Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора
      здравеите
 казвам се фанимая
израснах без маика и сега си давам сметка как това повлия на характера,личността и целия ми живот.
ако има други с моята съдба са добре дошли.
всеки без маика,без баща,или които се е чувствал СИРАК при живи родители.
и всеки на когото е липсвала обич,разбиране и подкрепа в трудни моменти.
 
преди 46 дена загубих сина си и ми е много тежко,че си нямам маичица с която да споделя мъката си.
има ли някои,които може да замени родителите.
какъв щеше да е животът ни ако бяха живи.
какво е усещането да си сирак .
                    как го преодоляваме.
Цитирай

София

Мнения: 343
Мила Фанимая,
намирам сили да ти пиша, защото и аз съм преживяла загуби. Колкото и нелепи да ни се струват, с времето разбираме, че това ни е подготвило за други събития в живота. Светла да е паметта на твоето детенце -  сега то е в по-красив свят, напълно заслужен. Може би неговата душица е била твърде добра за нашата действителност.
Огледай се около себе си - може би има хора, които неочаквано за теб ще ти подадат ръка за да се справиш с болката. А ето че въпреки болката и ти подаваш ръка на други, защото сега по-добре ги разбираш.
От това със сигурност ще се роди нещо добро!

Светлина, Любов и Сила!

 
Цитирай


Мнения: 141
Fanimaya, здравей,

Загубих баща си като малка. Трябваше ми цялото време на света да приема какво ми се е случило, вниманието ми беше единствено изцяло заето от това да се питам "Защо точно на мен", е слава Богу имах цялото време на света, сега вече гледам оптимистично на живота, да не кажа, че животът ми е приказка и безкраен празник.
От днешната си позиция мога да кажа, че това, да, остави отпечатък, но такъв отпечатък, който много, ама много помага.
Горе главата, животът е тук и сега, за живите, и е най-хубавото нещо, което ни се случва, но ние не забелязваме. Hug
Цитирай
   ДОБРЕ ДОШЛА В КЛУБА muneca de porcelana,
клубчето още не популярно,но що е време,пред нас е.
нямах време да чета всичките ти постове,но това във,,детето и предишната,,ми даде насоки.
а за поста ти в моя за адвоката няма да коментирам,все пак си пристрастна.от семеиство на лекари.пък и никъде не съм казала,че всички лекари да ги слагаме под общ знаменател.става въпрос за конкретни хора и конкретни деиствия.
   сега думата е за това как ни повлиява липсата на родител.
имала си щастието да маика ти да е до тебе и имаш и брат,имала си и шанса да си в семеиство на образовани хора.
сега описвам моето.
почти всичките ми роднини са обикновени селски хора,в добрия смисъл на думата,но все пак хора с такъв манталитет.
баща ми е с основно образование,все пак и аз не съм ,,малка,,-на 45 години съм..
   имах нещастието да имам и мащеха с тоя манталитет.
през цялото ми детство изпитваше инстинктивна антипатия към мен и го показваше по всякакви начини.имах и доведен брат,с които се разбирахме,но тои почина.
  през ЦЯЛОТО ни детство нашите ,,родители,,не доидоха на НИТО ЕДНА родителска среща,не са ни пратили на нито един ученически лагер,не сме празнували НИТО ЕДИН рожден ден,нито един празник не сме празнували ЗАЕДНО.
   баща ми може и да се е радвал на успехите ми в училище,но и неговите разбирания за основни ценности в живота са:
за момичето-да се ожени и да има деца,и да си ,,наляга парцалите и да слуша мъжа,,.
   представи си какво ми е било.аз не се оплаквам,просто излагам фактите от моя гледна точка.
сега от камбанарията на годините си давам сметка колко разрушително е било за моето самочувствие и самооценка липсата на обич и разбиране.а аз бях винаги отличничка,опитвах се да компенсирам всичко което ми липсваше с книгите.
колко съм ревала като гледах другите деца сродителите си по празници,с нови дрехи,или просто хванати за ръка.
постоянно се чувствах като бяла врана.срам ме беше да казвам,че нямам маика,не исках да ме съжаляват.
  наи много ми липсвал човек,които да ме обича такава каквато съм,да знам,че дори да сбъркам има кои да ме подкрепи,да ми даде съвет.
  за това става дума.
 а от мащехата знаш ли какво научих:
като работиш работиш за мен,но наученото остава за теб.
  бях като пепеляшка,научих всичката домакинска работа от нея,с тази огромна разлика,че тая жена НИКОГА не каза :браво.
винаги беше недоволна.
 за боя дори не искам да си спомням.наи-ми тежеше духовното смачкване,униженията,подигравките:
 а па тая,на много учена ще ми се прави,няма да учиш,вземи по-добре да изпереш,сготвиш,или там каквото и да е.
горили са ми книги,учебници.
и още една последица ми остана от детсвото.
почнах да компенсирам липсата на обич с храна.грешка е знам,но това е положението.все още продължавам,като ми е тежко да хапвам нещо,та си поддържам стабилни наднормени килограми.
 в наи-добрите ми години отслабвам,а когато съм нещастна напълнявам.

стана много дълго,но ще продължа да си изливам някои друг път душата,нали няма кои да ме спре като пиша Very Happy
« Последна редакция: пт, 19 сеп 2008, 02:49 от fanimaya »
Цитирай
   ДОБРЕ ДОШЛА В КЛУБА muneca de porcelana,
клубчето още не популярно,но що е време,пред нас е.
нямах време да чета всичките ти постове,но това във,,детето и предишната,,ми даде насоки.
а за поста ти в моя за адвоката няма да коментирам,все пак си пристрастна.от семеиство на лекари.пък и никъде не съм казала,че всички лекари да ги слагаме под общ знаменател.става въпрос за конкретни хора и конкретни деиствия.
   сега думата е за това как ни повлиява липсата на родител.
имала си щастието да маика ти да е до тебе и имаш и брат,имала си и шанса да си в семеиство на образовани хора.
сега описвам моето.
почти всичките ми роднини са обикновени селски хора,в добрия смисъл на думата,но все пак хора с такъв манталитет.
баща ми е с основно образование,все пак и аз не съм ,,малка,,-на 45 години съм..
   имах нещастието да имам и мащеха с тоя манталитет.
през цялото ми детство изпитваше инстинктивна антипатия към мен и го показваше по всякакви начини.имах и доведен брат,с които се разбирахме,но тои почина.
  през ЦЯЛОТО ни детство нашите ,,родители,,не доидоха на НИТО ЕДНА родителска среща,не са ни пратили на нито един ученически лагер,не сме празнували НИТО ЕДИН рожден ден,нито един празник не сме празнували ЗАЕДНО.
   баща ми може и да се е радвал на успехите ми в училище,но и неговите разбирания за основни ценности в живота са:
за момичето-да се ожени и да има деца,и да си ,,наляга парцалите и да слуша мъжа,,.
   представи си какво ми е било.аз не се оплаквам,просто излагам фактите от моя гледна точка.
сега от камбанарията на годините си давам сметка колко разрушително е било за моето самочувствие и самооценка липсата на обич и разбиране.а аз бях винаги отличничка,опитвах се да компенсирам всичко което ми липсваше с книгите.
колко съм ревала като гледах другите деца сродителите си по празници,с нови дрехи,или просто хванати за ръка.
постоянно се чувствах като бяла врана.срам ме беше да казвам,че нямам маика,не исках да ме съжаляват.
  наи много ми липсвал човек,които да ме обича такава каквато съм,да знам,че дори да сбъркам има кои да ме подкрепи,да ми даде съвет.
  за това става дума.
 а от мащехата знаш ли какво научих:
като работиш работиш за мен,но наученото остава за теб.
  бях като пепеляшка,научих всичката домакинска работа от нея,с тази огромна разлика,че тая жена НИКОГА не каза :браво.
винаги беше недоволна.
 за боя дори не искам да си спомням.наи-ми тежеше духовното смачкване,униженията,подигравките:
 а па тая,на много учена ще ми се прави,няма да учиш,вземи по-добре да изпереш,сготвиш,или там каквото и да е.
горили са ми книги,учебници.
и още една последица ми остана от детсвото.
почнах да компенсирам липсата на обич с храна.грешка е знам,но това е положението.все още продължавам,като ми е тежко да хапвам нещо,та си поддържам стабилни наднормени килограми.
 в наи-добрите ми години отслабвам,а когато съм нещастна напълнявам.

стана много дълго,но ще продължа да си изливам някои друг път душата,нали няма кои да ме спре като пиша Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Фани, първо страшно съжалявам за това, което ти се е случило.
После - пожелавам успех на темичката.   newsm10
Цитирай

София

Мнения: 347
Здравейте и от мен! Аз бях на 12 години когато майка ми почина. Тя се погрижи да подготви мен и сестра ми за предстоящия фатален край, т.к. беше болна от рак на гърдата... Но колко можеш да бъдеш подготвен?!? Докато не ти се случи, не можеш да си го представиш... Слава Богу, че поне имам най-готиния баща! Погрижи се да ни изучи, да ни възпита и да бъде винаги до нас! Максималното направи за да запълни празнината! И все пак тази празнина винаги ще я има! Винаги ще искам да споделя радостта си с нея, тревогите си..., а тя няма да е тук... Аз вярвам, че тя е до мен и ме пази, и някога пак ще сме заедно, но ги има и моментите, в които си казвам 'Защо точно тя трябваше да си отиде?'... Но това си е Божа работа и има неща, които трябва да се случат, независимо, че не разбираме ЗАЩО.... Crying or Very sad
« Последна редакция: чт, 18 сеп 2008, 21:13 от zar4e »
Цитирай

София

Мнения: 529
Мила Фамияна, чета и плача за цялата мъка, която си изпитала.Понякога си мисля, че в един момент лошото трябва да спре и да започва само хубаво.С тази надежда живея.Силно те прегръщам!Иначе и аз съм  от този клуб.Майка ми е починала, когато е била само 24.Баща ми не се е женил.Аз имам по-голяма сестра и две прекрасни племеннички.И трите безумно обичам , те са ми най-голямата радост.
Цитирай
white soul,zar4e,минзухарблагодаря ви и Hug
   дълги години крих мъката си,
сякаш е срамно да си сирак.
все още продължавам да се опитвам да преодолявам пследиците,
все си казвам:докога ще ме боли.
споделената мъка е половин мъка са казали хората,
 затова пиша тук,да открия другари по съдба,такива като мен ще ме разберат наи-добре,
 а на другите ще им звучи като мелодрама,или поредната сапунка.
 има и хора,които ще съчувстват,
има и хора,които ще кажат:добре,че не съм аз.
 точно заради такива като тях и сегашните сираци са на това дередже.
Цитирай
            ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА
   
  zar4e,mia1
 
споделете ако искате какво на-много ви е тежало от сирашките години и успяхте ли да го преодолеете.
    на мен ми тежеше и това,че и баба ми и дядо ми по маичина линия ,които ме обичаха и се опитваха да ме вземат при тях,но неуспешно също починаха рано,още като бях ученичка.не успяха да ме видят като булка,не видяха сина ми,не бяха до менв наи-тежките моменти.
Цитирай

София

Мнения: 347
Мила Фанимая, много тежък живот си имала, а и все още имаш, защото по-страшно от това да изгубиш майка си, е да изгубиш детето си! Hug Не искам и да си представям каква е болката... От както изгубих майка ми винаги живея със страха да не ми се случи отново, да не изгубя още някой близък. Годините си минават, но този страх си остава. И не ме е страх аз да умра, а да не изгубя детенцето си, мъжа си и изобщо хората, които обичам. Гледам да нямам черни мисли.... и се  Praynig всичко да е наред!
   Thinking Кое ли е било най-трудно през годините? Както вече писах, имам страхотно семейство, винаги сме били единни, приятели, така че обич не ми е липсвала. По-скоро ми е мъчно, че мама не беше до мен, когато родих Жорко, не е до мен сега, когато той е толкова интересен, не беше на сватбата ми, не беше на абитуриентския ми бал, когато ме приеха студентка...и изобщо всички радостни за мен моменти... Остава ми вярата, че тя все пак ме "гледа" от някъде и е до мен! Praynig Praynig Praynig
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Аз също съм от хората, които са изгубили любим човек. Баща ми е починал на 29 години, когато аз съм била едва на 2. Бил е страхотен човек, обичал е мен и брат ми много, а също така и майка ми. На всички винаги ни е било трудно да говорим за него, и аз и брат ми имаме в душите си по една голяма рана, която никога няма да зарасне. Страдах страшно много, когато бях в детската градина и някое от децата ме попиташе: "Твоят татко какво работи?". Изобщо някой като ме попита за него и една буца застава в гърлото ми и започвам да плача. Това така и не можах да го преодолея. Фанимая надявам се от сега нататък живота ти да е по-лек, пожелавам ти го от сърце!
Цитирай

София

Мнения: 769
Бях дете на възрастни родители и винаги съм се чувствала по-различна от връстниците си. Винаги съм знаела, че рано ще ги загубя  и много се страхувах от това. За съжаление страховете ми се оправдаха. Загубих майка си на, когато бях на 25 години, а баща си на 28 и все още не мога да се отърся от преживяното. Доста се промених след случилото се станах по-затворена и недоверчива към хората, защото нямаше на чие рамо да поплача, освен на това на съпруга ми, който сякаш бог ми изпрати точно в този момент. Много ми е мъчно, че моите родители не доживяха да видят внуци, а също и свекърва ми и че децата ни няма да имат баби.
Това е животът и макар че загубих родителите си в сравнително зряла възраст винаги ще усещам празнина и липса и знам, че трябва да се науча да живея с това.
Цитирай

по пътя на светлината

Мнения: 2 290
Включвам се и аз в клубчето.
Цитирай
              ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА
 
      tristan       miramar        k.a.l.i

zar4e,miliqka
   благодаря ти
откакто почина сина ми много по-често сънувам маика ми,сякаш иска да каже нещо,усмихва се и ми говори,но не чувам думи.
и като се събудя,изпитвам такава страшна празнота.
първата мисъл,която минава през ума ми е:
аз какво правя още на тоя свят,за какво продължавам да живея.
та почти всички мои обични хора са в по-добрия свят:сина ми,маика ми,баба ми,дядо ми,чичо ми....
   и си викам:може би дядо боже има някакво предназначение за мен,което все още не проумявам,но в момента се опитвам да разбера.
може би трябва да направя нещо,да помогна на някого,може би някои има нужда от мен някъде на тоя свят...

   момичета,продължаваите да споделяте,не се срамуваите и не се страхуваите.може би някои,които прочете и които не е като нас,ще замисли дали да се разведе примерно,като разбере какво ще причини на детето си.
   защото има и много деца,които са сираци при живи родители.
аз например на няколко пъти,втежки моменти ми е идвало да се разведа съм се замисляла какво мога да причиня на сина си и съм се отказвала и съм гледала да продължавам напред.и все още сме заедно.
      Hug Hug Hugна всички и продължаваите да пишете
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора