрах от съседката ни, че има дъщеря, която е в Плевен (или Бургас) и се чудя защо не го остави в дом за възрастни, където ще има много по-добра хигиена, топла храна и медицински грижи. Човекът най-вероятно гладува, ако не си напазарува сам.

Много пъти, като сготвя, съм се питала той дали има храна долу, но все не ми се намират пластмасови чинии (абсурд да му дам от нашите! - пък и кучето му лиже наред долу  ooooh! ), а и някак си се чувствам неудобно да му звъня и да му предложа храна.

По някой път нощем го слушаме как стене от болка - като куче вие, горкият...

Мисля да звънна утре до социалните, за да попитам тях за съвет...

Вие какво предлагате?

Дъщеря му не я познавам, никога не съм я виждала, тя си има семейство и ми казаха, че е много далечна с него - идвала е само за четири дни, когато е починала майка й ... Аз и тогава не съм я видяла. Нямам нейни координати, пък и него не мога да питам за това, то не е удобно - все едно му се меся в личния живот  Thinking Той, все пак, не е някакъв намерен на улицата. Едно време е бил шофьор на политиците в БГ и все още е запазил високия си вътрешен дух. Не се чувствам много удобно да го разпитмвам, нито пък мога да имам някакво свръх самочувствие пред него, че да си позволя да го поразпитам...

Много съм объркана  Sad

# 1
  • Мнения: 2 110
Май наистина е добре да се обадиш на социалните, има и домашен социален патронаж - да му носят храна в къщи. Има и услуга за почистване на дома от асистент, но човека май трябва да има призната инвалидност и процедурата  малко дълга. Все пак попитай, и не се отказвай. И аз бих постъпила така. Успех

# 2
  • Мнения: 13 896
Ако човекът е с разума си, мисля, че може и сам да подаде молба за старчески дом.
Освен това, едно време шофьорите на политиците не бяха случайни хора. Има разни организации като тази на офицерите от запаса и други подобни, те също може да помогнат много...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт