За всяко нещо казва "няма", дори и за неща които иска и обича - първо "няма" и като се замисли се съгласява.
Много удря и то абсолютно всеки - мен, баща си.
Моят син в момента е същият. Той обаче ходи на ясла от пролетта, а това тотално отрицание започна скоро. Та при нас яслата не е причината. Там е всеобщ любимец и винаги само са го хвалили. Май го тресе някакъв бебешки пубертет. С колкото други майки на деца на неговата възраст говоря, всички се оплакват, че отрочетата им знаят само "няма". Той дори не чака да чуе какво точно му казваш. Върти глава и вика "няма!". Например "Хайде на гърнето", "Няма!". След това сяда и си свършва работата. "хайде, ставай", "Няма!" - и може да откара половин час на гърнето, ей тъй, за каузата. Явно е някакъв период, през който трябва да преминат. Като удря, не го прави от агресия. Струва ми се, че мисли, че е много интересен. Стараем се да го игнорираме в такива моменти и дано скоро свърши това тотално отрицание. Ама какво ли ще последва?