Здравейте,
Никога не съм вярвала, че ще имам нуждата от такава помощ, но....
Може ли някой да ме насочи към психолог, невролог или и аз не знам какво....
Иде реч за това - напоследък, а и май не напоследък не се разбирам с детето си.Много често си позволявам да му крещя в буквалния смисъл, опитвам се да обяснявам това или онова, но до един момент и после...Не зная как да се държа с него, някак си всичко правя и говоря все едно е голям човек, а той скъпия е едва на 3 години.По някой път му показвам ачик, ачик какво се случва ако направи еди какво си - говоря за здравето му например, ако лапне нещо, че ще се задуши, че ако не ходи до мен може да се загуби, да го вземе някой и разни да не задълбавам, че толкова ми е трудно....Забелязвам вече, че изпитва страх от мен.Той е толкова мил, засмян и добър - дете за чудо и приказ.Ученолюбив, любознателен, игрив, закачко е, разбира се прави и детските бели, но те наистина са незначителни....а аз викам ли викам, или пък давам смесени сигнали - ту давам абсолютно всичко, играем, смеем се, гушкаме се, четем, разхождаме се, няма нещо което да откажа и в следващия момент нещо изперквам.За елементарно нещо започвам да викам като....пример - че не е запомнил от едно детско кой как се казва и се започва от моя страна....
А милия той седи поти се, се страхува и зацикля естествено и сигурно се чуди сега пък какво е станало, какво е провокирало поведението ми, а и най-важното е, че сигурно изобщо не разбира какво става и се случва, а изпитва само безумен страх.
Според моя близка имам нужда да ходя на лекар или там каквото е.Била чувала за такива сеанси, които се правят с родителя и детето. Такива в които се показват ситуации, показва се как се общува и т.н.
Моля, не ме нападайте за поведението, което имам към детенце и не ме разбирайте погрешно - мисля е важно, че поне осъзнавам, че нещо не е наред и искам да поправя стореното докато има време.Иначе съм много грижовна към него.Внимателна, любеобвилна, уча го на много неща, гледам да има за него най-доброто.Даже ми казват, че понякога прекалявам с моите грижи, и че трябва да го оставам само да се справя с това или онова.
Ако някой му "скочи' или обиди на вън, скачам като ужилена.Давам всичко за неговия комфорт и спокойствие.
Обезумявам от страх, да не го травмирам и да останат в него спомени за моето държание.Обичам го, не бих му навредила никога и поради това се допитвам за помощ.
Не зная какво става с мен, не зная дали винаги е било така, или сега нещо се случва - просто не знам.
Благодаря на всички отделили време да прочетат и тези които ще се отзоват.
Никога не съм вярвала, че ще имам нуждата от такава помощ, но....
Може ли някой да ме насочи към психолог, невролог или и аз не знам какво....
Иде реч за това - напоследък, а и май не напоследък не се разбирам с детето си.Много често си позволявам да му крещя в буквалния смисъл, опитвам се да обяснявам това или онова, но до един момент и после...Не зная как да се държа с него, някак си всичко правя и говоря все едно е голям човек, а той скъпия е едва на 3 години.По някой път му показвам ачик, ачик какво се случва ако направи еди какво си - говоря за здравето му например, ако лапне нещо, че ще се задуши, че ако не ходи до мен може да се загуби, да го вземе някой и разни да не задълбавам, че толкова ми е трудно....Забелязвам вече, че изпитва страх от мен.Той е толкова мил, засмян и добър - дете за чудо и приказ.Ученолюбив, любознателен, игрив, закачко е, разбира се прави и детските бели, но те наистина са незначителни....а аз викам ли викам, или пък давам смесени сигнали - ту давам абсолютно всичко, играем, смеем се, гушкаме се, четем, разхождаме се, няма нещо което да откажа и в следващия момент нещо изперквам.За елементарно нещо започвам да викам като....пример - че не е запомнил от едно детско кой как се казва и се започва от моя страна....
А милия той седи поти се, се страхува и зацикля естествено и сигурно се чуди сега пък какво е станало, какво е провокирало поведението ми, а и най-важното е, че сигурно изобщо не разбира какво става и се случва, а изпитва само безумен страх.
Според моя близка имам нужда да ходя на лекар или там каквото е.Била чувала за такива сеанси, които се правят с родителя и детето. Такива в които се показват ситуации, показва се как се общува и т.н.
Моля, не ме нападайте за поведението, което имам към детенце и не ме разбирайте погрешно - мисля е важно, че поне осъзнавам, че нещо не е наред и искам да поправя стореното докато има време.Иначе съм много грижовна към него.Внимателна, любеобвилна, уча го на много неща, гледам да има за него най-доброто.Даже ми казват, че понякога прекалявам с моите грижи, и че трябва да го оставам само да се справя с това или онова.
Ако някой му "скочи' или обиди на вън, скачам като ужилена.Давам всичко за неговия комфорт и спокойствие.
Обезумявам от страх, да не го травмирам и да останат в него спомени за моето държание.Обичам го, не бих му навредила никога и поради това се допитвам за помощ.
Не зная какво става с мен, не зная дали винаги е било така, или сега нещо се случва - просто не знам.
Благодаря на всички отделили време да прочетат и тези които ще се отзоват.
Може би не е нещо кой знае какво като проблем, но щом те притеснява и осъзнаваш, че нещата не са както трябва е по-добре да посетиш специалист. 
при мен един билков успокоителен чай върши чудеса,но при продължителна употреба. 
