Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Лондон

Мнения: 933
Мили мамчета,не искам да бъркам в раните ви,но се надявам да ми помогнете да избегна точно това.Наши приятели загубиха тригодишната си дъщеричка преди 40 дни при нещастен и много нелеп инцидент.Момиченцето беше прекрасно-изключително умно и красиво детенце Crying or Very sad.Починало е ден преди да родя втората си дъщеря и затова не са ми казали-научих чак преди два дни.Още не съм се обадила на родителите...само мъжът ми е говорил с тях.През октомври сме канени на сватба в България/живеем в Англия/ и разбрах,че ще се видим.Но...какво да им кажа???Господи,какво да кажеш на родител загубил дете?Съболезнования,кураж-всичко би звучало толкова глупаво,банално и грозно.Винаги ще си спомняме за тяхната малка дъщеричка.Искам да крещя,не да плача,толкова е нечестно.Но не мога даим кажа дори това.Моята прекрасна майчица почина на 28 март.Едно от най-трудните неща беше да съобщавам или просто приемам разговори от хора,току-що разбрали.Тя беше невероятен човек и много хора плакаха за нея.В един момент аз успокоявах хората и беше тежко.Не искам да се превърна в тях.Не искам да се обадя и да заплача по телефона,сигурна съм,че са чули достатъчно от това.А да пратя смс ми се струва някакси...не знам и аз,безлично.И все пак има ли значение?Хората винаги държат да покажат на близките колко много страдат и те,а не съзнават,че това натоварва.Ох,не знам.Не трябва да го оставям за октомври,а ми е толкова трудно.Да им се обадя ли?Напишете ми,моля ви,какво мислите.И извинявайте,че наранявам всички ви,карайки ви да си спомните най-тежките мигове.Няма по-страшно от това и не знам изобщо как ще успея да ги погледна отново без сърцето ми да се разкъса.
Цитирай

софия

Мнения: 1 163
Здравей Ира първо искам да те поздравя с раждането на твоето бебче,нека ти е живо и здраво newsm07.Това,което се е случило на твоите близки е просто ужасно Crying or Very sad.
Незнам какво да те посъветвам.........,ти сама си го изпитала на гърба си,когато е починала твоята майчица.......за нея Rose Rose Rose
Аз можеби щях да звънна,защото си мисля,че хората в такъв момент имат нужда от подкрепа.От друга страна,когато аз загубих моето бебе в 36г.с.ми бе6е писнало да слушам изрази от рода.......,млади сте,ще си имате друго,така било писано и т.н.
Мила незнам не ти помогнах много, съжалявам Hug Hug Hug
За невинната душица Rose
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
за твоите приятели
аз бих се обадила и сдържано ако трябва с цулата си сила бих се сдържала и бих изказала както мога болката си без да прекалявам, но и без да търся специални думи - да не стане помпозно
бех се въздържала да им казвам че
- така е трябвало да стане
- да продължават смело
- че ще имат още деца
знам че се сещаш, но все пка....
тук има тема за топ неудачните утешения....можеш да погледнеш
намисли си все пак какво ще кажеш - ще ти е по-лесно

вярвам любовта на ближните ни я усещаме и през болката и дори през неудачния им понякога на
ин да я покажат...но ако не я покажат няма как да не се почувстваме изоставени и предадени...което е по-лошо

мир на още една детска душа, дай боже да намерят утеха и сили да продължат.....
Цитирай

гр.София

Мнения: 485
Здравей Ира,

Тежък избор е какво да кажеш в такъв момент на родителите.
Лично аз когато разбрах , че момчето на една приятелка се е удавило, знаех, че и да й звънна - едва ли ще чуе нещо в този момент, а и каквото и да й кажа - то ще е безсилно да върне детето й.Затова й написах смс със съболезнованията ми, написах й, че каквото и да й кажа в този момент - няма да има значение и смисъл.Пожелах й сила на нея и семейството й.
А когато дойде момента да се видим след няколко дни, просто я прегърнах, силно...
Казах й, че може да разчита на мен за всичко.
Оставих тя сама когато пожелае да поговори за случилото се, и тя го направи - когато реши.Сега, когато изпитва нужда, сама почва разговора и си излива душата.

Незнам как е най-правилно да постъпи човек в този в момент...
Направи това, което ти казва сърцето.
Съжалявам за приятелите ти и им желая много сила, за да продължат!
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
Съжалявам за случилото се. Ужасно е това за горките родители.
Моето мнение е, че трябва да им се обадиш. Просто ги подкрепи, бъди до тях. Покажи че могат да разчитат на теб. Те едва ли ще чуят какво точно им казваш / поне при мен беше така / . Беше ми все едно какво чувам, нали детето ми вече го нямаше, другото беше без значение.
Просто да усетят подкрепата ти.
Дано съм ти помогнала.
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
Копирам моето мнение от подобна тема

Това което се е случело е ужасно.
Единственото което можеш да направиш е да си до майката и бащата.Утешение с думи няма,в този момент аз не чувах изобщо никой какво ми говори. Усещах подкрепата на близките си дори само като бяха до мен и скърбяхме заедно.Не позволявай на приятелката си да се затваря в себе си.В началото болката е неописуемо голяма,след време се свиква да живееш с нея и тогава ще има нужда да говори и ти трябва да си насреща.
 Rose Rose за малката невинна душичка
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Първо: Честито бебче ,да ти е живо и здраво !
Аз съм на мнение ,че в такъв тежък момент човека претърпял загубата много добре оценя истинските си приятели. Поне при мен беше така .Има една поговорка :,,Приятел в нужда се познава ''.Знам колко ти е трудно знам ,че незнаеш какво да кажеш в такъв момент, но на родителите им е нужно само една силна прегръдка ,повярвай ми това е достатъчно  .Разбирам ,че живеете далеч едни от други, но обади се изкажи съболезнования няма да сгрешиш както ти е казала catnadeen изрази от сорта ще имате други деца  и т .н ,страшно много болят .Успех !
Цитирай

Лондон

Мнения: 933
Благодаря ви,момичета  bouquetБеше ми много трудно да се обадя,но го направих...Наговорих куп глупости,но всичко,което бях решила да кажа,се изпари.Видяхме се с тях миналата седмица.Гледах ги и ми идваше да ревна с глас.Бяхме с моя мъж и на гроба.Намерихме го,плакахме,Господи...Не мога да забравя това прекрасно детенце,не мога да спра да мисля за нея.Заспивам и се събуждам с тази мисъл и искам повече от всичко да мога да им помогна,да я върна.Боли ме и за тях,и за нея.Не искам да повярвам,толкова искам да върна времето назад!Гледам дъщерите си-едната е момиченце малко по-малко от тяхното и всеки път,когато й се скарам или съм нервна и несправедлива към нея,се обвинявам.Че не оценявам щастието си.И всеки път,когато погледна малката,се сещам,че часове преди да се роди,тяхното момиченце е било още живо.Цял живот ще ме боли за това красиво детенце Crying or Very sadНе мога да прежаля мама,не мога да спра да плача,не мога да се преборя с депресията.Не мога да си представя как някога ще запея или ще танцувам,сърцето ми е вечно тежко,24 часа на ден.А за тях какво е?!!!!Колко е жесток животът...
« Последна редакция: пт, 17 окт 2008, 18:29 от ira_d »
Цитирай

Woolton-on-Thames

Мнения: 110
За съжаление умират и деца, колкото и да е банално такъв е живота и всеки един от нас всеки момент трябва да е готов да приеме е хубавото и лошото, друг е въпроса, че лошото никога не сме готови да приемем.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.