Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • там далеч
  • Мнения: 57
Обичам си родителите. Даже много ги обичам, но... Но все по-често се улавям да казвам на ум разбира се:"Дано като остарея не приличам на теб/вас". Не искам да съм сърдито мърморещо старче като баща ми, който не беше такъв човек преди. Нито искам да съм като мама- плаха, възпитана, отстъпчива и да допускам заради тези ми качества да ме мачкат. Не искам и да ги променям (не че мога). Те са моите родители и ги приемам такива, каквито са. Но наистина има неща, дребни качественца от характера, които не искам да притежавам, нито да наследявам от тях (а дали не ги нося в себе си, в очакване на подходящ момент за проява?). А вие, по какво не искате да приличате на своите родители?

# 1
  • Мнения: 14 956
Късно е за мен - вече приличам.  Laughing

# 2
  • тракийка съм
  • Мнения: 1 983
някои качества са привични на староста,не на родителите

# 3
  • там далеч
  • Мнения: 57
Как`Сийке, то и за мен е късно, но все още мога да контролирам нещата.

Пали, дай пример де.

Аз продължавам списъка с качества, които не искам да притежавам. Песимизмът е едното от тях.

# 4
  • Мнения: 2 437
Освен малко по външност почти по нищо не приличам на родителите си, и надявам се така да си остане.

# 5
  • тракийка съм
  • Мнения: 1 983
ТОВА Е ЦИТАТ ,ОТ ТВОЯ ПОСТ
Не искам да съм сърдито мърморещо старче като баща ми, който не беше такъв човек преди.

# 6
  • Мнения: 279
Песимизмът също като че ли е резултат от годините и житейския опит...
Не искам да остана вечен пубертет, като майка ми! Слава богу, май съм се разминала с подобна участ Grinning

# 7
  • София
  • Мнения: 3 447
Късно е, либе, за китка, както се казва Simple Smile Повече ме вълнува по какво синът ми няма да иска да прилича на мен.

# 8
  • Мнения: 517
Отпицанието при мен беше в тинейджърската възраст и малко по- късно. От известно време преоткривам родителите си и осъзнавам, колко хубави качества има у тях. Това, което не бих взела от майка си е прекалената амбициозност, проектирана върху детето. Има и други дребни "дефекти", които не ми се струва фатално, ако съм наследила.

# 9
  • там далеч
  • Мнения: 57
Пали, това със "сърдитите старчета" беше заимствано от едноименния филм с Джак Лемън и ...другия актьор го забравих.
Абе не мога да проумея как може всичко да те дразни около, над и под теб. Е не може чашата да е винаги наполовина празна. И когато се опитам да убедя, че всъщност чашата е наполовина пълна, да ми се тросват, че нищо не разбирам. Въпреки клиширания пример, предполагам всяка от вас е изпадала в такава ситуация. Хем нелепо, хем дразнещо.

# 10
  • Мнения: 4 302
Странна работа, Като тийнейджърка бях сигурна, че не искам да съм като майка ми, дори й го бях заявила в някакъв спор. Сега обаче без хич да се замислям, съм взела точно тези неща, които уж не исках- най вече по отношение на приятелите и социалните контакти. Други черти от характерите им са ми толкова далчени, че и през ум не ми минава че мога да ги възприема.
А напоследък взех да се заимслям в онея теории, според които жената си избирала мъж, приличащ на баща й. И почнах да се вглеждам в половинката  и да се чудя има ли нещо, в което да прилича.

П.С. Имаше една сцена от Аризонска мечта, където Лили Тейлър говори по въпроса, много ми беше харесала.

# 11
  • София
  • Мнения: 581
 Не искам да съм толкова честен човек като баща ми и толкова добра и раздаваща се на хората като майка ми. Притежават тези качества в излишък и чак понякога им се ядосвам.

# 12
  • там далеч
  • Мнения: 57
Е, тук е редно да спомена и онзи момент на порастването, когато всяка от нас, ставайки родител, започва да се улавя в повторение на думи, жестове, реакции на собствените си родители, нищо, че години по-рано се е кълела пред себе си, че " аз като стана майка, в никакъвм случай няма да...."
Хм, излиза, че всичко е от разминаването между поколенията ли? newsm78

Последна редакция: ср, 01 окт 2008, 22:05 от ЛъЧиста

# 13
  • Мнения: 2 437
Айде малко да конкретизирам и аз. Няколко неща само ще изброя, в които много, ама много се надявам да не заприличам на родителите си.
Пълната липса на амбиция и задоволяването с малко във всяка сфера и считането на това за повод за гордост.
Фанатизма на майка ми и отказващия да приеме, че хората като минат 40 все пак трябва да се разделят с инфантилното си поведение мой баща.
Мисленето какво ще ядем днес да е най големия ми приоритет и това, че може да преяде дори с домати - майка ми.
И ужасния кичозен вкус за дрехи на баща ми, с които обикновено, ако не му ги купим ние с брат ми прилича на папагал.

# 14
  • тракийка съм
  • Мнения: 1 983
наистина мрънкянето е приоритет за старци.дадох ти пример,не се заяждам.мен лично по ме притеснява ,че мъж ми почва да прилича на баща си.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт