Въпросът ми е отправен към представители на семейни двойки с повече от петгодишен брачен опит, интересно ми е мнението на практиците по въпроса.
И така, въпреки цялото семейно щастие, уравновесена връзка, любим, уважаван и уважаващ партньор, с когото може да се разговаря и да се прави чудесен секс, здрави и симпатични дечица, случва ли ви сe да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?
Ако аз се чувствам така, то означава ли, че нещо в брака ми куца, или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?
Чудя се, като че ли второто предположение е по-вярно.
Бих искала да знам дали се случва и на другиго.