Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора


Мнения: 6 816
Имате ли?
Сега водите децата си на хотел. С румсървис. А едно време? Станциите. Стъргалото, захарният памук.
Цитирай

Варна

Мнения: 984
Бръкна ми в раната с това припомняне - искам още ляяяяятоооооо! Искам!

Допълвам.

Водиха ни и на море,и на планина. Майка смяташе, че за децата е хубаво да сменят обстановката, за да се заредят и да си починат. Така сме обиколили цяла България, но и на морска почивка сме били.

Най-силни и емоционално заредени спомени имам от едно летуване в Мелник и след това хижа Малина в Трон. Красота и спокойствие, но и много нови приятелства, някои от които за цял живот.

На море ни водеха в Шабла или Черноморец. Обичах Шабла, защото бунгалата бяха уютни, а плажа на 5 метра от тях. Почти през цялото време бяхме навън с децата на приятелските семейства, с които винаги пътувахме. Малко като катун се получаваше. Шумно и весело.
Черноморец пък за мен е първата целувка, мммм, незабравимо!
« Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 09:47 от Мишона »
Цитирай

София

Мнения: 119
Бунгала с размер на кучешка колиба,но уютни.
Миризма на манджа от стола на къмпинга.
Кафеврката на газов котлон пред бунгалото.
Вечер ,гледаме телевизия на 'Електрон 714 Дизел ' в стола.
Банята на къмпинга с 20-тина душа.
Къща в Балчик.
Пътеката през Двореца.
....Има много,но и децата ще имат .Не от хотели само.
Цитирай


Мнения: 4 307
Никога не съм ходила на станция. Пък съм нормална, да кажеш- и детство имах, и море, и спомени.
Тема ли бе, да я изчерпаш от раз...
Цитирай

варна

Мнения: 69
ходихме с баба ми на море всяко лято на Златни пясъци...еех толкова беше хубаво.Нямаше екстри и басеини но беше весело безгрижно и много хубаво Smile
Цитирай

София

Мнения: 4 914
Имам, много.
Надявам се и децата да имат.
Израснала съм на Иракли - игра на воля от сутрин до късна нощ, криеници, гоненици, стражари и апаши, после първи любовни трепети, разходки на лунна светлина, милиони падащи звезди, огън на брега, китари, песни...

Надявам се и децата ми да имат толкова прекрасни спомени един ден.
На хотел ги водим, когато ходим някъде на екскурзия за 2-3 дни.
Когато ходим на море се стараем да им осигурим свобода и поне засега успяваме.
Не мога да си представя да ги затворя на морето в хотел, станция или квартира, независимо какви луксове, удобства или анимация се предлагат.
В бунгалото се прибираме само колкото да поспим няколко часа през нощта, през цялото останало време, повече от 16 часа на денонощие децата са навън, сред природата.
Звукът на щурците вечер, абсолютно безгрижните игри до пълно изтощение от умора, въздухът, свободата и спокойствието - това не може да ни предложи нито един хотел.
Цитирай

София

Мнения: 1 976
Леле! Къде ме върнахте?! Stop
Почивна станция, а впоследствие и къща в Созопол.
Викове, танци до зори, игри на стражари и апаши, големи нощни къпания, нееднократни Crazy Flutter  , влюбвания, първи, (надявам се и  не последни  Blush ) трепети,  волност, никакви такива - Да се прибереш преди да се е стъмнило, да ми се обаждаш на няколко часа, да ми казваш къде си, за да не ти се случи нещо ....
А за къмпингуването на бунгало, на брега на морето, на Каваците ....  Whistling Whistling .... Леле! Няма да имат сега децата такива изживявания - просто онова безгрижно време не може да се върне.

А до морето се стигаше на стоп, за да не си хабим парите за път!  Blush Flutter
Роман мога да напиша за безгрижното "някога, някога, на морето ... " ....  Whistling Whistling
Цитирай

На една звезда

Мнения: 4 453
Нямам такива спомени, живеех в голям морски град. Ходенето на море беше ежедневие през лятото. Умирах за планина...
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Бунгало  почти на брега. Рано сутрин майка и татко пият кафе, направено на газов котлон, ние чай. Разходка по плажа, докато няма още никой. Морето е голямо, ние малки и опиянени.
Вечер миризма на огън, печено месо и приказка, разказвана от щастливи хора.
А също и Балчик и многото големи кактуси. И делфините. И водните пързалки.
Уханието на пържена прясна риба, някой си припява това http://vbox7.com/play:8a48aa1e
« Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 08:19 от valerie »
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 301
Уханието на пържена прясна риба, някой си припява това http://vbox7.com/play:8a48aa1e
Или това: http://www.zazz.bg/play:08c6e123    Mr. Green   Точно с времето, за което говорим я свързвам тази песен.
Цитирай

София

Мнения: 2 408
Най-хубавото време, безгрижие....смях,вкусни манджи,игри,само хубави неща.
Цитирай


Мнения: 5 090
Имам спомени много. Нашите бяха музиканти и все бяха на морето през лятото, и аз със тях, барабар Петко с мъжете. Спомням си във Варна как първо бяхме в едни бунгала в гората и като ме оставяха вечер сама, си умирах от страх, понеже се бях наплашила от някакво чудовище от "Седморката на Блейк". Една вечер пък ме намерили цялата омазана в кръв, изкарали си акъла, а то ми текнало кръв от носа в съня ми  Laughing Имахме едни приятели фокусници и балансьори, и една шантава певица, Мая се казваше, тя беше детският ми идеал за жена  Mr. Green
После пък се преместиха в Грандхотел Варна да работят нашите в нощния бар и си спомням ,че сутрин ми беше адски скучно, защото те си отспиваха до към 12 на обяд, а аз още в осем бях будна, разхождах се из хотела, возих се в асансьора...спомням си татко как гонеше едни досадни и шумни гларуси от терасата със закачалка в ръка...как с Роро се цамбуркахме в басейна...как с Боби чупехме орехи и ги ядяхме...как една какичка ме научи да си правя манджа от пръст и цветя...
Спомням си една друга година как се загубихме с братовчед ми на плажа и как леля после едва не ни преби ...ей таквизи ми ти работи.
Цитирай


Мнения: 6 095
ходехме с майка ми на албена. тогава там нямаше българи, само германци.
 децата бяха със страхотни рокли с ресни и мики маус и дъвчеха дъвки, увити в шарени хартийки. не като българските идеал.
това помня - нашата сивота и техните шарении
Цитирай


Мнения: 1 797
Aз си спомням най-ясно трепета и вълнението от предстоящото пътуване. Вечерта преди тръгването и неистовата ми борба със съня от нетърпение да дойде утрешния ден. И след това събуждането призори с отскок, биещо сърце и въпроса:'Време ли е вече?'. Сутрешния сумрак и хладина, докато се качваме на колата, защото е още рано и не е зазорило . Докато пътуваме  постепенно се развиделява и след малко и червеният диск на слънцето излиза сякаш из под земята, а ние със сестра ми сме залепили носове на стъклата и не смеем да отделим поглед, за да не пропуснем нещо. Пътуваме дълго или поне така ми се струва. Но ето,че постепенно из въздуха се разнася онзи специфичен солен мирис на море, който усещам с цялото си детско същество и само след малко ще видим и него-с тежките си могъщи вълни, разбиващи се на пяна. Морето е толкова величествено и голямо, а аз се чувствам толкова малка, но знам, че в следващите дни ще е само мое. И се чувствам неземно щастлива. Затананиквам нещо уж на ум  и чак след няколко минути осъзнавам, че пея на глас и с цяло гърло.
Цитирай


Мнения: 517
Помня пионерските лагери и как чаках трепетно родителите ми да дойдат да ме видят, че да си отплувам на спокойствие. Много се дразнех на това влизане във водата под час. Иначе с мама и тати на палатка. Обиколихме България с една жълта палатка. Разпъвахме я, където замръкнем без притеснения. Веднъж я разпънахме на полянката в едно село. На сутринта три баби от различни къщи ни донесоха закуска.  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора