Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора

София

Мнения: 1 318
От както сме разделени с мъжа ми (все още е такъв по документи), вече 5 месеца, се боря със много чуства в мен. Мразех го, проклинях деня в който сме се запознали, обичах го, исках го, ненавиждах го, желаех го... Мина доста  време, за мен прекалено дълго време, за да се надявам отново да има нещо. Прекалено дълго време и вече е късно за каквото и да е! Много думи, от които боли ми каза! Много думи, които не ще забрава. Обидена, смазана и загубена във всичките си мисли и чуства! Злоупотреби с цялото ми доверие към него, с обичта ми, с мечтите ни! Просто се изгубих и дори незнам и коя съм била. Какво е имало между нас и въобще имало ли е? Незная дори какво изпитвам вече! Обичам ли го? Имам чуството, че целия ми живот е бил само с него и сега просто всичко ми е чуждо, ново! Страх ли е или все още търся и чакам него! Изхода е от всичко е само един - развод. Тогава ще се спра ли да търся пак нещо, да чакам, да се надявам? Надявам се, но дори и аз незнам на какво!? Чуствам го толкова далечен сега! За всичко е вече късно, за блус са нужни двама, а нашата песен свърши... Незнам какво съм склонна, да проста,  но не бих пренебрегнала и предала себе си! Просто искам да го докосна понякога, да го прегърна! Да се почуствам обичана както някога, а всъщност дори незнам какво е изпитвал! И  в същото време го мразя, мразя всичко което е той!

Много дълго и още толкова объркано! Кажете как се справихте вие след раздялата със всичките си чуства? След развода какво се промени във вас? Имали ли сте нужда понякога от него? Простих те ли му?
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Звучиш..много тъжна..Не се самосъжалявай..щом е станало, значи е имало причина..Трябва да гледаш само напред..
Относно чувствата ми към бившия..Ами като към "бивш"..макар все още да сме официално съпрузи..Изпитвам силни терзания само преди да взема решение, а след това всички драми изчезват като с вълшебна пръчица..
Все още раздялата ни е съвсем прясна, за да преценя реално последиците..
Но не ми липсва..никак даже..Дори съм в пъти по-спокойна.
Изпитвам само огромно чувство на облекчение..
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  Мммм...позната ситуация-аз дори се навивах за още шансове ooooh!,обвинявах себе си и все го търсех да говорим,да се разбираме и тайно се надявах да каже,че това е само поредната лъжа...Ама не би! И ,Слава Богу!!!
  Наистина се чувствах толкова изпразнена и безтогловна,сякаш някой друг живееше живота ми-в един момент всичко се разби,изчезна,изпари се и не можех да повярвам,че това се случва на мен.Остана ми детето и тук дойде огромната помощ на родителите ми.Започнах наново,започнах да се уча да живея сама(нашето беше ученическа лЮбов и аз де факто нямах представа колко е хубаво сам вземаш решения и да не се съобразяваш с нешие мнение).Лошото беше,че нямах и приятели,но пък намерих нови-хората,които ме приеха в този момент,когато бях на крачка от лудостта и до сега са до мен,и до сега са в сърцето ми...
  Около 3 години да се пречистя,да се взема в ръце и хоп-налетях на настоящия ми късмет.Но все още,някъде в мен боли-не съм простила,не знам дали и ще мога-изгубих много,страшно много в тази връзка,дадох всичко  от себе си,пръснах се и така и не разбрах дали успях да сглобя парчетата наново...Не мога да се примиря,че позволих всичко това да се случи на мен и да засегне и родителите ми!А в момента влияе и ужасно травмира детето ми!
Цитирай


Мнения: 36
Ние сме разделени вече 1 година, но все още не мога да се оттърся от чувствата си към него - мразя го, после пак го обичам, проклинам го, желая го. Не съм сигурна защо се получава така - дали още го обичам или защото ме е яд, че той си живее новия живот с другата, а за мен остават грижите по децата.
 Надявам се, че скоро ще спра да мисля за това и ще заживея пълноценно. За сега се усещам как като правя някакви планове за бъдещето несъзнателно го включвам в тях. Питам се кога най-после ще осъзная и ще се примиря с факта, че той вече не е част от моя живот, че сме само аз и децата.
Цитирай

София

Мнения: 4 485
Бяхме заедно 9 години, преди да се разделим и да започнем бракоразводното дело. Изведнъж останах сама, с дете на годинка. Страшно беше, сякаш целият познат свят се е срутил. Бях на ръба на нервна криза, пропуших, не ядях нищо, отслабнах много. Един ден се сринах на улицата. Ходих на невролог - предписаха ми успокоителни. Тежко беше, но мина и замина.
Сега, почти 6 години след развода, се чудя как съм могла да се тръшкам за този човек, толкова чужд и далечен ми се струва. Shocked
Явно не е било заради него, а заради целия ред и установени навици, родствени отношения, които се разбиха; загубата на (уж общите) приятели, самотата вечер и през почивните дни и т.н. Сега виждам, че е било за добро - нито тези мними приятели ми липсват, нито неговите близки, нито установените ни семейни порядки, той пък изобщо.
Просто етап от живота ми, приключил, но дал съществен принос за това, което съм сега. Не съжалявам, не мисля, че са били пропилени години - ако не бях извървяла този път, нямаше да съм това, което съм днес. Нито пък щеше да го има прекрасното ми момиченце.  Love

Съчувствам ти за положението, в което се намираш, но те съветвам да си отговориш искрено на някои въпроси: Мислиш ли, че той те обича? Мислиш ли, че можете да забравите миналото и да се промените толкова много, че да не възникнат пак проблемите, довели до раздялата ви? Склонна ли си на такъв компромис? А той? Но без отговори "Може би".
Освен това, съветвам те да отидеш на консултация с психолог - нито е срамно, нито странно - разводът е тежка травма за всеки човек и няма нищо лошо в такъв момент да се потърси подобна специализирана помощ и подкрепа. (Виж например това)

« Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 10:00 от Жасмин »
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Винаги е трудно когато човек тотално промения живота си. Но се налага.....Колкото до емоциите - времето лекува - мъдра приказка, която е вярна. 5 месеца не е голям период от време. Аз имах спадове и възходи в емоциите към БНД по-дълго време. Сега ми е безразличен и се чудя как и кога сме били заедно...Толкова е чужд, че ми е неприятно като се размотава из нас и съм забранила! Той идва да вижда малката като гостенин и да се държи като такъв!
Най-важното е в такъв момент да си помислиш искаш ли трагичен край на връзката или трагедия без край с компромиси и напред-назад непрекъснато. Животът си продължава, трябва да се види какво друго ни чака по пътя....Така че смело напред каквото и решение да вземеш! Hug
Цитирай


Мнения: 251
Мила  Hug  Hug  Hug
И аз преминах през същите чувства, както ти!На моменти имах усещането, че никога няма да мога да го превъзмогна!Дори и сега след повече от година, на моменти ми иде да го  #2gunfire Трудно е, особено когато те е предал човека, на когото си имала най-голямо доверие!Но нещата, които не ни убиват ни правят по-силни! Morgana ти го е казала много правилно - времето лекува! 5 месеца не са много време, за да успееш да се изправиш на крака.На мен ми костваше много повече време, за да осъзная действителността и факта, че живота ми се обърна на 160 градуса и никога няма да е същият!Но ние жените сме силни и се справяме, особено когато имаме и деца!Заради тях трябва да сме силни!
Искренно се надявам, че ще се справиш  Hug
Пожелавам ти по-скоро да преодолееш болката и разочарованието! И да бъдеш много щастлива!   bouquet   bouquet   bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз не съм имала бивш съпруг, но дълга и романтична и консумирана първа любов - да
до ден днешен ис спомням с умиление, но така ИСКЧАМ
ако с годините исках да намразя - и това щеше да стане
при дълги години раздяла, човек има право да избира чувствата си
в началото...може само да ги направлява бавно и леко и да се старае да не потъне в океана от чувства
успех, мила и се бори
но не се поддавай нито на омраза нито на любов ако нямаш сериозни основания
Цитирай

на 6 ет..под звездите

Мнения: 2 175
Всички изпитвате идентични чувства - нормално е, когато са те предали..Боли много и за съжаление адски дълго..Но минава. И идва насладата от свободата..
Радвам се, че си спестих поне тази остра болка и си тръгнах първа..Ще понеса всички да "хвърлят камъни" по мен..но поне  си спестих демонстративното предателство..
Сега не аз, а той си живее с богата си любовница..Рано или късно всичко се разбира..)
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Казват, че не виждани очи се забравят.... Сигурно е така!
Поне искам да е така!
Аз самата незнам какви чуства изпитвам към него!
Мразя го заради всичко, което ми пречини!
Обичам го, защото ми даде най прекрасното нещо на света-сина ми!
Ненавиждам го, заради лъжите му!
Презирам го, заради подлостта му!
Уважавам го,  заради детето си!
Искам обаче да дойде ден, в който да няма нито едно чуство към него!
Просто да е само баща на сина ми!
Тогава сигурно ще се чуствам истински слободна!
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Да, трябва време, за да се постигне равнодушие към бившия или БНД каквото е там. Това, което запазена марка пише е така....ноооо...не мога да обичам подлеци...а това, че ми е направил дъщеря - не е толкова голям героизъм, за който да го уважавам! А и не мога да го уважавам...просто загуби моето уважение от доста време....Но време трябва....то лекува всичко.
А междувременно пробвай да продължиш напред без да се губиш в дебрите на самосъжалението и носталгията по минало време....Успех!  bouquet
Цитирай

у дома

Мнения: 2 248
аз не съм имала бивш съпруг, но дълга и романтична и консумирана първа любов - да
до ден днешен ис спомням с умиление, но така ИСКЧАМ
ако с годините исках да намразя - и това щеше да стане
при дълги години раздяла, човек има право да избира чувствата си
в началото...може само да ги направлява бавно и леко и да се старае да не потъне в океана от чувства

Колко си мъдра Наде-това е голяма истина Peace-много то4но казано

аз мога спокойно да кажа,че нямам чуства Confused-тоест граничат ми с безразли4ие-и нюансите му зависят от самият него-като ме дразни някой път с изпълненията си(мъжете милите нали са лесно манипулируеми и се оставят да ги водят за нослето разни недорасли Mr. Green) мога да съм много проклета-като се държи уважително ,като голям човек си комуникираме много добре-предимно по въпроси за детето-в на4алото си мислех ,4е много го мразя ,но това беше просто нараненото ми самолюбие и тая омраза продължи много кратко-после осъзнах,че никога не съм била истински щастлива с него,че реално не е лош човек,просто не е 4овека за мен ,тайничко му благодарих ,че ми даде при4ина да си тръгна и да намеря "моя човек" и както казва Надето избрах да не го мразя-даже си мисля ,че някой ден като" пресъхне мътната вода дето са му подляли" може и приятелски отношения да имаме Crazy
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
за ад ми мине аз се залавям за работа - дали ще бачкам физически или ще градя новия си живот - все неща които ще ми помогнат да не мисля за миналото
запазена марка - опитай с твои си лекове да се лекуваш - надали ти е първата и единствена връзка...знаеш как да се измъкнеш от ямата - остава и да го поискаш...нали помниш? хващаш се за косата и дърпаш...

ех Мерелинче, колок ми е жал, че ви се случи това...но наистина предпочитам като теб да вярвам, че всяко зло за добро...и в най-тъмното някоде има светлина - дори да е само в спомените ти...търси я и ще я намериш
прегръдки момичета и дай боже лека ви нощ - оставете миналото отзад...то е като да ровиш във вехтошарник - може да намериш залто, а може и нещо гадно и плесенясало...
гледането напред съсредоточено и със забрана да си въртиш главата особено назад - помага....  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Нищо не чувствах при раздялата, отдавна бяхме станали само съквартиранти и само детето ни свързваше.
Аз се реших на раздялата. Почувствах облекчение.
Знам, че той е изпитвал смесени чувства - обида, гняв, любов, омраза. Пращал ми е смесени смс-и - ту че ме обича, ту че ще ми почерни живота. Тогава започна и психическият тормоз - следене, обикаляне по моите приятели , за да им говори за мен, обаждане на родителите ми , за да им каже що за стока е дъщеря им...
Прекъснах всякакви контакти с него няколко години. Преди месец отново позвъни на вратата ми - заради детето реших да се държим цивилизовано, дори кафе пием заедно. Явно е разбрал, че вече няма шанс - имам ново семейство и нов живот.
Това е - приемам го САМО като бащата на сина ми.
Цитирай


Мнения: 847
Ние сме разделени от година и три месеца. И аз ще се побъркам. Мразя го, обичам го, обвинявам го, оправдавам го, обвинявам себе си, търся си оправдания. Мисля кой какво ще каже, общи роднини, семейни порядки. И правя крачки-две напред три назад. Вече имам друг човек до себе си, който се грижи безпрекословно за мен и децата ми. А аз не спирам да изпитвам вина и това ще ме побърка. Не знам как да постъпя-да дам пореден шанс на БНД?!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора