Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

IT

Мнения: 187
Мами бихте ли ми казали от къде мога да принтирам нещо като тетрадка по писане за първи клас? Например тези наклонени чертички ,ченгелчета и т.н  как се пишат да са само с контури и детето да пише върху тях.Дано съм обяснила както трябва  Blush.Благодаря ви предварително  bouquet
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 709
Не можеш ли да помолиш някой да ти прати? Има и други книжки с подобни упражнения, с много картинки за по-малки деца.
Цитирай

София

Мнения: 30 105
Аз бях купувала такива тетрадки на Дияна. Момент да видя къде ги е скрила. Ще ти напиша как се казват Smile
Цитирай

София

Мнения: 30 105
 

Това са тетрадките. Няма да ти свършат много работа. Потърси книжките на Моливко.
Ако искаш утре мога да ти сканирам тетрадка Номер 1 по Български език на Дияна. Пиши ми на ЛС ако искаш.
Цитирай

София

Мнения: 30 105


Сканирала съм ти я на 300dpi.
Цитирай
някой знае ли от каде да намеря да прочета днес житената питка че ми трябва за домашно в първи клас Embarassed Crying or Very sad newsm78
Цитирай

София

Мнения: 30 105
Цитат
ЖИТЕНАТА ПИТКА

Разровила баба огнището скришом, извадила питката и я потулила някъде. Ваню и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я.
– Бабо, дай ни питката, бабо! – замоли се Ваню.
– Бабке, молим ти се, дай ни я! – изправи се пред нея сестричето му.
– Шшшшт! Мирувайте, че видите ли хурката! – сопна се баба им.
– Бабичко, много сме гладни ба! – с нажален глас пееше Кунето.
– Я зяпни да видя!
Пуста баба, все не вярва. Кунето разтвори като рибка малката си устица.
– Пъй, че огладняло момичето ми – рече бабата, – ами сега? Ха почакайте още малко, да се върне от гората тетю ви с шейната.
– Де е питката ба? – дръпна сукмана й Ваню и я погледна с очи, от които се гласяха да паднат две сълзи.
– Де я. Отиде да си обиколи нивката. Не я ли видяхте, кога изскокна? Ей я там, хе, тича по пътя. Подир нея куцука Черню и джафка.
Ваню и Кунето залепиха очи на изпотения прозорец. И видяха широкия, белия път. Нападал от небето сняг – един човешки бой. Затрупал дърветата, затрупал малките къщурки, затрупал гората. Студено и страшно е на полето. Големи постали вълци сноват по пъртината, гледат към село, където пушат комините, точат си зъбите и ръмжат. Никой не смее да ходи там. А тя, нищо и никаква питка, излязла от огъня с гореща глава, отърсила от гърба си въглените и се търкулнала. Хайде-е-е! Отива да си обиколи нивката.
– Бабо… – обърна се умислен Ваню.
– Ей.
– Право ще кажеш, вярно ли е?
– Кое?
– Онуй, дето ни го разправи снощи, че уж питката ходела да си обикаля нивката.
– Вярно е, чедо! Баба никога не лъже.
– Ами далеч ли е нивката?
– Много е далеч.
– Чак до голямата гора, че зад нея? – показа с пръст Кунето.
– Там.
Двете деца пак опряха очи на прозореца. Пада ситен сняг. Сипе, сипе. Затрупва къщите. Те пъшкат под дебелия юрган и дъхът им едвам излиза през комините. Мудно крета по пътя една биволска шейна, накамарена с дърва. Преваля зад моста и чезне зад снега.
– Бабо, хайде пак да ни разправиш за питката – обърнаха се двете замислени руси глави към очилатата бабичка.
– Какво да ви разправям, нали снощи ви разправих.
– Още един път искаме.
– Хубаво. Слушайте! Тя, питката – започна баба им, – като излязла от огъня, озърнала се, смъкнала от гърба си въглените и полека се промъкнала през открехнатата врата. Плюла си на петите и ударила на бяг. Подир нея се втурнал Черню. Гонил я до моста, но не я достигнал, защото летяла напреде му като заек. Щом разбрал, че няма да я стигне, Черню лавнал два-три пъти подир оня, що духа, и се върнал.
Минала питката през равното поле, навлязла в гората. Тъкмо влизала в гората и насреща й, насред пътя, отневиделица изскочил вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапнал. Облещил се, тропнал с крак:
– Стой, питке житена! Както съм прегладнял, наведнъж ще те лапна, ама ме е страх да не се задавя.
– Недей, вълчо, брат да си ми! Ще се задавиш, много съм корава. Почакай ме тук, додето се върна! Мене ми е баба заръчала нивката да обиколя, където съм се родила, че да стана мека и сладка. Сега не съм за ядене: много съм гореща.
Излъгал се глупавият вълк. Хванал вяра. Клекнал на пътя. Чака, чака, а студеният вятър брули ушите му.
Питката хукнала. Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета – право на нивата. Гледа – голяма, широка нива. Насред нивата – круша-самосянка, стои като самодива в бяла премяна. А под синора – кладенчето замръзнало.
Навела се зачервената от студ питка и попитала:
– Тук ли е житцето?
– Тук съм – рекло то с тъничко гласче като на пчелица.
– Ами будно ли е, или спи?
– Будно е. Трае си на топло, под снега. Завило се презглава с бяла черга. Едвам диша.
В гората било много страшно. Нивата – сред самата гора. Бучел лудият вятър. Дърветата плачели. А житцето се затоплило – нищичко не ще да знае.
– Гладно ли е? – попитала го питката.
– Не е.
– Ха тогаз нека мирува, че напролет, когато се стопи белият снежен юрган и славеите запеят край нивата, стръкчетата му да израснат високо, едър клас да завържат. Ще напълнят житницата догоре. Нека знаят малките стръкчета – всичките ще станат питки.
Засмяло се тихо под снега житцето. Уж го лъжела питката. Как може то да стане питка?
Глупавичко е, защото е много мъничко – само на два месеца.
Тръгнала си питката назад. Свършила си работата, иде си у дома. Не минала през гората, ами заобиколила по долината, през ливадето, поела дълбокия път – иде си.
– Ами вълкът, бабо?
– Вълкът клекнал сред гората, чака и трака със зъби, а студеният вятър брули ушите му.
Пустата питка, колко е хитрушка!
Вратникът скръцна. В двора влязоха шейни.
– Ваньо-о-о, тичай – шейната!
– Иде си тетью, ху-у-у-у! Какъв е побелял!
– Хайде, Куне, налей топла вода в менчето, да си умие баща ти ръцете, защото цял ден е мръзнал. Пък аз ще отида в малката къща, да видя дошла ли си е питката.

Ангел Каралийчев

И една поразкрасена и кратка версия

Цитат
Житената питка

Разровила баба огнището скришом, извадила питката и я потулила някъде. Кики и Боби претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я.

- Бабо, дай ни питката, бабо! – замоли се Кики.

- Бабке, молим ти се, дай ни я! – изправи се пред нея Боби.

- Шшшшшшшшт! Мирувайте, питката като излязла от огъня, озърнала се, смъкнала от гърба си въглените и полека се промъкнала през открехнатата врата. Плюла си на петите и ударила на бяг.

Минала питката през равното поле, навлязла в гората. Тъкмо влязла в гората и насреща изскочил вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапвал. Облещил се, тропнал с крак:

- Стой, питке житена! Както съм прегладнял, наведнъж ще те лапна, ама ме е страх да не се задавя.

- Недей, вълчо, брат да ми си! Ще се задавиш, много съм корава. Почакай ме тук, докато се върна! Мене ми е баба заръчала нивката да обиколя, че да стана мека и

сладкаСега не съм за ядене, много съм гореща.

Излъгал се глупавият вълк. Клекнал на пътя, чака, а студеният вятър брули ушите му.

Питката хукнала . Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета – право на нивата. Гледа – широка, голяма нива. Насред нивата – круша. Навела се зачервената от студ питка и попитала:

- Тук ли е житцето?

- Тук съм – рекло то с тъничко гласче като на пчелица.

- Гладно ли е? – попитала го питката.

- Не е.

- Ха тогаз нека мирува, че напролет, когато се стипи белият снежен юрган и славеите запеят край нивата, стръкчетата му да израснат високо. Нека знаят малките стръкчета – всичките ще станат питки.

Засмяло се тихо под снега житцето.

Тръгнала си питката назад, у дома. Не минала през гората, ами заобиколила по долината.

Вратникът скръцна. В двора влязоха шейни.

- Иде си дядо! Какъв е побелял!

- Хайде деца, налейте чай. Аз ще отида в малката къща да видя дошла ли е питката.
Цитирай


Мнения: 2 224
Тук можеш да намериш доста полезни неща - за малки и пораснали деца.

Разгледай, без да се впечатляваш от "бебешкото" наименование на сайта.
Няколко приказки ни бяха полезни дори в 7 клас (за преразкази).
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.