Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

софия

Мнения: 267
Здравейте!
Моля за съвет всички мами,които са имали подобен проблем.Детето ми е на 1,3г. и от известно време налита да хапе.Аз го пляскам през устата,започва да плаче и след малко пак налита....Пробвах да повишавам тон,но и това не помогна...
Страх ме е,че когато започна да го събирам с други дечица трябва като падар да следя да не ги ухапе.
Другият проблем е,че скубе и драска с нокти всички.
ПОМОЩ,какво да правя?
Цитирай


Мнения: 9 816
....Пробвах да повишавам тон,но и това не помогна...

ПОМОЩ,какво да правя?


Ами опитай с добро.
Агресията възпитава агресия.
Ти самата му даваш такъв пример- биеш, караш се. И то прави същото.
Децата копират поведението на възрастните.
А пък и детето ти вече не е несъзнателно бебе. Обясни му, че боли, когато ухапе или удари някой.

Цитирай

Пловдив

Мнения: 321
Синът ми имаше този проблем... хапеше когато не може да се докопа до това което иска по друг начин. Значи не винаги но понякога  Crazy
Аз като пъдар го дебнех но все пак не винаги успявах да го спра навреме...
Говорех му, умолявах го, обяснявах но пак и пак се случваше.
Накрая като ме ухапе и аз го хапех колкото да го заболи... той след това и спря но беше достатъчно голям ... на 3-4 години ...
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Моите деца не са хапали,но според мен ако го охапеш/толкова,че малко да го заболи/ ще разбере,че нетрябва да прави така Peace
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Моите деца не са хапали,но според мен ако го охапеш/толкова,че малко да го заболи/ ще разбере,че нетрябва да прави така Peace
И аз съм на това мнение.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Ами опитай с добро.
Агресията възпитава агресия.
Това не е вярно. Аз подкрепям мнението, че ако детето прави нещо, което боли трябва да му се покаже точно това. Защото дете на година и три месеца още не разбира думите. Но ако му покажеш, че хапането боли може и да престане да го прави. Ако говорим за 3-4 годишни деца тогава е друго.
Цитирай


Мнения: 2 908
Моите деца не са хапали,но според мен ако го охапеш/толкова,че малко да го заболи/ ще разбере,че нетрябва да прави така Peace
Аз пък не съм на това мнение,за съжаление-имам горчив опит с хапещо,биещо се,драскащо...и нито говорене постоянно помага,нито ако я охапе да я заболи би помогнало-всичко е изпробвано. ooooh!Нищо не помага-като дивак от джунглата е-все едно ме няма там-въздух съм-говоря,говоря,устата ме сърби от говорене,и какво-пълна нула.За хапане,шамарчета и какво ли още не,не ми се говори-пак ме няма все едно.Нищо не помага. Crossing ArmsПрости тези,дето се хвалят,че децата им не са хапали или били могат да бъдат безмерно щастливи,че не са минавали през този ужас.
Цитирай


Мнения: 1 121
Моят хубавец вече не хапе, но до скоро постоянно посягаше да удря и ме настъпваше Confused Всеки път като го направи му казвам, че боли, сърдита съм му и спирам да си играя с него, обръщам се на другата страна и казвам: "щом ме удряш, няма да си играя с теб". Той започва да търси вниманието ми, но аз стоя с гръб към него и така около минута и половина (за него е цяла вечност Laughing). И аз си мислех, че в началото не разбира, ама много добре знае за какво става въпрос, защото престана да посяга, само като изпадне в истерия или като се тръшне бие наред, ама скоро и това ще премине. Поне като си играем вече не удря.
Цитирай


Мнения: 9 816
Ами опитай с добро.
Агресията възпитава агресия.
Това не е вярно. Аз подкрепям мнението, че ако детето прави нещо, което боли трябва да му се покаже точно това. Защото дете на година и три месеца още не разбира думите. Но ако му покажеш, че хапането боли може и да престане да го прави. Ако говорим за 3-4 годишни деца тогава е друго.

Не, разбира думите  или поне елементарни обяснения като "боли", "не така" и пр. Никой не казва, че трябва философски да му бъде развит въпросът за агресията.
А сигурна ли си, че ще те разбере правилно като го оскубеш, ухапеш или блъснеш, както то е направило с някое свое другарче?
Ей, това ни различава от животните- РЕЧТА!

И до кога ще възпитаваш детето с агресия? И защо си мислиш, че децата на 3-4 години са тооолкова големи и разбират всичко.
Цитирай


Мнения: 2 908
Rylie ,аз и това съм изпробвала-пак не съществувам в пространството. WhistlingА иначе знам добре,че разбира всичко-да разбирам ли,че моята е ненормална дивачка някаква?И се удивявам как майки,неминали през разни такива изпитания с кротки деца дават съвети и смятат,че само те са прави.. Rolling EyesЕдин пресен пример от днес:чакаме в болницата пред отделението за болни деца,чакаме лекарката,която е завеждаща,да я прегледа.в това време лекарката е на визитация и не може да приема деца,затова трябва да почакаме поне половин час...пред нас имаше един татко с момченце на 3 годинки.Момата ми не поиска да стои в ръцете ми(което е нормално..)скочи и започна да тича и да блъска по вратите-аз включих най-доброто средство"РЕЧТА",за да я умиря-ами говоря и-не така,не се прави така,лошо е,и т.н...устата ми пришки хвана-тя само ми се смееше и продължаваше-аз продължавам-Мама ти се сърди тогава-хаха,все и беше тая..накрая за капак се втурна към моменцето и вместо да си играят заедно го блъсна с все сила в гърдите-ядосах се,хванах я на ръце,не съм я удряла въобще,скарах се,повиших тона,пак казах няколко пъти-не се прави така(това го повтарям всеки ден по около 100 пъти),не се удрят децата,тя вика-Да и после пак скочи и хукна към момченцето,пак го заблъска,ядосах се хванах я и я взех на ръце,пак и се скарах,че така не се прави,тя поиска да слезе на земята,аз не и дадох,след което тя започна неистови крясъци,които събудиха и най-заспалите деца в отделението,хората ни гледаха като прокажени(ама те си ни гледат така навсякъде-аз бягам засрамена отвсякъде вече)....половин час е викала,вила,блъска вратите,ударих и два шамара по дупето-започна да вика по-силно и да се сърди....
Чудя се,защо майки,дето грам не са изтърпявали такова чудо пишат все на такива места и дават акъли?
« Последна редакция: пт, 12 сеп 2008, 22:04 от irrababy »
Цитирай


Мнения: 1 121
Не разбирам защо спорите. При всяко дете работят различни тактики. То ако имаше универсална рецепта животът щеше да е песен Laughing

irrababy, това, което описваш ми е до болка познато с тая разлика, че моят син никога не посяга на деца, само мен се опитва да бие. И ние оня ден бяхме при педито, чакахме около половин час и нашият преобърна болницата наопаки, искаше да влезе навсякъде, да пипне всичко, да види всичко, не искаше да стои на едно място и за секунда... (добре, че имаше една майка с 2 вечно ревящи деца, та моят бледнееше на общият фон Laughing).
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
irrababy, не драматизирай толкова. Какво значи майки на кротки деца? Аз пък на 10 деца 1 да познавам дето да е сравнително кротко. Особено пък на тази възраст, която виждам в подписа ти. Ами строила си го детето да чака половин час пред лекарския кабинет, какво искаш - да седне и да стои търпеливо? Това е абсурд. Децата на тази възраст имат неограничена енергия и не умеят изобщо да я владеят. Ти питала ли си се колко време например на ден детето ти прекарава навън пуснато да тича на воля. Или са затворени в апартаментите ни, или играят на някакви безумни площадки с един куп опасности и ние сме принудени да им крещим постоянно като обезумели "Внимавай! Не там! Това е опасно!" и т.н. подобни заповеди и ограничения. Няма да говоря за предвижването по улиците в града без тротоари, което си е направо изпитание и за родители, и за току-що проходили деца. Ако това ще те успокои, моят 2 годишен син пък освен, че надава бойни викове в коридора на болницата и ще събуди и мъртвите, ами и миналата седмица, посегна да удари и лекаря, който правеше опити да го прегледа. Ами стиснах му здраво ръката и му попречих да го удари и толкова. И като ходим по лекари, взимам някой с мен - я баба, я дядо, я бавачката, абе който се престраши Very Happy - така го преглеждат за няколко минути и веднага придружителят го извежда от болницата, а аз оставам там да си довърша приказката с лекаря. И дъщеря ми, която беше уж страшно кротко дете, чак хората се шашкаха как била такава, като стана на 2 и подивя. Все едно извънземните бяха дошли през нощта да ми подменят детето! Ужас беше. И тя се опитваше да ни хапе, аз я ухапах и се отказа. Обаче 1 година след случката, явно позабравила урока, ухапала скришно брат си и го намерих с гривничка на ръката от зъбите й. Е, тогава тя беше вече на 3 - поговорихме си сериозно и повече не се е повтаряло. Сега пък брат й посяга да я удря, но съм сигурна, че с търпение, последователност в действията от моя и на мъжа ми страна, ще успеем да ги научим да владеят емоциите си. Сега на 4 г. при дъщеря ми има нова мода  - изобщо не е агресивна, но пък се е научила да реве за всяко нещо и направо ми пили по нервите. Малкият пък взима пример и започва и той да се надува без изобщо да знае каква е целта на занятието. А ние с мъжа ми сериозно обмисляме да си купим тапи за ушите, за да потънем в безкрайна тишина. То така или иначе сме на път да оглушеем и без тапите. С всичко това искам да кажа, че това са нормални периоди, които минават и заминават. Ние само трябва да сме непрекъснато на мястото си и да не позволяваме нещата да излизат извън в контрол. Под "извън контрол" аз разбирам да не се нараняват децата ни и да не нараняват околните, както и в рамките на разумното и възможното да не им позволяваме да пречат на всички околни.  В ситуации, когато детето започва да губи контрол, просто трябва да се отделя незабавно от средата и да се остави за няколко минути насаме да се успокои, след това да му се обясни, че ако продължи, просто повече няма да си играе с другите деца и толкова. И после да се държи на думата. И това поне 100 пъти докато влезе в главичката. И най-важното е да не ви пука за околните и възмутените им погледи. Това са погледи или на хора, които не са гледали деца, или на такива, които вече са забравили, че са гледали деца или има и такива дето пък техните деца са просто идеални. Колко пъти съм чувала майки дето си прехвалват децата и после пред очите ми се разиграват такива абсурдни сценки, че чак ти става неудобно, че ставаш свидетел на разобличаването на очевидната лъжа, която само допреди малко ти е била казана. Така че споко! На никой не му е лесно, не завиждайте.  Very Happy
Цитирай


Мнения: 7 181
И нашият син мина през този етап Mr. Green
Не помагаха пляскане каране..обяснения..просто трябва да си мине..
В момента, когато ме гушка чат-пат и ме захапва-обяснението му е "..щото те бичкам, мамо"! Явно в прилив на силни емоции не знят как да ги изразят и си действат първосигнално Laughing
Цитирай

София

Мнения: 8 464
Детето на една приятелка е така,хапе,скубе,удря.На година и 2 месеца е,тя се е видяла в чудо.Вече не го води при други деца.Мочт син също хапеше,но много бързо мина този период и като цяло не е било проблем.Не знам какво би могло да се направи в случая,освен да говорите на децата.
Цитирай

в моя свят на мир и любов

Мнения: 1 981
И двете ми деца минаха през този период.
С първото много се нервирах, и действително допусках грешката и аз да я ухапя, за да види, че боли.
С второто положението беше доста по-трагично, но тъй като вече имах опит, успях с думи да я убедя, че така боли и не се прави.

Трябваше само да бъда твърда и категорична, когато заявявах, че така не се прави.

В действителност е много неприятно, когато отидеш на детската площадка и някое дете започне да скубе, щипе и хапе твоето спокойно и кротко играещо си детенце. А най-неприятното е, че обикновено родителите оставят децата си да си разиграват коня.

Точно онзи ден, както малкото ми момиченце се пързаляше на бебешката пързалка, едно момченце, направо без причина, я хвана за косата и започна да я дърпа към земята.
Изчаках няколко секунди бабата, която стоеше до него да го накара да спре, но тя дори не си помръдна задника от пейката.
Тогава насила освободих ръчичката, а в нея останаха няколко кичурчета коса от моето дете. Е, направо ви казвам, полудях, леко  ударих момченцето по ръчичката, защото се опитваше отново да я хване за косата, и му се развиках.
Никак не се гордея с постъпката си, но пък ми омръзна от тази неозаптена детска агресия по детските площадки. Излишно е да казвам, че бабата само каза с мил и благ тон :Е, баби, то така не се прави".
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора