Няма да стане да сложиш, защото имаш само 24 часа за корекции. Ама то всъщност кой ли ги чете старите
Относно кой, къде и как - то идеално няма никъде. Въпросът е всеки да намери за себе си оптималното! Всякакви кусури има навсякъде по света. Къде повече, къде по-малко. За мен България винаги ще си ми остане мила и моят дом. Винаги! Ако бях сама - без мъж и без дете, нямаше никога да стоя тук или другаде по света. Само в Бъглария! Но вече не съм само аз, а откакто имам дете, не съм и на първо място. Сега мисълта е за живота, възможностите, целите и условията за нашето дете. След като имаме възможност да го отгледаме в бяла държава и да му дадем по-успешен старт след време, както и много по-добри условия за живот, както у дома, така и изобщо - значи с това ще се съобразяваме. Разбира се, то сигурно няма. Всичко се случава и може и да се приберем (аз бих се радвала ), но засега сме тук. Трябваха ми доста години да свикна, може би донякъде дори да се примиря, но сега съм доволна. Не, не се чувсвтам у дома си, но се чувсвтам спокойна и дуовлетворена - мисля, че това е важно. Имам възможност да помагам на родителите си, а не да вися на врата им. Да пътувам по света, да си позволяваме в границите на разумното какво ли не. Да не се страхувам да се прибирам сама през нощта, както и да разхождам детето си в полунощ да речем, ако искам. Да не си заключвам вратата, да не си пазя чантата, да получавам любезно отношение и обслужване навсякъде. Ходила съм често и за доста време и в Германия, и във Франция. По-солидарна, социална, подредена и уредена държава от Белгия засега не съм видяла. Може би Швейцария евентуално, не знам. Имат си своите кусури, но пък и да не забравяме, че всеки си има различни разбирания и представи за нещата - за един ще са слабости на държавата, за други плюс. Понаучих се да не бъда прекалено взискателна, да се радвам на дребните неща.
Имаме много познати и приятели белгийци. Франкофони обаче, де, ако има значение... Всичките са отзивчиви, мили, любезни. Нямам забележки. Не приемам вече за странно това да се изтреса у някого без покана и той да ме чака с кафе и кекс напротив, намирам го за правилно и за зачитане на личната свобода, пространство и уважение. Неприветливи, лоши, завистливи, некоректни и прости хора има навсякъде. Всеки първо си избира с кого да контактува и с кого не, и второ - зависи и от нашето отношение към другите.
Jeje, и аз бях като тебе първите 3 години, чак на 5-тата започнах да осъзнавам това-онова. Да, в БГ ще ти станат ако си бременна, ще ти помогнат с количката и... почти нищо повече. Ще трябва да си плащаш за раждането, да търсиш връзки, да се чудиш от кой подлез или тротоар да прекараш количката, ще я сменяш през година заради безбройните дупки, ще се вардиш и притесняваш от бездомните кучета, някои ще се чудят с какво да нахранят и облекат детето си и какво ли още не. Има си приоритети. Просто белгийците не смятат бременна жена за инвалид, за болна или за нещо специално. С което аз съм абсолютно и безусловно съгласна Не знам как смотани хора могат да представляват целия ЕС
Дълго стана, ама от сърце