Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора

София

Мнения: 14
ЗДРАВЕЙТЕ, имам проблем със сина ми който е първи клас-като цяло е много будно и умно дете,спортува,с техниката(компютър,плейстейшйн) е на ТИ но е много расеян,неиска да си пише домашните,в занималнята ако един ден слуша два НЕ, отговаря убижда и това което ме претеснява е че агресията му е насочена към нас(мен и съпруга ми).Бих казала че е задоволено дете,мъжа ми е много спокоен-но виждам че вече и той не може да се владее.Опитвах с наказания,отговора е-МНОГО ВАЖНО КАКВО МИ ПУКА,обяснявам,говоря но всичко е времено и то много за малко.Дайте ми съвет моля ВИ,ако се обърна към психолог към кой да е или ВИЕ ако сте имали подобен проблем как сте постъпили.БЛАГОДАРЯ
Цитирай

София

Мнения: 10 816
За да се държи така явно има нещо, което го притеснява, от което се страхува. Поговори първо с учителката как се държи детето в училище. След това вече лично аз бих потърсила помощ от психолог.
Ако решиш ще ти пусна на лични телефон на една психоложка.
Цитирай


Мнения: 635
А друго дете имате ли?
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Мисля, че психологът е последната инстанция, към която трябва да се обърнеш. Говори с класната и учителката от занималнята. Опитай се да предразположиш детето си да споделя с теб. Може би има проблеми в училище, за които ти не знаеш. Децата са склонни да премълчават някои неща, защото не знаят как биха реагирали родителите им.
Цитирай


Мнения: 9 963
А поведението му изведнъж ли стана такова? Мислиш, ли че има конкретна причина?

Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
Цитирай

София

Мнения: 14
А поведението му изведнъж ли стана такова? Мислиш, ли че има конкретна причина?

Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
Цитирай

София

Мнения: 14
Рени,незнам вече дали и боя върши някаква работа на отговор-И какво като ме набиеш,само вече знам едно със сигурност че всичко се връща,като гледам него и слушам себе си все едно гледам майка ми и аз.Само че това не ми харесва.
Цитирай

София

Мнения: 14
Отговарям на Нанина-не нямам
Цитирай
Не ви трябва психолог. Защо не опиташ без наказания? Наказанието е неуважение към детето, както и да го замаскираш и то точно така го разбира. Опитай да се сближиш с него, да се сприятелиш, да разбереш какво го интересува и защо, да разбереш защо "не слуша". Опитвайки се да му бъдеш 'родител' в смисъла на човек, който само раздава правила наляво и надясно, ще сбъркаш, защото синът ти може да е малък, но е отделен човек. Затова го опознай по-добре. Може да мислиш, че го познаваш, всички майки мислят, че познават най-добре децата си, но това за съжаление не е вярно. Майките трябва да положат почти толкова усилия да опознаят детето, колкото би положил всеки непознат човек. Като начало разбери кои са приятелите му, защо ги харесва, какво правят заедно, без да задаваш тези въпроси директно - ще бъдат възприети като разпит. Попитай го дали може да те научи на нещо на компютъра, което не разбираш. Покажи му нещо, което не знае. И така.
Ние не сме наказвали децата никога - нито отнемане на каквото и да било, нито стоене в стаята или в ъгъла, нито забрана да правят едно или друго - никога. От малки ги възпитаваме с любов, разбиране и уважение, като изискваме същото и почти никога няма проблеми с дисциплината, а вкъщи всички сме приятели и се уважаваме като хора, а и всеки знае, че когато мама или татко кажат нешо, то най-често е правилно, а и ще бъде обяснено и обсъдено, а не наложено като правило с изискване за съображение. Затова не съм привърженик на наказанията - не само че не са ефективни в дългосрочен план, но и нанасят вреда. За мен наказание и възпитание нямат нищо общо.
Цитирай


Мнения: 9 963
Вчера ние пак влязохме в конфликт с моето диване- понеже не й позволих нещо (с обяснението защо не може), тя ме излъга. А домашното го писа от 3 до 9 ч.- 6 часа!
По повод на написанато от Jordan- по един и същ начин гледам и двете си дъщери. Защо с едната нямам никакви проблеми и се разбираме перфектно, а другата ми къса нервите всеки ден?! Мисля, че наистина ни трябва психолог (още преди 4-5 год. мислех да се обърна към такъв, но все си мислех, че би трябвало да мога да се справя с моето дете).
Цитирай

София

Мнения: 7 263
choteva при някои деца готовността за училище е на различно ниво от тази при други. Когато детето е и единствено в семейството е по-трудно /защото ако да речем има по-голям брат и сестра, знае поне част от нещата, които се изискват от един ученик/.
Споделям мнението на Нана и Рени, че ви е нужен психолог. Това не е нито срамно, нито излишно, просто нашите схващания са закостенели в тази насока.
И с големия и с малкия съм имала проблеми в първи клас / с малкия бяха в предучилищната поради ред причини/.
С големия решавахме проблемите на парче и сами и си блъскахме главата - част от проблемите още напомнят за себе си - несъздадени навици, неустановени правила и порядки.
С малкия се обърнах към психолог и работим с него доста успешно, въпреки малките проблемчета, като цяло малкия ми син се адаптира доста по-леко в 1-ви клас от брат си.
И Да - съгласна съм тук с Jordan, че наказанията и заплахите не само няма да помогнат, а още повече ще усложнят нещата.
« Последна редакция: ср, 08 окт 2008, 13:58 от Lennyh »
Цитирай


Мнения: 9 963
Lennyh, може ли да дадеш повече информация за психолога... детски психолог ли е, как работи с деца?
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Рени - да психоложката е специалист и се занимава с деца. Ние я посещаваме в един детски център - всичко за детето е под формата на игра и среща със "наша приятелка", за каквато наистина вече я смятам.
Цитирай


Мнения: 9 963
 Smile
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Детето просто може да има обучителни проблеми.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора