Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Може би темата е много коментирана,извинявам се,ако се повтарям.От известно време синът ми посяга да удря мен и баща си.Без да е предизвикан по никакъв начин,просто идва и удря.Често пак без видима причина си бие или хвърля играчките.Питам се аз ли причиних това агресивно поведение.Старая се да го възпитавам с добро,с много приказки,убеждаване кое е правилно и кое не,но и на мен ми се случва да не ми издържат нервите и тогава викам много.  #Cussing out Не съм го била,броени пъти само е отнасял леко плясване през ръката,когато сто пъти съм казала нещо и не ме е послушал.Въпросът ми към по-опитните от мен е-как да се справя с посягането?Опитвах с добро,обяснявах,че не е хубаво-не става.Опитвах с лошо-карах се,виках,плясвах през ръцете-резултатът е рев и после пак така.Предварително благодаря за отговорите!
Цитирай

София

Мнения: 2 136
Не обвинявай себе си. StopТова е период,повечето деца минават през него.
Поне не посяга на други деца,а ако се опитва,просто бъди нащрек.
Ще отмине.Много търпение и кураж. Peace
А може би го възприема като игра или пък иска да види докъде може да стигне. newsm78
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
Цитирай

София

Мнения: 2 136
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace
Цитирай


Мнения: 9 816
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.
Цитирай

София-Сибир...

Мнения: 199
Може би наистина го възприема като игра,защото в някои от случаите се смее като посяга.Но понякога съвсем не е така.
И иска да види до къде точно може да стигне с тази игра и да ви изпита търпението.
Пак ще се повторя-не се обвинявай!Не винаги тази агресия е провокирана от възпитанието или
домашната обстановка. Peace

Напълно съм съгласна с Evka.
Ситуацията наистина е неприятна, но с времето това "пошляпване" ще отшуми.
Съгласна съм абсолютно!Период е! Ще мине.Само наблюдавай го да не почне да бие други деца...не че децата не се бият, нормално е да се скарат за някаква играчка...а да нямаш проблеми с някаква нервна майка!/поне при мен това беше най-притеснително/ Smile
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
И моята дъщеря сега е в този период-все удря батко си  Very Happy
Надявам се скоро да отмине
Цитирай


Мнения: 1 797
Ще следя темата, че напоследък и ние се сблъскваме с този проблем.
Обикновено удрянето е съпроводено с репликата: 'Мамо/Тате, ти не слушаш!Ааааа!' , което ме кара да си мисля, че наистина го възприема като игра.
Но пък в къщи не сме го наказвали по този начин, което ме кара да мисля, че го е заимствал от децата в яслата.
Цитирай

Варна

Мнения: 148
Аз съм пускала такава тема преди време. Много посягаше, продължава и до сега. Дано не те отчайвам, твоето дете може да е различно, ама ние прибавахиме към удрянето - хапане, плюене, ритане и обиждане (всички, които го дразним сме лоши). И аз като теб всичко опитах, нищо не помага и сега крещя и наказвам всеки път и това е. Много е гадно все да има някое разплакано дете заради нас, все да съм нащрек, ама какво да направя, аз начин да се справя с моя хулиган не съм намерила за сега Sad
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
Пробва докъде са границите, които са приемливи за вас. Сега е с посягане, като пораснат се опитват да подлагат на съмнение авторитета ни по други начини. Това е просто част от порастването. Те растат и ни принуждават да израстваме като родители заедно с тях.
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Благодаря на всички,които ми отговориха!Но какво ще ме посъветвате да правя,как да се държа в такива случаи?С добро или с лошо да подходя?В смисъл да продължавам ли да обяснявам,че това не е хубаво,или да наказвам с плясване през ръката /друго не бих си позвлила да направя/?
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
Защо просто не започнеш да го наблюдаваш по-внимателно и той ще ти подскаже на какво ще реагира по-добре?Всяко дете е различно и колкото и добри съвети да ти дадем тук, ти най-добре познаваш своето дете, така че пробвай кое ще му въздейства-аз не съм пляскала моята дъщеря в отговор на подобна постъпка, но пък при нея ефект имаше от наказанията-лишавам я от приказка преди сън(най-голямото наказание за нея) или не я водя на определена разходка, за която сме говорили-в зоологическата, в парка и т.н. Докато се научи.
Цитирай

София

Мнения: 2 136
Съгласна съм с Мартини.
С обясненията и забележките може да нямаш видим резултат в началото.
Но все някаква част от обясненията детето възприема по негов си начин,и
не са отишли напразно.Аз лично съм пошляпвала,и сега понякога пошляпвам,
в такъв случай,колкото и да не е препоръчително.Но аз виждам резултат.
И пак търпение,дано скоро отшуми този период при вас! Peace
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
А в какви ситуации го прави?

Големия ми син, примерно, търсеше така внимание. Обяснявахме с баща му, че вместо да ни удари, може да ни хване за ръка, показахме му как, или да ни повика с "мамо", "тате". По-лошото беше като удряше когато беше ядосан. Обяснявахме, че така не се прави (и тон съм повишавала), пробвахме да го пращаме и в друга стая като удари, а и ние сме се махали от стаята, но така само още повече взаимно се изнервяхме, така че се отказахме набързо от тези варианти. Проблемът при мен беше, че това поведение ме изнервяше.  Големите усилия, които трябваше да положа, е да се науча да запазвам самообладание. Оттам насетне нещата си идваха естествено. Ако ме болеше като ме удари, изохквах "О, така боли!", хвашах го за ръката, но всичко това спокойна, без да съскам и нервнича, кляках до него, казвах "Очевидно си ядосан, трябва ти малко време да се успокоиш", понякога допълвах (особено когато наистина чувствах това, което казвам) "Усещам, че и аз почвам да се ядосвам и на мен ми трябва малко време" и така стоим няколко секунди-минута, време за което и двамата се успокоявахме. Чак като е спокоен вече казвах, че хората не се удрят. Общо взето така процедирах... Между впрочем поредният случай, в който се уверих, че с добро нещата се решават много по-спокойно, без допълнително напрежение и нерви и за двете страни...
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Според мен това е един период от няколко месеца, който отминава, но не те съветвам да подхождаш с безразличие към това, защото рискуваш детето да го приеме за нормално поведение и...
Синът ми също удряше, но не без причина. Удряше, ако аз или друг му се скараме, удряше, ако не искаше да направи нещо, което сме го накарали, удряше, ако някой му вземе нещо, независимо дали беше дете или възрастен. Даже посягаше да хапе. юНо аз нито за миг не спирах да му повтарям, че това не нормално. Питах го, дали вижда някой от нас, възрастните, да правим нещо подобно и т.н.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора