Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора


Мнения: 998
...дали ги оправдахме ,как мислите?
Пускам тази тема тук ,макар вероятно да не и е тук мястото ,но не веднъж съм намирала именно в този форум тихо пристанище от бурите в тъжния ми живот.
Тати си отиде.Родих се без баща на този свят и Господ ми даде най-прекрасният ,най-грижовния ,най-красивия ,най-всеотдайния ,най-най-добрия баща ,но ми го отне и ме остави като осиртяла птица...загубих най-близкият си човек.Само двадесет и няколко години беше до мен.Връзката ни беше толкова силна ,толкова емоционална.До последно не вярвах какъв ще е изхода ,макар да знаех тежката диагноза-рак.Не щадихме нищо-сили ,средства ,борбата беше жестока ,но не можахме да го спасим.Беше изплашен ,милият ,но накрая с достойнство каза ,че напуска този свят и трябва да сме реалисти и да го разберем.Но си отиде с болка в душата ,нарани го собствената му майка и той не и даде прошка до последно.Каза ми:"Чао ,тати- и аз вече съм осиновен.Ето-дойдоха роднините ,с къщи ехеее супер"-смееше се и беше щастлив.Това бяха последните му думи към мен-кого е виждал-един Господ знае.Твърдеше няколко дни преди да почине ,че има хора около него.Питах го кои са ,а той отвърна:"Целият град и някои от селото"..аз се засмях ,защото наистина помислих ,че се шегува-той постоянно го правеше.Но на погребението му наистина се изсипа целият град ,а кмета на селото ,в което от няколко години татко беше купил вила беше организирал най-близките му приятели да дойдат с бус.Да ,наистина целият град и някои от селото....
После се замислих дали оправдах очакванията му....
Добра дъщеря ли бях?Дали направих всичко ,защото той за мен правеше всичко...а когато трябваше да му помогна бях безсилна.Той изпълни дългът си към мен-а с моят към него какво стана?
Иска ми се да мисля ,че има задгробен живот и ,че раздялата ни е само временна.Съкрушена съм.От дни гледам снимките му и плача.
Дали оправдахме очакванията ви-как мислите?
Цитирай


Мнения: 3 666
Със сигурност си го направила. Родителите очакват от децата си единствено да станат отговорни, достойни и честни хора, а ти определено си такава.

Много е тежко, много е мъчно, трудно се преживява. Аз преживявам моята мъка и гледам снимката на стената вече две години и тежестта в гърлото започна лека полека да намалява и останаха спомените, а те са само хубави.

Това е част от живота, лоша, но нужна.
Цитирай


Мнения: 2 123
Мило, любимо мое същество!

Това, което всеки нормален родител иска е детето му да е щастливо...нищо повече. Дали е глупаво, умно, добро, агресивно, послушно, непослушно, талантливо или не, бизнес фурия или обикновен човек - няма никакво значение... Само да е щастливо.

Татко ти те видя с Гого на ръце - видя обичта, която си способна да дадеш. Никой родител не иска и не очаква нещо повече. Няма нужда да ми вярваш - ти сама го знаеш, ти също си майка.
Вие имахте (и имате) такава връзка - вярвай в неговата обич, така, както чувстваш своята
 Hug
Цитирай

Русе

Мнения: 6 998
Fussii , каза всичко важно, най голямата награда за родителя е детето да е щастливо,
само ще допълня, че няма никакво значение, че е осиновено.
Убедена съм, че ако бях родила детето си нямаше очакванията ми да са различни.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Скъпа Бианка, дано болката скоро потъне дълбоко, дълбоко и остане щастливия спомен за обичта ви.

Не. Не ни оправдахте очакванията! Вие, ти, другите, моите деца... всички ги надминавате хиляди, милион пъти!!! Вие сте празникът в душата ни.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Бианка, приеми моите най-искрени съболезнования.
Знай, че сега не го боли.
Живей със спомени за красивите моменти от твоето детство.
Баща ти е бил безумно щастлив, да има дъщеря като теб.

Колкото до въпроса ти - аз нямам очаквания. Имам силното желание, децата ми да порастнат такива хора, че да не се срамуват от себе си. Надявам се това да стане и правя всичко зависещо от мен да им дам познанието как се става човек. От там нататък - божа работа. Но каквито и да станат, това няма да ги направи по-малко мои деца, нито ще намали обичта ми към тях.
Цитирай


Мнения: 998
Благодаря ви ,милички Crying or Very sad
Много ми е мъчно ,че може с някоя глупост от по-ранните ми години да съм го наскърбила и не ми дава покой тази мисъл.Дано да ми е простил ,ако има нещо Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Сега само гледам снимките му и въртя една и съща песен-любимата му-"Green ,green grass of home" na Tom Jones.Преди да почине му я пусках и той се усмихваше в унеса си ,държахме си ръцете ,но аз до последно не вярвах ,че ще ме остави.Не мога да си представя животът без него-гледам напред и не виждам нищо и в моментите ,в които не плача усещам една огромна бездна в душата си.Много е тежко Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 6 045
Мила Бианка, моите съболезнования!
Знам какво е, моят баща си отиде изведнъж, вечерта се смеехме и се шегувахме, а на другия ден внезапно пое по пътя на един , казват, по-добър свят. изминаха години, но още не мога да приема липсата му.
Сега често се питам дали вижда сина ми, дали се радва на огромното ми щастие и съм убедена, че отговорът е да!

Искам да знаеш, че за един родител,  най-важното е детето му да е здраво и щастливо.На нас, майките на осиновените деца е важно и друго- детето да се чувства уютно в този, понякога студен и неприветлив свят.Впрочем, вероятно това се отнася до всички родители.И ако ние, майките по-често виждаме лъчезарни и щастливи усмивки на лицата ви, тогава са изпълнени всички наши очаквания и копнежи.

Прегръщам те, мило момиче!
Цитирай


Мнения: 1 249
Това за осъзнатите от нас  е най-болезнената тема - дали сте поне малко удовлетворени, поне малко щастливи и доволни, че сте ни взели.
Сори ако на някого му изглежда високопарно това за осъзнатите. Само изглежда.
Пишещите тук по рождение май са от еднаква социална среда с осиновилите ги родители, т.е. с осиновяването не са преминали в друга социална група. Дано да съм се изразила по разбираем начин.
Аз  не успях да оправдая очакванията.
И това няма нищо с общоприетите норми за успех. По общоприетите норми съм преуспяла, по нормите моите родители да са удовлетворени - не съм успяла.
 Ще продължавам да се опитвам докрая. Толкова искам да са доволни и да са удовлетворени от мен, но са неудовлетворени от нещо друго, над което нямам власт, може би.
 И аз накрая гледах баща си.  И той се унасяше и на моменти му се струваше, че съм ученичка и питаше до коя дата ми е ваканцията, а в следващия момент се тюхкаше, че е купувал разни неща, но не бил взел фактурата за мъжа ми - това са последните тежки дни когато съзнанието вече не е същото и всичко му е замъглено.
Сега се моля ако ме вижда от небето, да е доволен от мен и да не се срамува, а да се гордее с мен.
Приживе имаше своите демони и не беше свободен човек. Помогнал е на безкрайно много хора. Дано на онзи свят е щастлив.
Не е вярно, че няма разлика дали детето е осиновено или не. Има разлика, но защо тя да е нещо лошо ? 

Явно или тайно всички се надяваме да сме ви създали смисъл на дните и да сте поне мъъъъничко доволни и спокойни.

« Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 16:51 от Miraetta »
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Бианка, моля да приемеш и моите най-искрени съболезнования за загубата.

Очаквнията... ами аз вече съм си дочакала очакванията - две прекрасни същества ме наричат "мамо". Оттук нататък да даде Бог да са живи и здрави до края на моите дни. Не държа на всяка цена да преуспеят по общоприетите норми, иска ми се просто да бъдат удовлетворени от това което вършат и щастливи посвоему, в която сфера те си намерят за добре, както и в личен план.
Тогава бих приключила земния си път спокойна.
« Последна редакция: чт, 25 сеп 2008, 08:21 от Gankata »
Цитирай


Мнения: 2 123
Това за осъзнатите от нас  е най-болезнената тема - дали сте поне малко удовлетворени, поне малко щастливи и доволни, че сте ни взели.

Боже, божеее ... мила, самия факт на съществуването ви и присъствието ви в живота ни е най-големия дар, най-голямото удовлетворение... Снощи гледах Никола докато заспиваше и си мислех - "Толкова мъничък, вече е изминал такъв път... и е успял да дари толкова обич, колкото други хора не успяват за 100 години живот..."

За какво говорим...

Бианка, баща ти е късметлия да има дете, което толкова осъзнава и преживява любовта си към него. Бъди сигурна, че и сега това дава подкрепа на душата му. Моля тези ми думи, да не бъдат приемани като клише - дълбоко вярвам в тях
« Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 18:12 от Fussii »
Цитирай

София

Мнения: 115
Бианка, приеми и моите съболезнования, много ти е тежко сега, разбирам болката ти. Аз също загубих баща си и бях до последно с него в болницата.

Сега те чака доста дълъг период на мъка и депресия, но ще трябва да го преминеш. При мен беше почти 2 години. Постепенно обаче острата болка отстъпва на милите спомени (кога смешни, кога тъжни), и да ти призная още си говоря с него наум при това доста често.

Имах, както предполагам и ти си имала, много силна връзка с татко. Той имаше много голямо влияние върху това, което съм като личност, вкл. в професионален план. При такава връзка е трудно сбогуването и ти си знаеш, че непрекъснато ще ти липсва, но той си остава в сърцето ти завинаги. И от там ще ти говори с обич.

Колкото до въпроса ти, ще отговоря така - нека не се стараем да сме два пъти по-добри от "нормалните", рожденните деца. Така както осиновителките все се стараят да са два пъти по-добри майки. Нека се престорим (това често е много лесно, но не винаги), че сме като останалите хора. Мисля, че въпросът ти може да бъде зададен от всяко дете, загубило родителите си. Това си е вечен въпрос, който за съжаление остава без отговор. 

Но ако погледнеш дълбоко в сърцето си, може би ще видиш отговора там и той е, че си била прекрасна дъщеря, с която татко ти само е могъл да се гордее (а глупости през пубертета сме правили всички, хич не си ги спомняй).

Кураж, сестро!

Цитирай


Мнения: 2 172
Съболеанования, Бианка.Сигурна съм , че и той те обича. Това сигурно му е достатъчно.Съжалявам за болката ти.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 382
Бианка, моите съболезнования. Hug

Цитирай

София

Мнения: 9 304
Приеми и моите съболезнования Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора