Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте,
Знам, че има много теми zа темперамента на децата и периодите в раzвитието им, но zнам и че всички прояви при децата са си индивидуални, zатова ще попитам zа моя случай в нова тема. Ако zа някой се повтаря моля zа иzвинение.
Малкият ми син на 3г . беше страшно мило и любвеобвилно дете допреди да се раzболее баща му. После се zапочнаха раzговори zа болести, проблеми, лекарства ... аz нямам сили на работа в къщи, болем мъж и все иска да говори zа своите проблеми ... а яма на кого да оставя малкия ... Детето има всичко , но няма много време , слуша раzговори , не може да се иzбегне, а и аz по уморена, по иzнервена ... zабеляzах го , Еч като се удари някъде уря себе си или предмета където се е ударил и днеска го наблюдавах при игра, чЕ удря детето, което случайно се е бутнало в него и после удря себе си . Не ходи да удря пръв , но е иzбухлив и веднага ако го zакачАт удря или вика .
Стана ми страшно криво, zащото никога не е правил така и си мисля, чЕ в нас е вината.
Опитах се да погворя с него, дръпна го от площадката при което той вzе да удря мен по лицето. Иzядох 10 тина шамара , като умишлено не отвръщах , просто се опитвах да го zанеса настарни ... докато иzведнъж страшно силно ме плясна преz лицето и аz го пуснах на zемята и го пляснах и му се раzсърдих ... Знам , че не трябваше да отвърщам, чЕ направих сигурно поредната тъпа грешка , но прсто не успях иначЕ
Страх ме е да не се кара с децата, страх ме е да не стане побойник и аутсайдер, страх ме е да не го нарочат zа лошо дете ,а аz си zнам какво добро и мило дете е в същност   Sad.
 
Прибрахме се в къщи и не му обръщах иzвестно време внимание, каzах, Еч мама се сърди , докато той не дойде да се иzвини плачЕйки. Вzех го, иzмих го, обясних му , Еч не трябва да удря, а трябва да гали, че мама я е zаболяло като я е ударил , така , както не го го е zаболяло мама кат ое ударила, дадох му една кукла да галим и му каzах себе си да гали и мен да ме погали ... всичко ОК, но ... какво ме чака? Къде толкова сбърках, Еч се чувствам такъв пораженец? Как да поправя грешките? Помогнете моля ви, страшно съм объркана .
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Струва ми се, че си объркана от други неща и "епизода" с детето ти е бил катализатор Hug. Нищо, кой знае какво не се е случило- нито с това, че ти си го ударила, нито с много правилния подход след това. И ти и съпругът ти трябва да намерите сили за детето си. Кой, колко е изморен и кой как се чувства няма значение/говоря го от опита на жена гледала сама болно дете, докато и аз съм много болна нееднократно. Мобилизирайте се и не преекспонирай поведението му! Нито пък го свързвай веднага със семейната обстановка. Децата са чувствителни и много по- разбрани отколкото си мислим
Цитирай

Варна

Мнения: 984
Аз си мисля, че си реагирала абсолютно адекватно, включително и ответното удряне. Понякога това е достатъчно, за да даде възможност на детето да се осъзнае.
Струва ми се, че би могла да започнеш да говориш на детето във второ лице единствено число, а не в трето лице.  Говорейки му така "Еч трябва да си изяде закуската" все едно говориш на трети, липсващ човек и даваш възможност на детето да те разбере или да не те разбере какво искаш от него. Отношенията трябва да са "Аз - ти".

Освен това информацията, която даваш не е достатъчна, за да ти дадем адекватен съвет, но предполагам всеки, който прочете поста ти ще те прегърне и ще ти съчувства!
Бъди силна, нямаш друг избор!
Успех!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.