Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора

там някъде , ела и виж ....

Мнения: 0
Здравейте приятели. Имам нужда от съвет как да постъпя, какво да направя , защото така както са тръгнали нещата вкъщи скоро.......
Женени сме от една година - прекрасно време и имаме страхотен син. Проблема идва от там че живеем заедно със свекърва ми в един апартамент. Още от самото начало , когато заговорихме за брак и деца аз казах, че не искам да живеем тримата, в последствие четиримата заедно, но мъжът ми отказа. Каза "аз не мога да стана убиец на майка си " #Crazy В смисъл ние да се изнесем или тя да отиде в старчески дом. И се разбрахме аз да направя компромис и да поживеем заедно, като след година две да видим какво ще правим . Да и това ми беше първата грешка. Жената е разбрана относително , има заболявания сама се обслужва, но още от самото начало ме дразнят много неща - като начин на въртене на къщата, поведение  , приказки и т.н. Което е нормално все пак сме различни поколения , възпитавани сме по различен начин и т.н. Но след като се роди синът ми нещата станаха все по-трагични - почнахме от там да си правим забележка за елементарни неща като да я карам да си измива ръцете преди да пипа детето  или да се преоблича след като е била в болницата да и сменят превръзка и така нататък както и да си правим забележка да не се вре в детето, когато е болна. Това с течение на времето ( синът ми е на 8 месеца вече ) се превърна в неприязън към нея от моя страна , нещо което заради мъжът ми се опитах да контролирам , но вече не мога. За да се стигне днес до следния инцидент. ТО два дни я слушам как подсмърча и и казах да не се вре в детето, защото и тече носът. И ето седим си след като сме приспали детето и се започва тирада " Ти няма да ме отделиш от детето , аз да не би да не съм с акъла си и да не знам кога съм болна. Това дете не е само твое, то е наше така че няма да ме отделиш от детето. Ти може и да се опитваш, но аз няма да позволя това да стане. Ето започна се като ми каза да не влизам в стаята. Добре аз вече там не влизам, идвам да го виждам когато сте в хола. Но ти да ми казваш, че детето е болно защото аз му предавам нещо - няма да стане. Ти седиш с него по цял ден на вън и то от това изстива. Аз си спомням как от самото начало ме изгони от стаята на детето защото съм вдигнала температура с един градус от възпалената рана на крака . Толкова съм търпяла сега няма да търпя да ме отделиш от детето. " 

Е това е почти дословно тирадата , като някои абзаци се повтаряха неколкократно.
Проблем има , аз вече не мога да се контролирам: от месеци чакам да си легне и тогава влизам в кухнята за да си готвя ( дюканка съм) ; гледам да сме на вън колкото се може повече и да не се засичаме в къщи. Или пък да си траем в стаята за да не влиза.
По повод на това, че и казах да не влиза в стаята , мисля че съм права : няма работа там преди аз да съм станала от леглото и съм по пижама . Влиза като почуква, но не чува дали може или не може и влиза - ми ако правим нещо с мъжа ми  #Crazy
Или че съм я изгонила защото вдигнала температура с един градус - та детето нямаше две седмици, много ясно че ще изгоня.
Обичам мъжа си, даже прекалено много за да се съглася да направя този компромис , но се подцених и не издържам вече. Не искам да го карам да избира между двете ни, но как да градим здраво семейство след като нещата вече излизат от контрол ??!?!?!

Оплаках ви се - сега вие кажете как бихте постъпили на мое място ?
Цитирай

Варна

Мнения: 965
Ох, направо ти съчувствам. Аз никога не съм живяла с родителите, нито моите, нито на мъжът ми и не мога да си представя това да стане. Два дена като сме на гости трудно ги издържа, пък ако са ми в къщата... просто незнам.

