Знам че сте много добри в откриването на разни неща, като изгубени собственици на фотоапарати, близначета разделени от бебета или липсващи римски монети от колекцията на Сел. Помогнете и на мен, моля!
..............................................................
Беше последното ми море, преди да се оженя - Лозенец 2003 или 2004. Знаете го – скучновато селце в процес на презастрояване, пълно със семейни двойки с деца и само едно свястно място, където можеш да пиеш мохито.
Дали от мързел или липса на време, веднъж отидохме на централния плаж с приятелката ми. Бяхме първите хора на пясъка сутринта, но постепенно всичко наоколо се изпълни с бутащи се хора, врещящи малки чудовища с изгорели и обелени гърбове, мазни лелки люпещи семки, чичковци, белот, бири, костилки от праскови, увиснали цици, варена царевица, крясъци и сладолед...Една пъстра селска картинка, която на носталгиците може би навява спомени за късен социализъм („Пепи, к’ва е таа бира, ма?...”ам’ бира!”), но не и на мен.
В този момент осъзнавам, че младата жена, която лежи на една ръка разстояние от мен (от другата страна на приятелката ми) чете „Преображението” на Ф. Кафка. Фино момиче, с малки, деликатни гърди, гладка кожа, чуплива коса и прекрасна извивка на гърба. Чете любимата ми книга! В цялата гмеж, това ми се стори толкова шокиращо, странно и абсурдно, че ми се дощя да я обладая още там, сред купчините хавлии и надуваеми басеини, насред градския плаж.
...............................................................
Исках поне да я заговоря, но какво да и кажа? И как? До нея лежи кисел и мълчалив тюфлек, а малкият и син, почти на училищна възраст рови отегчено в пясъка с лопатка. Само блуждаех в тъжни мисли и поглеждах крадешком към прекрасната непозната...Как ли бих я открил отново?
...........................
Всъщност като се замисля, какво ли бихме си казали сега? „Здравей, хареса ли ти книгата?...Как си? Добре? Ааааа, добре!....ъъъъъ, малкия в кой клас е?...Иначе как си?...Вече те питах...Аха...емииии, аре, чао!”
...............................
Ако някоя е чела тази книга онази година на онзи плаж, или познава тази жена, нека ми пусне ЛС!
Благодаря предварително
..............................................................
Беше последното ми море, преди да се оженя - Лозенец 2003 или 2004. Знаете го – скучновато селце в процес на презастрояване, пълно със семейни двойки с деца и само едно свястно място, където можеш да пиеш мохито.
Дали от мързел или липса на време, веднъж отидохме на централния плаж с приятелката ми. Бяхме първите хора на пясъка сутринта, но постепенно всичко наоколо се изпълни с бутащи се хора, врещящи малки чудовища с изгорели и обелени гърбове, мазни лелки люпещи семки, чичковци, белот, бири, костилки от праскови, увиснали цици, варена царевица, крясъци и сладолед...Една пъстра селска картинка, която на носталгиците може би навява спомени за късен социализъм („Пепи, к’ва е таа бира, ма?...”ам’ бира!”), но не и на мен.
В този момент осъзнавам, че младата жена, която лежи на една ръка разстояние от мен (от другата страна на приятелката ми) чете „Преображението” на Ф. Кафка. Фино момиче, с малки, деликатни гърди, гладка кожа, чуплива коса и прекрасна извивка на гърба. Чете любимата ми книга! В цялата гмеж, това ми се стори толкова шокиращо, странно и абсурдно, че ми се дощя да я обладая още там, сред купчините хавлии и надуваеми басеини, насред градския плаж.
...............................................................
Исках поне да я заговоря, но какво да и кажа? И как? До нея лежи кисел и мълчалив тюфлек, а малкият и син, почти на училищна възраст рови отегчено в пясъка с лопатка. Само блуждаех в тъжни мисли и поглеждах крадешком към прекрасната непозната...Как ли бих я открил отново?
...........................
Всъщност като се замисля, какво ли бихме си казали сега? „Здравей, хареса ли ти книгата?...Как си? Добре? Ааааа, добре!....ъъъъъ, малкия в кой клас е?...Иначе как си?...Вече те питах...Аха...емииии, аре, чао!”
...............................
Ако някоя е чела тази книга онази година на онзи плаж, или познава тази жена, нека ми пусне ЛС!
Благодаря предварително
Не пасва финно момиче и чуплива коса...пък и не харесвам Кафка честно казано...успехи в диренето. 
Ако си кисел и мълчалив тюфлек,може и да е жена ти. 
Трябваше да действаш на момента 
И моите гърди са деликатни. Толкова са деликатни , че дори не могат да бъдат забелязани .
