Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

във фантазиите на някои хора

Мнения: 698
Това е едно от най-важните неща, които трябва "да поливаме" у тях, така мисля - усещането, че се обичат, че могат да разчитат едно на друго, че имат щастието да са заедно.
Засега нашите феи се търсят, обичат се, питат една за друга, спокойни са, когато са заедно... Когато дам на малката бисквитка в едната ръка, тя си протяга другата, за да дам и за сестра й. Когато има други деца наоколо, се защитават една друга. Когато едната плаче, и другата се разстройва.
Но как да запазим връзката? Само характер ли е? Не вярвам.
Защо когато пораснат, много от сестрите и братята се разделят, не се търсят, губят връзката помежду си? Познавам хора с деца на възрастта на моите, твърдят, че малките непрекъснато се карат, не си говорят, не искат да стоят в една стая заедно... Къде бихме могли да сбъркаме?!
Не че моите никога не се карат... но се сдобряват бързо и от сърце. Винаги се опитвам да съм справедлива. И често говоря на едната за другата с много любов. Нямам други тайни. А вие?  Smile
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Внушаваме им го и подкрепяме проявите на любов и взаимопомощ. Вярно, случва се да се драчат и да се карат помежду си. Не се опитваме да пресичаме всеки такъв конфликт, защото това ще е вредно за децата. В един момент, ако играта загрубее (това се случва рядко) се намесваме. Свикнали са да са заедно и се търсят, макар и един ден да не са били заедно. Друг път си търсят уединение. Общо-взето гледаме да не ги закачаме много, стига поведението им е да е в нормални за нас граници.
Цитирай


Мнения: 1 470
Не се стремя да съм справедлива,защото няма да мога,просто ги оставям сами да се разберът...Когато са виновни за нещо,са виновни и тримата,не зависимо от ситуацията,искам да се научат да работят в екип и сами да се справят...Противопоставям ги на себе си,но отново тримата,за да станат ядро...Когато обаче се радваме,винаги сме заедно...Когато купуваме нещо голямо,то то е от всички ни,в крайна сметка всички сме го изгладували по един или друг начин...Когато се трудим отново сме заедно,е за сега изключвам малчо де,но всеки поема своят дял...Често ги оставям за големите да се грижат за дребен,аз съм у дома де,наблюдавам ги-справят се превъзходно,и това ги прави отговорни и горди малки мъжлета...Аз така виждам нещата...Дано не бъркам,бъдещето ще го покаже... Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Мисля, че любовта и привързаността между децата е извън контрола на родителите. Те са отделни и самостоятелни личности и никой не може да им вмени чувства, които те не изпитват.
Цитирай

във фантазиите на някои хора

Мнения: 698
Baibibi, надявам се, че не си права  Hug, много бях чувала за ревността, която големите изпитват, когато се раждат по-малките. Внимавах много. Говорех на каката за бебето не като за Моето бебе, а като за Нейната сестричка. Исках да разбира, че получава Нещо, а не че Нещо ще й се отнеме /част от нашето внимание и време/. Нямаше никакви драми. Мисля, че разговорите ни за бебето, пълни с любов, се отразиха на усещането на дъщеря ми. Въпреки че и се наложи да преживее някои промени, казваше колко е хубаво да имаш сестричка. Разликата между твоите деца е малка и това не ти се е наложило, но предполагам, че ме разбираш. /Много са хубави, между другото, като от филм са!  bouquet/
Но все ме е страх когато видя големи сестри да не се разбират...Страх ме е да не сбъркам някъде.
 
Цитирай

София

Мнения: 9 014
angel?, каквото и да правиш, детето само определя дали нещо й е дадено или отнето. За съжаление много малко ние, родителите, можем да влияем на чувствата на децата си. Но съм забелязала, че повечето мои познати, които имат братя или сестри, разказват как са се трепали като малки, а сега са им най-близките хора на света и милеят за тях повече отколкото за родителите си.
Моите деца понякога се обичат, друг път се мразят. Но са свързани по един необикновен начин и страдат един за друг, когато са разделени. Мисля, че фактът, че аз съм тяхната обща майка ги и сплотява, и разединява. Надявам се някой ден да са онези, готините, Братът и Сестрата, които винаги се подкрепят и обичат.
За съжаление и аз познавам доста хора, които се смразяват с родените преди или след тях. Но смятам, че това става в една по-късна възраст и то е поради нееднаквото отношение на родителите им към тях, поради явна несправедливост и неравностойност при подялбата както на любовта, така и на материалните блага.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Мисля, че любовта и привързаността между децата е извън контрола на родителите. Те са отделни и самостоятелни личности и никой не може да им вмени чувства, които те не изпитват.

Освен това мисля, че е вредно за самите тях да се стараят насила да се обичат безумно. Имам две деца, защото аз имам нужда от това, не за да са "най-обичащите се" или да се грижат непременно една за друга. Ще се радвам ако стане така, но живея с мисълта, че може и да не стане.
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
Различия в темперамента, различни интереси - това могат да бъдат съвсем обективни предпоставки братя и сестри да имат противоречия, да се карат, да не са много близки. Това, което обаче като родители ние можем да направим, според мен, е да ги научим да уважават различията си, да се изслушват, да търсят и намират решения за противоречията и конфликтите си. Дали ще се уважават като възрасти, мисля, че зависи най-вече от нас, а ако има и пасване на характерите и най-добри приятели могат да станат, но това въобще не е задължително.
« Последна редакция: пн, 15 сеп 2008, 14:32 от Че Ка »
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
Аз мисля,че привързаността на децата едно към друго се формира от само себе си-времето,което прекарват заедно,игрите на които си играят,поделянето на стаята,храненето заедно......
Е разбира се ще има моменти,когато ще се карат,но това е нормално Hug
Цитирай

Oddworld

Мнения: 579
Важното е да се внимава да не се насажда допълнителна ревност,а иначе си зависи от децата никой нищо не може да им наложи и да им внуши...
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Мъжът ми има братовчеди,които са породени,с година разлика.От малки са като куче и котка.Сега,вече възрастни хора,на 27 и 26 години продължават да не се търпят,даже изобщо не си говорят,все едно не са братя.Не мога да си го обясня с друго,освен с това,че са коренно различни както по визия,така и по характер.А хората все пак търсят себеподобни,с които имат общи интереси.
Цитирай

София

Мнения: 3 930
На базата на преките си лични наблюдения върху двойки сестри, братя, братя и сестри мога да изкажа моето мнение, което е, че родителите влияят много силно върху създаването и поддържането както на привързаност между децата им, така и на отчуждение, всякакви негативни чувства и емоции, вкл. и омраза. За съжаление, повече мога да говоря за противоположната страна на въпроса - за създаването на отчуждение, отколкото за привързаност. Ами, не знам. Може би личният пример на родителите с тяхното отношение към техните братя и сестри е много показателен. Много е важно да се проявява еднакво отношение и към двете деца, да не се толерира едното за сметка на другото. Но когато майката веднъж дори прояви симпатия или толерира едното си дете за сметка на другото, началото на отчуждението, на ревността вече е поставено. Оттук нататък е много лесно децата да започнат да се мразят, да се конкурират и т.н.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.