Аз бих настоявала да се отделим с уговорката, че ще ходим на "мама" на гости от време на време, с детето разбира се, а пък мъжо ако иска да ходи и по-често  Peace
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Много сериозен проблем имаш,с трудно,ако не и невъзможно решение.Нещата няма да се оправят с разговори между вас тримата възрастни,поне така си мисля.От цялата работа всички ще загубите.Вие двете със свекърва ти-защото неприязънта помежду ви ще ескалира и може да прерастне в голям скандал.А мъжът ти ще е между чука и наковалнята,защото и двете ще се оплаквате на него.Единственото,което ми идва наум е-вземайте си багажа и детето и отивайте на квартира.Дано да можете да си го позволите финансово,че на това време не е лесно.Няма друг начин,мила.Успех ти пожелавам,и много здрави нерви.Според мен решенията ти да не се вре в детето,когато е болна,са напълно правилни.Ти си майката-ти решаваш.Ощ веднъж-успех! Hug
Цитирай


Мнения: 1 110
Аз когато се омъжих приех съпруга си за част от цялото което сме. За щастие и той ме прие така. Всичко, което ни се случва е за двамата.
Жената се държи не съвсем у ред, но се постарай заради съпруга си да я приемеш. Зависи и той как ви приема двете. Не го поставяй в ситуация да избира. Ти си по-умната и по-силната!
Цитирай

София

Мнения: 578
 Кофти...сама казваш,че си се надценила...Сега вече е късно да искаш да се отделите,защото съпругът ти те е предупредил,че това би убило майка му,още повече,че е болна.Не е нормално да очакваш и изискваш коравосърдечност от негова страна. Според мен не трябва да се впрягаш много-много на "опяването",да се заредиш с много здрави нерви и търпение и да се научиш как "с памук да и вадиш душата" на свекърва си,за да може да поемеш един вид командването на парада.Тогава ти ще казваш какъв да е редът в къщата,а тя с радост ще се съгласява с теб.Не е лесно,но не е и непостижимо,ако държиш да си запазиш семейството.А и смятам,че го дължиш на мъжа си,ако не на жената,която го е родила.
   Алтернативата е да напуснеш къщата сама с детето и да чакаш дали съпругът ти ще те последва.Ако започнеш да поставяш ултиматуми просто обстановката ще стане съвсем ужасна.
   Не е зле да си представиш себе си след 30-40-50 години,болна,сама със сина си и снахата,която едвам или отдавна не скрива неприязънта си към теб.Хубаво е да прочетеш и трилогията на Димитър Талев за Глаушевия род...
Цитирай

София

Мнения: 578
  П.С.  А това за старческия дом си го избий от главата...
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  А той защо е толкова привързан? Къде е свекъра?Братя или сестри?
 

    Лесно е да се каже да се успокоиш и да не се навиваш,почти невъзможно е на практика да стане TiredАз лично,поне за момента бих отишла някъде,да се отдръпна от ситуацията,да помисля.Не можеш ли да идеш на гости на вашите или на други близки?Като си излееш мъката,ще си по-добре Peace
Цитирай


Мнения: 340
Хубаво е, че имаш желание да полагаш усилия за да запазите добрия тон в семейството.  Звучиш ми обаче леко параноично на тема настинки и не съм сигурна, че реакциите ти са оправдани.  Наистина, ако жената е имала температура от рана на крака, по какъв начин мислиш, че е можела да зарази бебето??  Нормално е ако постоянно правиш такива забележки (особено ако са абсурдни) жената в даден момент да си помисли, че използваш страха от зараза само като претекст да я изолираш от детето.  Постави се малко на нейно място и може да ти стане по-лесно съжителството.

Иначе тук съм сигурна, че 90% ще те оплачат и ще ти съчувстват, от което мисля, че няма да ти стане по-леко.  Даже напротив, само ще се настроиш още повече срещу свекърва си и ще ти стане още по-трудно.

И накрая, за да не кажат някои, че здрав на болен не вярва, ще отбележа, че и аз живея по 6 месеца в годината със свекърва си.  И ние имаме различни виждания по доста въпроси около детето, но гледаме и двете да правим компромиси и най-вече не приемаме различията като причина за лична неприязън. Може би просто и обясни това-- увери я, че не искаш да я отделяш от детето, но си по-притеснителна на тема настинки и я молиш да се съобрази с това.  Ако наистина е разбран човек, дори и да не е съгласна с теб, ще се съобразява повече.  Но предложи и ти някакъв компромис от своя страна.
Цитирай

София

Мнения: 328
И аз ти пожелавам да намерите решение с взаимни компромиси, защото иначе живот няма. Сигурно възрастта променя хората, но съм убедена, че свекърва ти не мисли лошо на детето, напротив даже сигурно много го обича и тя е гледала дете и се е справяла, едва ли е забравила всичко. Доколкото разбирам живеете в нейният дом, тя ли върши всичко или ти е дала свобода на действие?
Моята свекърва живее на село има други порядки, но от самото начало нямаше недоизказани неща, откровенни сме и макар понякога трудно, се справяме, с компромиси естествено. Знам, че дори простотиите, които понякога изтърсва, не ги е мислила дълго.....толкова и е багажа Whistling
Цитирай

на майната си

Мнения: 388
САМИ - това е единственото решение.
Аз още при репликата "аз не мога да стана убиец на майка си" бих се замислила какво ме чака и поставила ясна и точна граница.
Но... аз не съм търпелива и със сигурност не съм толерантна към хора, които се опитват да ме манипулират, вменяват чувство за вина и т.н.
Цитирай

София

Мнения: 1 829
Трябва да си на ясно, че възрастен човек се гледа трудно. Ти не казваш какви са и болестите на жената. Но аз съм свидетел как моята баба, майка ми и баща ми са корено различни след като се разболяха. Търси мотива с който хората правят нещата и тогава ще ти е много по-лесно да приемеш действията им. Не си мисли, че твоята неприязън не се усеща. Това е дома на тази жена и да и се поставят ограничения мисля, че не коректно. Но дори и да не е права в много случаи трябва да се научиш как да казваш нещата така, че да не се нарани и с удоволствие да направи това което ти искаш. Няма начин да се съобразяват само с теб и разбери, че никой не ти е длъжен. А аз като жена отгледала две деца мога да ти кажа, че колкото повече го пазиш детето толкова повече ще се разболява! Децата не трябва  да растат в стерилна среда.
А иначе го има и другото решение, излизате на квартира, джасваш малкото на ясла и започваш да работиш, защото разходите ще са скочили драстично...
Но всяко нещо си има цена която трябва да се плати ...
Цитирай

там някъде , ела и виж ....

Мнения: 0
Сиси, може би в началото съм била малко параноична - все пак детето ми нямаше 2 седмици , пък и не беше ясно дали температурата и е от раната на крака. Аз съм от лекарско семейство , т.е. не съм невежа, но в къща в която не се спазва елементарна хигиена като миене на ръце след толетната или бърсане на цялото семейство с една кърпа за баня ( така беше преди аз да се нанеса) е нормално да се притеснявам.
Колкото до това че живеем заедно - апартамента не е неин - ние го купуваме в момента. Иначе свобода на действие имам само в хола , в кухнята аз сама избрах да не се меся. Ако аз бях поела всичката работа - тя съвсем щеше да се отпусне и да потъне в сапунките и по цял ден да не излиза. Което не е добре и за здравето и .

Като цяло, сега се разбрахме сутринта, че нещата остават както са си в рамките на добрият тон разбира се . Както и казах - ще продължа да изисквам да си мие ръцете, да се преоблича след като е ходила в поликлиниката  и да не се вре в детето когато е болна. Точка. А сапуненият сериал си остава по телевизията. Надявам се мъжът ми да го приеме.

Благодаря на всички за мнението и подкрепата.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 328
Радвам се за теб и за това, че сте намерили общ език. А тя няма ли собствено жилище и се налага да живее във вашето или не може да се справя сама? А колкото да навиците, щом са живели така, включвам и мъжът ти, трудно ще се справиш с това, от опит го знам. Хората на възраст не се променят лесно, особено навиците. newsm10 Успех!
Цитирай

където не се пуши

Мнения: 668
Свършва ми търпението Как да се справя ?


Няма оправия.Днес сте добре ,уутре пак се почва същото.Питаш как да се справиш?Никой тук неможе да ти отговори.Като започнеш работа и дадеш малкият на ясла малко ще се пооправят нещата.Успех!
Цитирай

София

Мнения: 11 453
Ангуа, аз съм в същото положение като теб!!!
Живеем с мъжа ми при свеки, а жилището го купихме ние по негово настояване, преди това  беше под наем от държавата.
Не можем да оставим свеки сама в апартамента със 150 лева пенсия и мъжа ми ми е казвал, че никога няма да я остави!
Освен да стискаме зъби, друго не остава! Кураж! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора