Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 юни 2004, 08:19 ч.

"ЗА" и "ПРОТИВ" религиите?

  • 6 735
  • 65
  •   1
Отговори
  • 1.Varna 2. Moon(During weekends)
  • Мнения: 70
Споделете какво е Вашето мнение за религиите.
Да се изучават ли в училищата?
Мислите ли, че трябва да изучават всички религии или само определена?
Би ли могла разликата в религиите да породи сблъсък между децата?

# 1
  • Balchik
  • Мнения: 1 732
Дъщеря ми тази година завърши първи клас  Laughing и имаха в програмата часове по религия.До тук добре.Нямам нищо против,но си мисля че нещо програмата не е както трябва.В един момент се стигна дотам че тя ме питаше дали Господ можел всичко да направи Close  Neutral Face .Приемаше го едва ли не като някакъв магьосник дето ще направи чудеса даже и без тя да си мръдне пръста.Наложи се обяснявам надълго и широко ,че ако тя не се потруди и Господ няма да и помогне.Така че мисля че е хубаво да се изучават ама ми се иска да наблягат повече на празниците ,на отношенията между хората и от тоз род неща.Така се беше задълбочила в това,че даже по едно време ми се искаше да я откажа от часовете- Neutral Face

# 2
  • Мнения: 285
Това е интересна тема. Много противоречива и носеща в себе си колкото положителен , толкова и отрицателен заряд според мен. Моето мнение е, че в нашите условия, според манталитета ни и имайки предвид огромната "каша" с учебните програми по училищата, часовете по религия могат само да доразмътят и без това неясните цели във възпитанието на децата ни. Точно както е казала Тони - в крехката възраст на едно дете, което възприема света с чистотата и наивността на истината, може да се получи обратен ефект. Аз лично по принцип нямам нищо против религиозните направления, но до момента в който последните не влияят на реалността. Примирението че Господ примерно така е решил, че било Божия воля, че каквото Господ отреди и прочие ме отвращават. Трудно е да бъде избирателен човек когато чете или се увлече във философията на религията - трудно е да приемем например, че наистина "по делата ще ни познаят". Обикновено съм забелязала, че когато някой вярващ е в трудно положение, избягва този апел Господен, а предпочита горните три. Така е устроен човешкият нрав, и поради тази причина за мен в основната си част религията е едно примирение.
За да не ставам отегчителна, тъй като мога дълго да пиша защо съм против изучаването на религията в нашите училища, само ще кажа, че предпочитам децата ми да вярват в онази невидима сила която е част от тях, с която се раждат и трябва да доразвият и обогатят - чистотата и вярата в света - Малкият принц...отколкото да вярват на нещо извън себе си.
Това за празниците и обичаите ни , наистина е нещо различно, и смятам, че децата ни трябва да знаят и изучават, но това е по-скоро история, народност, отколкото религия.
Вярата е моторчето което ни кара да израстваме като хора, но според мен, няма по - силна вяра от тази която се изписва в преживяванията ни, която ни кара да се чувстваме полезни и живи, която ни показва и кара възможностите ни непрекъснато да се развиват и растат, а не онази, която ни прави добри "послушници" и нищо повече. Много философски ще прозвуча, но според мен, религиите в по-голяма си част са отживели времето си отдавна, не носят нищо ново, и не смятам, че е грешно да изискваме и там развитие. Всеки има нужда от вяра, от мотиви да бъде по-добър, да бъде обичан и да може да обича, но ако нещо което е било характерно за периоди преди стотици години, едва ли е полезно и сега. За това ни е даден разумът, мисълта...за да търсим и намираме различното, по-прогресивното, за да вървим напред, за да оставим наистина едно по-добро бъдеще на децата си.
Така че лично аз предпочитам децата ми да изучават религията като част от историята, от философията и да могат да изразяват мнения, да разсъждават, а не да бъдат насочвани и рамкирани. Ако едно дете осъзнае смисъла от това да се стреми към добро не чрез нещо друго , а чрез собствените си дела, да вярва че именно То е в основата на всичко хубаво което му се случва, че То единствено може да преодолее трудностите ако е упорито и не се предава, то това е полезното което може да научи от историята на религията. Всичко останало е просто приказка. Аз не искам децата ми да живеят в заблудата на ничия приказка, искам те сами да се научат да творят тази приказка.

# 3
  • БГ - София
  • Мнения: 7 818
Цитат на: Ина
религиите в по-голяма си част са отживели времето си отдавна, не носят нищо ново, и не смятам, че е грешно да изискваме и там развитие. Всеки има нужда от вяра, от мотиви да бъде по-добър, да бъде обичан и да може да обича, но ако нещо което е било характерно за периоди преди стотици години, едва ли е полезно и сега. За това ни е даден разумът, мисълта...за да търсим и намираме различното, по-прогресивното, за да вървим напред, за да оставим наистина едно по-добро бъдеще на децата си.
Така че лично аз предпочитам децата ми да изучават религията като част от историята, от философията и да могат да изразяват мнения, да разсъждават, а не да бъдат насочвани и рамкирани. Ако едно дете осъзнае смисъла от това да се стреми към добро не чрез нещо друго , а чрез собствените си дела, да вярва че именно То е в основата на всичко хубаво което му се случва, че То единствено може да преодолее трудностите ако е упорито и не се предава, то това е полезното което може да научи от историята на религията. Всичко останало е просто приказка. Аз не искам децата ми да живеят в заблудата на ничия приказка, искам те сами да се научат да творят тази приказка.



  202uu   202uu   202uu
Не бих могла да го напиша, толкова добре!

# 4
  • София
  • Мнения: 2 693
Ще споделя и моят личен опит по темата. Когато бях ученичка в гимназията, имаше едни ЗИП-ове /задължително избираема подготовка/, обаче вече не помня точно, в 11-ти клас мисля че бяха. Но със сигурност не в 1-ви клас! Та, аз записах литература и философия, просто другите учебни предмети не представляваха интерес за мен. И какво беше учудването ми, когато се оказа, че в ЗИП-а по философия ще учим История на религиите! Останах от чисто любопитство първия час. И останах очарована! Много интересна информация получих за една година /но за жалост малко от нея ми е останала в главата Embarassed /! Учихме историята на всички религии, накратко обаче. Не мога да пиша много повече подробности, защото беше отдавна /а и нямам време в момента/, но мисля, че всички деца трябва да минат през подобно обучение /то няма изпит на края, не е сухо и досадно, тъкмо напротив/!

Но повтарям - в никакъв случай в първи клас! Спазването на някои религиозни обичаи е нещо, което трябва да се предаде на децата от родителите им! Детската психика е толкова крехка, че само и трябва един фанатизиран оратор - не се знае до какво може да се стигне! Това е моето мнение. С религията детето трябва да запознае в детайли, само ако то проявява интерес и когато порастне дотолкова, че да може да осмисли нещата! Иначе не виждам къде е положителният ефект...

# 5
  • 1.Varna 2. Moon(During weekends)
  • Мнения: 70
Цитат на: Ина
Това е интересна тема. Много противоречива и носеща в себе си колкото положителен , толкова и отрицателен заряд според мен. Моето мнение е, че в нашите условия, според манталитета ни и имайки предвид огромната "каша" с учебните програми по училищата, часовете по религия могат само да доразмътят и без това неясните цели във възпитанието на децата ни. Точно както е казала Тони - в крехката възраст на едно дете, което възприема света с чистотата и наивността на истината, може да се получи обратен ефект. Аз лично по принцип нямам нищо против религиозните направления, но до момента в който последните не влияят на реалността. Примирението че Господ примерно така е решил, че било Божия воля, че каквото Господ отреди и прочие ме отвращават. Трудно е да бъде избирателен човек когато чете или се увлече във философията на религията - трудно е да приемем например, че наистина "по делата ще ни познаят". Обикновено съм забелязала, че когато някой вярващ е в трудно положение, избягва този апел Господен, а предпочита горните три. Така е устроен човешкият нрав, и поради тази причина за мен в основната си част религията е едно примирение.
За да не ставам отегчителна, тъй като мога дълго да пиша защо съм против изучаването на религията в нашите училища, само ще кажа, че предпочитам децата ми да вярват в онази невидима сила която е част от тях, с която се раждат и трябва да доразвият и обогатят - чистотата и вярата в света - Малкият принц...отколкото да вярват на нещо извън себе си.
Това за празниците и обичаите ни , наистина е нещо различно, и смятам, че децата ни трябва да знаят и изучават, но това е по-скоро история, народност, отколкото религия.
Вярата е моторчето което ни кара да израстваме като хора, но според мен, няма по - силна вяра от тази която се изписва в преживяванията ни, която ни кара да се чувстваме полезни и живи, която ни показва и кара възможностите ни непрекъснато да се развиват и растат, а не онази, която ни прави добри "послушници" и нищо повече. Много философски ще прозвуча, но според мен, религиите в по-голяма си част са отживели времето си отдавна, не носят нищо ново, и не смятам, че е грешно да изискваме и там развитие. Всеки има нужда от вяра, от мотиви да бъде по-добър, да бъде обичан и да може да обича, но ако нещо което е било характерно за периоди преди стотици години, едва ли е полезно и сега. За това ни е даден разумът, мисълта...за да търсим и намираме различното, по-прогресивното, за да вървим напред, за да оставим наистина едно по-добро бъдеще на децата си.
Така че лично аз предпочитам децата ми да изучават религията като част от историята, от философията и да могат да изразяват мнения, да разсъждават, а не да бъдат насочвани и рамкирани. Ако едно дете осъзнае смисъла от това да се стреми към добро не чрез нещо друго , а чрез собствените си дела, да вярва че именно То е в основата на всичко хубаво което му се случва, че То единствено може да преодолее трудностите ако е упорито и не се предава, то това е полезното което може да научи от историята на религията. Всичко останало е просто приказка. Аз не искам децата ми да живеят в заблудата на ничия приказка, искам те сами да се научат да творят тази приказка.


  202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu

Не си споделила нищо по втория въпрос за сблъсъка между религиите.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 693
Поправете ме ако греша, но християнството не изключва ли  сблъсък с другите религии, и приканва към търпимост и разбиране /прекалено според мен/?

# 7
  • Мнения: 4 966
Аз съм за изучаването на религиите в училище, но при определени условия:
1. Обучението да става поне след 6-ти или 7-ми клас, когато децата вече разбират за какво става дума.
2. Да се учи не конкретна религия, а да им се обяснява характерното (по възможност) за всички религии - философия, вярвания, обичаи; кое е общото и различното; как са възникнали и т.н. Нещо подобно на теория или история на религиите, като им се представят нещата чрез комбинация от разкази, притчи и история, а после им се дава възможност да споделят впечатленията си.
3. Да не им се налага по никакъв начин никоя религия - да не учат молитви и канони, най-малкото, защото смятам, че изборът на религия е абсолютно личен и децата трябва да изберат как и в какво да вярват на една по-късна възраст.
По отношение до това дали такова обучение може да породи сблъсък между децата - мисля, че е много възможно да стане, ако се въведе варианта, за който четох в едно списание за образованието - в 1 училище да има преподаватели по основните религии, а децата да избират коя религия да учат (т.е. децата от един клас ще трябва на сила да се делят за определени часове, а това никога не бих допуснала за своите деца, още повече, че моите ще имат възможност да избират между 2 течения в християнството и аз не бих посмяла да направя избор вместо тях).

# 8
  • 1.Varna 2. Moon(During weekends)
  • Мнения: 70
Поздравявам Ина и tony_bg за страхотните постинги.
Аз също смятам, че религията въвежда ограничения във мисленето и развитието на децата.
Противник съм на идеята в училищата да се ПРОПОВЯДВА, която и да е религия. Мисля, че това може да доведе до сблъсък и разделение между децата. Да не забравяме, че освен теченията в хрисиянската религия в България има и много мюсюлнани. Не са малко и Будистите, а и привържениците на различни  секти.
Придържайки се към мнението на azaf, по-скоро смятам, че би било добре децата да изучават всички религии в исторически аспект. Включително и древните религии. Кога са възникнали, къде и от кого са проповядвани, на какво учат. Но добре е това да се стане в по-горните класове, където децата имат изградена собствена представа за заобикалящият ги свят. Без да им с налагат схващанията на която и да е религия за сътворението на света.  Добре е децата да познават обичаите на всички съвременни религии и да ги уважават. Това смятам, че донякъде ще премахне бариерата между децата, чиито  семейства изповядват различни религии.

# 9
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Цитат на: bobolenta
Поправете ме ако греша, но християнството не изключва ли  сблъсък с другите религии, и приканва към търпимост и разбиране /прекалено според мен/?


Simple Smile не съм убедена, че кръстоносните походи изключват сблъсък с другите регии и приканват към търпимост:)

нито инквизицията, нито " и нямай друг бог освен мен.." ако не се бъркам с цитата, нито покръстването на българите, когато са избити сума ти хора.
А после се възмущаваме как турците са ни потурчвали. За мен е едно и също, та дори това, което е направил Борис ми се вижда по-страшно.. и тнт:)

аз съм ЗА да се учи ИСТОРИЯ на релиГИИТЕ, но не и да се проповядва религия на децата. Моето мнение е, че религията вреди.
В това отношение съм малко крайна, знам, че са много хора религията е нещо велико, но за не и за мен....

Така като гледам единствената файда от нея да красивите храмове:) Църкви, джамии и тнт.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 693
Цитат на: azaf
Аз съм за изучаването на религиите в училище, но при определени условия:
1. Обучението да става поне след 6-ти или 7-ми клас, когато децата вече разбират за какво става дума.
2. Да се учи не конкретна религия, а да им се обяснява характерното (по възможност) за всички религии - философия, вярвания, обичаи; кое е общото и различното; как са възникнали и т.н. Нещо подобно на теория или история на религиите, като им се представят нещата чрез комбинация от разкази, притчи и история, а после им се дава възможност да споделят впечатленията си.
3. Да не им се налага по никакъв начин никоя религия - да не учат молитви и канони, най-малкото, защото смятам, че изборът на религия е абсолютно личен и децата трябва да изберат как и в какво да вярват на една по-късна възраст.


Да, точно през такъв род обучение минах и аз.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 693
Цитат на: Reza
Simple Smile не съм убедена, че кръстоносните походи изключват сблъсък с другите регии и приканват към търпимост:)

нито инквизицията, нито " и нямай друг бог освен мен.." ако не се бъркам с цитата, нито покръстването на българите, когато са избити сума ти хора.
А после се възмущаваме как турците са ни потурчвали. За мен е едно и също, та дори това, което е направил Борис ми се вижда по-страшно.. и тнт:)

аз съм ЗА да се учи ИСТОРИЯ на релиГИИТЕ, но не и да се проповядва религия на децата. Моето мнение е, че религията вреди.
В това отношение съм малко крайна, знам, че са много хора религията е нещо велико, но за не и за мен....

Така като гледам единствената файда от нея да красивите храмове:) Църкви, джамии и тнт.


ОК, значи греша.

# 12
  • BE, 2260
  • Мнения: 5 540
Не мога да коментирам обучението по религии в училищата, защото не съм запозната с учебната програма и учебното съдържание по този предмет.
Това в което съм категорична, е че аз самата ще се заема с това да въведа дъщеря си в християнството, да й обясня основните неща, и то в предучилищна възраст. Не искам моето дете да бъде атеист и не смятам, че вярата в Бог пречи на развитието на човека. Неслучайно много от най-великите учени  на нашето време, които познават из основи естествените науки, са вярващи.
Няма да провеждам агитация, държа да кажа само че християнството трябва да се възприема като СИСТЕМА от ценности, като мироглед. Не може да се взима само 1 постулат на християнската религия и да се коментира сам за себе си. За това има 1 сравнение  - "както дяволът чете евангелието".
Тук някой спомена за примирението, на което ни учи Библията. Моля да не се бъркат примирение и смирение. Ако на някой не му е ясна разликата, да пита, ще му я обясня.
По въпроса за войнстващите религии, ще кажа само, че нито в Библията, нито в Корана е казано да се използва насилие за налагането на вярата. А защо на практика 2 толкова миролюбиви религии са взели толкова жертви през вековете е мноооого дълга тема.

# 13
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Lilita, няма да споря, защото това е тема на която всички са много чуствителни и всеки има своето право....

но ценностната система на човек може и да не е основана на религия.

"Неслучайно много от най-великите учени на нашето време, които познават из основи естествените науки, са вярващи. "....също така не случайно много и не са...неслучайността и в двата случая се състои в това, че те са преди всичко добри професионалисти.

и....атеистите не са лоши хора:) :lilangel:

християнство.....мохамеданство...за мен лоши религии няма. има лоши хора, които мотивират действията си с религиозни доводи.   Бих искала децата ми да са запознати с историята на религиите...не само на една от тях и да се научат да разчитат на собствените си сили.

Всъщност....това което исках да кажа и забравих, беше, че дори децата ти да станат атеисти, това няма да е пречка да са страхотни хора!:)

# 14
  • София за сега
  • Мнения: 183
Цитат на: lilita
Не мога да коментирам обучението по религии в училищата, защото не съм запозната с учебната програма и учебното съдържание по този предмет.
Това в което съм категорична, е че аз самата ще се заема с това да въведа дъщеря си в християнството, да й обясня основните неща, и то в предучилищна възраст. Не искам моето дете да бъде атеист и не смятам, че вярата в Бог пречи на развитието на човека. Неслучайно много от най-великите учени  на нашето време, които познават из основи естествените науки, са вярващи.
Няма да провеждам агитация, държа да кажа само че християнството трябва да се възприема като СИСТЕМА от ценности, като мироглед. Не може да се взима само 1 постулат на християнската религия и да се коментира сам за себе си. За това има 1 сравнение  - "както дяволът чете евангелието".
Тук някой спомена за примирението, на което ни учи Библията. Моля да не се бъркат примирение и смирение. Ако на някой не му е ясна разликата, да пита, ще му я обясня.
По въпроса за войнстващите религии, ще кажа само, че нито в Библията, нито в Корана е казано да се използва насилие за налагането на вярата. А защо на практика 2 толкова миролюбиви религии са взели толкова жертви през вековете е мноооого дълга тема.



  202uu

Абсолютно съм съгласна с теб!
На противниците бих искала да кажа.Ако човек не е имал понятие и допир с някаква религия едва ли ще иска и децата му да я изучават.
За справка :29-годишна християнка все още осмисляща много неща.Библията я намирам за най-мъдрото писание все още я чета.....Не съм фанатик.Грешен човек като всички ни.От известно време увлечена по учението на Петър Дънов...
Моето дете е кръстено.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт