Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Детски ясли и градини
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора


Мнения: 1 488
Искам да попитам мами с опит в тази ситуация:
Вече трета година ходим и при по-дълго отсъствие се започва едно тъжно плакане сутрин...Обърквам се вече как да реагирам.
И се замислям аз ли бъркам някъде. Далеко съм от мисълта, че има универсална рецепта- децата са различни по темперамент, чувствителност, привързаност и какво ли не... Моето знам, че е чувствително, доста привързано към мен, не сме се делили почти, ние си го гледаме нон стоп. От друга страна е много контактно, даже прекалено. Вечер не иска да си тръгва, но сутрин...тъжна картинка.
Днес пробвах нова рецепта- малко по сериозно, без нежности много, настоятелно и категорично- всички деца ходят, всички майки работят и т.н. Резултата беше- на границата на рева, пълни очички, но не заплака. Обаче вероятно в душата е същото.  Sad Моля давайте съвети.
Цитирай

София

Мнения: 502
Здравей,
Това е голяма мъка и за детето и за майката. Тази раздяла е трудна и за двамата, но няма начин. Със сигурност тъгата в душата му е огромна и понеже няма друг начин да си я изрази, палче...
Аз не съм с много опит в тази насока само 6 месеца. Но моето детенце също плачеше в началото и винаги плаче когато не е ходил повече от 2 дни (ако е бил болен или сега след почивката). Един ден ми дойде на ум да му кажа,че са ми се обадили от градината за да ми кажат, че е много добро дете и за това го канят в градината и това е голяма чест и той много странно реагира, даже е горд. Другия номер който приложих: понеже той знае само числата до 10 му казах, че ще стой в градината само 1 час и аз ще си го взема, добре че няма представа за времето. Всеки ден му обяснявам, че много го обичаме и той отива там като на работа, както и ние ходиме и че никога няма да го оставиме. Гледам да ходя по едно и също време, никога не закъснявам и винаги му нося по нещо любимо.
Но твойто детенце сигурно е по-голямо, не е маничко глупаче като мойто и може тези номера да не минат но пробвай.
Успех  Hug
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Все едно описваш сина ми. Сега сме 1-ва група. Миналата година ходехме на ясла и мислех, че сега нещата се променят, ама нейсе. Плаче си сутрин, а следобед, като го взимам, е весел. госпожите разказват, че въобще не трябва да се притеснявам, защото това става само сутрин, докато изчезна от погледа му. После ставал друг човек.
Явно някои деца са по-емоционални, по-чувствителни, по-привързани към майките си. Моят син е от тези деца и с това си обяснявам поведението му, но знам, че трябва да го преживее всичко това.
Цитирай

Popovo

Мнения: 523
Голямата ми дъщеричка ходи вече 1г и половина на ясла , а сега на градина . Всеки път като я спра за някакъв определен период от време ( най - често за две седмици ,когато нещо се е разболяла ) , тя се радва вкъщи ,защото цитирам " повече никога няма да ходи на градина" .
Като я заведа след това и става нещо страшно . Сега ми предстои съвсем скоро да пусна малката на ясла и съм подготвена за много тежка реакция от нейна страна .
Цитирай


Мнения: 1 488
мъъничко ми поолекна  Hug И аз постоянно обмислям "идеи" за мотивация. И да-тази вечер госпожата каза- никакъв проблем, спокоен е, играе... А на нас ни е 3-та година общо с яслата. То ако знам, че няма да помни нищо после или да си науми някакви гадни изводи-ок, ама... Confused
Цитирай


Мнения: 26 241
... децата са различни по темперамент, чувствителност, привързаност и какво ли не ...

Така е.
Ако имаш възможност, не го пускай, ако нямаш, едва ли имаш избор, освен да стискаш зъби.
Казвам го от позицията на дете, което изпитваше ужас от градината.

С моето дете сме коренно различни - от първия ден умира за градината, въпреки, че до 3г. и 1м. си я гледах вкъщи и не сме се разделяли, никога не е била привързана към мен  Confused
Цитирай


Мнения: 1 488
Никол, уцели в десятката- много ми се иска да не го пускам и правя всякакви рокади поне по малко да откача. От една страна обаче близките ме притискат- щял да свикне, от друга самата аз се чудя дали му правя услуга така, защото пак свиква у дома и наново се разстройва като го пусна. Confused
Цитирай

в един друг свят...

Мнения: 822
И ние сме така  Crying or Very sad !
Тази година синът ми тръгна за пръв път на градина - вече е на 5 годинки. Тръгна с желание, но още първата вечер започна да тъгува, да плаче и на сутринта вече беше много трудно - така е всяка сутрин вече. Вечер ме уговаря да не ходи на градина, да го взема на обяд, а сутрин плаче, иска да бяга от градината...... Sad
Госпожата обаче е много доволна от него - научил е стихче, песнички, игри за няколко дни ходене - сега малко кашли и сме си вкъщи. Ще се натрупат около 11 дни вкъщи и не знам после как ще е?
И той е силно привързан към мен, не сме се разделяли, непрекъснато сме заедно....
Вчера баща му ходи до градината да занесе мед. бележка и като се върна му разказа как децата питали за него, как на Госпожата й била мъчно, че го няма......той се замисли и каза, че и на него му домъчняло за децата......да видим, може пък това да има ефект, мотивацията е много важна....
И все пак съм на мнение, че ако майката има възможност трябва да си гледа и възпитава дечицата лично - особено ако детето е по-емоционално и видимо страда...

 abigale пожелавам ви успех от сърце   bouquet
Цитирай

Върху лъчите на Слънцето.

Мнения: 1 671
Днес пробвах нова рецепта- малко по сериозно, без нежности много, настоятелно и категорично- всички деца ходят, всички майки работят и т.н. Резултата беше- на границата на рева, пълни очички, но не заплака. Обаче вероятно в душата е същото.  Sad Моля давайте съвети.

Ето това не ми допадна. Така детето задържа емоциите в себе си, а това е вредно. По-добре да поплаче малко, за да му олекне. Така или иначе после спира. Просто му е трудно да се отдели от теб.
Цитирай


Мнения: 1 488
Съгласна съм с теб, Гневна. И аз така си мисля. Ама все опитвам дано уцеля верния подход. Тази сутрин пак се разплака, но някак по-кротко и примирено. За първи път си позволих да го гушна, взех го за няколко минутки на ръце и почнах да обсъждам разни неща от украсата и предмети вътре в стаята. После госпожата му обеща някаква нова кола и влезе. Надявам се поне в петък да му дам почивка. Много съм ви благодарна, че пишете. Hug
Цитирай


Мнения: 63
Днес пробвах нова рецепта- малко по сериозно, без нежности много, настоятелно и категорично- всички деца ходят, всички майки работят и т.н. Резултата беше- на границата на рева, пълни очички, но не заплака. Обаче вероятно в душата е същото.  Sad Моля давайте съвети.

Ето това не ми допадна. Така детето задържа емоциите в себе си, а това е вредно. По-добре да поплаче малко, за да му олекне. Така или иначе после спира. Просто му е трудно да се отдели от теб.

Aз всъщност подкрепям тази сериозност, даже си мисля, че има нужда от нея - когато детето е ходило по-дълго време на ясла/градина ... защото в един момент рева сутрин си става като навик
Цитирай

Върху лъчите на Слънцето.

Мнения: 1 671
Днес пробвах нова рецепта- малко по сериозно, без нежности много, настоятелно и категорично- всички деца ходят, всички майки работят и т.н. Резултата беше- на границата на рева, пълни очички, но не заплака. Обаче вероятно в душата е същото.  Sad Моля давайте съвети.

Ето това не ми допадна. Така детето задържа емоциите в себе си, а това е вредно. По-добре да поплаче малко, за да му олекне. Така или иначе после спира. Просто му е трудно да се отдели от теб.

Aз всъщност подкрепям тази сериозност, даже си мисля, че има нужда от нея - когато детето е ходило по-дълго време на ясла/градина ... защото в един момент рева сутрин си става като навик

Но , както сама казваш - когато детето е ходило по-дълго време на ясла/градина , а не когато е за първа седмица... докато се адаптира.
Цитирай


Мнения: 1 488
Ами при нас е някакъв комбиниран вариант, защото сме ходили и на ясла и миналата година на градина. Лятото обаче прекъснахме за около 3 месеца. И сега сме май на началния етап. Иначе и преди е плакал отначало, после свикваше. Притесни ме, че все пак вече е ходил и много добре знам, че му е хубаво. Явно само някой момент от цялата ситуация го притеснява, а не всичко. И подозирам, че това е раздялата с мен. Друго просто не мога да открия засега.
Цитирай

tuk-tam

Мнения: 120
И аз съм на този хал, макар че нямахме проблеми с първоначалната адаптация, след едно прекьсване сега всяка сутрин обсъждаме защо трябва да се ходи на градина.
Веднъж се поддадох на съжаление и се отказахме от градината за една година, имахме и други причини (ужасно огромни групи, затруднен транспорт), но смятам, че даже и да не е оптимална, средата от деца е много важна и не бива да се пропуска този период. Ако не е свикнало да се отделя от майка си, детето и в училище ще има още по-големи проблеми с раздялата и ще е по-трудно, децата могат да му се смеят и пр.
Затова аз правя, каквото ме съветват госпожите- сутрин казвам бързо "чао" и си тръгвам, без да се обръщам. Тогава раздялата е по-лесна, отколкото дългото сбогуване, уговорки и пр.
Цитирай

в един друг свят...

Мнения: 822
Искам да ви препоръчам една много хубава книга
 http://www.book.store.bg/c/p-p/m-549/id-6676/azbuka-na-detskata- … gej-stepanov.html
Ето нещо интересно от там:

"...Доста отдавна сред общия хор от гласове на привържениците на общественото възпитание се дочуват критични съждения и призиви да не надценяваме положителната роля на детските заведения. Знае се, че първите години от живота на детето имат особена емоционална  и познавателна наситеност и затова са определящи при формирането на личността. Още Л.Н. Толстой казва, че разстоянието, което го отделя от петгодишното дете е доста по-малко от това, което отделя последното от бебето. Така, че извънредно важно е в каква атмосфера протичат въпросните решаващи години. Според мнозина основен положителен фактор в развитието на предучилищната възраст заема емоционално наситеното общуване с близките - родителите и най-вече с майката. Някой теоретици на общественото предучилищно възпитание признават, че откъсването от майката в ранна възраст е изключително неблагоприятен фактор и може да се приема само при необходимост.

Детето не е запознато с тази теория. Просто то най-често е нагледно доказателство в нейна полза. Родителите забелязват, че като се прибере от градина, детето направо се вкопчва в майка си и не се отделя от нея, като се опитва да навакса натрупания дефицит от близко общуване. Макар да е нахранено, обгрижено далеч от къщи, то въпреки всичко е "изгладняло" и това е особен вид глад, който трудно се засища.

Значи ли това, че в детско заведение детето се чувства зле? Нека не бързаме да даваме категоричен отговор. Едно е ясно: там то получава много неща, но пък е лишено от много други. Същевременно, колкото по-малко е детето, толкова повече неща му липсват.
И малчуганът се опитва да реши създалата се ситуация. Като разбере, че е безсмислено да упорства (големите са по-силни от него и така или иначе ще надвият) той започва да реагира по особен начин. Известни са случаи например, когато пътя към яслите започва или завършва с пристъп на повръщане, което не може да се обясни с никакви хранителни натравяния. Така детето демонстрира, че не приема ситуацията. .....Реакцията може да бъде и друга - организмът се скрива в болест. Детето започва да проявява изненадваща слабост ...просто организмът му отказва да се противопоставя на простудата.....
Какво да правят родителите?Със съвети семейство не се храни, за това не се наемам родителите как да организират живота си. Важното е те да не забравят, че като прехвърлят грижите си за детето на детското заведение, могат да решат един проблем и да си създадат друг(само, че колкото по-малкио е детето толкова по-голям ще е той)Затова подобно отговорно решение трябва да се взима като се има предвид най-вече емоционалните особености на детето.

Честно казано яслите не са най-приятното място за него. Същото се отнася и за дет. градина. Е, в нея проблемът понамалява, но въпреки всичко тя не е рай за всеки. Ако те могат да бъдат избегнати използвайте възможността и се опитайте със собствени сили да изградите у детето навиците, които успешно се формират в детската градина. Щом това е по силите на възпитателите, които работят с големи групи, сигурно и вие ще се справите с подобна задача, още повече като знаете, кой е най-добрият подход към собственото ви дете.
Ако нямате такава възможност поне се постарайте лишенията, които изпитва детето ви, да не са прекалено много. Ако можете не го оставяйте за дълго. И вкъщи стократно наваксвайте всичко,  от което е било лишено във ваше отсъствие". стр. 89
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора