За работещите мами,или децата които сами се справят...

Охххх не успявам, по никакъв начин. Демек чакам с нетърпение и аз съветите на успяващите.

Синът ми е на 11 г., и определено се оправя сам. Ходи на английски, плуване от м.г. и на шах.Сега иска да тръгва и на волейбол.
 Как го мотивирам ? - Ами просто той сам изявява желание да се занимава с различни неща /единствено английския започна по мое настояване, но беше само 2 клас, и трябваше да се наложа/. Имам условие - ще се занимава с добълнителните неща само ако се справя добре в у-ще. Досега успяваше. След у-ще обядваше в стола ,после на плуване, домашни/от 3 клас дори не ги проверявам/ ,английски и 2 пъти седмично вечер на шах. Честно казано т.г. малко се притеснявам, т.к. в 5 клас е доста трудно.От тази година стола го държат други хора ,ходи веднъж и не му хареса ,та не знам.
 Определено ,когато детето има желание - няма нужда от мотивация.

При мен не е мотивация ,а ОРГАНИЗАЦИЯ.Стоят си сами ,сами си учат ,сами си пишат ,нямам никакви проблеми с тях и двамата са пълни отличници.каката е 6 клас ,а малкия е 4 клас ,ако нещо неможе моли кака си да му помогне,а при нея е много по лесно ,тя просто е отговорен човек.Връщат се от училище ,почиват си ,хапват затоплено в микровълновата и сядат да си научат ,колкото по бързо ,толкова повече време ще имат за компа.Аз съм от майките ,които не се притесняват от това ,че стоят пред него в продължение на 4-5 часа,смятам ,че много неща научиха именно от компютъра ,като например английския.като се прибера вечер ги изпитвам и проверявам всичко .Намирам време да ги изслушам и отделям поне час за да поговоря с тях за всичко което ги вълнува .В 9 часа си лягат и знам ,че всичко е на ред и на сутринта ще станат отпочинали  и готови за деня,който ги очаква.Наблягам на това ,че ако сега се научат на отговорност ,могат да постигнат много повече в живота си.ПРОСТО ГОВОРЯ С ДЕЦАТА СИ!!!!!
ЗА МЕН Е МНОГО ВАЖНО ТОВА!!!!!!!

Добре де,а как така децата ви просто правят всичко както трябва?!Имайки в предвид че ви няма...И за мен е много важно да са отговорни и организирани,и досега все съм се стремяла да ги възпитавам в това...Затова държа и на спорта толкова,според мен той възпитава именно такива качества...Докато ходеха на детска си имаха режим,който стриктно спазвахме...Но от както започнаха училище и разполагат сами със времето си след това,просто като че всичко рухна...Говоря и аз със тях много...Още от малки съм ги водила на много тържества,концерти,участвали сме в организирането на много неща,във състезания семейно/крос на София/и др.В смисъл винаги съм се опитвала да ги мотивирам с нещо,да взимат добър пример от мен и от хората с които се виждаме,или организираме мероприятия,с баща им сме отговорни борещи се хора,дори даваме работа на други хора...Въобще опитваме се да бъдем добър пример за подражание,говорим с тях,навсякъде сме заедно/няма и на кого да ги оставя/,когато трябва да решим нещо голяма,винаги го споделяме с тях,и поне на пръв поглед търсим и тяхното мнение...Ох къде бъркам не знам?!Винаги съм ги защитавала,и пред преподаватели и пред хора,и навсякъде...Може някой от вас да е попадал на мои теми...Дали пък не очаквам прекалено много от тях?!Но искам поне да се хранят...Ето днес отново нищо не са обядвали,пък имаше супа-вчера вечерта я готвих за днес...Вечеряли са друго,да каже човек че им е омръзнала,няма начин...Сега ще ги запиша на нещо,казала съм им да си изберът...Ще видим на къде ще я подкарат...

Не знам!Според мен си е до дете.Имам 2, възпитавам ги еднакво ,но разликата е огромна.Не съм сигурна ,че когато малчо стане като батко си ,ще бъде толкова отговорен и постоянен.
 Може би разковничето е в това ,че всичко ,с което се е захванал големия е било по негова инициатива, и с голямо желание. Единственото ,което съм правила е да повтарям, че няма смисъл да се занимава с нещо ,ако после ще се отказва.
 Колкото до яденето - там ми е болна тема. Яде това ,което кажа само от ...страх .Просто знае,че ако не го направи- ще има наказания.Не че е решение ,но поне при нас е.Ако го оставя ще кара само на филии, или още по-зле - на нищо.
 За компютъра - нямаме проблеми ,защото обикновено ,почти няма време за него  .
 Колкото до защитаването - не съм го защитавала. Винаги съм го учила сам да се защитава. И ние имахме проблеми в у-ще ,можех да се намеся,но не го направих.Учех го какво да каже и направи , и сам се пребори . Най-важното е, че всичко си споделя с подробности , и знам точно какво трябва да направи.
 Всичко си зависи от детето,това е.Каквото и да правим - има неща ,които не можем да променим!

  Аз съм от вечно работещите мами, но детето ми не се справя само.
Т.е. не знам дали би могло защото не мога да я оставя сам-самичка у дома - 1-ви клас е.
У-ще, частна занималня /обядват в закусвалня - готвено/, към 18 я прибирам и в малкото време което ни остава - говорим, преглеждаме домашните от занималнята.
Надявам се догодина да може да се справя сама, ама и сама не си вярвам.
Ще Ви чета за да черпя идеи за напред .

И при мен всичко е ужасно сложно,защото се редуваме първо кой да прибира Вики от училище,после се опитвам да готвя разнообразно,за да се храни и тя така,обаче проблема е че детето след като се върне от училище се "залепя" пред телевизора и нищо не прави.И когато се върна от работа и се започва с домашните и се започват едни ревове,че не може да ги напише,че не може да си научи стихотворението и така до към 10 вечерта когато вече трябва и да спи.

Ето точно такъв е проблемът и у нас...Само че не за ТВто а за компа... А когато бакща им ги блокира с пароли или по друг начин,те ни бойкотират като нищо не ядат и не правят...

За да могат децата да организират сами дневния си режим трябват подходящи уреди. Става сутрин детенце, препича си филийки на тостера /сам изключва/, в хладилника - филе и кашкавал нарязани - прави си сандвич, на обяд - ползва микровълновата.
Стаята се оправя, ако трябва се помага в домакинството - наглежда се сушилнята например или се сгъват дрехи. Като се прибера и почна да готвя, ако забравя нещи се пазарува от магазина през улицата.
Всяко от децата има индивидуален ритъм на учене.
Сами ходят на тренировки /голямото води малкото/.

Моите деца имат всички удобства,тостери-дори нарязан хляб им купувам,нарязвам им винаги филетата и кашкавала да са им удобни,микровълнова,сготвенно 75%,а когато не съм успяла имат консерви,както и суха храна,а и магазинът ни е на две крачки от дома...Направила съм всичко по силите си за да не им липсва нищо,но желание,не знам как ...

Айде пак да се включа.... аз май имам най-самостоятелните деца тук.Не си мислете ,че нямам и аз проблеми с храненето или пък с чистенето ,но ги оставям сами да се справят.Когато бяха много малки бях до тях 7 години ,неотлъчно,с тях играех ,с тях спях ,с тях ядях,всичко правехме тримата ,тати беше все зает и на работа.разведохме се преди сина ми да тръгне 1 клас,останах сама с тях,трябваше да се справим и успяхме ,мотивирахме се ,знаеха че ако не учат  до никъде няма да стигнат ,а искат като пораснат да работят с мен ,а за това трябва учене.
Така започнахме да се мотивираме ,после дойде стоенето в къщи сами след училище,много страх и от моя и от тяхна страна-РЕШЕНИЕТО!!!!!-КУче да ги пази ,да ги чака и обича и да има с кого да играят и да не са сами,после дойде котето,после морското свинче ,после костенурките  и така се научиха на отговорности,да ги чистят ,да ги хранят ,да ги извеждат .По малко подредихме и дневния режим заедно с грижата за тях.
Остана обеда,който намирах винаги в микровълновата неизяден-отново мотивацията !!!!
 Месо се яде за сила ,риба се яде за да запомняме по лесно ,зеленчуци за здраве ,а без хляб неможе да се разбере вкуса на яденето и така......
Започнах да намирам салатки ,който не съм оставила ,сандвичи със  всичко от хладилника,мляко  и др......
И с това се приборих бавно ,но се преборих,сега ядат сами и не се притеснявам ,че са гладни.
После дойде чистенето и вечно разхвърлените стаи и дрехи като си дойда от работа.С това се справих ,признавам си, с много караници,сега като стане 16.45 те разтребват и като си дойда в 17.00 всичко е чисто(Ако си дойда по рано не ме питайте какво намирам),но  важното е, че са отговорни.

Ето така се справих аз с моите деца!Незнам дали е пример ,но може да се пробвате.

Споделям опит, не давам препоръки и съвети.
Не одобрявам занималнята, независимо дали в училище има или няма стол /в нашето има/. За мен там не се учи, а се губи време и определено децата закъсняват със старта на самостоятелността си и придобиване на задължителните полезни навици и умения, като основното от тях е самоподготовката и самоконтролът, нужни на всеки човек.
В първи клас І срок си бях в къщи. Помагах на детето. ІІ срок тръгнах на работа. От тогава, включително и през лятната ваканция, започнах умишлена и съвсем тенденциозна "борба" с липсата на тези навици /което си е нормално за децата и за по- голямата част от възрастните, но с който проблем определено човек може да се пребори/. От тогава до сега /синът е вече ІІІ клас/ оставям работа за около час- два, което в учебно време включва писане на домашните, четене на уроците и допълнително дадените от мен неща. По време на ваканцията задължително продължавам така и не мисля, че това е нещо лошо, напротив- ваканцията у нас е прекалено голяма и ако детето хайлазува по цял ден това води до лоши последици- за мислещите и хората с опит и реална преценка на нещата е ясно какви. Ако работата не е свършена когато си дойда се започва и приключва, независимо колко е часът. От игра съм го викала да си я довърши. Ако има грешки- отстраняваме ги и обяснявам, когато се прибере от игра, все пак труд е положен и оценявам това.
По този начин за близо две години днес детето си готви само уроците без проблем, никой не му виси на главата, пише си домашните и допълнителните задачи и подрежда раницата си, като до 16.00 часа е напълно готов, дори е гледал и ТВ и излиза да играе. Компа е с парола- не одобрявам непрестанните компютърни игри и безразборното ровичкане в нета с часове от малолетни.  
На извънкласните си мероприятия си ходи сам- с автобуса. Ако не беше възможно бих наела човек да го води и взима, но това не се налага.
Детето е на осем и половина /тръгна шестгодишен и нито той, нито аз съжаляваме, напротив/. Обядът се претопля в микровълновата и това не е никакъв проблем. Храни се, сяда, чете, работи, почива- важното е, че сам разпределя времето си и успява да свърши това, което трябва.
Та за мен всичко е въпрос на полезни навици, които се възпитават с много търпение, дисциплина, включително и самодисциплина от страна на родителите, обяснения, санкции, когато са нужни /не вярвам на когото и да било, че се успява само с обясненията и добрия тон, съжалявам, но това не е истина/, натоварване на детето- достатъчно, но не и повече от нужното или от това, което може да поеме. Карам се, разбира се, не смятам че бъркам въобще. Като не се карам и не наказвам аз, утре животът направо шамари ще раздава. Липсата на натоварване е еднакво вредна с претоварването, липсата на свобода- с пълната слободия, непредоставяне на възможност за самостоятелност- с дезинтересирането от детето. Еднакво вредни са крайностите. Винаги водят до неблагоприятни резултати.
И нещата не са се получили "просто" от само себеси, защото това е невъзможно. По този въпрос работя и сега, проверявам, контролирам, обяснявам, поддържам постоянна връзка, но натискам и не съжалявам.
Имам бавачка за малкия, та синът не е сам, има възрастен човек, но жената изобщо не се занимава с учебния процес и работата, няма и практически такава възможност, през цялото време е ангажирана с малкия. Просто е едно присъствие на възрастен.
Мисля си, когато малкият порасне и стане ученик един ден /дай, Боже/- бих наела човек да го връща в къщи и да остава с него най- вероятно в І, максимум във ІІ клас, не и след това.

Според мен, това е проблема!Намерили са начин да постигат това, което искат. Трябва ясно да им покажете ,че това не е начина.Като бойкотират - бойкотираш и ти. Щом не ядат вкъщи - няма джобни! Щом не оправят - всичко в един плик и се прибира! Мойте съм ги оставяла по 1 мес. без да имат нищо за занимание.
 Иначе в детската не подреждам  , само почиствам. Да не говорим, че боклука и миялната са си изцяло задължение на големия.
 Уф, трудничко е, и всичко ,което съм постигнала е с дългогодишна упоритост и многократно повтаряне. Щом са наказани за 1 седмица - значи е една седмица и точка.Сега,когато знаят че каквото кажа - това става ,нещата са по-лесни.

Моето момиченце е в първи клас.
Избрахме целодневно училище,защото и двамата с баща и работим.
Там си пише домашните,удома само преглеждаме.Имат си стол-сутрин хапва нещо преди да тръгне,после хапва в стола,обядва пак там,имат и следобедна закуска.На нея и харесва,а я записах с много уговорки.Малко е капризна с яденето.Имат прекалено много извънкласни занимания и спорт,та чак сме в чуденка на какво да я запишем.Тя иска всичко.
Та според мен именно избора на училището е водещ.