Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

Ruse, Bulgaria

Мнения: 883
Абе, момичета, да ви питам нещо. Знам, че децата ви са малки /в сравнение с моите, ама то май за това възрастта няма значение  newsm78/. В къщата с/у нас живее семейство с две момиченца. ПО-голямото е 6 клас, по-малкото - трети. Учат в различни у-ще, но и двете - на 5-6 минути път от дома им пеша. Та всяка сутрин по-голямото излиза с майка си, с ръце в джобовете, а мама носи на рамо раницата. Пет-десет минути по-късно излизат таткото с малката по аналогчен начин. Та гледам ги аз и ме мъчи един въпрос - Да не би аз да съм ощетила по някакъв начин децата си като НИКОГА не съм им носила раниците? Почти никога /освен в първата сдмица на първи клас/ не съм ги водила и не съм ги посрещала от у-ще? Докъде се простира /следва да се простира/ родителската помощ и откъде нататък е глезотия и престараване?
Един ден си позволих да попитам майката /познаваме се от доста години/ защо носи раницата на каката? "Защ да се мъчи детето? - ми каза тя. - Като порасне достатъчно тежко ще носи."

Та ще ми е много интесено да чуя вашите коментари.
Цитирай

София

Мнения: 205
За мен това е мечешка услуга. В шести клас детето сигурно го е срам от съучениците, че мама го води... Пък може и аз да съм изкривена, знам ли?  newsm78 Щерката е в детската градина и сама си носи раничката. Носих я, докато беше в яслите. Колкото по-рано децата станат самостоятелни, толкова по-добре за тях. И на мен може да ми е добре да са до полата на мама, но не мисля, че е от полза за тях. А нали уж мислим за тяхното бъдеще...

Дефи, от всичко, което съм прочела тук за теб и децата ти не мисля, че си ги ощетила по какъвто и да е начин. Напротив, смятам, че имаш две прекрасни деца, с които можеш да се гордееш. А и със себе си, защото заслугата за това е твоя Hug
Цитирай


Мнения: 3 666
Ами честно да си призная, не смятам да възпитавам дете, което ще ми лежи на гърба цял живот. Това не означава, че няма да съм до детето си, когато се налага. Бобо и сега е доста самостоятелен, то няма начин да не е след две години в институция, но ние определено поощряваме това и ще го развием максимално.
А ти и твоите деца сте ми като пример, честно. Искрено им се възхищавам на двамата.
Цитирай

Варна

Мнения: 448
Такива родители,според мен,цял живот носят на гръб децата си.Моят син ходи на ясла,но сам си носи раничката,уча го и в къщи да помага,даже се е взел много на сериозно и ходи с един парцал и чисти всичко,което му е пред очите.Това за воденето на училище-добре,но само 1-3 клас,после да ходи сам не може мама винаги да е с него на всякъде
Цитирай

Русе

Мнения: 212
Преди мен са го казали ясно и аз също мисля,че децата трябва да бъдат самостоятелни.Поощрявам всяко самостоятелно действие на детенцето ми и съм далеко от мисълта,че го ощетявам по някакъв начин.Налагам си търпение сега/нали е още малък не е много сръчен и се налага доста често след него да домакинстваш повечко/,но виждам колко е щастлив и доволен от постигнатото.Това,което чета за децата ти само ми показва колко прекрасно си ги възпитала и много се радвам на пълноценния ви живот.Надявам се да се справя и аз така добре - дължа го на детето си.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Дефи, да се присъединя и аз към хора на тези, които смятат, че твоите деца могат да служат за пример на нашите малчугани. Smile
По темата: Аз и сега когато ходим на пазар с Ваньо му давам да носи по някоя торба да ми помага, раничката сам си носи за детската.
Относно воденето до училище - тука вече ще видим на какво дередже ще сме след 2 години. При нас проблемът е, че се пресичат три квартални улици, по които има шофьори, които карат като бесни. Та сигурно ще се наложи известно време да осигуря някой да го води и взема от училище. Моите племенници напр. пресичат голям булевард на светофар и още 2 оживени улици и от 3 клас сами си ходят и се връщат от училище
« Последна редакция: пн, 29 сеп 2008, 22:06 от Gankata »
Цитирай


Мнения: 2 172
Това за раниците ми е противно открай време. Не , че и аз не съм сменяла малката за кратко, ама,само за малко, че е ужасно тежка наистина(това -1, 2 клас)Странно ми беше как майки им носят раницата още далеч преди да имам ученички.
А колко страх съм брала както тръгнаха сами.То беше по неволя, а пресичат много опасна улица, дори аз не мога да я пресека понякога.Това с воденето - трябва да е съобразено и с възрастта , но и с това какво им се налага да пресичат.За кучетата да не говорим. Безстрашна е голямата, ама на "стари" години, както и се прибира по нощите, така и я тресе страх от тях вече.А да я накарам да се прибира по-човешко време, както повечето от вас се досещат е невъзможно.
Супер самостоятелна от малка, не бих казала, че аз имам кой знае каква заслуга за това. Просто нагласа.
Цитирай


Мнения: 2 084
За мен това си е бавно и славно убиване на детето. Създаваш комплексар, който живее с нагласата, че някой трябва да те води я за ръчичка, я за носа. И така "до края на света". Моите ходят на магазина сами /е на 100 метра съм и овикваме улицата/, с пари, торба и бележка - 1 хляб и пакет сол беше първата покупка за в къщи. И толкова горди и щастливи бяха. Не разбирам как може да лишиш детето си от щастието да се чувства значим и полезен човек.
Цитирай


Мнения: 361
Дъщеря ми е във втори клас. Училището е на около 10 минути път.Сега е втора смяна, за първи път - миналата година бяха само първа. Ами....не се усеща да тръгне навреме. Добре, че се прибира брат и - той е сутрин. Та на отиване сама си носи раницата. Аз я посрещам от у-ще. Всички майки носят на децата раниците. И мойта ми я пробутва, за да тича с децата. Ми честно да ви кажа, МНОГО е тежка. И на мен ми тежи. А и иначе не може подскача с децата.И като знам, че цял ден не е играла...
Но по принцип съм против.
Цитирай

София

Мнения: 2 722


На мързелива майка яки мъжаги ще се паднат.
Да бе, ще нося, ама друг път - а кой ще ми носи на мен стоте кила  hahaha

Вън от майтапа - правят им мечешка услуга. Отглеждат си търтеи.

Цитирай


Мнения: 286
Дефи, сега времената са малко по-други, поне за София говоря. Опасно е да пуснеш детето само на училище. Тук плътно ги водят и вземат поне до 3-ти клас. Поне такива са моите наблюдения.
Що се отнася до раницата - още нямам мнение. Макар, че детето много иска да помага и носи багаж. Ако не е прекомерно тежка, вероятно ще си я носи сам.
Цитирай


Мнения: 286
Такива родители,според мен,цял живот носят на гръб децата си.Моят син ходи на ясла,но сам си носи раничката,уча го и в къщи да помага,даже се е взел много на сериозно и ходи с един парцал и чисти всичко,което му е пред очите.Това за воденето на училище-добре,но само 1-3 клас,после да ходи сам не може мама винаги да е с него на всякъде
Мда, и мойто като беше на тази възраст вършееше с парцала че и с прахосмукачката, ама сега нещо му мина ентусиазма и подозирам, че и по-зле ще става.
Цитирай


Мнения: 6 039
Да го обърнем малко на смях, макар, че като се сетя ме хваща срам.
Учех в първи и втори клас в у-ще, където преподаваше майка ми,сравнително отдалечено от дома ни, но по-хубаво от кварталното.На връщане мрънках да ми носи чантата/ от много по-тежка материя отколкото са сегашните раници/ и абсолютно неудобна за носене на такива дълги разстояния.Майка ми категорично отказваше.Аз заплашвах, че ще я хвърля. И го правех, после си я взимах и така.Но в един момент така я запокитих и реших да не я вземам повече.Как не ме усети майка ми не разбрах.Като се прибрахме ,разбра.Къде ти е чантата?Ами хвърлих я.Защо? Защото ми тежи и ти не искаш да я носиш.Баща ми тръгна да я търси, но не я намери.На другия ден от притеснение майка ми обърка спирките за слизане/Тя тогава нямаше и 30 години, беше от младите учителки в това у-ще/Отиваме на у-ще и тя ме води при моята учителка, "да се признаваме за виновни".И...учителката ми подава чантата.Някакъв баща на дете от другия клас я намерил.Отваряме я- вътре сред тетрадките и учебниците скрита една смачкана кифла...Що да я ям, като мога да я скатая...Срам, срам./Пък сега искам синът ми всичко да си изяжда/

В трети клас последва наказателна акция- изпращане в кварталното училище, което аз не харесвах.И учене в различни смени с майка ми- виждахме се само късно вечер.А бях отлична ученичка и изключително добро и кротко дете, защо см я хвърлила тази чанта...при това все още не бях чувала нищо за лионските тъкачи.

Срамът, който брах ми беше един добър урок по отговорност.Не мога да си представя, че синът ми ще иска да му нося чанти и раници, напротив още от сега се старая да го уча на самостоятелност.Освен това, като момче искам да го науча да уважава жените и да им помага.
Цитирай


Мнения: 101
Истината е винаги някъде по средта...
Цитирай

София

Мнения: 66
Такива родители,според мен,цял живот носят на гръб децата си.Моят син ходи на ясла,но сам си носи раничката,уча го и в къщи да помага,даже се е взел много на сериозно и ходи с един парцал и чисти всичко,което му е пред очите.Това за воденето на училище-добре,но само 1-3 клас,после да ходи сам не може мама винаги да е с него на всякъде
Мда, и мойто като беше на тази възраст вършееше с парцала че и с прахосмукачката, ама сега нещо му мина ентусиазма и подозирам, че и по-зле ще става.
Истината е винаги някъде по средта...
И наистина ще става по зле
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора