Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 септ. 2008, 00:39 ч.

Психолог

  • 617
  • 10
  •   1
Отговори
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 643
Здравейте,
Никога не съм вярвала, че ще имам нуждата от такава помощ, но....
Може ли някой да ме насочи към психолог, невролог или и аз не знам какво....
Иде реч за това - напоследък, а и май не напоследък не се разбирам с детето си.Много често си позволявам да му крещя в буквалния смисъл, опитвам се да обяснявам това или онова, но до един момент и после...Не зная как да се държа с него, някак си всичко правя и говоря все едно е голям човек, а той скъпия е едва на 3 години.По някой път му показвам ачик, ачик какво се случва ако направи еди какво си - говоря за здравето му например, ако лапне нещо, че ще се задуши, че ако не ходи до мен може да се загуби, да го вземе някой и разни да не задълбавам, че толкова ми е трудно....Забелязвам вече, че изпитва страх от мен.Той е толкова мил, засмян и добър - дете за чудо и приказ.Ученолюбив, любознателен, игрив, закачко е, разбира се прави и детските бели, но те наистина са незначителни....а аз викам ли викам, или пък давам смесени сигнали - ту давам абсолютно всичко, играем, смеем се, гушкаме се, четем, разхождаме се, няма нещо което да откажа и в следващия момент нещо изперквам.За елементарно нещо започвам да викам като....пример - че не е запомнил от едно детско кой как се казва и се започва от моя страна....
А милия той седи поти се, се страхува и зацикля естествено и сигурно се чуди сега пък какво е станало, какво е провокирало поведението ми, а и най-важното е, че сигурно изобщо не разбира какво става и се случва, а изпитва само безумен страх.
Според моя близка имам нужда да ходя на лекар или там каквото е.Била чувала за такива сеанси, които се правят с родителя и детето. Такива в които се показват ситуации, показва се как се общува и т.н.
Моля, не ме нападайте за поведението, което имам към детенце и не ме разбирайте погрешно - мисля е важно, че поне осъзнавам, че нещо не е наред и искам да поправя стореното докато има време.Иначе съм много грижовна към него.Внимателна, любеобвилна, уча го на много неща, гледам да има за него най-доброто.Даже ми казват, че понякога прекалявам с моите грижи, и че трябва да го оставам само да се справя с това или онова.
Ако някой му "скочи' или обиди на вън, скачам като ужилена.Давам всичко за неговия комфорт и спокойствие.
Обезумявам от страх, да не го  травмирам и да останат в него спомени за моето държание.Обичам го, не бих му навредила никога и поради това се допитвам за помощ.
Не зная какво става с мен, не зная дали винаги е било така, или сега нещо се случва - просто не знам.
Благодаря на всички отделили време да прочетат и тези които ще се отзоват.

Последна редакция: сб, 27 сеп 2008, 00:45 от s_sunny

# 1
  • София
  • Мнения: 32 763
Не мога да ти препоръчам конкретен психолог, но май е добре ти да отидеш на консултация за себе си, а не толкова за детето.  Peace Може би не е нещо кой знае какво като проблем, но щом те притеснява и осъзнаваш, че нещата не са както трябва е по-добре да посетиш специалист.

# 2
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 643
Да, аз зная, че за мен, но имало такива специалисти, които създавали някакви ситуации при които детето взима участие.
Просто се учат заедно да комуникират.
В смисъл - тази вечер, той идва при мен казва ми "Тези топчета не се лапат, нали?, аз казвам да мамо, браво.
След което аз се засядам на компютъра за има няма 10 минути и излизайки от стаята виждам как той е налапал топчето и просто обезумях.Изплаших се, че ако го глътне и аз не чуя, какво ще стане, какво ще правя - топчето не е малко, не е и голямо та да не може да го глътне, точно толкова е за да стане.....пу, пу, пу
Разказвам го, защото мисля, че не съм могла да му обясня, че не трябва ли, че той не ме разбира ли, че го прави защото видиш ли не съм му на разположение веднага ли, не знам....Това с лапането от има няма 2 месеца все говоря спокойно, все обяснявам, после лекичко го пляскам през ръцете, през устичката, опитах и с наказване, но...
Но най-важното е, че не трябваше да избухвам така.
После той започна "Обичам те мама, много те обичам", "Искам да бъдеш добричка", ......ооооооох мъчно ми е, не знам, просто не знам!

...иначе много добре се справяме мисля.Много знае за възраста си, много му показвам, уча го, знаеше и знае неща, които е направо похвално за възраста му.

# 3
  • София
  • Мнения: 277
Ако държиш да ходиш на лекар,отиди само ти, не намесвай и детето. Това че си разбрала че нещо не е наред е 1-вата кра4ка, но се замисли дали просто не си преуморена и прекалено изнервена и от там да идва вси4ко. Говоря от опит и същите симптоми  Embarassed при мен един билков успокоителен чай върши чудеса,но при продължителна употреба.
Успех

# 4
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 643
Не знам дали е от преумора - имам спокойствието, не съм натоварена с каквото и да било, ако сготвя, сготвя, така е и с чистенето и разните други задължения.Имам единственото важно задължение, за което ме е помоли съпруга ми изцяло грижата за детето ни.Той също помага, даже спря да пътува толкова често за да я няма липсата на мъж у дома - може би да е и видял, че започват да куцат нещата.....
...но и като бебе съм се изпускала да му се карам/викам - случвало се е когато не е спал или когато се събуждаше през нощта и с часове не искаше да заспи каквото и да правех, през дена също не спеше или пък точно когато аз се надръндех, че може да полегна след стотното измиване, избърсване и пране, гладене и т.н, точно тогава той решаваше, че няма да спи и това беше цяла една година и кусур....

Пътите, които това се случва се радвам поне, че мога да ги изброя на пръсти, но искам да спра, искам да мога да се контролирам - страхувам се, че изпускам нещата и следователно и него. Confused

Би ли ми казала моля какъв е този чай?Благодаря!

# 5
  • София
  • Мнения: 277
нямам в момента кутия за да ти кажа подробно и точно име, но е стандартен чай,има го във всички магазини,квадратна кутия и пише успокоителен чай. поне два три дни трябва да го пиеш,за да усетиш ефект.при мен действаше.

Много е гадно това което разказваш,но все едно чета себе си,по същия начин се ядосвах като не спеше и и крщях. Сега също ми се случва да избухна без повод от страна на детето,но вече много съм се научила да се контролирам,но пак се случва чат пат. Детето ми е плахо,недоверчиво,за всичко гледа моита реакция и тогава казва какво мисли и иска в зависимост от това аз как съм реагирала. сега се стремя в тази насока да променя нещата.

# 6
  • Мнения: 4 879
Може би наистина си се преуморила и още нещо - аз си го определям за себе си като "зацикляне", т.е. еднообразие. Няма значение, че не си натоварени с излишна работа, домакинстване. И при най-приятното занимание се получава "зацикляне". А може и да искаш собствено развитие и тогава не би се вторачвала само в детето.
Съжалявам, че се намесвам, не съм психолог. Просто всеки има такива моменти. А грижите за едно дете също не са малко и можеш да се преумориш, зациклиш.
Знаеш ли, дори да не са сеанси, един разговор с психолог наистина действа ободряващо. 
Успех!

# 7
  • София
  • Мнения: 954
Една много полезна тема, където може да споделиш тревогите си. Успех!  Hug



http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0

# 8
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 643
И тук да попитам - Защо темата ми е в този под форум?

# 9
  • Мнения: 458
Четейки разказа ти , много ми напомня за мен самата. И аз определено съм от грижовните и любвеобилни майки, които полагат доста грижи за детето. И аз съм се лишавала от много удоволствия само и само на нея да и е конфортно. И явно по този начин доста се изцеждаме - и физически и най-вече психически. Винаги съм се стремила да угодя на детето, но явно с това поведение я разглезихме и сега щом иска нещо трябва непременно да стане по нейната, което допълнително ме изнервя. Напоследък и аз започнах доста да й се карам, но това е винаги след като преди това съм пробвала с добро- многократни обяснение, молби и т.н.
Така че напълно те разбирам. Аз ходя и на работа  и това допълнително ме натоварва. Определено една от най-трудните работи е да се гледа дете. Особено от такива майки като нас, които се "впрягат" за всичко.
Като съвет мога да ти дам да се опиташ малко да се откъснеш от детето - остви го на баба му да го погледа малко, а вие с мъжа ти отидете на почивка. Така ще изпуснеш малко пара!

# 10
  • Остров Приятелство
  • Мнения: 643
Дано да е от това, което мислите всички...защото аз наистина съм много притеснена! Confused

Нямам баби, които да ми помагат, имам сестри, но и те не помагат - всеки си е подхванал своето.
Пробвах ме с гледачка за по два три часа, но беше невъзможно - той пищеше като луд и така и не свикна, а тя беше чудесна, но...останахме и без нея.
Благодаря на всички, които проявявате разбиране!  bouquet



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт