Публикувана: 12 септ. 2008, 14:20 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2008, 12:11 ч.

Е ли бракът занимание самотно ...

3 608
39
1

12 септ. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 229

и има ли, по дяволите, запетая в този въпрос, а ако има, къде аджеба, да я сложа?
Въпросът ми е отправен към представители на семейни двойки с повече от петгодишен брачен опит, интересно ми е мнението на практиците по въпроса.
И така, въпреки цялото семейно щастие, уравновесена връзка, любим, уважаван и уважаващ партньор, с когото може да се разговаря и да се прави чудесен секс, здрави и симпатични дечица, случва ли ви сe да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?
Ако аз се чувствам така, то означава ли, че нещо в брака ми куца, или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?
Чудя се, като че ли второто предположение е по-вярно.
Бих искала да знам дали се случва и на другиго.

Последна редакция: пт, 12 сеп 2008, 15:41 от Божура

# 1 12 септ. 2008, 14:32 ч.

на майната си
Мнения: 425

Ами предполагам зависи от очакванията и самия човек. Понякога съм самотна, но преди е имало такива моменти.

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

... Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?

Не брака ми налага "трябва-тата", по скоро отговорността за детето и задълженията към него ме ограничават. Но честно да си кажа не ми липсва често свободния живот. Мисля и се чувствам "наживяна" - засега поне Simple Smile

.
Не е задължително нещо да куца според мен, може би си в някаква дупка и е време да предприемеш нещо ново, дори и само за себе си.
За протокола 9 год. брак.

# 2 12 септ. 2008, 14:46 ч.

Мнения: 378

От както се роди детето,при мен има всичко,ние подтискаме чувствата,желанията и емоциите,не трябва да е така,но обстоятелствата са такива,дано не се изпарят от това подтискане и въздържане. Tired

# 3 12 септ. 2008, 14:48 ч.

Мнения: 884

Достатъчно свобода имам и сега. Но, да , чувствала съм се самотна...Обикновено при дълго отсъствие първите дни съм много добре, обаче следващите се чувствам много самотна, в деня на завръщането приготвям изненади, гадно ми е , ако отсъства повече от седмица.Друг път се чувтвам много самотна в грижите за децата...Но едва ли има човек, който никога , никъде не се е чувтвал самотен, не мисля ,че това е проблем. Сигурно и съпругът ми е имал такива моменти, когато не съм била особено заинтересована от неговите проблеми.Това е след 12 г брак.
И няма запетая...
denigali, изобщо не те разбирам, кое от обстоятелствата налага такова подтискане? Бебето ли? Според мен това залитване е много опасно.
Сега погледнах-бебо е на 10 месеца, време е да му намерите място във вашето семейство, така че никой да не подтиска чувствата и емоциите си.

# 4 12 септ. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

И така, въпреки цялото семейно щастие, уравновесена връзка, любим, уважаван и уважаващ партньор, с когото може да се разговаря и да се прави чудесен секс, здрави и симпатични дечица, случва ли ви си да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?

Ако имах всичко това, което си описала в първото изречение, не бих се чувствала самотна. Сега многото "трябва", с които се налага да се съобразявам ми тежат, защото не са неща, които си само налагам заради близките си, а защото са независещи от мен неща, основно свързани с детето и проблемите около него.
Щастие и самота за мен са несъвместими. Да, чувствам се понякога самотна и ми липсва свободата, но не мога да кажа че съм щастлива.

# 5 12 септ. 2008, 18:06 ч.

Мнения: 698

Всеки човек, който чувства и мисли, трябва да си задава този въпрос, според мен. Имам 9 годишен брак, обичам съпруга си безкрайно, ако върна времето, пак бих се омъжила за него, без да се поколебая нито за миг. Но хората, които си задават такива въпроси, са писатели по душа, ентусиасти, вълшебници, нито за миг не спирай, не се чувствай виновна, това е въпрос, който трябва да се задава. Всички ние, въпреки, че сме едно цяло с любимия, сме отделни същества. И това не бива да забравяме. Не се чувствай виновна,ти си щастливка, ти си поет, писател, художник, мислител или каквото и да е там... Simple Smile

, но още си жива, не си станала клише, сянка. Обичай и не спирай да си задаваш въпроса. Simple Smile

# 6 12 септ. 2008, 21:40 ч.

Мнения: 1 100

Самотна не съм се чувствала, но няколко месеца след раждането на детето, умората си каза думата и все по-често започнах да си мисля за времето, когато безгрижно обикалях баровете с приятели. Но пък тогава мечтаех да срещна принца и да създадем семейство. Няма пълно щастие! Wink

При нас многото "трябва" идват от детето, то ми отнема от свободата, а не съпругът ми. Преди исках дете, защото без него сякаш не бяхме "истинско семейство", а само влюбени. След първите дни вкъщи с бебе, започнах да мисля, че то ще ни "развали семейството". Embarassed

Обичам го, не го мога да съм далеч от него, но се чувствам напълно поробена. Родих на 33, би трябвало да съм се "наживяла", но уви ... искам да пътувам, да купонясвам, да разполагам с времето си ... Все пак очаквам това отново да ми се случи, когато детето поотрасне. Wink

Божура, струва ми се, че причината да си задаваш този въпрос е по-конкретна, може да е много дребна и да няма нищо общо със семейството, но е нещо конкретно. Ако помислиш за това, без да слагаш рамки, мисля,че ще я намериш. Peace

# 7 12 септ. 2008, 22:23 ч.

Мнения: 6 646

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

...........................случва ли ви сe да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?
Ако аз се чувствам така, то означава ли, че нещо в брака ми куца, или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?
Чудя се, като че ли второто предположение е по-вярно.
Бих искала да знам дали се случва и на другиго.

Аз се омъжих млада и беше отдавна, така че вече не мога да си представя какво е да съм била "свободна" и не ми се иска да съм такава и не изпитвам никаква носталгия. Многото трябва приемам като неизбежна част от живота си, явно човек на всичко свиква Grinning

Самотната съм се чувствала веднъж. Омъжих се след като завърших университета, след 2 години се роди детето и аз си го гледах, дори не мислех някога да работя сериозно. През това време съпругът ми правеше кариера и то доста успешна. И така на шестата година и аз като теб започнах да се чувствам самотна. Първо се чудех какво ми липсва и кой е виновен. След като се замислих сериозно установих, че ми липсва професионално развитие и живот различен от домакинството и това че не работя ме отдалечава от съпруга ми. Чувството за самота изчезна когато си намерих работа. Така че може наистина да имаш много свободно време. Може и да се чувстваш неудовлетворена от нещо без това нещо да не е свързано със семейството.

# 8 12 септ. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 166

Няма нужда от запетаи в заглавието ти. Но човек, колкото и добре да живее, понякога има нужда от запетая в живота си. Моменти на пауза, моменти на взимане на въздух, моменти, след които следва нова мисъл с нова сила. Същото е, както в простите и съставните изречения - колкото по-сложно е изречението, толкова повече запетаи трябват - така е и в живота. И по-добре не го усложнявай прекалено.

# 9 12 септ. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 1 761

Скоро прочетох една книга, в която имаше много интересен пример:
Представи си,че животът е един голям шкаф с много чекмеджета-семейство,деца,сексуален живот,хобита,интереси,таланти,приятели,професионално израстване...И във всяко чекмедже трябва да сложиш по нещо.Така,когато ти потрябват идеи,сили или подкрепа винаги има къде да търсиш.Ако сложиш всичките си неща само в едно чекмедже - може да гръмнеш от претъпкване,да повредиш съдържанието на чекмеджето,а понякога дори да не можеш да го отвориш(или затвориш).На мен това много ми хареса-в крайна сметка никой не е нито перфектен нито незаменим.Но когато живееш балансиран живот поне усещаш различни вкусове и намираш по нещо от себе си в различни области.
Направи нещо,което не си правила отдавна, а обичаш-например прочети някой любим автор,иди да потанцуваш,направи си маникюр,изпий чаша хубаво вино.... bouquet

# 10 13 септ. 2008, 10:59 ч.

Мнения: 378

Цитат на: TIHA VODA в пт, 12 сеп 2008, 14:48

Не си ме разбрала правилно,не мога повсяко време когато ми идва от сърце да го гушна или да направим нещо лудо (тай да се каже)или когато ми се при иска секс(давам ти пример просто) идеята е че нещата и желанията се подтискат вече някакси не сте сами,че да правитв това което ви се иска.Но да не си помислиш,че страдам от това напротив детето е номер 1,просто се бях замислила като прочетох темата при нас как.

# 11 13 септ. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 940

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?

Намери си някакво хоби.

# 12 13 септ. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 156

Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно... Разбира се, че всеки има спомени за отминалите дни. В това няма нищо лошо. Но запетайка няма никъде от правописна и житейска гледна точка. Ако наистина свободното ти време е в повече, ти си за завиждане, не за съжаление. Мисля, че ти липсват емоции. Предприемете някъде екскурзия. Може със семеството или с приятелки. Заемете се с някякво хоби, както казва далка, спорт, някакво ходене някъде по твоя инициатива - сама, ако трябва. dance

# 13 14 септ. 2008, 01:53 ч.

Мнения: 3 423

Това със запетаите не го разбрах нещо, но
аз все пак доста рядко говоря български...

# 14 14 септ. 2008, 01:58 ч.

Мнения: 46 482

Не ти е бракът виновен, причината е в теб (или него).

Тъкмо бях навършила 19 г., когато се обвързах с мъжа ми, днес ставам на 30 г. и никога не съм се чувствала така, освен, когато родих и бях в болница за 5- 6 дни.

П.П. Работим заедно, т.е. по 24 часа сме един до друг.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Понижено либидо при партньора

Причина:

Причина: