Въпроса ми е не за целите които са лесно достижими а за тези които са трудно осъществими или почти недостижими.Борите ли се докрай макар и да виждате че няма смисъл и кога се отказвате?
- Публикувана: 4 окт. 2008, 12:57 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2008, 15:47 ч.
как преследвате целите си?
Въпроса ми е не за целите които са лесно достижими а за тези които са трудно осъществими или почти недостижими.Борите ли се докрай макар и да виждате че няма смисъл и кога се отказвате?
Не, не съм борбена натура, не съм и постоянна.... Обичам лесното аз.
Ако е за нещо, в което с доказване на способностите може да се постигне резултат, ако имам желание и амбиции, боря се.
За второто, харесваш някой, а той теб не. Пълна загуба на емоции и време.
Да се бориш за любов е най загубената кауза.
Не бих искала да имам някой "на всяка цена". Дори не мога да си представя да нарека любовта цел.
За второто, харесваш някой, а той теб не. Пълна загуба на емоции и време.
Да се бориш за любов е най загубената кауза.
Не бих искала да имам някой "на всяка цена". Дори не мога да си представя да нарека любовта цел.
Преследвам ги, докато не установя, че няма да стане, както си го мисля аз. Или поне, не сега.
Следвам максимата "Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще".
След време в повечето случаи, се получава всичко както съм го искала, и то, когато пък най-малко съм го очаквала.
Мисля, че за всяка наша поставена цел, си има подходящо време и място за нейното осъществяване.
Лошото е, че няма как да го знаеме и пада голямо напъване.
Но те се случват и именно заради това, защото някъде, по някое време сме се напнали по случай случката.
Следвам максимата "Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще".
След време в повечето случаи, се получава всичко както съм го искала, и то, когато пък най-малко съм го очаквала.
Мисля, че за всяка наша поставена цел, си има подходящо време и място за нейното осъществяване.
Лошото е, че няма как да го знаеме и пада голямо напъване.
Но те се случват и именно заради това, защото някъде, по някое време сме се напнали по случай случката.
Наумя ли си нещо се втурвам в атака напред: драпам , боря се , мъча го да стане ...
Ако стане, добре дошло . Ако, пък не виждам смисъл от усилията които полагам пък пустата пущина не става и не става се оглеждам и ослушвам .
Влакът ли не е за мен или аз не мога да го стигна .
Ако е първото - забравям.
Ако е второто , разсейвам се , свиркам си ... и мисля .
Подхващам го от другия край .
Туй то
Ако стане, добре дошло . Ако, пък не виждам смисъл от усилията които полагам пък пустата пущина не става и не става се оглеждам и ослушвам .
Влакът ли не е за мен или аз не мога да го стигна .
Ако е първото - забравям.
Ако е второто , разсейвам се , свиркам си ... и мисля .
Подхващам го от другия край .
Туй то
С хъс се боря, но не винаги успявам. 
За работа не бих се борила, няма таква позиция която да ме накра да я преследвам.
Но за човек бих се борила, друг е въпроса дали човека заслужава. И аз от позицията на житейския опит мога също да кажа че на сила хубост не става. За съжаление....
Но ми хареса това с влака в предни пост, и се замислих. По добре да се окаже че не е лесно да го стигнеш и да промени човек тактиката.
За работа не бих се борила, няма таква позиция която да ме накра да я преследвам.
Но за човек бих се борила, друг е въпроса дали човека заслужава. И аз от позицията на житейския опит мога също да кажа че на сила хубост не става. За съжаление....
Но ми хареса това с влака в предни пост, и се замислих. По добре да се окаже че не е лесно да го стигнеш и да промени човек тактиката.
