Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
Преди 3 месеца осинових 2 деца (сестриче и братче)-съответно на 5 год. и 2 г. и 7 месеца. Имам голям проблем с това, че не ме слушат изобщо. Нищо друго не ми правеше такова голямо впечетление, но дъщеря ми за трети път взе и се върна вкъщи дъвчейки дъвка от боклука (първите 2 пъти от улицата). Когато го направи за първи път обясних, че не се взимат неща, които се слагат в устата от улицата или от чужди хора. Вторият път й издърпах много силно ухото, за да слуша. Но този път изпаднах в яростна паника и я наказах доста жестоко (да стои сама в стаята си цяла вечер и не й говорех, като възнамерявам да не й говоря още 2 дни). Брат й все още не е правил такива работи, но очаквам и това да стане, защото тя е неговият пример. Моля дайте съвет какво да направя, за да накарам децата си да слушат поне за такива важни неща.
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Или това е много лоша шега и някой се гъбарка с мамите от този хубав форум или ако е истина ти не си добре бе жена!!!! Как ще наказваш три годишно дете за такова нещо. Ще обясняваш и по сто пъти ако трябва, и ако не те слуша пак ще говориш и говориш, внимателно и нежно за да покажеш че го правиш от загриженост и обич а не защото си си наумила че точно така трябва да постъпи детето както ти кажеш. То е Човек, който трябва да се уважава, а наказанията го унижават- не мисля че това ти е целта. Извинявай за острия тон, но аз също съм наказвала сина ми, но да не му говоря два дни!!!!!Извинявай- можеш да накажеш едно дете да не яде сладолед, да не гледа телевизия, но да го лишиш от обичта си е жестоко- макар че съм сигурна че ти го обичаш, такова наказание децата тълкуват като "ти не ме обичаш вече" и страдат- и това за една дъвка. Синът ми беше на 7 месеца и изяде фасовете на половината плаж на Албена - е аз какво??? Трябваше да му смъкна кожата от бой или да го накажа. А освент това на такива неща гледам с насмешка, до момента в който детето започне да осъзнава опасностите и може да ги прецени- дете на 3 години не може да преценява само и затова са родителите- да са край децата и да преценяват вместо децата. А и както казва нашата детска сестра и витамин КАЛ е полезен за имунитета Mr. Green
Общувай с децата - разказвай им как си ги избрала защото са най -добрите и послушните и колко са специални, че те са те избрали и ти си ги избрала и че не всеки може да избере майка си и татко си. Измисляй им истории за деца които яли дъвки от земята и ги заболяло коремче, но един чичо доктор им помогнал и те обещали повече никога да не ядат неща от земята, а ще отидат да помолят майка им да им купи и естествено историята може да се доукраси както си искаш, като става въпрос за едни други деца, които не послушали майка си, а не като твоите такива добрички и послушни. Колкото повече говориш на едно дете че е добро - то толково повече се старае да покаже че е такова. Такива актове на непослушание са сигнал, че искат да им се обърне внимание, дори да си изпросят наказание. Като в рекламата по изборите "Бъдещето иска да му обърнеш внимание". Прибягвай към наказания в крайни случаи, и гледай такива ситуации да не те изкарват от контрол. Не си пъдар, а любящ родител.
По- късно видях че съм объркала децата и всъщност момиченцето е по- голямото, но съветите ми остават същите дори в още по- голяма сила защото става въпрос за едно доста по- осъзнато дете. Говорете, говорити,говорете.
« Последна редакция: ср, 06 юли 2005, 07:51 от yosarian »
Цитирай

САЩ

Мнения: 160
Здравей Пенке,
аз нямам осиновени деца, но големия ми син започна да се държи по този начин когато се роди третото ми дете и той се оказа в положение на средно дете. Предполагам, че го правеше за да привлече вниманието ми, да му докажа, че все още го обичам и т.н. В твоя случай вероятно детето иска (може би подсъзнателно) по този начин да провери доколко го обичаш, като те пробва. Може да е травмирано ако досега е било в дом и да не знае как да реагира в новата атмосфера. В нашия случай му говорех, разказвах му случки от моето детство и се опитвах да разбера защо върши неща с които си вреди и ме ядосва едновременно. Много си говорехме, опитвах се да му отвлека вниманието с други занимания. Забелязала съм, че с наказания не постигах нищо, само повече се озлобяваше. Позволявам си да те посъветвам да не преставаш да им казваш и показваш колко много ги обичаш, че те са всичко за теб. Не очаквай автоматично да започнат да те слушат - за тях това е голяма промяна в живота им и това е начин да ти покажат че го изживяват по свой си начин. Слушай ги какво ти говорят, особено голямото, може би иска да споделя с теб (по нейн си начин) и търси как да привлече вниманието ти.  Те са още много малки и съм сигурна, че обградени с много обич, малко по малко ще започнат да те слушат. Желая ти много успех!
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Май някой си прави майтап, но лош  Shocked Rolling Eyes Rolling Eyes!?!
Или не ....

Как така ще ги удряш, та те току що са дошли в къщата ти  Shocked , а и наказание за цяла вечер на такова малко дете ми се струва прекалено (меко казано). Аз си мислех, че съм строга майка, но не е възможно да оставя сина си цяла вечер сам.
Нормално е да те пробват, да търсят границите, децата постоянно това правят с всички възрастни. А и не бива да забравяш, че може да имат някой лоши навици, които с любов и търпение ще промениш...
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Ето детската гледна точка - понеже и аз бях потресена от тази криворазбрана възпитателна строгост,попитах 6-годишния ми син той какво би направил,ако така реагирам към него.
Детето ми отговори без никакво колебание - ако ме затвориш в стаята и не искаш да ми говориш,ще изчакам всички да заспите и ще избягам през прозореца,щом сте такива гадни и не ме обичате!
Не става въпрос доколко е реалистична представата му (живеем на 8-мия етаж Laughing),но е ясно какво предизвиква в детската душа това поведение.Ако аз бях дете,щях да се чудя защо въобще са ме взели тези хора,щом няма да ме забелязват,ще ме оставят сам в стаята и няма да ми говорят с дни...
Момичетата са дали добри съвети как се постъпва в подобни ситуации - аз ще допълня само едно - мисли не как трябва да изкорениш подобно поведение,а защо детето се държи по такъв начин и преди да вземеш каквато и да е мярка,помисли какво би помислила ти самата за възрастния,ако си на мястото на детето!Децата не са хитреци,които да си мислят - я,тая ми пуска гювеч да се държа както си искам - напротив,особено пък деца в това положение,които имат много да губят,искат с всички сили да са добри и харесвани - опирай се на това и ще постигнеш чудесни резултати с насърчение и добри думи.Много по-добър ефект би имало да се покажеш огорчена и нещастна от постъпката и тактично при друг повод на детето да отбележиш колко си доволна,че докато сте били на разходка,не е пипало неща от земята - като го похвалиш,че това показва колко е голямо и добре възпитано.Тези неща и одобрението значат за детето много повече - и имат несравнимо по-добър ефект от наказания.
« Последна редакция: ср, 06 юли 2005, 10:31 от hedra »
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Пенке, реакцията ти е неправилна, но те разбирам.
Сигурно е много трудно и объркващо изведнъж да се озовеш с две и то сравнително големи деца. Аз понякога трудно се оправям с дъщеря си /която е почти на възрастта на твоето момиченце/, въпреки че я гледам от бебе и съм моделирала /доколкото мога/ характера й и съм свикнала на особеностите й. Би ми било много трудно да се справя с дете на 5 год. което познавам от скоро и което има оформен вече характер /който не познавам в детайли/, а и предполагам доста лоши навици, придобити от дома. От опит обаче ще ти кажа, че с лошо не става. Особено при тези дечица, които са видели какво ли не. Много повече ще я стреснеш, ако и покажеш колко я обичаш, но и колко ти е мъчно, че не слуша, отколкото със силово наказание. Евентуално може и да помълчиш /но два дни е ужасно много за толкова малко дете - и половин час е достатъчен/, но с мълчанието си да демонстрираш, че си по-скоро огорчена и обидена, отколкото ядосана. И както и да я наказваш, никога не забравяй да и повтаряш, че я обичаш и винаги ще я обичаш, дори и когато е лоша. За да почне да те слуша и да има респект от тебе, детето трябва да те обича, а не да се страхува. Детето трябва да е убедино, че го обичаш и то е твоето дете и каквото и да стане ще е винаги при теб. Не го ли чувства така, ще ти прави на пук и няма да можеш "да го пречупиш" дори и със сила /както си опитала да направиш/.
Момиченцето ти ходи ли на градина или нещо подобно? На теб ще ти е трудно да се справиш сама. Дано има кой да ти помага.
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Здравей Пенка.Прочетох няколко пъти написаното от теб и ми се струва че е прекалено това което си направила.Нямам намерение да ти давам съвети как да си възпитаваш децата, но помисли върху това.Явно някъде бъркаш, и колкото по бързо разбереш къде, толкова по добре.
Не бих ударила синът си само заради това, че е взел от земята дъвка,още повече пък да го наказвам цяла вечер, да седи заключен в стаята си.yosarian ти е дала страшно добри съвети и си мисля че биха могли да ти бъдат от полза.
Моят син, преди две седмици беше си похапнал пясък от пясъчника, където играят децата,но това не означава че трябваше да го напердаша.Обясних спокойно и търпеливо че така не се прави, че пясъкът е мръсен и има едни малки буби наречени микроби.От тогава излизайки навън, когато види нещо мръсно на улицата, синът ми ме поглежда и пита"Има коби нали мамо?"Не съм сигурна дали отново няма да направи подобна глупост, но даже и да го стори аз съм човекът който трябва да му обясни защо не е хубаво да се прави така.Далеч съм от мисълта да го наказвам, заради подобно нещо.Опитай с малко повече търпение и разговори да овладееш ситуацията.Поущрявай детето когато ти помогне с нещо например.Аз така правя със моят син.Когато започна примерно да прибирам прането, той бързо дотърчава при мен, и почва да се моли да сгъва дрешките.Поущравям го за помощта му, казвам че без него не бих се справила, а той милият хвърчи от радост, че е бил от помощ.
Така че седни,  помисли върху това как да постъпиш най-добре, и после действай.Имай предвид че все пак детето не е пеленаче, достатъчно голямо е за да знае какво става и най-вероятно е доста объркано.
Желая ти успех.
Цитирай
Мнооооого благодаря на всички, които ми отговорихте!!! Не можете да си представите каква нужда имах от вашите съвети и дори укори, макар че Ивка беше доста рязка и не беше прочела внимателно какво съм написала. Не й се сърдя. Аз не ударих дъщеря си при първото взимане на дъвка от боклука, а при второто, но сте прави, че не трябваше да го правя. Не й говорих само 2 ч., а имах намерение да не й говоря 3 дни (бях страхотно ядосана). Просто всичко се случи вчера и не съм спала, разбира се, цяла нощ и изобщо не можете да си представите как се чувствах. Знам много добре, че греша и ще намеря начин да се справя до голяма степен и с ваша помощ. Много ви благодаря още веднъж и да сте живи и здрави, както и вашите дечица.
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Мнооооого благодаря на всички, които ми отговорихте!!! Не можете да си представите каква нужда имах от вашите съвети и дори укори, макар че Ивка беше доста рязка и не беше прочела внимателно какво съм написала. Не й се сърдя. Аз не ударих дъщеря си при първото взимане на дъвка от боклука, а при второто, но сте прави, че не трябваше да го правя. Не й говорих само 2 ч., а имах намерение да не й говоря 3 дни (бях страхотно ядосана). Просто всичко се случи вчера и не съм спала, разбира се, цяла нощ и изобщо не можете да си представите как се чувствах. Знам много добре, че греша и ще намеря начин да се справя до голяма степен и с ваша помощ. Много ви благодаря още веднъж и да сте живи и здрави, както и вашите дечица.

Не виждам с какво толкова съм била рязка,но ако все пак съм преминала границите на нормалното моля да бъда извинена!Ако с нещо съм те засегнала, направила съм го несъзнателно.
« Последна редакция: ср, 06 юли 2005, 12:57 от ivka10 »
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
дълго се чудих какво точно да напиша... ми прави с децата това, което искаш и на теб да ти правят! И нищо повече!
Аз имам малко строго и даже истерична майка - наследила съм нейния характер - но всеки път когато се опитам да пробутам на бебето нещо дето ТРЯБВА и зато ва ИСКАМ то да приеме /а малкия категорично отказва/ се сещам за всичките пъти дето съм повръщала от ядене, била съм наказвана защото ТАКА ТРЯБВА и тем подобни начини да си изкарами личните желания и сила върху децата! Помисли ако ТЕБ те накажат за грешсите дето допускаш по този начин - как ще се чувстваш?! Мъжът ти да не ти говори 2 дена следващия път и да те прати в някоя стая наказана.... Ще видиш колко добре действа - само си помисли това... и си помисли колко си плакала и искала тези деца... представи си, че поради твоята грубост ги изгубиш... Е ако си мислиш всичките тези неща всеки път когато ставаш крайна - ще ти действа много освежаващо и ще ти напомня, че възпитанието е дълъг и труден процес но е диалог, а не монолог и налагане на воля... Човек му е ДАДЕНО свише ПРАВОТО да бърка... ти трябва да показваш правилния път, но не чрез грубост и крайна жестокост - каквито са силовите и наказанията с лишщения. И аз пляскам по памперса - ама много рядко и това е моята слабост...
Баща ми винаги е имал по-голям авторитет от грубите наказания на майка ми - а успеха се дължеше на:
1. разговнор и подробно обяснение
2. предупреждение ПОНЕ 3 пъти - не по-малко!!! а при деца лишавани от грижи до сега аз бих удължила повтарянето и предупрежденията
3. твърда последователност - след определения брой предупреждения и обяснения - наказание - но краткотрайно наказание! след като си наказал - държиш се добре с детето, не го лишаваш с ДНИ от ласки и обич! и НИКОГА не прекъсваш комуникацията си с него!!!

Знам, че ти си постъпила по-меко от това което си искала да направиш - знам че е адски трудно! НО ако се постараеш - нещо което се налага на всеки родител - ще се справиш! Радвам се че си разбрала че имаш проблем и си се обърнала за съвет - това значи че си отворена и искаш да успееш...а това значи че вече 50% от битката си я спечелила!
Успех и запазвай спокойствие! Пиши как вървят нещата!
Цитирай

София

Мнения: 7 030
...... макар че Ивка беше доста рязка и не беше прочела внимателно какво съм написала. Не й се сърдя....
Не виждам с какво толкова съм била рязка,но ако все пак съм преминала границите на нормалното моля да бъда извинена!Ако с нещо съм те засегнала, направила съм го несъзнателно.
Пенке, май и ти не си прочела правилно. Предполагам, че имаш впредвид yoserian, а не Ивка, която винаги е била изключително тактична и мила.
Съветите, които catnadeen ти дава са много добри. Опитвай се винаги да си спомниш като дете как си реагирала в дадена ситуация, как околните са го тълкували, какво си мислила и чувсвала, когато са те наказвали. И винаги си спомняй колко много си искала тези деца и колко самотно ти е било без тях /това при мен винаги "охлажда" спонтанния гняв/ Very Happy
Цитирай
Да, Лекси, права си - имах предвид yoserian, но както вече написах не се сърдя. Само отбелязах, че някои отговори са резки (Ellypr вкл.) - нищо повече. Никой не ме е обидил, но дори самата аз повярвах, че съм ударила дъщеря си (което не беше вярно, а и й издърпах ухото). Въпреки всичко вие всички много  ми помогнахте да осмисля поведението си, защото наистина ми се събра и знам, че греша, но не виждах пътя, докато сега малко ми просветна. Аз не съм първа младост, както можете да се досетите и моля не ме съдете прекалено строго, защото не знаете подробностите нито за мен, нито за децата (за тях и аз не ги знам). Отново благодаря на всички, които ми отговориха и ви пожелавам много здраве (което моята дъщеря застрашава за цялото семейство с тези дъвки и това ме уплаши неимоверно много), любов и късмет! Моля да не обсъждаме този въпрос повече.
Цитирай

София

Мнения: 707
Пенке, свиквай с децата, а не се ядосвай..те ще продължават да не слушат, така както и моите деца не слушат, така както и на другите мами децата не слушат..всичко от което имат нужда децата е любов..а здравето само ще си дойде..не си мисли, че е застрашено здравето на семейството от лапането на фас, дъвка или прочие..
прегърни детето и му купи дъвки да си има в джобчето..и си помисли дали за в бъдеще ще бъдеш тяхната любяща майка, или свирепата мащеха..целувки на цялото семейство..бъди щастлива..знам че ти е трудно в началото..на всички нас е трудно, ама е кеф голям
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Пенке, не съм искала да бъда рязка или да те обидя  Embarassed. В интерес на истината помислих, че си правиш майтап  Embarassed.
На всички ни е трудно с децата, а на тези с по две с малка разлика още повече. Но важното е да не очакваш от децата прекалено много и да избираш битките и забраните, колкото по-малко толкова по-голям успех.
Това, че нещо е изядено от земята, честно казано, според мен е "бял кахър", ще видиш и по-големи бели  Wink. Важно е да разбереш защо детето постъпва по този начин, може просто да му се дъвче дъвка, а да го е страх да си поиска или нещо друго. Децата в повечето случай не мислят логично като нас и ако искат нещо просто го правят с чисто сърце.
Желая ти здрави нерви и послушни деца  Laughing.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Аз няма да те упреквам,защото знам,че е много е трудно да се намери точният синхрон с едно осиновено вече пораснало дете.Говоря от моя опит.Дъщеря ми я осиновихме на същата възраст като момиченцето ти.Много любов ,грижи,без ненужно глезене,имах опит с моите деца,но нещата  вървяха и вървят трудно.Чакат те много ядове и  трудности.Въоръжи се с търпение-бавно става преобразяването на такива деца.Мога да кажа ,че нервите ми са опънати до краен предел-когато едно дете неиска да възприеме нещо-неиска и това е.Дъщеря ми вече е на 13г.Разбирам те чудесно как се чувстваш.Наказанията-да ,ако се наложи да се сърдиш-но за кратко-часове,не дни,защото детската психика е така устроена,че то забравя за какво е било наказано.Много обяснения и разговори,много примери и стискай зъби,защото тези деца макар и в ново семейство са стресирани от живота в дома и от новата среда-всичко е ново и различно и това също ги плаши и обърква.
И немисля, че се гъбаркаш или си правиш майтап както имаше изказвания-просто споделяш в този форум/къде другаде е по-подходящо/ и търсиш съвет,а не упреци.Съвет може да ти даде само жена с опит-осиновила дете на по-голяма възраст!
Желая ти много щастие  newsm10и да отгледате тия слънцчица newsm04-умни и разумни.Това,което сте направили -да осиновите две деца и да не ги разделяте  dancingе просто прекрасно!Едно е да гледаш детето си от бебенце,друго е да се появят две големи дечица и ти да се чудиш за всяко едно нещо-как да постъпиш ,как да кажеш,какво да облечеш!Особено за хора без опит в отглеждането на деца!Още веднъж -моите най-искрени поздравления за постъпката smile3501 smile3501 smile3501
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора