Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте!

За първи път пиша във форума, така че от все сърце се надявам да сам се справила с избора на форум, така че да е възможно на майките с опит да прочетат въпроса ми и да ми помогнат с отговор.
Имам син на 1 година, който е моята любов, моята радост и сбъдната мечта, но е колкото хубав и добър понякога, толкова инатлив и избухлив и силно темпераментен. В началото, когато започнаха тези изблици ги отдавах единствено на върастта му и си мислех, че ще отшумят, но това нв се случва. Ако трябва да опиша ситуации, то те са следните.

Трудно му слагам памперса, когато той реши, че в момента не му е до това. Започва едно извиване и викане,  опъване. Трябва да му пея и занимавам с играчки, за да кротне. Това може да тае доста дълго...

Коагто реши,че иска нещо на всяка цена, напримвер да влвзе в магазин, рейс или отворена на близо кола, закрещява така че  дядо му, който е на 200 км от нас сигурно го чува.

Когато иска да го гушна също така си го иска. Не че няма да го напрява, той от бебе е гушкан и аз държа на възпитание с нежност и любов, на комуникация и т.н., но ми се иска той да показва желанията си по друг начин, по-цивилизовано, не крещейки. Разбирам че възможностите му да се изразява не са много и за това го прави, но защо е избрал точно този начин и това нормално ли е?

Когато поиска да стигне на далече стигнала играчка пак така ми казва да му я дам.

Коагто е изморен и му се спи не мраънка, както повечето бебета правят, а крещи по онзи негов си начин, все едно че през тялото ми преминава ултразвук...

Гледам да удовлетворявам желанията му, подредила съм дома ни така, че да е пригоден ъа него, да може той спокойно на се разхожда и да изследва света, да е максимално свободен. Въпреки това съм въвела и правила къде може и къде не може да пипа, какво е хубаво и какво не да прави, но до колко разбира е друг въпрос. Въпреки че от строгия ми тон разбира, когато му казвам, че не ми е приятно да ми крещи така...Когато преценя, че се инати и затова крещи просто не му обръщам внимание. Но ми се иска той по чсно и категорично да разбере, че не това е начина да общува с мен, по-добре да дойде и да ме ощипе, отколкото това вечно дране...за всичко...
Кажете ми това нормално ли е? Вие каккъв опит имате и как възприемате моите стратегии?
Цитирай

София

Мнения: 3 619
Всяко дете привлича по различен начин вниманието на възрастните.
Явно при вас това става с викане. Като е пробвал веднъж и е подействало и е решил, че така ще прави и занапред.

И моят син от скоро се научи да крещи /обаче при нас кака му го научи/ и както вика мъжът ми - все едно го пребиват - и  изпробва всячески гласовите си възможности.

Кака му пък реве за всичко - от сутрин до вечер - явно е сметнала, че така ще и обръщаме повече внимание.

С времето може да намери и друг начин- като проговори ще му е по-лесно.
Търпение и здрави нерви  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 12 907
Остави го да си крещи, пък ти не му обръщай внимание. След известно време, ама дъъъъълго време, човека ще схване, че като крещи не става, не му обръщат внимание и не му изпълняват желанията.
Цитирай


Мнения: 9 816
Ооох, стана ми смешно.
Да, наистина някои деца крещят страшно пронизително.
Но, все пак са деца.
Моето дете го правеше този номер с викането, но в по-късна възраст.
След един неин писък, писнах и аз- доста силничко.
Попитах дали така й харесва, отговори "не" и повече не е викала.
Цитирай


Мнения: 1 121
И аз често намирам себе си в такива ситуации. Разликата е, че не пищи, а направо реве, когато е кисел или унорен, а когато е спокоен сочи с пръсти казва "Ъ-ъ-ъ-ъ" Laughing

А сменянето на памперса при нас е голямо приклЮчение-обикновенно като го избъра с кърпичките се извива, обръща се и започва да тича гол из цялата къща, а аз го гона с шкембака Laughing понякога ми е доста трудно да го хвана и ми е невъзможно да се боря с него, едно, че е доста едър (вече е 13 кила), а и съм бременна.

Търпение, всичко е нормално и скоро ще премине  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 669
Това с викането го прилагам от време на време със седеммесечната си дъщера. Нищо, че е мъничка, като се разпищя с близък до нейния писък, тя се ококорва и се засмива. Това действа безотказно при нас. Добре, че на разходка е много кротка, та не зная как бих викала в парка. Laughing
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Игнорирай го. Иначе ще крещи все по-често и ... по-силно. Покажи му, че не винаги може да получи това, което иска. И му обяснявай защо не. Децата разбират. Особено думите да и не.
Аз лично се опитвам да не позволявам да ме разиграват. Това по повод слагането на памперса. И аз имах същия проблем. Когато беше с памперс просто я хващах и го слагах. Ама мрънкане, викане, пищене, извиване - голяма работа, аз съм много по-силна и за две секунди съм го сложила. Сега проблема ми е с обличането. В момента, в който остане гола се почва едно търчане по леглото (200х160 см, място бол). В началото я гонех. После предприех следното - обличам се, казвам и "чао, мама излиза" и да видиш как е дотърчала в коридора готова да се облече. Така че децата трябва да разбират, че не винаги се прави това, което на тях в момента им е щукнало.
Цитирай

София

Мнения: 1 477
Всички деца обичат да крещят.Ако им се обрьща внимание,започват още по-силно.На площадката зад блока като се заиграят,ако едно кресне става верижна реакция Mr. GreenЕ,на вьн им позволяваме,за да не е в кьщи. Wink
Цитирай
Благодаря ви за мненията и препоръките. Наистина се надявам да отмине с времето или пък по някакъв друг начин да си изразява напиращите чувства. Вто таъи вечер преди баня пак крещя, както си играеше изведнъж се обърна към мен и започна и така минути наред - гледа ме в очите и реве, ама колкото му глас държи, така че целия стана син...не му обръщам внимание, гледам в земята и чакам и в същото време се питам какво му е - боли ли го, сърби ли го, защото не виждах причина да се инати и да плаче от инат. Не знам... В една книга авторът казваше: "Оставете синовете си да бадат палави, да поемат рискове, да се инатят, защото това е в природата им..." Та и аз все така кзвам, това му е природата, той ще порасне и ще се промени.
Вие ккаво смятате трянбва ли да му подам играчка, която иска, а не може да стигне и пак се дере така или и в това да го оставя и да не му обращам внимание. Той като започне с този тон, аз винаги вдигам пръст и му казвам, че му се карам, но не винаги има резултат, въпреки че разбира...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.