Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора
    Наближавам 40.

 Живея с мъж ми вече 17 год, от които 15 го обичах , той е мн добър баща, добър любовник и човек ,лошото е че е нерешителен, не поема отговорност, предимно егоист ,не мога да разчитам на него в трудни ситуации.Аз също не съм идеална ,така че ....живеехме си що годе добре.
 Децата растат,истина е че като пораснат проблемите стават големи.Преди около две години имах сериозни проблеми с пубертета на синът ми.В продължение на месеци си скубех косите ,ревях, говорех с кого ли не ,само мъж ми не се трогна,ама никак!Викаше ми да съм го оставяла да се троши главата, живота си бил негов , какво толкова съм се тръшкала  #Crazy Аз наистина не бях на себе си.И бях сама.
 Може и да не ви се вярва, ама точно този период се оказа преломен за отношенията с мъж ми.Сякаш спрях да го обичам.Имаше моменти ,в които даже го мразех.Мислех,че е временно, но не би!
 За другия...
 Познавам го от години. Семейни приятели сме ooooh!.Преди година и нещо на едно празненство / в периода ми на стрес с пубертетските истории / се бяхме доста напили.На мен толкова много ми тежеше всичко, вече нямах опорни точки, чувствах се изгубена...Говорихме си доста, аз погледнах на него от съвсем друг ъгъл  TiredНе знаех , че тази вечер ще ми се отрази чак пък толкова.Към днешна дата , предполагам ,че всичко това ,което изпитвам към него ,не е импулсивно, а трайно чувство.Мина толкова време. newsm78
 Страх ме е, не мога да се преборя с тия чувства.Излагам се просто.Опитах какво ли не...Да ги прехвърля върху мъж ми, върху някой друг съвсем страничен, да се заровя в работа, да не излизам толкова, да се напивам много...не знам вече какво да направя ,че да се спра.
 Осъзнавам,че го идеализирам.Аз постоянно си говоря с него - наум, наяве не смея,за да не се издам.Сънувам го, вече и в интимности.Като се замисля,даже не е мой тип,преди не го понасях...
Много тъпа ситуация, честно!Изпитвам такива чувства, толкова ми е тежко,сякаш съм на 15 и ще свършва света.Не мога да спя,нервна съм, карам се с хората за нищо.
  Отчаяна съм , предадох се и му казах.Просто не можех вече да нося тоя товар.Разбираемо и с приятелки не мога да го споделя.Аз всъщност не знам какво искам от него.Просто да говорим...Не е изненада, че той въобще не ми се върза.Отнесе се подобаващо приятелски, каза, че ме разбира, но това е невъзможно.Което си е истина.
 Но аз не мога да се задължа да не го обичам!!!Помогнете, моля ви!

  
  
Цитирай

Варна

Мнения: 377
 ShockedЗащо мислиш,че като се напиеш и ще мине всичко?А този човек има ли семейство?обича ли жена си?Май си много объркана и си се хванала с първия като удавник за сламка и сама се навиваш още повече!Какво видя в другия?
Цитирай

по пътя на светлината

Мнения: 2 290
Добре,че се е намерило мъжко рамо на което да поплачеш..... ,сега човека сигурно си скубе косите защо те е изслушал!?
Хванала си се ,като удавник за сламка,този семеен приятел има ли жена,ако има ти как се чувстваш?
Да си призная,не мога да симпатизирам или съчувствам на хора като теб,свършили са се мъжете и жените ,та точно със семейните приятели сте тръгнали да си правите заигравки! Twisted Evil
Има някой който има  сериозен проблем с пубертета,но като че ли не е сина ти.....!?
Цитирай

Пловдив

Мнения: 28
Това е на 100% временно състояние.Не пребързвай!
Цитирай


Мнения: 2 415
Ти не го обичаш, не се заблуждавай в това.
Просто си имала нужда от подкрепа и някой, на когото да се опреш и си се вкопчила в този семеен приятел, защото се е оказал там.
Не си влюбена в него, а в химерата да се чувстваш отново обичана и желана, което ти липсва от твоя съпруг.
Реалната любов е съвсем друго нещо. Не ме карай да казвам подобни неща на 40 годишна жена.

Ако искаш начин да се отървеш от това неловко положение ще трябва да се потрудиш и самата ти.
Огледай се, направи нещо за себе си, децата са големи, а ти все още не остаряла. Просто ти липсва самочувствието и тръпката от живота.
Цитирай


Мнения: 2 625
И според мен е временно състояние и се самонавиваш. Обаче не мога да ти дам съвет какво да направиш. Освен да ти окажа морална подкрепа и да ти пожелая живот ти да продължи по нормалному, без терзания и проблеми, друго не мога да направя.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 830
Тъпо е да давам съвет, понеже си доста по-зрял човек от мене. Но така и така прочетох и да напиша нещичко. Момичетата го казаха - и на мене също ми се струва временно състояние, от това което прочетох. Но ми направи впечатление, че май истинският проблем е, че вече не обичаш мъжа си. А може би неговите негативи правят другите мъже "по-" от него. Може би не обичаш другия, а просто си влюбена в него. Пожелавам ти щастие и душевно спокойствие   bouquet
Цитирай


Мнения: 243
Погледнала си под друг ъгъл  на него ......което значи ......какво ? Секс имало ли е ? Или само се изплака на рамото му , а той те потупа приятелски и те успокой по детски  и вече го обичаш ? Казал ти е че е невъзможно кое ? Какво му предложи ти от тук нататък , след като той си има , може би всичко  (семейство и няма твойте проблеми )? Мила , страдаш от липса на внимание  , подкрепа и нежност от страна на мъжо си според мен .......писнало ти е да бъдеш силна и да се бориш и ти трябва някой от време на време като въпросния господин да ти  ги дава  , ама чак пък да го обичаш толкова ....... newsm78  Голяма жена си , я се стегни малко . Успех , каквото и да стане   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 199
Щом положението е толкова тежко, само ти самата можеш да си помогнеш - премести опорната си точка от него към себе си, трябва да поработиш над душевния си баланс и стабилност и вяра в собствените сили, не казвам, че ще е лесно,нито много бързо, това не става с принудително внушение, че трябва да промениш нещата, става с осъзнаване на собствената ти личност бавно стъпка по стъпка трябва да намериш стабилността в душата си, трябва сама да спасиш себе си,само така вече няма да се чувстваш изгубена...  Обикновено, когато прехвърлим тази задача на друг човек се получава това, което се е случило с теб - ставаме зависими от него до степен доста крайна и дори неочаквана за човека отсреща... Трябва да намериш сили, да повярваш в себе си и съм сигурна, че ще успееш да се пребориш с това!!!
Пожелавам ти успех!!! Hug
Цитирай
 

Не си влюбена в него, а в химерата да се чувстваш отново обичана и желана, което ти липсва от твоя съпруг.
   

      Възможно е да е така, много е възможно.Толкова години съм свикнала да обичам, а сега не изпитвам почти нищо към мъж ми.Толкова ми е странно.Не мога да се примиря още.Не мога и да го оставя, би било много егоистично ... и не само.Но си седя на някакъв кръстопът ,вече година и нещо , и не мога да превключа на друга вълна...На моменти се усещам,че се самосъжелявам, а това е толкова подтискащо.
  Той е женен, не знам дали обича жена си, но демонстрира това, държи на нея обаче със сигурност.Похвално.
    anisavd , не имало секс , не е имало нищо.Разговор , и то по телефон, това е.
     Трудно ми е наистина, имам толкова много отговорности, задължения, от сутрин до вечер търча ,все нямам време,все не успявам, и винаги някой ми е сърдит.Уморих се.Искам да съм слабата аз, искам да мога да разчитам на някой.Няма на кой.
    Преди децата да пораснат, имах енергията да манипулирам мъжо /не в лошия смисъл/ , и нещата вървяха, сега нямам нито сили ,нито желание    SickМъж ми усеща някаква промяна , но дори и като се опитам да му обесня, нищо не схваща  ooooh!Ми не ми се занимава и с него...Не мога да го заобичам пак..А и страдам за любов...

   Да се оправя сама... някак не мога.Година и нещо се мъча, и не ми се получава.
Цитирай

София

Мнения: 333
Доколкото разбирам той не може да отговори на чувствата ти ?
Цитирай


Мнения: 2 415
жена123, не се вглъбявай в това, в тези мисли за този човек, защото само по зле ще се почувстваш. Още по отхвърлена.
Огледай се, ако трябва флиртувай с някой, не може да няма мъже около теб.
Самосъжалението не е добър съветник. Постарай се да не изглеждаш на отчаяна, колкото и да ти е трудно.
Дай вид на самоуверена, и един флирт ще ти се отрази добре на самочувствието и изобщо на желанието ти за живот.
Пък кой знае, може и на отношението към мъжа ти. Или на неговото към теб, ако види малко искри в очите ти, вместо отчаяние.
Цитирай


Мнения: 340
Мисля, 4е темата ти е неправилно озаглавена.  Трябва да е "не оби4ам мъжа си", а не "оби4ам друг".  Безсмислено е да обсъждаме бъдещето на връзката ти с другия.  Явно няма такова, освен това той не е при4ината за кризата ти.  Ти просто си се разо4аровала от мъжа си.  Спряла си да го оби4аш.  Дори знаеш защо така е станало.  Слу4ват се такива неща. 

Вместо да мислиш за другия и да се 4удиш как би бил животът ти с него, помисли сериозно как би се 4уствала без мъжа си.  Помисли дали ще си по-щастлива сама, без него.  Ако ти се струва, 4е ще си по-щастлива сама, може би бракът ти е обре4ен.  Ако не, по4вай да правиш усилия да го извадиш от дупката.  Мъжът ти при вси4ки положения ще трябва да у4аства в тези усилия, така 4е някак си трябва да го накараш да проумее сериозността на положението. 

Цитирай

СОФИЯ

Мнения: 887
Мъжът, който казваш, че обичаш просто ти е показал, от какъв човек имаш нужда до себе си в такъв труден за теб момент и вероятно затова си успяла да видиш какъв е собственият ти мъж.
Предполагам, че това е ти е помогнало да видиш неговите недостатъци, на които дълго време не си отдавала значение. Според мен опитът да създадеш нова връзка, за да избягаш от действителността, в която живееш ще задълбочи още повече проблемите ти. Подкрепям казаното от Сиси Боата:
"Вместо да мислиш за другия и да се 4удиш как би бил животът ти с него, помисли сериозно как би се 4уствала без мъжа си.  Помисли дали ще си по-щастлива сама, без него.  Ако ти се струва, 4е ще си по-щастлива сама, може би бракът ти е обре4ен.  Ако не, по4вай да правиш усилия да го извадиш от дупката."
Цитирай


Мнения: 1 104
Като за начало бих те посъветвала да преустановиш или поне да ограничиш употребата на алкохол. Доказано е, че води до депресивни състояния.
Най-вероятно те тресе кризата на средната възраст. Потърси професионална помощ, не е срамно да не можеш да се справиш сам.
И остави човека на мира. Предполагам, че вече сто пъти е съжалил, че се е отнесъл приятелски с теб. 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора