Публикувана: 22 септ. 2008, 15:46 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2009, 14:08 ч.

Как да кажем на детето?

3 630
32
1

1
2
3
Всички

22 септ. 2008, 15:46 ч.

Мнения: 18 542

Синът ми е на 5 години. С баща му не живеем заедно вече година и 3 месеца. Отношенията с мъжът ми (все още не сме разведени) са повече от добри за ситуацията в която се намираме, но проблемът е как да обясня на детето, че с татко му не живеем вече в една къща и защо.

Моля, споделете вашето мнение.
Благодаря! bouquet

# 1 22 септ. 2008, 18:08 ч.

София
Мнения: 1 352

Дъщеря ми беше на 7, синът ми нямаше още 4, когато с татко им се разделихме.
Казах им истината, по начин подходящ за тяхната възраст, а именно, че
не живеем вече в една къща, защото не се разбираме и много се караме.
Казах им, че така сме по-спокойни и по-щастливи, и съм убедена, че те ще го усетят и видят.
Също и стандартните неща, че ние си оставаме техни родители, че винаги ще ги обичаме
и ще се грижим заедно за тях. Толкова.
Сега, когато решихме да се разведем постъпих по същия начин - казах им
истината, не съм крила, не съм ги заблуждавала, че ще се съберем някога.

# 2 22 септ. 2008, 19:26 ч.

Мнения: 18 542

Ясно ми е, че не бива да го заблуждавам, но се чудех кое е най-подходящото обяснение за възрастта му.
Благодаря ти за мнението! Hug

# 3 22 септ. 2008, 19:47 ч.

Мнения: 2 175

Ето и аз да се повторя от другата тема:..

"И аз ще трябва да му кажа истината най-накрая..обаче незнам как..
Мойто зверче преживява достатъчно стресове само за последните 2 месеца (катастрофи, счупвания, болници, дълго време далеч от мен, изведнъж преместване от Вн в Сф, както и първи клас)..
Чудя се - дали ударно да не му разкажа всичко, или да го поизчакам малко да се адаптира..
От друга страна-"доброжелатели" има винаги и не ми се иска да научи истината от други хора..
Има ли някой мнение по въпроса? "

Наистина ми се иска да знам правилния начин.. newsm78

# 4 23 септ. 2008, 13:25 ч.

София
Мнения: 17 259

Миоки, а досега какво сте му казвали? Година и нещо е доста време.

# 5 23 септ. 2008, 17:28 ч.

Мнения: 18 542

Ами той не пита. Единственото нещо, което му казваме е че тати си е в неговата къща, а ние сме в къщата на баба докато построят нашата. За сега не пита защо тати е в една а ние в друга, но скоро очаквам и това и искам да съм подготвена.

# 6 23 септ. 2008, 19:15 ч.

София
Мнения: 17 259

Ами значи както са ти казали момичетата - с тати много се карахме и решихме да живеем в различни къщи, за да можем да сме приятели. Нашето обяснение беше в този смисъл.
Минуса е, че никога не сме се карали пред него и той и досега обяснява на който желае да слуша, че просто не разбирал защо сме се разделили като никога не сме се карали Tired

Ама минава това.
Успех като дойде момента на разговора Peace

# 7 23 септ. 2008, 21:22 ч.

Мнения: 18 542

Значи и при нас това ще е минус, защото ние също не сме се карали пред него. newsm78

Ще пробвам с това обяснение де, наистина ми се струва, че най-разбрано звучи.

# 8 23 септ. 2008, 22:33 ч.

Мнения: 355

На моите деца казвам, че тати е на работа. Знам, че не е най-доброто обяснение, но в момента просто нямам сили за друго...Тези въпроси просто ме сриват.Гледам да ги гушкам много и да им давам цялата си любов и нежност.

# 9 24 септ. 2008, 15:55 ч.

Мнения: 18 542

При нас не минава тоя номер, а и се вижда с баща си достатъчно често, за да няма как да кажа, че е заминал или нещо подобно.

# 10 24 септ. 2008, 17:53 ч.

Мнения: 2 175

Малчо май се досеща..вкопчил се е в мен и не ме пуска за нищо на света..Изживява се за "мъжът в къщата" и се опитва да ме строява..) Чака с нетърпение новата къща, в която ще живеем само двамата..Но иначе събира парички, за да помага на татко.. Simple Smile

# 11 24 септ. 2008, 19:51 ч.

Мнения: 18 542

Хех и моето така, чака новата къща Grinning

ама пари не събира, все гледа да пазарува Laughing

Иначе ми прави впечатление от доста време, че когато му се карам много се разстройва и идва да ме гушка и да ми се извинява - май само това е промяната, която забелязвам откакто не живеем с баща му или поне за сега само това осъзнавам.

# 12 24 септ. 2008, 23:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Миоки в ср, 24 сеп 2008, 19:51

Хех и моето така, чака новата къща Grinning

ама пари не събира, все гледа да пазарува Laughing

моя син го прави много силно от половин година - може да е от възрастта

# 13 24 септ. 2008, 23:45 ч.

Мнения: 2 175

Абе..едва ли е от възрастта..поне катог ледам, че твойто е малко по-малко..)

Малките човечета просто усещат..и май наистина се чувстват отговорни..Или поне им се иска да е така..да защитават мама..защото усещат, че в момента им е само тя.. newsm78

# 14 2 окт. 2008, 23:06 ч.

Мнения: 6 315

Истината с прости думи. Това е. То ще ти дойде отвътре, когато те попита. Поне при мен беше така. Дълго време спестявах истината, но терапевтът ми каза че е достатъчно голям да "понесе" истината Simple Smile

. И не само я понесе, но я прие като нещо нормално. Друг е въпросът, че малчо не иска да се вижда с татко си. Поне не иска да се разделя с мен.

П.С. Съжалявам да те видя тук, искрено!

# 15 3 окт. 2008, 00:28 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Ами аз усещам, че понякога баща му му слага въпросите в устата. Говорил му как ме бил обичал, как добре сме си живяли (да бе, да Rolling Eyes

) и съответно понякога синът ми идва да си поговорим. Ние се разделихме когато той беше на годинка и половина, така че спомени няма. за това му казвам " Вики, ти карал ли се с приятел?" - да, "Като се скарате вече не искате да играете заедно, така и ние сме се скарали вече не можем да бъдем приятели както преди".
Незнам дали е най-правилното обяснение, но е близко до истината. А и синът ми вижда, че вече имаме друго семейство. Понякога нарича вторият си баща "татко", има брат, живеем заедно. Отдавна е разбрал, че баща му е само телефонно обаждане, смс, кратка разходка до МОЛ-а и това е.

# 16 3 окт. 2008, 15:25 ч.

Мнения: 165

Колкото по-рано му се каже на детето, толкова по-добре - като е по-малко по-бързо ще свикне с мисълта. Така то ще бъде и по-малко уязвимо спрямо разните там задължително присъстващи "добронамерени" и "искрено загрижени" дребни душици, които ще се втурнат да му обясняват ситуацията вместо теб. Според мен не трябва да му обясняваш като на бебе - разбира се трябва да си подбереш думите, но то не трябва да си създаде представа, че вие сте се скарали за малко и като ви мине всичко ще е по старому.

# 17 8 окт. 2008, 13:39 ч.

Мнения: 2 175

..Снощи му казах..
Попитах го дали е наясно, че оттук нататък сме си само двамата и че тати всъщност повече няма да живее с нас..Поисках мнението му..А малкия каза, не сега..като си лягам..
После на лека нощ пак го попитах и той ми каза: "Предпочитам да сме си заедно..но щом не може, ще трябва да свикна"
Прекалено..лесно ми се стори..
Предполагам, тепърва ще осъзнае думите ми/си.. newsm78

# 18 8 окт. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 165

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 13:39

Това, което ти е казало детето, звучи като думи на възрастен човек. Това показва, че то разсъждава абсолютно правилно за ситуацията. Другото, което ми направи впечатление, то не просто "ще свикне" с новото положение, то разбира какво се случва. Това е добре за теб - имаш насреща си не бебе, а мислещ човек. И това не трябва да те притеснява ни най-малко.
Но не става ясно ти обяснила ли си му защо няма да сте заедно?

# 19 8 окт. 2008, 19:40 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: stealflame в ср, 08 окт 2008, 16:55

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 13:39

Но не става ясно ти обяснила ли си му защо няма да сте заедно?

Не, не съм..
Но и то не ме попита..
Ние от месеци почти не живеем заедно, а наскоро дори се преместих с малкиа от Варна в София - наехме си квартира и си заживяхме сами..Виждат се и се чуват с баща си когато може..

# 20 9 окт. 2008, 11:40 ч.

Мнения: 1 425

децата са адаптивни.

# 21 9 окт. 2008, 15:06 ч.

Мнения: 165

Цитат на: magarence в ср, 08 окт 2008, 19:40

Но и то не ме попита..

Ще дойде и този момент. Аз чакам кога моето дете ще попита "Защо?". Не мога да кажа, че се притеснявам от отговора. Подготвена съм и не мисля да скривам нещо от него. Сигурна съм, че има някакви мътни спомени от скандалите и сълзите вкъщи, което до някъде ще ме улесни и все пак...

# 22 12 окт. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 302

Цитат на: Gercho в пн, 22 сеп 2008, 18:08

... Казах им истината, по начин подходящ за тяхната възраст, а именно, че
не живеем вече в една къща, защото не се разбираме и много се караме.
Казах им, че така сме по-спокойни и по-щастливи, и съм убедена, че те ще го усетят и видят.
Също и стандартните неща, че ние си оставаме техни родители, че винаги ще ги обичаме
и ще се грижим заедно за тях. Толкова.
Сега, когато решихме да се разведем постъпих по същия начин - казах им
истината, не съм крила, не съм ги заблуждавала, че ще се съберем някога.

Ха, точно така и аз направих. И всичко е спокойно... Пу-пу! Peace

# 23 13 окт. 2008, 13:17 ч.

Мнения: 836

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

# 24 13 окт. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 302

Аз казах на Кармен след раздялата, но тя беше само на 3г и 9 месеца и въобще не беше наясно. Едва по-късно взе да и става интересно, кое, защо и как.

Мисля, че може да се прецени, кога детето вече има нужда да узнае за промяната. Причина да се бърза за поднасяне на Голямата новина, не мога да измисля... newsm78

# 25 13 окт. 2008, 19:34 ч.

Мнения: 18 542

Цитат на: Силви_ в пн, 13 окт 2008, 13:17

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

Аз още не съм обяснила - чакам удобен момент или да ми бъде зададен директно въпроса. За сега май приема фактите буквално и не проявява голям интерес.
Много са ми полезни мненията ви и продължавам да ги чета с интерес.
Благодаря! Hug

# 26 13 окт. 2008, 21:43 ч.

Мнения: 2 175

Ами както споделих вече - беше миналата седмица..
Около месец след "раздялата"..просто изчаках да се преместим, тръгне на училище и намерим квартира.
На първата ни самостоятелна вечер в "новата къща" му казах..
Реагира..изкл зряло..Каза" щом няма друг начин"..
Не ме попита защо, как и тн..
И оттогава също не е ме питал нищо по въпроса..

# 27 14 окт. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 165

Цитат на: Силви_ в пн, 13 окт 2008, 13:17

А, кога им казахте - малко преди или след раздялата?

Тъй като се изнесох без непосредствено предупреждение, нямаше как да кажа на детето предварително. Казах му на втората или третата вечер след това. Мислех си, че ще трябва много да говоря и да обяснявам, но той първо попита "нали няма да се връщаме скоро", отговорих "не", а той само каза "добре" и се усмихна... и така вече 1/2 година въобще не е попитал повече.

# 28 14 окт. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 165

Цитат на: Dr.Jend в пн, 13 окт 2008, 18:20

Причина да се бърза за поднасяне на Голямата новина, не мога да измисля... newsm78

Причина ти давам веднага (някъде го бях писала вече) - за да не им я даде някой друг, докато чакаш "удобния момент".

# 29 13 апр. 2009, 15:51 ч.

Мнения: 302

Приемам тази причина, stealflame . Наистина е по-добре да чуе от родителя/те, отколкото изкривено от някой "доброжелател".

# 30 13 апр. 2009, 20:30 ч.

Мнения: 44

а аз се чудя за ситуации като моята където с бащата не просто не сме в приятелски о-ния, а той тотално е зарязал детето си, не се обажда, не отговаря на моите имейли относно неща свързани с детето-как да успея да не черня бащата? ясно е за версията, че сме се карали и затова сме се разделили, но оттук нататък как да представим че бащата обичал детето си като го е зарязал. чудя се?

# 31 13 апр. 2009, 21:08 ч.

Мнения: 2 175

Оххх..незнам..отговор и формула няма..
Ние като сме в добри отношения, пак не е по-лесно..
Иди и обяснявай защо не може да си живеем всички заедно..
Хванала го е носталгията яко - седи и подсмърча и си иска да се връща във Варна..
Как да му обясня, че там пак ще е сам..само с баба си? newsm78

А знае за баща си, познава се вече с приятелката му..ама не вдява..
А на мен сърце не ми дава да го "застрелям" в прав текст..
Просто му повтарям, че всичко вече е минало и че трябва да гледаме само напред.. ooooh!

# 32 14 апр. 2009, 14:08 ч.

Мнения: 2 011

Моето детенце изживя стресово скандалите ни с баща му. Cry

Дори ТО ме е успокоявало ... Praynig

Не искам да си спомням тези моменти. Naughty

Когато се разделихме двамата с малчо излязохме на квартира. Беше ни много добре и детето започна да се успокоява. Казах му още в самото начало какво смятам да направя, а то милото ме подкрепи. Един ден ми каза :" Ти мамо защо казваш че тати е добър , а пък аз съм виждал че е лош. Лош е ама ти се правиш че не е вярно и казваш че не помниш??" Как да обяснявам , не искам да му пълня с глупости главата. Той ще порасне и сам ще разбере. Сега е наясно че с баща му няма да се съберем , още повече че си имам друг мъж в живота и с малкия много се сближиха. Усещам че на детенце му е мъчно и за баща му , но знае че такова е положението - за туй сме разделени - за да не се караме ! Не спирам да му говоря че татко му го обича ( макар че не се виждат често - в годината по 1-2 пъти за малко защото той е все извън БГ....Мисля така е правилно ! newsm78

Смятам , че трябва от рано да се каже на детето , та те са деца и бързо се адаптират ( по-добре от колкото ние самите) - още повече че за да се адаптират помагаме и ние ! Сега е на 7г , но когато се разделихме с мъжа ми тъкмо беше направил 5г .

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: