Моля, дайте ми съвет

  • 3 478
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Здравейте! Най-накрая се осмелих да споделя какво ме мъчи и да си излея душата.
Чувствам се изключително нещастна и причината за това се крие в самотата ми. На 27 г съм и преди повече от една година, приятеля ми ме заряза,все още без да знам конкретна причина защо.В началото си мислех че има намесена друга жена, но нямам доказателства а инякак не ми се връзва.Още повече той е сам в момента и не е имал връзка с друга жена след като се разделихме. Връзката, ни продължила 7 години, беше прекрасна и без сериозни проблеми. Обичахме се страшно силно и даже мислихме за деца и семейство.Докато не дойде един ден, преди година, когато той просто се прибра и ми каза че не иска да сме заедно повече.Просто ей така.Тогава живеехме заедно на квартира, която той плащаше. Съответно трябваше да се изнеса,а в този преиод работех нещо което не ми носеше много пари, но ми харесваше, и трябваше да започна друга работа за да си позволя квартира сама.Чест му прави, че не ме изхвърли, а ми даде толкова време, колкото ми беше необходимо. В началото бях като препикано мушкато, не знаех на кой свят се намирам. Всичките ми мечти за дом и семейство се бяха изпарили ей така.Намерих сили да започна нова работа, да живея на друго място и се надявах че клин клин избива.Тези мисли ми даваха сили за няколко месеца, но тъй като няма все още никой в живота ми, от известно време ми е страшно криво. Не ми се живее повече. Не мога да разбера какъв ми е проблема, защо никой не ме харесва. Повечето хора са на мнение че съм хубава жена, но явно не е така.
Истината е че, колкото и странно да звучи аз още обичам онзи човек и искам да се съберем и в същото време ми се иска той да страда.
Съжалявам за дългия пост, иска ми се да чуя някое мнение.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 344
Как може да си тръгнеш без да искаш някво елементарно обяснение?Просто ей така-чао-чао и това е!Аз ако бях нямаше да го оставя на мира,докато не ми каже каква е причината!И защо чакаш цяла година?

# 2
  • Мнения: 2 556
Не е възможно да не е изтъкнал поне 1 причина, за да иска да скъсате (дори да е опашата лъжа, все е казал нещо)?

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Честно казано не разбирам жените които си наумяват, че трябва да имат мъж до себе си и ако това не стане, започват големите драми.Едно е да искаш определен мъж (в случая бившия ти), да градиш дом с него, да създадете деца...
Нормално е ако се обичате.НО да страдаш, защото не можеш да си намериш някого на мен ми е малко чудно.
Най-малкото след толкова дълга връзка нямаш ли нужда от почивка?
Когато си избиеш мислите за мъж на всяка цена, придобиеш малко повече самоувереност и самочувствие ще се появи и мъж в живота ти.
Просто не се хващай като удавник за сламка, за първия срещнат, само и само да не си сама.

# 4
  • Мнения: 0
Поисках обяснение-не искал в момента връзка, бил нещастен. колкото и да питах, това беше отговорът му.
Мария и аз бях на същото мнение като теб, но времето минава, а на мен ми писна да съм сама.

# 5
  • Мнения: 958
bambinka10, когато един човек е щастлив в кожата си, уважава се и се радва на живота си, и хората около него го харесват, и му се "лепят".
Аз съм оптимист, за мен една прекратена връзка е началото на нов живот, а не край на стария.
След като една година, няма никакво развитие, значи човека наистина е сложил край, не се вкопчвай в спомена за една отминала връзка, гледай напред, но не си поставяй фикс идея да имаш мъж до теб, така никога няма да си щастлива.
Радвай се на момента, пътувай, излизай с с приятели, забавлявай се, един ден мъжът (любовта), ще дойде без въобще да си очаквала и ще те направи най-щастливата жена на света  Hug

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Времето минава, но си на 27 год., да не си престаряла я  Wink
Това за самотата - ако всичките ти приятелки са семейни е разбираемо.
Ако има още моми около теб просто излизайте, веселете се, опитай се да гледаш от хубавата страна на това, че си сама - няма с кого да се съобразяваш, разполагаш с цялото си време.Защото като се задомиш няма да е така.
Всичко ще си дойде на мястото когато най-малко очакваш.

# 7
  • Мнения: 183
bambinka10, я се стегни и пробвай да се поусмихнеш малко Grinning. Сериозно.
Нещо като в депресия ми звучиш, а е срамота. Сигурна съм, че си една приятна, чаровна и интелигентна млада дама, на прекрасната възраст от 27 години. Имаш работа с която сама се издържаш и живееш самостоятелно.Сега, ако погледнеш и малко по-ведро на нещата, току виж са взели да се нагласят едно по едно.
Как така реши, че никой не те харесва? Ти сама пишеш, че все още обичаш, бившият си приятел.
И съм сигурна, че някой и да те е харесал, ти даже не си и забелязала това. Просто защото "антенките" не са ти настроени на такава честота. Ако и в ежедневието си изглеждаш толкова депресивно, както ми звучиш от написаното/това е мое лично мнение/, вервай ми, колкото и да си сладка, никой няма да се пробва да ти навлезне в личното пространство.
Давай го по-ведро, пък макар и да ти е трудно в началото. Хората обичат да комуникират с положително настроени и ведри личности.
Усмихвай се.Прави всички макар и дребни неща, които те карат да се чувстваш щастлива. И изглеждай такава. Това е магнит за повечето хора. Ти самата ще се харесваш повече тогава. А от там и другите.

# 8
  • Мнения: 311
Какво значение има дали е дал обяснение или не?! Обяснения от сорта на - "срещнах друга и съм лудо влюбен" или "мила, извини ме, но се събудих и открих, че съм гей" ще променят ли нещо? Връзката е стигнала до края си и това е. Да се рови и да се търсят причини е само загуба на време и нерви.
Затваряй страницата и давай напред. Ти си само на 27 години. А и как разбра, че никой не те харесва? Не ми се вярва да питаш всеки срещнат - "Вие харесвате ли ме?" Бъди уверена, че имаш /както и всяка жена/  качествата, силата и очарованието да спечелиш всеки един мъж.
Преди години срещнах един възрастен мъж, който в моменти на колебание е винаги пред очите ми, защото е много точен пример как човек трябва да преследва мечтите си и да не се отказва, каквото, и изпитание да му предложи съдбата. Той беше над 85 годишен, придвижваше се с две патерици, носеше налакътници и наколенки, едва дишаше, но в това състояние имаше сили да започна нов бизнес. И го започна с огромен ентусизъм. Така че зареди се оптимизъм, усмихни се и напред.

# 9
  • Мнения: X
Правилно са ти казали-УСМИХВАЙ СЕ,дори и да не ти се иска...Сама ще се учудиш колко много променя една усмивка,и теб, ихората срещу теб.
Мъжете бягат от проблемите като дявол от тамян...и ако в твое лице виждат една намръщена, самовглъбена и тъжна жена,колкото и добре да изглеждаш,няма да се получи.
Така че опитай да върнеш вътрешното си равновесие, с повече срещи с приятелки, шопинг,ако трябва,има толкова начини човек да си оправи настроението...Другото само ще си дойде...

# 10
  • Мнения: 0
Момичета, благодаря на всички за съветите и разбирането.  bouquet Всичко, което сте ми писали се опитвам да правя и мисля, но някак си не се получава.Повечето ми приятелки или са семейни или имат сериозна връзка и не им е много до излизане.А аз искам да престана да обичам бившия си но не мога.Изпитвам нужда да го виждам, да прекарвам времето си с него.А в същото време осъзнавам, че това е изключително погрешно, но не мога да си заповядам да престана.
Иначе, пред останалите се държа изключително ведро и усмихнато, по принцип съм си такава. Разкривам колко ми е тежко само на най-близките си приятелки и тук.

# 11
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 772
Мило момиче, я се стегни на 27г животът тепърва започва,а не свършва разбира се, ако го искаш.Ако ходиш с увесен нос,постоянно мрачна и хленчеща по загубената "голяма любов" как очакваш,някой да те забележи?Да не говорим,че човек първо живее за себе си ,усмихва се за себе си и после за другите.да наистина мъжкото присъствие е приятно,но не винаги е определящо за щастливия живот.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Хубаво са ти писали мацките, стегни се и гледай напред Sunglasses
Айде холан, не са се свършили готините мъже... нали!?

# 13
  • Мнения: 63
bambinka10, аз също съм в подобна ситуация с тази разлика, че при мен действието раздяла се развива сега, след 4г. връзка. Но имам приятели,родители, близки и вас, които ме подкрепяте и ме карате да се усмихвам.
Преди няколко дни пуснах във форума тема, бях объркана и не знаех къде се намирам. Днес обаче се чувсвам добре и се усмихвам. Да, не е приятно, боли, свива ти се сърцето, но по-добре сега да ти е тъпо, отколкото да се чудиш, какво да правиш след примерно 20г. с дете в ръцете. Радвай се, че се е осъзнал на време и все още имаш възможност да създадеш семейство с човек, който ще те накара да се чувстваш ценена и обичана жена. Аз също съм имала много моменти на самота, но започнах да правя неща, които ми харесват. Увличам се в тях и забравям за всичко.  Най-новото ми хоби е много полезно и приятно. Ходя в регионалната библиотека. Там е супер спокойно и има всякаква литература за четене. Гледам там да чета нещата, които не могат да се взимат за вкъщи, а когато съм у дома, вместо да рева и да се самосъжалявам, отварям и чета нещо, което ми е супер интересно.
Та, моя съвет е - прави нещо интересно в такива моменти, излизай, грижи се за себе си и не се изоставяй. Излизай от вкъщи всеки ден, като за първа среща. Така не след дълго ще пуснеш нова тема, "щастлива и обичана". Успех   bouquet

# 14
  • Мнения: 0
Rusalka много ти благодаря за милия отговор Hug Съжалявам,че и при теб  се е случило подобно нещо.
След като се разделихме, аз започнах да действам по същия начин-излизах с приятелки, записах се на танци, да уча език и какви ли не дрги работи и се надявах че нещата ще се оправят.Наистина това ми даваше сили за известно време, но сега след една година вече ми писна и всичко ми е безинтересно.
А това че съм само на 27 г- каква е гаранцията че няма да съм сама и на 35 г. Пред очите си имам какви ли не такива примери и честно казано не искам да се превръщам в подобна жена.
Всички ми пишете че трябва да съм усмихната- аз съм такава, весела, шегувам се. Никога не си позволявам да натоварвам околните с проблемите си.
Просто не се получава Cry

Общи условия

Активация на акаунт