Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Момичета, второто ми бебе се роди с увреждания на мозъка и почина наскоро, беше на 6 месеца  Crying or Very sad. Много го обичахме всички, но милото не можа да се справи... Разбра се за увреждането след раждането, но не съжалявам, аз така или иначе пак щях да го родя. И то наистина беше страшно симпатично бебенце ...
Скърбим, тъжни сме, но се крепим, не допускаме да се отчаем...
А и сме отговорни пред здравото ни дете, което е на 2.5 г.

Та въпросите ми са два конкретни:

1) Напоследък изведнъж почнах да преяждам, все огладнявам и трудно се въздържам. Добре, че по принцип junk food не ядем, че щеше да стане страшно. Много е кофти, дори опасно, когато психическа болка се комбинира с неправилно хранене. Всмисъл да ядеш по някаква друга причина, различна от физическите ти нужди.
Ако някой е имал такъв проблем, моля да сподели...
Ама това почва да ме тормози, понеже след двете бременности на породени деца имам поне 10 кг за сваляне.

2) Въпрос към мамите, на които им е останало и живо/живи деца. Какво беше отношението ви към здравото дете, след загубата? Аз все повече му се радвам и оценявам това, че го имаме, че расте, че се развива... Но на моменти просто нямам сили да се занимавам пълноценно с него, а бих искала. То има нужда ... В такива моменти му намирам нещо интересно, с което да си се занимава, а аз просто се ровя в нета или нещо подобно ...

И не знам как да се справя с тези неща.
Цитирай

София

Мнения: 2 140
съжалявам за загубата ти. Crying or Very sad
 Аз бях по същият начин с яденето.То на мен като ми е криво,ме избива на тъпчене.Не ми беше интересно нищо,не ме вълнуваше нищо,не ми се чистеше,не ми се готвеше - нищо не ми се правеше.Само гледах тъпо телевизора и плюсках.
 Нещата се оправиха,като забременях пак.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Нори, съжалявам, че така се е получило с детето ти. Нека почива в мир!

Това, което описваш е нормално, че и често срещано. Нормално е да нямаш сили за нищо и нищо да не ти е интересно, нормално е и да трепериш повече над здравото си дете. Гледай да почиваш повече, защото скърбенето след такава загуба направо изсмуква силите на човек. Но с течение на времето, тази постоянна умора намалява и изчезва.

 Sad Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
нори, много съжалявам  Hug
Аз бях точно обратното с яденето. В началото ме насилваха да хапна нещо.
Друго дете нямах, но мисля, че реагираш нормално. Болката по загубеното ще я има винаги, но с времето ще се съвземаш по малко и ще започнеш пълноценно да се занимаваш с другото си детенце. Hug
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Нори- моите съболезнования!
Аз пък бях другата крайност- изобщо не ми се ядеше -Лежах на един диван и не исках нито да говоря ,нито да ми говорят. Исках да съм сама с болката по изгубеното ми дете .Отслабнах много.  На другото дете обръщам повече от нужното внимание .Дори съм вманиачена вече от страх. Човек когато препати няма как да е по друг начин.
Внимавай с яденето да не си докараш здравословни проблеми . Hug
Цитирай

софия

Мнения: 1 163
Нори  Hug
За невинната душица Rose Rose Rose
При мен нямаше такъв проблем,а и тогава още нямах друго дете.А и да ти кажа ми беше все тая,колко кг.съм,достатъчна ми беше болката за бебето.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
НОри, съжалявам за загубата ти....

Исеписе, не си съвсем права за кг - аз нямах вашите загуби, но имах тежък стрес от две породени и те с проблеми и...както и да е - в резултат ядях като разпрана без да се усещам и качих много кг
резултата - ХИПЕРИНСУЛЕМИЯ която ако човек не се вземе в ръце може след време да премине в диабет тип 2...което би попречило на много неща - вкл и на ново бебе, нали?

човек не бива да подценява колко кг е...ако има сили да се вгледа и замисли за тези неща - браво НОРА, щом си забелязала може би ще намериш сили да се бориш.....но е трудно и без трагедия в живота на човек, а с традегия...
извини ме, но не си ли в чужбина - по стила на писане имам чувството, че може и да си там - ако е така има добри специалисти да ти помогнат - психолоз,и, които ще ти покажат как да насочих болката си в друга посока
дай боже да преодолеете болката от загубата
Цитирай
Благодаря ви, момичета  Hug

Хубавото е, че мъжът ми се държи, та и аз покрай него.

Иначе, catnadeen, не сме в чужбина, в БГ сме, но сме имали доста работа с английски език.Изобщо не бих помислила за психолози. Особено пък сега. Най-добре ми е сега, когато сме цялото семейство заедно.

Иначе за здравословната част от преяждането хич не се бях замисляла, добре че ми напомнихте   bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
НОри, ако напишеш имейл, ще ти пратя нещо за четене по темата.
Цитирай


Мнения: 229
Нори, тези реакции са напълно обосновани, тялото иска да компенсира по някакъв начин психическия стрес и го прави като компенсаторен механизъм, това ти остава единственото удоволствие и ти инстинктивно се стремиш към него.
По въпроса за детето, не се чувствай виновна, всеки има нужда от своето време и своя начин да превъзмогне болката. И аз бях така, през повечето време надявах маската на радостта, за да не тревожа детето си, но едва сега, 7 месеца по-късно, се връщам към детето си с естествено желание за общуване, преди бях погълната от собствената си болка, макар и да се насилвах да не я показвам, за да не травмирам детето допълнително.
Цитирай

София

Мнения: 9 918
 Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad за малката душичка
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 392
... ... ... Скърбим, тъжни сме, но се крепим, не допускаме да се отчаем...
А и сме отговорни пред здравото ни дете, което е на 2.5 г.
1) Напоследък изведнъж почнах да преяждам, все огладнявам и трудно се въздържам... Много е кофти, дори опасно, когато психическа болка се комбинира с неправилно хранене. В смисъл да ядеш по някаква друга причина, различна от физическите ти нужди. Ако някой е имал такъв проблем, моля да сподели... ... ...
2) Въпрос към мамите, на които им е останало и живо/живи деца. Какво беше отношението ви към здравото дете, след загубата? Аз все повече му се радвам и оценявам това, че го имаме, че расте, че се развива... Но на моменти просто нямам сили да се занимавам пълноценно с него, а бих искала. То има нужда ... В такива моменти му намирам нещо интересно, с което да си се занимава, а аз просто се ровя в нета или нещо подобно ...
И не знам как да се справя с тези неща.

Здравей, Нори. Искрено съжалявам за случилото се!  Crying or Very sad
Иска ми се да можех да облекча болката ти Hug

По въпросите ти:
1. Нормално е за известно време да имаш смущения в апетита. По време на стрес и интензивна мъка хората много често променят хранителното си поведение, като изпадат в едната от двете крайности - или са склонни да ядат често и по много, или губят напълно апетита си и нищо не хапват. Тези промени са временни, така че не се безпокой. Ще отмине вълчият ти апетит. Храната в момента ти дава някаква утеха, сигурност, спокойствие, ако щеш ти носи някакво удоволствие, така че може и да е полезно това, което правиш. Въпросът е да не ти става единствено занимание и да обръщаш внимание и на други неща, освен на храненето...  Love
2. Засега имам само едно дете. А и не съм губила дете. Така че по тази точка не мога да се изкажа. Едно нещо обаче мога да ти кажа със сигурност - няма нещо заради което да изпитваш вина! Ти си страхотна майка! Щади себе си. Хубаво е да имаш време за себе си. Не може само да се раздаваме на другите. Ако не сме дали нещо на себе си, какво можем да предложим на другите? Трябва първо да напълним своята душа и тогава да отдадем от любовта и нежността, добротата и мъдростта, които сме натрупали в себе си... Трябва да бъдем и до известна степен егоисти, иначе няма да сме полезни нито на себе си, нито на другите... Поне аз така мисля!  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.