Как се справяте психически?

  • 5 522
  • 84
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 22 513
[а когото дължа живота си и най-близките ми приятели.
Помня думите на съпруга ми, все едно е било вчера:
"Разбрах, че за мен вече не е толкова важно дали ще имаме дете или не. Осъзнах, че единственото, което искам, е да си здрава и да си до мен. Онова, което има помежду ни, ми е напълно достатъчно. Мнозина не го откриват за цял един живот."

Тези думи ме изправиха на крака. Те ми помогнаха да продължа напред.
 Виждам и другата страна на медала - хора, които имат деца, без да имат връзка помежду си. Хора, които живеят, като съквартиранти. Хора, които нямат топлина в душите и дома си.  Tired
Не искам това. И ако цената за моето щастие е такава, аз съм готова да я платя! Стига ми онова, което имам и всеки ден благодаря на Бога за двете топли очи, които ме гледат сутрин.

Това ,с пълня сила съм го изживяла.РАдвам се,че си намерила мъжа на живота си.Щастивто е дошло при вас,някой ден ще дойде и чудото.Чакането е ужасно,иначе. Sad

# 61
  • Варна
  • Мнения: 801
Здравейте момичета ние опитваме от четири месеца всеки месец се надявам и вярвам че ще се случи никога няма да загубя надеждата.
И знайте че бог изпраща изпитанията на хората които са силни и могат да ги преодолеят всичко което не ни убива ни прави по силни желая на всички ни здрави и красиви пухкави бебоци УСПЕХ и стискам палци.

# 62
  • Мнения: 2 270
...И знайте че бог изпраща изпитанията на хората които са силни и могат да ги преодолеят всичко което не ни убива ни прави по силни...
Не вярвам в това!
Има неща, които не те убиват, но ти се иска да не е така!

# 63
  • Мнения: 282
Малее мили момичета като чета историите ви и сърцето ми се свива от мъка. При мен първото детенце /да ми е живо и здраво стана от раз/ бременността ми беше нормално без проблеми. След това обаче си мислех, че за второ все е рано и отлагахме и отлагахме ...та сега лятото без да е планувано видях двете черти толкова се зарадвах, в този момент разбрах колко много съм го искала това бебче, а и не само аз - съпруга ми, синчето ми, който е на 6  год и половина...да ама не. Беше кухо яйце и последва кюретаж, чувствах се ужасно,сега също ...След този ми цикъл вече ще може да опитваме пак, но ме е страх. Стреса в работата ми е ужасен и незнам какво да правя. Имам чувството, че ще откача от страха за бъдещото ми забременяване, а толакова го искаме...всеки път си казвам, че няма да се ядосвам служебно, ще си почивам и ще си мисля позитивно за бебеправенето и малкото човече, което ще дойде при нас ...как се справяте вие с този стрес на работното място.

# 64
  • Мнения: 239

...вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!! Peace Praynig Hug  bouquet Hug

и аз ВЯРВАМ в това и съм СИГУРНА, че този момент ще настъпи скоро! Praynig Hug Heart Eyes

# 65
  • Бургас
  • Мнения: 211
Сред толкова много мъка, в още толкова много души - не, не ми става по-ведро...просто някак се чувствам малко по-добре колко много момичета чувстват това, което и аз, плачат както и аз и още куп неща както и аз. За кураж....не знам дали си давам. Товарът си стои на гърба ми, но сякаш по-малко тежи.

Децата са най-голямото щастие. Дано Господ реши, че вече сме достатъчно пораснали и готви да го поемем това щастие  Praynig.

 Hug топла, майчина и приятелска

# 66
  • Мнения: 186
Здравейте, момичета! От няколко дни гледам темата, даже веднъж реших да пиша и... се отказах. Дадох си сметка, че бях започнала да не се справям, бях рухнала психически, а и всеки познат като ме срещне първо за бебе пита, но сега съм се заровила в работа и май точно това ми помага да не мисля за най-силното си желание и най-голяма болка. Не бях помисляла, че е толкова трудно да се случи най-прекрасното нещо! Но вярвам, че един ден ще стане и стискам палци на всички вас скоро да се похвалите! Намерете си нещо, което да ангажира повече мислите ви, при мен е работата, и дано неусетно чудото стане! Прегръщам ви! Успех! baby_neutral

# 67
  • Мнения: 453
Май много не се справям. Макар че сега като че ли съм малко по-спокойна ... може би нарочно не става, може би ми трябва време, за да се науча на търпение и да бъда по този начин после по-добра майка ... аз определено имам проблеми с липсата на търпение.
Обаче не се харесвам - от време на време имам пристъпи на злоба и завистливост, много тъпо, аз никога не никого не съм завиждала, а сега...
Най-лошото е че ми е много трудно да се зарадвам на нещо друго, не че не се смея и не се забавлявам, обаче малко се плаша от себе си, имам чувството че мога да полудея. Четох някъде че стреса за една жена, която иска дете, а не се получава, се равнява на стреса, който изпитват болните от рак... звучи ужасно, но явно ни е природа, не можем да се обвиняваме, че полудяваме, не можем да си казваме, че много се пренавиваме, просто така сме си устроени.
Но едно знам със сигурност - колкото повече чака човек, толкова по-силно ще оцени после какво има. А и това е най-добриат тест за връзката с човека, с който си - аз лично всеки месец съм все по-щастлива че съм с него, а преди толкова лесно му се дразнех на толкова дребни неща ... сега това ми се струва дребно, маловажно и безсмислено - важното е че той е до мен и с мен във всичко и се обичаме - така можем да постигнем всичко!

# 68
  • Мнения: 69
Мили дами, и аз като всяка от вас съм много нетърпелива и прибързана, и притеснителна. Но една вечер, когато си плачех за пореден път, "моето злато" ме гушна и ме успокои, като ми каза, че за всеки проблем има решение. Така, че - горе главите и светли мисли в тях - това е рецептата, защото спокойствието на жената е от огромно значение в този случай. Пожелавам на всички копнеещи за бебчета да се сбъднат най-скоро мечтите им! От сърце!

# 69
  • Мнения: 14
Здравейте,

честно казано, много време се чудих дали да пиша във форума или просто да чета. Но утре е денят, в който трябва да разбера дали този път сме успели, и днес си мисля, че просто няма да мога да се справя сама, ако резултатът е отрицателен.

Ние пробваме само от седем месеца - през това време успяхме да си направим сватба, да оженим брат ми, почти дочакахме племенник, а мен вече два пъти ме повишиха в работата. Но не мога да си мисля за друго, освен за това, че още нямам бебенце и ми се къса сърцето.

Ето, и днес търча до тоалетната през пет минути и се чудя къде в офиса да се скрия, ако отново не съм бременна. Защото ми коства толкова много усилия да сдържам и сълзи, и викове. Не искам да натоварвам човека да мен с истерията си, защото знам, че и той се надява всеки месец. И така съм толкова сама във всичко това.

И не знам така до кога. Просто толкова много ми дотежа.

# 70
  • Бургас
  • Мнения: 211
Здравейте,

честно казано, много време се чудих дали да пиша във форума или просто да чета. Но утре е денят, в който трябва да разбера дали този път сме успели, и днес си мисля, че просто няма да мога да се справя сама, ако резултатът е отрицателен.

Ние пробваме само от седем месеца - през това време успяхме да си направим сватба, да оженим брат ми, почти дочакахме племенник, а мен вече два пъти ме повишиха в работата. Но не мога да си мисля за друго, освен за това, че още нямам бебенце и ми се къса сърцето.

Ето, и днес търча до тоалетната през пет минути и се чудя къде в офиса да се скрия, ако отново не съм бременна. Защото ми коства толкова много усилия да сдържам и сълзи, и викове. Не искам да натоварвам човека да мен с истерията си, защото знам, че и той се надява всеки месец. И така съм толкова сама във всичко това.

И не знам така до кога. Просто толкова много ми дотежа.

Мила snuksiri,
предполагам си прочела колко много такива като теб сме в това положение. Затова и се събираме тук, да си поизплачем малко трудните моменти, да се поразвеселим заедно, да си дадем сили. Тежко е да, но ще дойде момент, в който ще го искаш (оставаше и да се откажеш), но ще спре толкова да ти пука вече. Не се обезсърчавай толкова - жена си - значи ти е исано да дариш света с бебче, дай Боже и повече. Просто както сама казваш сега е момент, в който се устройвате. Като се успокоите домашно, професионално  нещата се наредят. Сама ще се увериш, че е така. Особено щом сте двама, тогава имаш опора, споделяй му-той ще ти помогне и заедно ще се справите.
Късмет миличка, гушки  Hug

# 71
  • Мнения: 14
Много ти благодаря, Madleine! Знам, че точно тук е мястото да си повдигна малко духа и затова се реших да пиша.

Днес се чувствам малко по-добре - но то е, защото все още не са ме посетили нежеланите гости. И затова малко живнах.

Предполагам, че си права - просто трябва да го преодолея и да се фокусирам върху ежедневните задължения и всички други задачки. А за половинката - той винаги е до мен, но в случая си е чисто мое решение да не го натоварвам. Искам чакането на новината поне за него да е хубав период.

Още веднъж благодаря!

# 72
  • благоевград
  • Мнения: 164
zdr моми4ета , и аз да се разпиша отново този месец ми правиха първа фоликуметрия след изкуствено предизвикана овулация днес ще разбера дали все пак съм имала овулация и знаете ли за първи път съм настроена мн положително  Peaceдано интуицията не ме лъже само  Tired

късмет на всички и ДАНО скоро всички сме мами   bouquet

# 73
  • Мнения: 2 270
zdr моми4ета , и аз да се разпиша отново този месец ми правиха първа фоликуметрия след изкуствено предизвикана овулация днес ще разбера дали все пак съм имала овулация и знаете ли за първи път съм настроена мн положително  Peaceдано интуицията не ме лъже само  Tired

...
Браво
на прав път си и продължавай да бъдеш позитимно настроена
 Praynig Praynig Praynig

# 74
  • Мнения: 417
Здравейте и аз да се разпиша, след година и кусур, операция на мъжа, ходене по доктори и изследвания, как да се справям ами, вече не се справям, този месец съм решила почивка и естествено хапове, защото и аз вече от нерви получавам световъртеж, сърцебиене и т.н малко трябва да си обърна внимание, защото иначе човек изпушва, както и стана за съжаление Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт